TEC

Повтаряй нейните думи. Когато работиш с друг човек никога не налагай фрази, винаги използвай неговите/нейните думи.

Можеш да използваш "Аз съм прекрасно (послушно/чудесно) дете", "Всичики ме обичат" и подобни. С моя син вече ползваме само "Аз съм прекрасно дете", защото е кратко.

ivangp написа: "Въпреки че си ударих главата и много ме боли и мястото се зачервява и подува и вероятно ще ми излезе цицина аз моля тялото си да мобилизира всичките си лечебни сили и да успокои болката и заличи подуването и зачервяването сега."
Приложих техниката на Избора. Като замених моля тялото си........... с избирам тялото ми да..........
Резултат - тя спря да плаче, зачервяването намаля до почти незабележимо, не получи цицина и майка й изобщо не разбра какво се е случило.

И аз имах подобен случай. Реших преди малко да използвам прекрасния следобед да се поразходя със сина ми (като го носех качен на раменете/врата си). Още на съседната къща се спънах и паднах. Детето също падна естествено. Не от много високо, но не знам точно от колко . Удари си и главата. Веднага се прибрахме и започнах да тесам - първо себе си, после детоето, като използвах тази фраза за основа. Подуването на тила изчезна първо, а след това зачервяването. Сега детето спи, надявам се да е добре като се събуди. Интересно е да се отбележи, че като го съблякох имаше драскотини по гърба, а след тес (използвах и фразата - избирам да неутрализирам всички последствия от удара), не се забелязват. Дълбока въздишка на облекчение.

Хех, днес направих първото си Прокси. Вчера синковеца си цапна лошо главата, при това по моя вина (докато го мъкнех към банята да му измия нааканото дупе не си прецених габаритите барабар с него и не взех завоя правилно ). Последствието - синина на челото и естествено цицина. Вчера хич не ми дойд наум, че мога да го тесна с едно прокси, но днес се зачетох тук и преди малко му направих. Предварително му сложих водичката да му е пред очите, да си пийне, ако ожаднее. Направих проксито, той изпи половината шише вода в последствие му огледах цицината - отока беше намалял и беше започнал да жълтее, а преди това си изглеждаше доста пресен. По-късно ще направя още едно прокси, докато спи, да довършим започнатото.

НО...
Имам едно питане... Не знам дали съм споменавала тук, но десния бъбрек на сина ми не расте. Това се откри почти веднага след раждането му, вече съм сигурна, че е в следствие от родова травма (благодарение на ГНМ си изясних нещата напълно).
Как мислите, дали мога да направя на него едно прокси-предизвикателство по въпроса с бъбрека? Малко сложна ми се струва цялата врътка, но не мисля, че е невъзможно. Ще се радвам да ми дадете някой полезен съвет. Аз до сега не бях правила проксита, струваше ми се много сложно!

Малкият юнак се събуди и не само, че нищо му няма, ами и направи първите си стъпки (като се държи за мен, естествено)

Lady Frost написа: Имам едно питане... Не знам дали съм споменавала тук, но десния бъбрек на сина ми не расте. Това се откри почти веднага след раждането му, вече съм сигурна, че е в следствие от родова травма (благодарение на ГНМ си изясних нещата напълно).
Как мислите, дали мога да направя на него едно прокси-предизвикателство по въпроса с бъбрека? Малко сложна ми се струва цялата врътка, но не мисля, че е невъзможно. Ще се радвам да ми дадете някой полезен съвет. Аз до сега не бях правила проксита, струваше ми се много сложно!

Направи му едно прокси Предизвикателство. С визуализации и т.н.
Виж темата - Проблеми със сърцето на бебето. Там нещата са се оправили доколкото разбрах наскоро. Бебето има контролен преглед на 14ти Септември и майкaта обеща след това да разкаже за успехите. Просто иска да е абсолютно сигурна.

Благодаря за насоката, ще прегледам темата. Определено ще му го направя и мъжа ми ще включа даже, той е доста по-целенасочен в силите и мислите си от мен. Ще пиша за резултати.

Днес направих Прокси на сина ми, защото много плаче, когато баща му тръгне на работа. Още щом го види, че отива да се обува и започва да пищи истерично, чак се захласва от рев. После ми отнема много време да го успокоя.
Реших днес да опитам с ТЕС. Първо изчистих себе си - и на мен не ми е приятно, когато мъжът ми отива на работа, обичам да си е вкъщи, при това много се изнервяма и дразня на истерията на малкия, разтройвам се, защото към мен не е привързан толкова явно (мъничко ревнувам) и разни подобни неща.

След това направих проксито. Общо взето въртях:
- разтройвам се, че татко отива на работа
- страхувам се, че може да не се прибере повече при мен
- много плача, когато татко отива на работа...

