Напълно съм съгласна. Но винаги можем да се връщаме и да се дообясняваме. А също и да четем между редовете.Когато използваш думи,за да изразиш мислите си често грешиш
Ето това вече прилича на моята ситуация, в която гранича с човешкото.разделям се с детето си задълго, тя плаче, а аз стоя и я гледам и нищо...стоя като пън! Това човешко ли е?
На мен ми е добре, тоест нямам нужда от нещо/някой друг в този монет, не изпитвам липса, тоест не изпитвам някакъв дискомфорт. Може би въпросът е дали с новото си поведение не наранявам хората около мен, близките ми хора, защото те очакват определена реакция от мен, а аз реагирам другояче или по-точно не реагирам изобщо. Искам само да кажа,че с всички тези въпроси,които задавам тук, а и самата на себе си задавам ни най-малко не подценявам ползата от ТЕС.Многократно през тези почти 2 години съм се убедила от ползата му. Но явно има някои тънкости, които трябва да се осмислят.Alisa написа:Принципно-нещата са добри, ако се чустваш добре, лоши, ако се чустваш зле
"Саможива" по собствен или чужд критерий mary089??? Добре ли ти е така?
Имало го е и при мен и го има, при положение, че аз съм човек, който винаги е обичал шумните компнании и тежките купони.Да питам и още нещо - станала съм изключително саможива, бягам от всякакви контакти, сега съм в чужбина, но не чувствам самотност, не търся компания.
Когато преди около 2 години започнах с ТЕС бях едно объркано изплашено и комплексирано човешко същество. Имах хиляди фобии, бях преизпълнена с омраза и злоба, самосъжаление, често виждах изхода от всичко само в смъртта. ТЕС ме изчисти от почти /да не кажа всички/ негативни неща. Сега не изпитвам омраза и злоба към никого, простила съм на всички, поискала съм прошка. Простих и на себе си за грешките които съм/или съм мислила, че/ допуснала. Изчистих миналото си. Отвориха ми се много врати, за които не съм и мечтала да се отворят. И сега стоя тук и се чудя - а сега накъде? Не че съм постигнала върха, но просто нямам повече цели, мечти. Доставя ми удоволствие единствено да си седя самичка и да блуждая, така се чувствам най-добре...Светът с всичките му там съревнования, скандали, клюки, надпревари кой е по-по-най, драми и трагедии ми стана чужд, много чужд. Явно сега е дошъл моментът, в който трябва да се изкача на следващо стъпало или както казваш да разширя кръгозора си?ivangp написа:Всичко зависи от това колко вярваш на клишета от рода на:
Човек - какво всъщност е човека, какво означава да си човек, защо трябва да се ограничаваш с общоприетото, защо трябва да се сравняваш с посредствеността, защо не станеш пример за другите по който те да се сравняват, защо не дадеш собствено определение, значение на понятието човек, защо не го разшириш поне?
Аз не се чувствам зле, просто най-често нищо не чувствам...а когато съм сама, което напоследък е през по-голямата част от времето има моменти, когато се чувствам добре, например вчера се разходих до морето тук наблизо и почувствах нещо като радост, но не онази радост, когато ти се иска нещо хубаво да се случи, когато усещаш някакъв копнеж, а просто тиха спокойна радост. Същото ми се случва понякога като влезна в някоя църква и слушам да свири орган, просто се отнасям нанякъде сякаш и се чувствам спокойна, добре.. Май ще тръгна оттук, от тези моменти, за да търся пътяbulgi написа:На мен ми прилича на момента, в който е време да започнеш да се чувстваш добре. Защото да изчистиш негативното не означава автоматично, че ще започнеш да се чувстваш добре. Интегрирала си минуса, време е за плюса. Липсата на негативни емоции е чудесно начало, но трябва още една крачка просто.
Когато си сама със себе си например радваш ли се или просто не се чувстваш зле?
Писането тук ми помага да си изясня много неща, благодаря ви Не бъркай това да си сам с това да си самотен. Има огромна разлика.станала съм изключително саможива, бягам от всякакви контакти, сега съм в чужбина, но не чувствам самотност, не търся компания.
Разбира се че е човешко. Не е общоприето, но е човешко, щом човешко същество може да го изпитва.разделям се с детето си задълго, тя плаче, а аз стоя и я гледам и нищо...стоя като пън! Това човешко ли е?
