Страница 1 от 2

Животът е това което се случва докато ние си правим планове.

Публикувано на: 13 Апр 2008 11:18
от ivangp
Ето как започна моето бащинство.

Първо искам да уточня, че за мен да бъдеш отговорен и осъзнат родител означава да започнеш да се грижиш за бъдещите си деца още преди зачеването им. Качеството и жизнеспособността на сперматозоидите и яйцеклетките зависят от здравословното състояние на родителите. А то от своя страна зависи от мисленето им, храненето (включва храна и напитки), дишането и физическата им активност.

И така, и аз и жена ми - Боряна - сме привърженици на позитивното мислене.
Занимаваме се с визуализации, ТЕС, утвърждения и т.н.

Не пушим и изключително рядко употребяваме алкохол (може би средно веднъж в месеца по 1-2 чаши, най-често вино).

Храним се предимно с цели природни продукти.

Пием само минерална вода.

Спортуваме редовно.


Изобщо грижим се за здравето си.
По този начин се грижим косвено и за здравето на поколението си.

Наблягам на тази част защото, ако има здравословни проблеми или проблеми със зачеването, преди да започне да гълта хапчета и да ходи по доктори според мен всеки човек трябва да обърне внимание на гореизброените 4 фактора.
В повечето случаи необходимостта от лекарства и лекари ще отпадне от самосебе си, ако тези фактори са оптимизирани.

Дъщеря ни бе зачената от първи опит на 07.07.07. Аз съм роден на 7-ми Април, жена ми на 18-ти Април. И двамата сме зодия "Овен" и искахме и детето ни да е "Овен".

Аз понякога имам проблясъци на доста силна интуиция (просто знам че определени неща ще се случат). В случая знаех, че жена ми е заченала дори преди тя да го установи. Знаех и че бебето ще е момиче, дори му бях избрал име - Яна - което хареса и на жена ми. (Яна е кратко, ясно и звучно старо българско име, а плюс това така се казваше прабаба ми по майчина линия).

Жена ми изкара една перфектна бременост. Качи само 8 килограма. Почти изобщо не се промени, като изключим големият й корем. Имаше леко ниско ниво на желязо, което бе бързо коригирано с добавки и коприва. Изобщо всичко вървеше прекрасно. И двамата много държахме на максимално естествено раждане, тъй като то е най-добро и за майката и за плода. Намерихме лекарка която имаше опит с раждания във вода (жена ми обожава водата и държеше да роди във вода, тъй като това облекчава и болките от контракциите, а и е по плавен преход за бебето от вътреутробната среда към външната). Лекарката се казва Д-р Панова и практикува в 1-ва АГ Болница в София. Изглеждаше много мила и отзивчива жена. Съгласи се на всички наши изисквания ( а именно раждането да е без каквито и да е лекарства, бебето да бъде дадено на майката веднага след като се появи на бял свят, пъпната връв да бъде срязана след като спре да пулсира и бебето да не бъде почиствано от естествената мазнина с която е покрито). Няма да обяснявам на дълго и на широко защо искахме да е точно така. Накратко - така е най естествено и природосъобразно. Ако някой иска може да намери повече информация в интернет.

Всичко вървеше по ноти. Жена ми обаче прескочи определения по някакви специални разчети термин (29ти Март) и започна леко да преносва. (В тази връзка искам да кажа, че не знам точно как се изчислява термина. Аз обичам простите неща. Според моите сметки 9 месеца броени от 7-ми Юли, свършват на 6-ти Април. Та определеният от мен термин бе 6-ти Април, като тайничко се надявах бебето да се роди на 7-ми, т.е. на моята рожденна дата :) )
Според лекарите при първо раждане е нормално да се преноси и обикновено в такъв случай се преносва една седмица. Което перфектно съвпадаше с моите разчети. Така че аз не се тревожех особено.