Още не бях стигнала до точките на ръцете, когато той се успокои. Завърших си кръга и приключих проксито. Сега спи и мисля да направя пак едно прокси за тези негови плачове, когато баща му излиза. Много ми е гадно, защото много се разтройва, а аз се дразня и разтройвам също. Пред много хубаво го изпращаше с усмивка, махаше му... Не знам какво стана, вероятно влезе в периода, в който осъзна, че може да му избягаме и се страхува. Надявам се да имам успех и утре съвсем спокойно да приеме излизането на баща си от вкъщи.
Ще пиша за резултата.

Lady Frost написа: - страхувам се, че може да не се прибере повече при мен

Не знам какво стана, вероятно влезе в периода, в който осъзна, че може да му избягаме и се страхува.

Според мен, това са мисли, които едно дете не може само да измисли. Те могат да му бъдат "подсказани" от някой възрастен с обременено съзнание. Не смятам, че малките деца ги е страх от изоставяне в смисъла, в който ние, възрастните, го разбираме. Просто детето вече осъзнава, че щом близкият му човек излиза, няма е до него. Нищо повече. Предполагам, че изпитва подобни на твоите чувства, когато съпругът ти не е до теб, но е дете и изразява чувствата си емоционално и първично - чрез плач.

Ти мислиш, че детето изпитва страх, че баща му "може да не се прибере повече" при него, но това е някаква проекция на твой страх! А дали детето наистина мисли така?

Моето мнение е, че по този начин се прави една много лоша услуга на децата, като им залагаме (ние, родителите!) убеждения и комплекси, с които да се борят после било чрез ТЕС, било по други начини.

Успех с проксито!

Ако мислиш, че някой друг мисли еди какво си, нищо не му вменяваш, натрапваш или залагаш.
Ако обаче му го повтаряш често, а той те има за авторитет и поради това реши да ти повярва, тогава вече има налагане, влияние, натрапване.

В случая, тъй като няма как да се знае какво мисли детето, може да се работи само с предположения. Най-важното е дали има резултат. Ако има, както в случая, значи всичко е направено добре.

Иван ме е изпреварил и вече ти е отговорил!
Една от причините, поради които харесвам и прилагам ТЕС е, че ако грешиш единствено няма да проработи и не вреди никому.

Ако имаше една лесна щях да го попитам какво мисли и да използвам неговите мисли, чувства и думи, но за жалост е все още в периода на "Ъ!" и сочи с пръст какво иска - далеч от членоразделна реч (сина ми е на година и три месеца). Така че само догадки имам.

В събота сутринта Бубу пи от една чаша с престояла вода.

През нощта вдигна температура, която сутринта премерих и беше 37.8. Разходихме се, спа и температурата падна.

Вчера започнаха да му се появяват ситни червени пъпчици по цялото тяло и главата, а тази сутрин пак има температура.

Пъпчиците и температурата ме навеждат на мисълта за дребна шарка, от друга страна си мисля, че е нещо от от онази вода. Тесах някои от симптомите, но си мисля, ако детето се чисти нещо, дали да не го /оставя просто да си му мине?

ако е спокоен и жизнен,аз бих го приела за здрав

(в къщи термометрите изчезнаха,за ужас на баба педиатърка-"е сега си точно като циганките-мериш температура с ръка")

Абсолютно спокоен и жизнен.

И аз не съм фен на измервателната апаратура както писах в друга тема, но оня ден беше доста топличък. Сега си има пъпчици само, но не се спира и не спира да се хили. И не ми иде отвътре да го тесам май...

Преди няколко дни ми се обади жена ми доста разтревожена, от това , че дъщеря ни я е охапала оса ( по късно се оказа, че е ужилена от пчела). Не знаеше какво да прави и скаше да й нося някави капки на Бах , които тя си забърква, аз не им разбирам изобщо, и сода за хляб, защото й казали, че трябва ужиленото място да се намаже с кал ( а тя се ужасява от всякаква възможност за цапане на детето, а и аз не съм фен на калта) или сода. Не си бях в къщи по това време и й казах, че не мога нищо да й занеса и да й прави веднага ТЕС, а и на себе си да прави(защото доста се бе шашнала), доколкото може. Аз също направих едно прокси по пътя за вкъщи с фрази от рода на:
Въпреки че ме боли пръста,........... въпреки че ми е подут пръста.........., въпреки, че съм много уплашена.......аз съм силна и обичана и знам, че тялото ми може да справи с отровата в кръвта ми. Моля имунната ми система да изпрати армиите си от бели кръвни телца които да унищожат алергените и т.н.

Интересното е, че не знаех къде е ужилено детето. Представих си я докато правех проксито и ми се яви средният пръст на дясната ръка.

Като се прибрах и жена ми и детето се бяха прибрали. Детето бе ужилено точно по този пръст, който бях видял във визуализацията си, бе спокойно, пръстът бе увит с една намокрена във вода книжна кърпичка и леко подут. Но Яна (дъщеря ми) си хващаше разни предмети с ръката и изобщо не показваше признаци, че я боли.
Нахранихме я и я сложихме да спи. Като се събуди след около час отока почти го нямаше. На другия ден съвсем бе изчезнал и нямаше и помен от ужилването.