Прошка

Мисли и цитати за размисъл, нови идеи и интерпретации на живота, света около нас, какво е възможно и невъзможно, какво трябва и какво не трябва, защо сме тук, откъде сме тръгнали и накъде вървим, и как да направим пътуването по-приятно.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Уау.

Ангеле, "преписването" е копи-пейст все пак :lol:

Аватар
Angel_K
Напреднал
Мнения: 332
Регистриран на: 07 Май 2010 16:23
Местоположение: България
Обратна връзка:

До Мая

Мнение от Angel_K »

mayadob написа:Уау.

Ангеле, "преписването" е копи-пейст все пак :lol:
Искаш да кажеш , че да го намериш , да го COPY и PASTE не е труд и отделено лично време ли :-))
Ако не се лъжа на някой по-горе подписа му бе "Времето е пари" :-)
Последно промяна от Angel_K на 10 Авг 2010 15:35, променено общо 1 път.
Опитай ТЕС - тупни се тук и там няма да ти навреди. :-) ;-)
http://tec.a4obg.com

Femme
Напреднал
Мнения: 393
Регистриран на: 16 Фев 2010 22:47
Местоположение: София

Мнение от Femme »

Да си кажа пък, че го написах, е не го копи-пейстнах, щото това е съдържанието на книгата :lol:

krista
Участник
Мнения: 94
Регистриран на: 21 Апр 2010 15:29
Местоположение: София

Мнение от krista »

Това беше супер,което Иван разказа,само,че звучи като фантастика.В съвременния свят тази жена биха я окачествили като луда.

Аз съм с времето.Вечно не ми достига да свърша всички неща,които искам.А имам и друг девиз отскоро-"Не спасявай света,спасявай себе си "!
Времето е пари!

Stela_
Участник
Мнения: 12
Регистриран на: 30 Сеп 2010 01:08

Мнение от Stela_ »

Wow :!: много сила се изисква

ivangp
Site Admin
Мнения: 4520
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Но не повече отколкото се изисква да спасяваш света. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Margo
Участник
Мнения: 6
Регистриран на: 22 Юли 2010 08:35

Мнение от Margo »

Здравейте:)Бих искала да споделя нещо за прошката...Ще започна по-отдалеч разказа си.Моите родители са разведени.До около 10 годишна възраст живеех при баща ми,а след това при майка ми и втория и мъж със тяхната дъщеря.Тук вече ми е малко трудно да продължа...Имаше един период в който не бях виждала баща ми почти 10-тина години,докато един ден не ми се обадиха от кафенето ,в което работих,че баща ми е там и иска да ме види...Побърках се от емоции.В мен бушуваха радост,гняв,вълнение...Исках да му кажа много неща.И така оправих се и с бърза крачка тръгнаха към работата.Щом го видях исках да го прегърна,да му се разкрещя,но седнах и успявах да се въздържа.Реших да го изслушам.Както обикновенно беше доста почерпан..Това ненавиждах в него.Обожаваше чашката...И така...Каза ми колко съм пораснала,радваше се.Попитах го къде е бил 10 години.Исках да го заболи както мен ме болеше.Исках да го накажа..В следващият момент започна да плаче(обикновенно така е когато е пил),да ми казва колко съжалява.Не се сдържах и заплаках с него...Този път искрено съжаляваше.Плакахме много и много се прегръщахме после.След време се замислих за него и затова какъв човек е всъщност.И след като си отговорих го приех такъв какъвто е..Проблема му с алкохола не е от хубаво,а всъщност е невероятен човек.Способен е и последния си залък да ти даде,с последните си пари да ти услужи...Истината е,че незнам как му простих,но знам че беше точно тогава.Виждах ,че се разкайва от душа.Сега сме по-близки от преди,въпреки че живеем далеч един от друг.Щастлива съм,че приличам на него по характер,защото вярвам че когато правиш нещо от душата си,никога не грешиш.Тогава му простих с цяла душа и сега съм по-спокойна от преди...Сега е ред на майка ми...Дано тази история помогне на някоя неспокойна душа :D
Няма случайни неща :D

Vasilka
Участник
Мнения: 53
Регистриран на: 21 Сеп 2010 22:59

Мнение от Vasilka »

Браво за постьпката.Това,което аз разбрах през последните години,след смъртта на баща ми е,че не трябва съдя хората,а да ги приема такива ,каквито са.Понякога има хора с добри сърца,за които живота е твърде брутален и те търсят бягство чрез алкохола. Да, те може би са слаби, но по важно е какви човеци са. А много хора, като например Андрей Баташов, чисти и благородни просто не издържат, но са като светъл лъч сред оцеляващите на всяка цена. Като в песента на Васко Кръпката за храста и дървото. Постъпила си много мъдро и много сажалявам, че аз не постъпих, като теб, когато баща ми беше жив.