Жена ми имаше около 4 см. разкритие още на 29-ти Март.
Разкритието й обаче не се промени до 5-ти Април. Тоновете на бебто бяха в нормите и водите й не бяха изтекли. Прегледите на ехограф показваха, че бебето е в оптимална позиция за естествено раждане. При последното ни посещение при Д-р Панова, на 5-ти Април, тя ни увери, че всичко е наред и че очаква раждането да протече нормално. Аз се опасявах, че бебето може да е твърде голямо , тъй като аз съм доста едър, а жена ми е с много тесен ханш. Но тя ни увери, че всичко е в нормите и, че жена ми, според нея, ще може да роди нормално. (Искам да отбележа, че Д-р Панова бе гледала жена ми само веднъж на ехограф и то преди месец. На 5-ти трябваше да я види отново но тя каза, че ехографът им е повреден. А ехографите от другите кабинети били забранени за ползване по някакви причини. Жена ми бе ходила на изследвания с 2Д ехограф при друг лекар и той й бе казал, че е не може да твърди със сигурност, но му се струва, че главичката на бебето не е прекалено голяма за естествено раждане. Този лекар между другото, бе твърдо против избор на личен лекар за раждането!!!).

Панова ни посъветва, тъй като жена ми щеше да преноси с повече от седмица на 7-ми, което вече било опасно и тъй като имала разкритие от 4см., ако раждането не започне до 6-ти следобяд, да постъпим в болницата. Като на 7-ми сутринта тя искаше да й даде някакво хапче с простагландини (естествени вещества произвеждани основно в простатата, но и в други жлези с вътрешна секреция, които отключват родилния процес), което трябваше да задейства контракциите на матката и да стартира "естествено" раждане.

Ние се съгласихме с този план, но тъй като не искахме да използваме никакви хапчета решихме, че в оставащите ни 30 часа ще приложим ТЕС както и известно количество естествени простагландини за да стартираме родилния процес.

По пътя до в къщи правихме ТЕС с фразата:

"Въпреки че аз преносвам и бебто ми не е готово да се появи на бял свят, аз напълно и безрезервно приемам себе си и моля тялото ми да направи всичко необходимо за да имам разкритие от поне 6 см. до вечерта на 6-ти (това бе условието при което Панова ни бе казала, че ще може да ни приеме без да ни дава хапчета) и пълно разкритие(10см.) на 7-ми и да родя на 7-ми възможно най-безболезнено и по естествен начин."

Напомнящи фрази:
преносвам - пълен кръг (включително ръце) по точките

поне 6см разкритие до вечерта на 6-ти пълно разкритие на 7-ти - пълен кръг по точките

безболезнено и естествено раждане на 7-ми - пълен кръг по точките.
След това 2 пълни кръга като горните фрази се редуват поседователно по точките.

Трябва да отбележа, че Боряна си бе правила доста ТЕС последните няколко дни за всякакви страхове свързани с раждането(страх от болка, страх дали ще се справи, нежелание за раждане и желание бременноста да продължи (това е често срещан феномен)и други такива). За евентуални страхове на бебето. За това, че ние сме готови за неговото появяване, че е безопасно и т.н.

Към 8 вечерта на 5-ти контракциите й се засилиха. В 3 часа сутринта на 6-ти водите й изтекоха и ние пуснахме СМС на Панова, че тръгваме към болницата.
Тя не ни отговори. (Бяхме се разбрали, че тя ще е личният ни лекар, за което се заплаща разбира се (500лв.) и че ако започне родов процес можем и трябва да й звъним по всяко време на денонощието). След 30 мин й се обадихме, тя вдигна и ни каза да отидем в болницата да намерим дежурния лекар, който да прегледа Боряна и да извика Панова щом установи, че Боряна има активна родова дейност (т.е 10см. разкритие и контракциите й са на 5 мин.).

