Проблемът е, че когато сме обладани от някакво негативно чувство, ние сме склонни да разглеждаме историята около това чувство, както по-горе прочетох в някои от постовете чрез задаване на въпроса "защо", а то е просто енергия и нищо повече.
Ето един откъс от нея. Надявам се да е полезен:
“Забележете къде във вашето тяло е чувството на страх /или каквото и да е нежеланочувство/ Фокусирайте вниманието си на страха във вашето тяло. Къде е? Всеки път, когато умът ви иска да отиде на историята или филма около страха ви, внимателно се върнете към чувството само по себе си. Започнете да гледате на страха просто като на енергия. Продължавайте да гледате на страха като на енергия. Запомнете, вашата работа е да го гледате такъв какъвто е, не да го променяте или местите. Просто го наблюдавайте като енергия. НЕ се опитвайте да го променяте. Защо? Защото, когато се опитвате да променяте или избягате от нещо, вие му се съпротивлявате.
В суфи традицията, енергията се оприличава със скорпион, а етикетът поставен на тази енергия – с парфюм. Да сложиш етикет на чиста енергия е като да сложиш парфюм на скорпион. Защо? Защото вие ще изпитате етикета или парфюма, не лежащата отдолу енергия. Затова е казано: “Този, който подуши парфюма на скорпиона, няма да се спаси от неговото жило.”
Така, че позволете на демаркираната енергия да има собствено движение без да я прекъсвате с осъждане /”не трябва да го изпитвам”/ оценяване /”това е лошо”/ или значимост /”какво означава това за мен”/. Позволявайки на естествената, насочена навън енергия да се случи, тя преминава през вас.”
И тук неговия опит след вече веднъж преживяна паническа атака: “Мислех си, че едва чакам следващата си паник атака. Защо? Защото там имаше толкова много енергия за използване. Две седмици по-късно, БАНГ, сърцебиене, пресъхване на устата, тяло, замръзнало в ужас. Този път, поддържайки присъствие на наблюдател, осъзнах какво става, легнах на пода и фокусирах вниманието си върху тялото си, страха си и чувството като енергия. Отношението ми беше “Вземи ме където и да е”. Скоро почувствах сърцето си отворено. Чувствах се уязвим и много свързан със себе си. Преживях прекрасно състояние.”
Аз също съм имала подобно изживяване на паник атака преди време. Започнах да наблюдавам енергията. Оприличих я на побесняло животинче, което се блъскаше в стените на клетка в гърдите ми. Лежах със затворени очи и наблюдавах тази сцена, сърцето ми щеше да изскочи. След малко животинчето се успокои и аз го гушнах. Изпитах непоклатимо спокойствие. Беше чудесно.
Самият акт на наблюдение стопява нежеланите чувства. Просто ги осветяваме със силата на съзнанието си, а не се концентрираме с ума, който разглежда историята. Всъщност при всички тях енергията е една и съща, просто ние поставяйки й етикет /страх, гняв, ревност/ я ограничаваме в определена форма на сгъстена енергия и тя се превръща в материална част/ица/. Историята около нея я поддържа като живо същество. Не разбирайки, че това е само енергия ние си ходим с тези етикети "аз имам клаустрофобия", "аз имам страх от смъртта" и пр. и позволяваме самото споменаване на етикета да събуди създаденото от нас енерго-информационно същество, което всъщност е чиста енергия. И още нещо интересно: наблюдението на нежеланите чувства ги стопява, а на желаните - ги засилва. Не можем да изпитваме едновременно страх и любов. И двете са създадени от едно и също - енергия. Изборът е наш.
