Страница 2 от 4

Публикувано на: 10 Авг 2010 15:57
от mayadob
Уау.

Ангеле, "преписването" е копи-пейст все пак :lol:

До Мая

Публикувано на: 10 Авг 2010 16:02
от Angel_K
mayadob написа:Уау.

Ангеле, "преписването" е копи-пейст все пак :lol:
Искаш да кажеш , че да го намериш , да го COPY и PASTE не е труд и отделено лично време ли :-))
Ако не се лъжа на някой по-горе подписа му бе "Времето е пари" :-)

Публикувано на: 10 Авг 2010 16:31
от Femme
Да си кажа пък, че го написах, е не го копи-пейстнах, щото това е съдържанието на книгата :lol:

Публикувано на: 10 Авг 2010 16:56
от krista
Това беше супер,което Иван разказа,само,че звучи като фантастика.В съвременния свят тази жена биха я окачествили като луда.

Аз съм с времето.Вечно не ми достига да свърша всички неща,които искам.А имам и друг девиз отскоро-"Не спасявай света,спасявай себе си "!

Публикувано на: 25 Ное 2010 16:04
от Stela_
Wow :!: много сила се изисква

Публикувано на: 25 Ное 2010 18:36
от ivangp
Но не повече отколкото се изисква да спасяваш света. :)

Публикувано на: 14 Дек 2010 14:16
от Margo
Здравейте:)Бих искала да споделя нещо за прошката...Ще започна по-отдалеч разказа си.Моите родители са разведени.До около 10 годишна възраст живеех при баща ми,а след това при майка ми и втория и мъж със тяхната дъщеря.Тук вече ми е малко трудно да продължа...Имаше един период в който не бях виждала баща ми почти 10-тина години,докато един ден не ми се обадиха от кафенето ,в което работих,че баща ми е там и иска да ме види...Побърках се от емоции.В мен бушуваха радост,гняв,вълнение...Исках да му кажа много неща.И така оправих се и с бърза крачка тръгнаха към работата.Щом го видях исках да го прегърна,да му се разкрещя,но седнах и успявах да се въздържа.Реших да го изслушам.Както обикновенно беше доста почерпан..Това ненавиждах в него.Обожаваше чашката...И така...Каза ми колко съм пораснала,радваше се.Попитах го къде е бил 10 години.Исках да го заболи както мен ме болеше.Исках да го накажа..В следващият момент започна да плаче(обикновенно така е когато е пил),да ми казва колко съжалява.Не се сдържах и заплаках с него...Този път искрено съжаляваше.Плакахме много и много се прегръщахме после.След време се замислих за него и затова какъв човек е всъщност.И след като си отговорих го приех такъв какъвто е..Проблема му с алкохола не е от хубаво,а всъщност е невероятен човек.Способен е и последния си залък да ти даде,с последните си пари да ти услужи...Истината е,че незнам как му простих,но знам че беше точно тогава.Виждах ,че се разкайва от душа.Сега сме по-близки от преди,въпреки че живеем далеч един от друг.Щастлива съм,че приличам на него по характер,защото вярвам че когато правиш нещо от душата си,никога не грешиш.Тогава му простих с цяла душа и сега съм по-спокойна от преди...Сега е ред на майка ми...Дано тази история помогне на някоя неспокойна душа :D
Няма случайни неща :D

Публикувано на: 14 Дек 2010 19:22
от Vasilka
Браво за постьпката.Това,което аз разбрах през последните години,след смъртта на баща ми е,че не трябва съдя хората,а да ги приема такива ,каквито са.Понякога има хора с добри сърца,за които живота е твърде брутален и те търсят бягство чрез алкохола. Да, те може би са слаби, но по важно е какви човеци са. А много хора, като например Андрей Баташов, чисти и благородни просто не издържат, но са като светъл лъч сред оцеляващите на всяка цена. Като в песента на Васко Кръпката за храста и дървото. Постъпила си много мъдро и много сажалявам, че аз не постъпих, като теб, когато баща ми беше жив.