Проблемът ти е, че все още се сравняваш с това с което си свикнала. А имено - силните емоции. Хем ти е хубаво без тях, хем ги търсиш защото новото състояние ти е непознато, а и не го наблюдаваш у околните.Аз не се чувствам зле, просто най-често нищо не чувствам...а когато съм сама, което напоследък е през по-голямата част от времето има моменти, когато се чувствам добре, например вчера се разходих до морето тук наблизо и почувствах нещо като радост, но не онази радост, когато ти се иска нещо хубаво да се случи, когато усещаш някакъв копнеж, а просто тиха спокойна радост. Същото ми се случва понякога като влезна в някоя църква и слушам да свири орган, просто се отнасям нанякъде сякаш и се чувствам спокойна, добре..
Тук мога да кажа 2 неща- първо, че можеш да ги питаш как се чустват, а второто, че това е техен проблем, как се чустват по отношение на новата и истинска теб!Може би въпросът е дали с новото си поведение не наранявам хората около мен, близките ми хора, защото те очакват определена реакция от мен, а аз реагирам другояче или по-точно не реагирам изобщо.
2 години...а сега колко време си даваш, за да се "напълниш" с нещо ново и непознато като емоции???Многократно през тези почти 2 години съм се убедила от ползата му. Но явно има някои тънкости, които трябва да се осмислят.
Дааа, аз разбрах, че не се чувстваш зле, затова те попитах добре ли се чувстваш или просто се чувстваш не-злеmary089 написа:Аз не се чувствам зле, просто най-често нищо не чувствам...а когато съм сама, което напоследък е през по-голямата част от времето има моменти, когато се чувствам добре, например вчера се разходих до морето тук наблизо и почувствах нещо като радост, но не онази радост, когато ти се иска нещо хубаво да се случи, когато усещаш някакъв копнеж, а просто тиха спокойна радост. Същото ми се случва понякога като влезна в някоя църква и слушам да свири орган, просто се отнасям нанякъде сякаш и се чувствам спокойна, добре.. Май ще тръгна оттук, от тези моменти, за да търся пътяbulgi написа:На мен ми прилича на момента, в който е време да започнеш да се чувстваш добре. Защото да изчистиш негативното не означава автоматично, че ще започнеш да се чувстваш добре. Интегрирала си минуса, време е за плюса. Липсата на негативни емоции е чудесно начало, но трябва още една крачка просто.
Когато си сама със себе си например радваш ли се или просто не се чувстваш зле?
защото има разлика между двата вида чувства.Абсолютно същите неща наблюдавам у себе си.mary089 написа:... вчера се разходих до морето тук наблизо и почувствах нещо като радост, но не онази радост, когато ти се иска нещо хубаво да се случи, когато усещаш някакъв копнеж, а просто тиха спокойна радост. ...
Но след това си помислих аз какво правя и бих направила. Всъщност не бих ползвала техника на избора. И не я ползвам в подобни ситуации, когато се чувствам изпразнена и не зная как да реагирам. Тогава продължавам да тесам и чакам да стигна до състояние, което ме удовлетворява. Забелязвам при мен, че все е останал някой дремещ аспект за тесане.Мери, мисля, че в случая с деловата среща спокойно и лесно можеш да си "инсталираш" приятни усещания и емоции, ако искаш.
Мисля че това което коментираме - празен, кух от към емоции.vqra написа:Обясни ми и на мене, ако обичаш.atinqnka написа:В една от книгите на Кастанеда преди десетина години четох че се чувства празен. Тогава не разбрах. Доста по късно си обесних какво е имал предвид.
Както и другите, които ми отговориха също. И аз така мисля - да не се "пълня" с фалшиви емоции. Днес вървях и си мислех - всъщност освен негативни емоции преди какво изобщо съм чувствала? Вероятно радост в някакви редки моменти, но както Мая писа - някакав еуфорично-истерична радост ако ми се случи нещо хубаво, която ме беше страх да изпитам докрай да не би нещо лошо да се случи после 
Като цяло си забранявах да изпитвам положителни емоции, защото не ги заслужавах или се страхувах. Значи като изчистя негативното наистина не остава нищо. Просто тишина и спокойствие Е, всеки който се стреми към това състояние спокойно може да продължи да ТЕС-а. Пожелавам на всички търпение и най-вече вяра, че ще успеят.