В болницата дежурната лекарка ни прие, прегледа Боряна и каза че според нея тя е за секцио и за нормално раждане няма шансове.
Разкритието и бе 5 и 1/2 см. , контракциите на около 7-8 минути. Вкараха ни във ВИП зала за водно раждане и зачакахме ПАнова и да се увеличи разкритието и да зачестят контракциите.

След около 1/2 час дежурната лекарка дойде отново за да ни съобщи, че Панова имала семеен проблем и няма да дойде.
Това става в около 6 часа сутринта.
Също така каза, че са говорили с Панова и тя предлага дежурната да ни поеме, т.е. да извърши раждането.
Можете да си представите нашия шок.

Накратко ситуацията бе следната - Жена ми се превива от болки, Панова дори няма доблестта да ни се обади за да обсъдим положението, не знаем нищо за дежурната лекарка, нито за който и да е друг лекар в тази болница, дежурната ни казва че трябва да раждаме със секцио и плюс това смяната й свършва. Тя е била цяла нощ там, неделя е и със сигурност единственот за което мечтае е да се прибере в къщи.

Казах й, че ни трябват няколко минути да обсъдим положението. Първоначално мислех да се обадя на Панова за повече информация, но тя вече ни бе прецакала и не се бе обадила (Искам да уточня, че разбирам, че понякога има извънредни ситуации и на човек му се налага да извърши или не определени неща. Не знам какво се е случило с Панова и защо не дойде. Но можеше поне да ни се обади. За нас това бе абсолютно непрофесионално и некоректно отношение).

Решихме, че тъй като не знаем нищо за постъпващите на дневна смяна лекари ще пожелаем да се срещнем с тях и да си изберем един, едва ли не на външен вид. Т.е. този който ни се стори най-мил и симпатичен и мил.

Пропуснах да спомена, че от приемането ни в тази болница отношението и действията на персонал бяха изключително незаинтересовани и груби.

Казахме на дежурната, че държим на естествено раждане и поради нейното изказване за необходимостта от секцио сме решили, че искаме друг лекар и искаме да се срещнем с тях за да изберем кой да ни помага за раждането.
Тук пак искам да вметна, че ни уведомиха, че незавсимо, че избраната от нас лекарка - Панова- не е дошла ние пак трябва да платим за избор на личен лекар, водно раждане, ВИП зала и т.н. Така, че поне си мислехме, че можем да имаме някакъв избор.

Дежурната съответно вероятно леко се обиди и каза, че без доверие не можело да се работи. Излезе и след малко се върна с друга лекарка (застъпваща на дневна смяна)- Д-р Савова - и каза че тя ще е нашият лекар.
Т.е пак ни отнеха правото на избор за което си плащахме.
Тъй като за нас нямаше голяма разлика на този етап и туъ като въпросната Савова се съгласи да изчакаме максимално без лекарства и да опитаме всичко възможно за нормално раждане, ние не се възпротивихме тя да е с нас.

Всички тези преговори за лекар и т.н. отнеха още един час час в който съответно жена ми бе с зачестяващи и нарастващи по сила контракции. Т.е. преговорите ги водех аз. Тя не бе в състояние да мисли трезво. Това го отбелязвам за да подчертая колко е важно бащата да присъства на раждането за да може поне до някъде да контролира ситуацията.

Савова съответно също бе на мнение, че няма да минем без секцио, но все пак се съгласи да изчакаме. за наш късмет със Савова на смяна застъпи и една безкрайно мила и добра акушерка - Нивелина Петрова.
Тази жена бе като светъл лъч надежда в мрачния тунел на случващото се този ден.
Тя бе единствения мил, отзивчив, нежен и загрижен човек който асистираше раждането.
Савова идваше на всеки 30 мин да проверява жена ми за разкритие и за това доколко главичката на бебето е слязла надолу в родилния канал. Като всяка от проверките й приличаше повече на изнасилване при което Боряна се гърчеше от болка. Тъй като й нямах доверие, аз помолих и Нивелина да проверява и да ни казва какво се случва и как вървят нещата. Нивелина бе изключително внимателна и нежна и контрастът между отношението на двете (Савова и Нивелина бе огромен).