Публикувано на: 20 Дек 2010 14:17
от Margo
Днес реших да споделя с вас как се успокоявам :D Тази сутрин ми се обади моята адвокатка,която се занимава с делото ми за увеличаване на издръжката.Каза ми,че бившият ми е решил да обжалва в последния момент,след което ми заяви,че трябва да олекна с още 300 лв. :( В първия момен реагирах както обикновенно-ядосах се,изпълних се с гняв,защото този дето се нарича мъж нестига че откакто се е родило детето не го е виждал,ами и неиска да поеме такава дребна отговорност.Сигурно съм бесняла вкъщи около час.После реших да седна да почета от "мъдрите книги",пък после ще му мисля.И да ви кажа яда и гневът ми изчезнаха.Припомних си,че нищо не е случайно,но защо това ми се случва?Незнам дали отговорите които получих са точните,но си помислих,че въпреки злобата и омразата,която има той към мен,е много самотен и объркан...Изведнъж ми стана тъжно за него.Иска ми се да му кажа,че когато правиш нещо с лоша настройка,никога не печелиш.Че е важно да погледнеш вътре в себе си и да бъдеш себе си!Може би урока ми от днес беше,че не бива да реагирам остро,защото нищо не е случайно и във всяко нещо,което ни се случва има смисъл.Знаете ли,аз му простих,простих и на себе си.И от тогава ми е по-леко на душата,няма го онзи огромен товар с гняв,обида,вина...Остана само съжалението,че неиска да приеме подадената ми ръка към него...Но това все пак е въпрос на личен избор:)Всеки сам решава какъв да бъде живота му.Аз избрах да виждам чашата наполовина пълна :D Благодаря за отделеното време :)

Публикувано на: 21 Дек 2010 00:21
от nikimm
:) Супер!

Публикувано на: 21 Дек 2010 10:44
от ivangp
Vasilka написа:Браво за постьпката..........Постъпила си много мъдро и много сажалявам, че аз не постъпих, като теб, когато баща ми беше жив.
А защо трябва да се прощава само на живите? :idea:
Ние не прощаваме на другите заради тях, а заради себе си.
Никога не е късно да простиш.
Независимо дали човекът е жив или не.

Публикувано на: 27 Дек 2010 06:58
от mamaly
А как да разбера, че вече наистина съм простила на някого и болката повече няма да се върне при мен.
Мислех че съм разглеждала и изчистила отношенията си с една жена от всички възможни ъгли. Поработих много време и върху себе си, и върху нашите отношения. Смятах че съм довела емоцията почти до нулата, защото вече не се стрясках и не започвах да треперя от възмущение само като се споменеше името й.
Но на рожденния ми ден тя звънна да ми честити и много невинно обвини мен, родителите ми и моя син за скъсването на отношенията ни. Прекратих разговора като преди това я поканих на гости, за да поговорим лице в лице за случилото се. Естествено тя не дойде, обаче успя да ме хвърли в един водовъртеж от мисли и емоции, и разясняване на отношения с неподходящите хора.
Направих ТЕС за най-силната емоция в момента без да определям коя точно е, защото беше някаква смесица от тъга, гняв, възмущение, самосъжаление. Буцата в гърлото се стопи и успях да заспя.
На втория ден се изпокарах с едно от момчетата. И това из-ТЕС-ах.

Публикувано на: 27 Дек 2010 09:33
от mamaly
Изратих предишния пост без да искам и остана недовършен.
Коментарът ми, всъщност бе свързан с единия от етапите на прошката - личната среща с човека, който смяташ че те е обидил. Дали наистина си простил се проверява очи в очи. Или в разговор по телефона :).
Иван каза, че можеш да простиш и на мъртви хора и аз съм напълно съгласна. Даже много по-лесно е - в един момент виждаш ситуацията от някаква друга гледна точка и просто прощаваш и преставаш да се тормозиш и самоизяждаш за това.

Публикувано на: 27 Дек 2010 10:06
от mamaly
Брейй! Оказа се много по-трудно да напиша нещо по темата :D .
Но да се похваля, че благодарение на досегашното непрощаване стигнах до осъзнаването на две много дълбоко вкоренени програми в съзнанието ми - че играя ролата на мъченик и че непрекъснато очаквам да бъда отхвърлена. И когато това стане започвам да изпитвам неприязън към отхвърлилия ме и играя горната роля. Т.е.Получава се порочен кръг.
Направо съм благодарна, че успя да измъкне тези емоции у мен, защото бях зациклила. Не изпитвах никакви чувства-нито хубави, нито лоши. Пълно еднообразие :lol: .
А сега си имам нова тема за нищене.

прошка

Публикувано на: 26 Яну 2011 20:37
от atinqnka
Абсолютно съм съгласна с Иван. Преди години ми беше много смешно че там на някакъв ден хората ходят и си искат прошка и трябва да целуваш ръка. Доста време след това се размислих и осъзнах че когато простиш, самия ти си в мир със себе си. Другия може да не помни какво е казал, или да не го осъзнава, да мисли че е прав или пък просто от лошотия. Пък може и да не знае или да не му пука че не можеш да му простиш. Ати се ядеш от вътре, че чак дрънкаш.
Аз съм възприела ,/ по скоро ми идва отвътре така/ да не пожелавам и в мислите си, да се случи нещо лошо на човек, който ми е направил лошо. Казвам - да е жив и здрав. И си мисля че ако и в мислите си не пожелавам лошо на човек , и мен няма да ме стига, каквото и да ми желаят. Един вид защита. Не знам дали е така макар и да имам вътрешна убеденост незнайно от къде.