Страница 1 от 1

За зъбките на моя Зайко

Публикувано на: 16 Юли 2011 16:08
от Емоция
В края на април ветеринар изпили под пълна упойка израстналите задни зъбки на моя Зайко. Всичко мина добре, справихме се и двамата със стреса, но вчера пак бяхме на преглед, защото зъбките отново са израстнали. Зайко не ще да яде сено и клонки, за да ги поддържа къси. Те израстват и той не може да се храни. Упойката сама по себе си е много рискова, а и той е на години. Ужас ме обзема да дам за втори път съгласие и после Зай да не се събуди. Решила съм да ТЕСам. Не мога обаче да съставя декларацията и фразата. Откъде да подхвана тези зъбки, това не е емоционален проблем. Нежеланието му да яде сено и клонки може би? И в процеса на ТЕСане точните декларация и фраза сами да изплуват? Вие какво бихте направили?

Публикувано на: 16 Юли 2011 17:56
от Alisa
Според мен, ТЕСай
не ще да яде сено и клонки
и си помисли, от кога не иска? Само след пиленето или от преди това?

Публикувано на: 16 Юли 2011 18:01
от ivangp
Първо си изТЕСай ужаса и другите негативни емоции относно проблема на Зайко и после прави интуитивно прокси с каквото ти дойде наум.

Публикувано на: 16 Юли 2011 20:49
от Емоция
Alisa написа:... и си помисли, от кога не иска? Само след пиленето или от преди това?
Ох, повече от година преди пиленето.

И аз мислех да правя така, както ме посъветвахте. Благодаря.

Публикувано на: 18 Юли 2011 09:31
от Емоция
Какво се случи, когато започнах да ТЕСам, за да се изчистя преди Прокси - къде го чукаш, къде се пука :shock: Още в началото се разплаках, като че ли сърцето ми се беше отворило. От намислените предварително Декларации и Напомнящи фрази не остана помен. Неусетно емоциите ми се насочиха към най-ранното ми детство - видях се две годишна, слабичка, много руса, разплакана и уплашена, да се озъртам за майка си. Имала съм такова изживяване в действителност - в ЦУМ майка ми се скрила зад една колона, за да ми даде урок, че не бива да се дърпам от ръката й. Прозрях най-накрая защо все имам усещането, че всички ме отминават и не ме забелязват - защото дълбоко в себе си се оприличавам на половин страница от вестник, трошлив от старост и пожълтял от слънцето, смачкана на топка и захвърлена. Е, кой ще обърне внимание на такова нещо? Ползата ми беше - гушнах малкото дете и знам, че винаги ще го закрилям и - доста отрова излезе от мен.