Всъщност след 3-тата проверка аз помолих Савова да бъде по-внимателна и нежна и тя има наглостта да ми каже, че тя била най-внимателната в болницата и че колегите й били къде къде по-груби. Но все пак си взе белжка и следващите прегледи бе наистина внимателна и Боряна й благодареше всеки път за това. (тук отново подчертавам ролята на присъствието на бащата).

Не знам дали бе преднамерено, но Савова при всеки преглед питаше жена ми сигурна ли е, че не иска лекарства (болкоуспокояващи, за отпускане на матката, за усилване на контракциите и т.н.) и го правеше точно когато Боряна бе в контркция, т.е. точно когато се виеше от болка и изобщо не бе в състояние да разсъждава логично.

(За пореден път подчертавам ролята на бащата).
Ако жената е сама в такъв наситен с емоции и болка момент, тя е уязвима и внушаема, да не споменаваме, че в един момент единственото което иска е болката да спре и идеята за лесен изход от ситуацията с приемане на лекарства става доста примамлива.
(а всички лекарства, както знаете имат астранични неблагоприятни ефекти и за майката и за бебето).

За да не ви занимавам повече с подробности.
Накратко - раждането не вървеше добре. Разкритието се увеличаваше бавно, главичката на бебето не слизаше достатъчно бързо в родилния канал. (трябваше да слиза с около 1см на час,а при нас слезе с 1 см за 5 часа).
Правих ТЕС директно и индиректно на Боряна през цялото време за болките, за отпускане на матката, за разкритие, за естествено и безболезнено раждане, за увеличаване силата и честотата на контракциите и т.н.
Всичко което Савова казваше, че не е наред бе ТЕСвано веднага.
Въпреки това раждането вървеше много бавно и изключително мъчително. Боряна се изтощи много. Започна да заспива между контракциите. След 11 часа родилни мъки и ТЕС се съгласихме да й дадат лекарство за отпускане на матката, тъй като казаха, че матката й не успява да се отпусне достатъчно за да мине главичката на бебето. Но и това не помогна и след 12 часа се съгласихме на секцио. Боряна бе страшно изтощена и аз започвах да се притеснявам за нейното здраве и за това на бебето. Пресметнах рисковете и реших, че щом нещата не вървят и сме се мъчили 12 часа с всички познати ни средства, то те явно не трябва да вървят и трябва да преглътнем гордостта и желанието си да бъдем перфектни и да се доверим на мъдростта на природата (в случая тялото на Боряна просто не искаше да позволи естествено раждане).

В този момент когато се отказахме от естественот раждане и се съгласихме на секцио Боряна всъщност рухна психически.
12 часа се бе държала, бе понасяла стоически всички мъки и болки, предателството на Панова, негативното и грубо отношение на лекарите и персонала само за да може да даде най-доброто на детето си и сега всичко се оказваше едва ли не напразно.
До този миг тя не се бе оплакала или проронила сълза, а сега започна цялата да трепери и тихо да плаче, което пък на мен ми късаше сърцето.
Аз също до този момент бях доста спокоен и уравновесен, но сега усетих как една буца засяда на гърлото ми и през следващия час почти не можех да говоря. Разбирах всичко което ми казваха и което ставаше, но просто не можех да изтръгна членоразделен звук от гърлото си.

Наблюдавах и цялата операция по изваждането на бебето и това бе едно от най-емоционалните събития в живота ми.
Дори сега като пиша и си спомням ми се насълзяват очите и ми се стяга гърлото. Затова ще прекъсна за няколко серии ТЕС.

Пак съм на линия. И се чувствам доста по-добре след ТЕСването.

