ANTOANET1 написа:здравейте!искам първо да благодаря на Ниа за загрижеността.а на Иван да кажа,че нещо много се е объркал спрямо моята личност.Иване,сигурно искаш да ми помогнеш по този начин и се опитваш да напипаш пътя като ме типизираш към някаква група"жертви"-както казваш ти,от дългогодишната си практика.не си ме разбрал правилно,но няма проблем,първо-ти не си психолог и второ от няколко написани от мен фрази няма как да си изградиш точна представа.всеки има да учи много,и ти,и аз,и всички останали,както Сократ казва"аз знам,че нищо незнам".Нямам намерение да те убеждавам,приятелю,просто искам да ти кажа,че изобщо не искам в ничии очи да видя съжаление към мен или съдбата ми и менно това беше първата причина,която ме накара да се стегна-когато излезнех на улицата навсякъде виждах,изпълнени със съжаление физиономии.затова взех да вдигам високо глава,защото знам,че майка не заслужава това.не търся съчувствие,напротив отдавна нито се оплаквам на някого за каквотом и да било,нито говоря по тази тема и съм далече от мисълта,че колкото повече страдам,това е доказателство за любовта мим към майка,както си мислиш ти.дори ми е неприятно честно казано,че това стана тема на обсъждане във форума и на семинара,защото е прекалено лично и интимно.моля,ако някой иска да ми пише нещо,нека да е на "лични",все пак форумът е за хашимото,а не за личния ми живот.пак казвам не се изживявам за жертва и не търся съжаление,както си мисли Иван,даже се учудвам защо споделих всичко това във форума.желая успех и здраве на всички!
И аз не съм психолог,и дори ти пиша веднага само като прочетох първите ти две изречения,после ще прочета и на Иван целият пост и твоя,с две думи ти бягаш от проблема,като по свой си начин ти мислиш,че може би във времето някак си може да се разреши едва ли не от само себе си ще избледнее и наистина четеш това което на теб ти харесва,а не това което трябва!
Мислиш ли си,че сега те анализират и преценяват какъв човек си,което за мен е нормално излагайки предвид положението в което се намираш и проблема за който сподели във форума и искаме да ти се помогне за да на се чувстваш така!
Надявам се,че не приемаш това като заяждане,всеки тук е настроен да помага с каквото може!
Интересно ми е ти как виждаш справянето ти с този проблем,ако мога да го нарека така?
И сега допълнение след прочетеният ти пост:
Иван дори и както ти го нарече,че не е психолог,а той е много повече от психолог,повярвай ми ти наистина само се оправдаваш и гледаш другите около себе си,а не и самата теб,което е най важното!
Влияеш се кой какво е направил!
След като си решила със това страдание да покажеш обичта на майка си,ок това е твоят избор и никой от тук не може да го промени,ако не ти самата!
Знам,че и други ще ме подкрепят за това последното!А след като си споделила проблема,явно си искала да ти се помогне по някакъв начин или да видиш какво мислят другите!
Интересно ми е пък ако отидеш на един истински психолог,той какво би ти казал?До колкото знам,само те тъпчат с антидеприсанти а това според мен не е да покажеш колко е силна обичта ти към майка ти!