Margo
Участник
Мнения: 6
Регистриран на: 22 Юли 2010 08:35

Мнение от Margo »

Днес реших да споделя с вас как се успокоявам :D Тази сутрин ми се обади моята адвокатка,която се занимава с делото ми за увеличаване на издръжката.Каза ми,че бившият ми е решил да обжалва в последния момент,след което ми заяви,че трябва да олекна с още 300 лв. :( В първия момен реагирах както обикновенно-ядосах се,изпълних се с гняв,защото този дето се нарича мъж нестига че откакто се е родило детето не го е виждал,ами и неиска да поеме такава дребна отговорност.Сигурно съм бесняла вкъщи около час.После реших да седна да почета от "мъдрите книги",пък после ще му мисля.И да ви кажа яда и гневът ми изчезнаха.Припомних си,че нищо не е случайно,но защо това ми се случва?Незнам дали отговорите които получих са точните,но си помислих,че въпреки злобата и омразата,която има той към мен,е много самотен и объркан...Изведнъж ми стана тъжно за него.Иска ми се да му кажа,че когато правиш нещо с лоша настройка,никога не печелиш.Че е важно да погледнеш вътре в себе си и да бъдеш себе си!Може би урока ми от днес беше,че не бива да реагирам остро,защото нищо не е случайно и във всяко нещо,което ни се случва има смисъл.Знаете ли,аз му простих,простих и на себе си.И от тогава ми е по-леко на душата,няма го онзи огромен товар с гняв,обида,вина...Остана само съжалението,че неиска да приеме подадената ми ръка към него...Но това все пак е въпрос на личен избор:)Всеки сам решава какъв да бъде живота му.Аз избрах да виждам чашата наполовина пълна :D Благодаря за отделеното време :)

nikimm
Майстор
Мнения: 815
Регистриран на: 29 Мар 2009 14:24

Мнение от nikimm »

:) Супер!
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет

ivangp
Site Admin
Мнения: 4520
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Vasilka написа:Браво за постьпката..........Постъпила си много мъдро и много сажалявам, че аз не постъпих, като теб, когато баща ми беше жив.
А защо трябва да се прощава само на живите? :idea:
Ние не прощаваме на другите заради тях, а заради себе си.
Никога не е късно да простиш.
Независимо дали човекът е жив или не.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

mamaly
Участник
Мнения: 14
Регистриран на: 04 Май 2009 11:09

Мнение от mamaly »

А как да разбера, че вече наистина съм простила на някого и болката повече няма да се върне при мен.
Мислех че съм разглеждала и изчистила отношенията си с една жена от всички възможни ъгли. Поработих много време и върху себе си, и върху нашите отношения. Смятах че съм довела емоцията почти до нулата, защото вече не се стрясках и не започвах да треперя от възмущение само като се споменеше името й.
Но на рожденния ми ден тя звънна да ми честити и много невинно обвини мен, родителите ми и моя син за скъсването на отношенията ни. Прекратих разговора като преди това я поканих на гости, за да поговорим лице в лице за случилото се. Естествено тя не дойде, обаче успя да ме хвърли в един водовъртеж от мисли и емоции, и разясняване на отношения с неподходящите хора.
Направих ТЕС за най-силната емоция в момента без да определям коя точно е, защото беше някаква смесица от тъга, гняв, възмущение, самосъжаление. Буцата в гърлото се стопи и успях да заспя.
На втория ден се изпокарах с едно от момчетата. И това из-ТЕС-ах.

mamaly
Участник
Мнения: 14
Регистриран на: 04 Май 2009 11:09

Мнение от mamaly »

Изратих предишния пост без да искам и остана недовършен.
Коментарът ми, всъщност бе свързан с единия от етапите на прошката - личната среща с човека, който смяташ че те е обидил. Дали наистина си простил се проверява очи в очи. Или в разговор по телефона :).
Иван каза, че можеш да простиш и на мъртви хора и аз съм напълно съгласна. Даже много по-лесно е - в един момент виждаш ситуацията от някаква друга гледна точка и просто прощаваш и преставаш да се тормозиш и самоизяждаш за това.

mamaly
Участник
Мнения: 14
Регистриран на: 04 Май 2009 11:09

Мнение от mamaly »

Брейй! Оказа се много по-трудно да напиша нещо по темата :D .
Но да се похваля, че благодарение на досегашното непрощаване стигнах до осъзнаването на две много дълбоко вкоренени програми в съзнанието ми - че играя ролата на мъченик и че непрекъснато очаквам да бъда отхвърлена. И когато това стане започвам да изпитвам неприязън към отхвърлилия ме и играя горната роля. Т.е.Получава се порочен кръг.
Направо съм благодарна, че успя да измъкне тези емоции у мен, защото бях зациклила. Не изпитвах никакви чувства-нито хубави, нито лоши. Пълно еднообразие :lol: .
А сега си имам нова тема за нищене.

atinqnka
Участник
Мнения: 17
Регистриран на: 08 Мар 2010 19:17

прошка

Мнение от atinqnka »

Абсолютно съм съгласна с Иван. Преди години ми беше много смешно че там на някакъв ден хората ходят и си искат прошка и трябва да целуваш ръка. Доста време след това се размислих и осъзнах че когато простиш, самия ти си в мир със себе си. Другия може да не помни какво е казал, или да не го осъзнава, да мисли че е прав или пък просто от лошотия. Пък може и да не знае или да не му пука че не можеш да му простиш. Ати се ядеш от вътре, че чак дрънкаш.
Аз съм възприела ,/ по скоро ми идва отвътре така/ да не пожелавам и в мислите си, да се случи нещо лошо на човек, който ми е направил лошо. Казвам - да е жив и здрав. И си мисля че ако и в мислите си не пожелавам лошо на човек , и мен няма да ме стига, каквото и да ми желаят. Един вид защита. Не знам дали е така макар и да имам вътрешна убеденост незнайно от къде.

Публикувай отговор