И така - роди ни се една прекрасна дъщеря.
Бе голямо бебе. - 52см./ 3800гр. По-късно имах възможността да я сравня с други бебета и наистина бе по-голяма, особено главата й. (На баща си се е метнала - такава дебелоглава :) ).

Защо описвам всички тези неща и то с толкова подробности?

Първо - за да ви покажа още едно поле за приложение на ТЕС.
ТЕС стартира раждането без лекарства.
Естественото раждане в нашия случай явно бе противопоказно, т.е. щеше да доведе до по-големи неприятности и за майка и за бебе от секциото. След като извадиха бебето и акушерката и лекарите извършващи операцията казах, че това е било правилно решение.

Въпреки ТЕС организмът на Боряна продължи да възпрепятства естественото раждане, което е доказателство, че с ТЕС не можем да си навредим.

Ние винаги искаме най-доброто, но понякога това което ние смятаме за най-добро всъщност не е оптималното.

Има неща които са извън нашия контрол, но винаги можем да контролираме отношението си към ситуацията.
През цялото време аз продължавах да си повтарям и да го казвам на Боряна, че това което се случва, въпреки че не е това което сме планирали и което искаме, е най-доброто което може да стане в момента. Защо? - ще разберем по-късно. Както се и случи.

Второ- за да илюстрирам колко изключително наситен с негативни емоции бе и за двама ни този момент.
С ТЕС аз до голяма степен успях да изтрия тези негативни емоции. Боряна не е прилагала ТЕС в тази насока, колкото мен, но съм абсолютно убеден, че и при нея ТЕС ще помогне да преодолеем негативизма и да заличи болката, обидата и вината, които все още чувства в момента. А и при нея има много повече емоции за премахване.

Трето - за да дам надежда на всички които са преживели подобни силно наситени с негативни емоции епизоди, които са оставили дълбок отпечатък в душата им, че с ТЕС всичко може да бъде бързо преодоляна, негативизма заличен, отровата на нежеланите емоции изхвърлена от тялото и заменена с позитивна енергия.

Четвърто - за да подчертая ролята на бащата и неговото присъствие при раждането, както за морална подкрепа, така и за контрол на случващото се.
А и трябва да призная, че аз съм много по-дълбоко и силно свързан и с бебто и с Боряна след това преживяване. Аз имам едно ново чувство на преклонение и уважение, към нея и всички жени и майки, тъй като бях свидетел на мъките през които Ивсе още съм свидетел на стоицизма с който тя се справя с всички трудности по отглеждане на бебето.
А и станах съпричастен на процеса. Преди това бе нещо което се случваше в нейното тяло и към което аз имах някакво отношение, но не можех да го почувствам по начина по който го чувствам сега, след като взех участие в появата на дъщеря ни на бял свят.
Препоръчвам го на всички бащи. Не е леко, но си струва.

Надявам се да не съм ви отегчил и прочетеното да ви е било полезно.

Публикувано на: 13 Апр 2008 12:14
от Arethuse
Аз много се развълнувах и си поплаках докато четох да си призная :roll: :oops:

Пожелавам на Боряна бързо възстоновяване.

Публикувано на: 15 Апр 2008 08:46
от mayadob
Много се радвам, че си написал такъв хубав разказ.

Това със зачеването и бременеенето е много интересно. Но накрая... Много обезсърчаващо. Не очаквах такъв финал. Все си мислех, че с ТЕС ще стане както трябва.

Идват ми въпроси. Знаехте ли преди това техники за естествено раждане при тесен таз? И изобщо не зная до колко се бяхте запознали с всичката литература за естествено раждане. Аз лично в момента още не съм изчела всичко, но не ми припира, не бременея все още :)

Какво ще предприемете за следващо раждане? Аз съм след секцио и се подготвям за забременяване и естествено раждане. Затова този въпрос ми е особено важен.

Може ли да публикувате, моля, разказа в http://naturalparenting.multiply.com/? Имате ли акаунт в мултиплай и участвате ли в групата Естествени родители? Ако не, ще ви поканим.

Мисля, че разказът трябва да се публикува и в бг-мамма, но в подфорума за алтернативни лечения, а не в този за раждането (Майки...). Между другото в подфорума за алтернативна медицина пуснах тема за ТЕС.

Публикувано на: 18 Апр 2008 09:00
от ivangp
Не мога да кажа сега какво ще правим за следващо раждане. Нашият случай е различен от твоя. Имам предвид структурата на тялото на жена ми, най-вече.
Моят съвет - събери възможно най-много информация за възможности за естествено раждане след секцио и след това послушай вътрешния си глас/интуицията си когато моментът дойде и трябва да решаваш!

Не прави нещо защото мислиш, че е правилно! Направи го защото, чувстваш/знаеш че е правилно!
Знанието не е логичен акт, а вътрешна убеденост която е над логиката.

Публикувано на: 02 Юни 2008 07:07
от mayadob
Иване, случая, който разказа за Яна на семинара, беше много интересен. Би ли го разказал и тук?

Публикувано на: 02 Юни 2008 09:08
от ivangp
Ще го опиша в нова тема. :)

Публикувано на: 23 Окт 2008 11:04
от mimiska
Много интересен и наситен разказ! Благодаря, че споделяш чувствата, мислите, преживяванията и изводите, които си направил в тази необикновена ситуация!

Аз, като една многодетна майка (имам си трички, хехе), имам мъничко разминаване с някои от, не точно изводите, но мненията, които споделяш. Съгласна съм, че присъствието на близък човек, който да мисли трезво в този момент, особено ако последният продължава няколко часа, е от полза както за психическото състояние на родилката, така и за правилността на решенията. От друга страна обаче, това е един естествен процес - болка, контракции, изтощаване и всичко наново. Уви, на жената й е съдено да мине през това. И в същото време това са неща, които по естествен път се забравят. Остава спомена за фактите, но не и за физическите усещания. Поне при мен е така. Знам, че ме болеше много. Но не помня болката. Дано се изразявам правилно. И трите ми раждания станаха по естествен път, всяко следващо бебе бе по-едро и всяко си имаше своите "трикове" - едното реши да се ражда преждевременно, другото тръгнало с ръката напред, а третото беше с трикратно увита пъпна връв. Няма две мнения колко важно е доброто, внимателно и загрижено отношение към жената в такава ситуация, особено от тези, в чиито ръце се е оставила. В тази връзка ми е любопитно - свързахте ли се после с тази лекарка, която ви излъга? Дали й потърсихте отговорност, макари че отговорност може да се изисква от отговорен човек, какъвто тя очевидно не е. Много съжалявам за това, че сте били подведени, и то в критична ситуация. Но, както ти самият съветваш, ако се потърси положителното в тази неприятна ситуация, ще излезе това, че с тези размери Яна трудно би излязла по естествен път. И дори ако Панова беше дошла, няма гаранция колко добре би се справила... Може дори и затова да не е дошла - от опасения, че прекалено много разчитате на нея, а тя не може да оправдае това доверие, още повече, че е заложен живот, дори не един.

Аз лично съм на мнение, че независимо от кофтито на пръв поглед стечение на обстоятелствата, крайният резултат е това, което е било целта на занятието. Едно здраво бебе, родено в болнично заведение, под лекарско наблюдение, без употребата на форцепси и подобни "оръдия". Това си е всъщност много! Боряна ще се възстанови. И ще забрави за болката по един естествен начин. Обидата обаче надали ще я забрави от само себе си. Но с теб до нея не виждам проблем. :-)

Да ви е жива и здрава Яна!

Публикувано на: 21 Мар 2009 23:31
от alba
4ета материала на Иван за перипетиите по раждането на Яна и макар,4е е минало толкова време ,много се вълнувам.Всъщност аз срещнах Иван в деня на раждането на Яна/по тази при4ина той беше в София/.След няколко дни тя ще навърши 1 годинка,а аз едва от десетина дни запо4нах да влизам във форума.Тогава, при първата ни среща,за която съм благодарна на Бог /и на Бистра :wink: /, Иван ми препоръ4а форума като форма на информация и ремотивация,но аз така и не станах активна. По онова време се справих с алергията си,за което ве4е разказах подробно, само с помощта на книгата,негови те препоръки и нау4еното от един семинар в София у Мая.
Разказът на Иван е илюстрация на българската поговорка"Всяко зло- за добро".Вси4ки тези съпротиви на организма на съпругата му да отговори на ТЕС,предателството на този "лекар",грубостта на другия и цялата поредица от "неблагополу4ия" всъщност са водили до добрия резултат-раждането на здраво бебе !
Сигурна съм,4е всеки от нас е имал не един слу4ай,когато съдбата му изпраща изпитания под формата на болест или емоционален удар и след време е разбрал,4е това премеждие е отворило нова посока,нов мироглед,нова възможност пред него.Но този извод идва след разли4но дълъг период от време,взависимост от това колко ни е нужно за да си нау4им урока.
Така,4е пак стигаме до принципа на ТЕС-приемането на вси4ко, което ни съставлява.За да сме стигнали до днес,ние трябваше да изминем то4но този път,който извървяхме.
Иван е харизмати4на ли4ност. Благодаря ти , Иване !

Аз сега разбрах,4е у вас сте" цяло стадо овни " ! Аз също съм родена на първи април и си харесвам зодията !

Публикувано на: 18 Ное 2009 10:26
от Емоция
Иване, в горния си постинг споменаваш, че с жена ти пиете само минерална вода. Чела съм, че това не е желателно по не знам какви си причини. Трябвало да се редуват изворна и минерална, като трябва да се обърне внимание, че минералните води са насочени към различни заболявания. Например - не мога да пия хисарска вода след като нямам проблеми с бъбреците. Сподели малко подробности, моля.

Публикувано на: 18 Ное 2009 16:28
от ivangp
Всеки е уникален. Пий това което ти се пие. Стига то да съществува в природата. В момента пием основно изворна вода "Девин" и "Жива вода". Последната не помня от къде се добива. Но утре това може да се промени. Не защото трябва, а защото ни е омръзнало да пием от тези води. Това което със сигурност няма да пием е вода от чешмата, освен ако няма никаква друга, разбира се. :)

Публикувано на: 18 Ное 2009 18:05
от Емоция
И аз съм на този принцип, някак отвътре ми идва, но съм доста колеблива. Отдавна загубих връзката със себе си. :D

Re: Животът е това което се случва докато ние си правим план

Публикувано на: 30 Авг 2010 15:17
от vqra
ivangp написа:Ето как започна моето бащинство.
Как така съм пропуснала тази страхотна тема?
Разплаках се. :oops:
Благодаря ти.

Дай Боже повече бащи като теб!

Публикувано на: 22 Май 2011 20:38
от Angel_K
Поздравления за откровенния разкъз макар детето отдавна да е проходило:-):-
Да сте живи и здрави и 3мата ако не сте станали вече 4ма :-)

Без срам ще кажа ,че и аз макар и мъж плаках докато четох...
Което пък ме подсети ,че имам да ТЕСам раждането на малкия , просто сега ми изплува...
И той трябваше да е нормално раждане но не във вода ... така искахме дали защото тя се бе вманиачила по йога за да не напълнее или друга причина не било писано... , спукаха и се водите ,в 06ч. с контракции през 30мин. и отидохме в болницата ихоп спряха , до 19ч бе на Окситоцин мисля , че се казваше което помагало да ама не.
И в 19ч и нещо , гинеколога който бе и Главен на отделението , който ми бе и ПРИЯТЕЛ я изписа и каза "Сега се приберете да се изкъпе и наспи и утре елате в 8ч. да роди със секцио както 9м. Ви повтарях"
И така и направихме , и за 30мин. готово "Имате СИН" според акушерка детето е било в "зелени" води ...

Както и да е да е жив и здрав носи моето име и вчера го лекувах с ТЕС!

Публикувано на: 23 Май 2011 16:43
от DG
Привет!А жена ви правила ли си е тес за физическо разширяване на таза? Аз също родих секцио, а се надявах на нормално. Имах също така идеална бременност... С единствената разлика, че вместо 8 наддадох 30кг. :D/ В момента съм с 5 кг поне по - малко отпреди да забременея.Просто имам бърза обмяна на веществата и като нормализирам яденето отслабвам бързо/. Детенцето ми е точно като в мечтите ми по време на бременността :) Може би е без значение как ще родиш - важен е резултата да е здрави деца и родители. Всъщност секциото е единственото нещо, което не бях предвидила за бременността и раждането. Иначе 9 месеца бях екстра - без гадене и повръщане. Само дето раждах като мъченица 3 дни :D уж за нормално като жена ви се измъчих.
Задавам си въпроса:
Защо са толкова много случаите, когато се плаща на специален екип или лекар уж за да е перфектно раждането, а в крайна сметка съм чувала за много нещастни случаи точно, когато даваш пари на някой, за да проведе раждането? Във вашия случай пък лекарката не се е явила въобще и нищо чудно и жена ви да се е стъписала от това...
Защо в болницата, докато и без това се гърчиш от контракции, всички доктори така те проверяват за разкритие, че след раждането се чувстваш точно като изнасилен?
Известно време след като родих, при секс изпитвах някаква погнуса, точно от този спомен. Това мина с времето, обаче трябваше ли въобще да го минавам?
И какви са тези лекари - ветеринари, които се отнасят с теб като с животно?
Чувала съм, че са казвали на родилките след като са викали от болка:
Като си отваряше краката преди не те болеше нали, сега трай...или нещо от рода.Да не би да искат да те ядосат, защото като се ядосаш и силичките ти се връщат?!Може ли да е тактика това?

Що за хора са това? Нали като си решил да ставаш лекар си го направил с мисълта, че ще спасяваш хора, ще помагаш да се яви на бял свят едно мъничко чудо? Кога хората ще престанат да бъдат толкова материалистични и освен да изискват пари, ще започнат да лекуват хората и да им помагат?
Много се радвам за ТЕС, че съществува. Наистина помага в много насоки. Просто трябва да си постоянен с ТЕС/А аз не съм/.Радвам се , Иван, че сте толкова отзивчив и книгата ви не е скъпа и може всеки да си я позволи, а освен всичко друго и форума съдържа достатъчно информация + вашето присъствие тук!

Публикувано на: 24 Май 2011 13:59
от ivangp
Жена ми не си е правила ТЕС за разширяване на таз. Лекарят й до последно твърдеше, че детето може да мине от там. Аз не бях убеден, че ще може. Но не бях убеден и в обратното. Просто изчаквах да видя какво ще стане. В неща от които не разбирам предпочитам да не давам мнение.

А иначе жена ми има страааашно много за ТЕСане. Засега не се захваща сериозно за работа. Когато съм опитвал да работим заедно винаги сме се скарвали накрая. Има си големи ПО-та. Оставил съм я на самотек. Когато й дойде времето ще се осъзнае. Обикновено в спорадичните си ТЕС-ове така се блъска, че се самонаранява физически допълнително. Тя сама е казвала, че изпитва такова желание, да се самонарани физически поради ТОВА ЧЕ СЕ ИЗМЪЧВА ЕМОЦИОНАЛНО. И не е единствена в това отношение. Но всяко нещо с времето си.
Ядосвах се много в началото, сега съм я приел такава.