Животът е това което се случва докато ние си правим планове.
Публикувано на: 13 Апр 2008 11:18
Ето как започна моето бащинство.
Първо искам да уточня, че за мен да бъдеш отговорен и осъзнат родител означава да започнеш да се грижиш за бъдещите си деца още преди зачеването им. Качеството и жизнеспособността на сперматозоидите и яйцеклетките зависят от здравословното състояние на родителите. А то от своя страна зависи от мисленето им, храненето (включва храна и напитки), дишането и физическата им активност.
И така, и аз и жена ми - Боряна - сме привърженици на позитивното мислене.
Занимаваме се с визуализации, ТЕС, утвърждения и т.н.
Не пушим и изключително рядко употребяваме алкохол (може би средно веднъж в месеца по 1-2 чаши, най-често вино).
Храним се предимно с цели природни продукти.
Пием само минерална вода.
Спортуваме редовно.
Изобщо грижим се за здравето си.
По този начин се грижим косвено и за здравето на поколението си.
Наблягам на тази част защото, ако има здравословни проблеми или проблеми със зачеването, преди да започне да гълта хапчета и да ходи по доктори според мен всеки човек трябва да обърне внимание на гореизброените 4 фактора.
В повечето случаи необходимостта от лекарства и лекари ще отпадне от самосебе си, ако тези фактори са оптимизирани.
Дъщеря ни бе зачената от първи опит на 07.07.07. Аз съм роден на 7-ми Април, жена ми на 18-ти Април. И двамата сме зодия "Овен" и искахме и детето ни да е "Овен".
Аз понякога имам проблясъци на доста силна интуиция (просто знам че определени неща ще се случат). В случая знаех, че жена ми е заченала дори преди тя да го установи. Знаех и че бебето ще е момиче, дори му бях избрал име - Яна - което хареса и на жена ми. (Яна е кратко, ясно и звучно старо българско име, а плюс това така се казваше прабаба ми по майчина линия).
Жена ми изкара една перфектна бременост. Качи само 8 килограма. Почти изобщо не се промени, като изключим големият й корем. Имаше леко ниско ниво на желязо, което бе бързо коригирано с добавки и коприва. Изобщо всичко вървеше прекрасно. И двамата много държахме на максимално естествено раждане, тъй като то е най-добро и за майката и за плода. Намерихме лекарка която имаше опит с раждания във вода (жена ми обожава водата и държеше да роди във вода, тъй като това облекчава и болките от контракциите, а и е по плавен преход за бебето от вътреутробната среда към външната). Лекарката се казва Д-р Панова и практикува в 1-ва АГ Болница в София. Изглеждаше много мила и отзивчива жена. Съгласи се на всички наши изисквания ( а именно раждането да е без каквито и да е лекарства, бебето да бъде дадено на майката веднага след като се появи на бял свят, пъпната връв да бъде срязана след като спре да пулсира и бебето да не бъде почиствано от естествената мазнина с която е покрито). Няма да обяснявам на дълго и на широко защо искахме да е точно така. Накратко - така е най естествено и природосъобразно. Ако някой иска може да намери повече информация в интернет.
Всичко вървеше по ноти. Жена ми обаче прескочи определения по някакви специални разчети термин (29ти Март) и започна леко да преносва. (В тази връзка искам да кажа, че не знам точно как се изчислява термина. Аз обичам простите неща. Според моите сметки 9 месеца броени от 7-ми Юли, свършват на 6-ти Април. Та определеният от мен термин бе 6-ти Април, като тайничко се надявах бебето да се роди на 7-ми, т.е. на моята рожденна дата )
Според лекарите при първо раждане е нормално да се преноси и обикновено в такъв случай се преносва една седмица. Което перфектно съвпадаше с моите разчети. Така че аз не се тревожех особено.
Жена ми имаше около 4 см. разкритие още на 29-ти Март.
Разкритието й обаче не се промени до 5-ти Април. Тоновете на бебто бяха в нормите и водите й не бяха изтекли. Прегледите на ехограф показваха, че бебето е в оптимална позиция за естествено раждане. При последното ни посещение при Д-р Панова, на 5-ти Април, тя ни увери, че всичко е наред и че очаква раждането да протече нормално. Аз се опасявах, че бебето може да е твърде голямо , тъй като аз съм доста едър, а жена ми е с много тесен ханш. Но тя ни увери, че всичко е в нормите и, че жена ми, според нея, ще може да роди нормално. (Искам да отбележа, че Д-р Панова бе гледала жена ми само веднъж на ехограф и то преди месец. На 5-ти трябваше да я види отново но тя каза, че ехографът им е повреден. А ехографите от другите кабинети били забранени за ползване по някакви причини. Жена ми бе ходила на изследвания с 2Д ехограф при друг лекар и той й бе казал, че е не може да твърди със сигурност, но му се струва, че главичката на бебето не е прекалено голяма за естествено раждане. Този лекар между другото, бе твърдо против избор на личен лекар за раждането!!!).
Панова ни посъветва, тъй като жена ми щеше да преноси с повече от седмица на 7-ми, което вече било опасно и тъй като имала разкритие от 4см., ако раждането не започне до 6-ти следобяд, да постъпим в болницата. Като на 7-ми сутринта тя искаше да й даде някакво хапче с простагландини (естествени вещества произвеждани основно в простатата, но и в други жлези с вътрешна секреция, които отключват родилния процес), което трябваше да задейства контракциите на матката и да стартира "естествено" раждане.
Ние се съгласихме с този план, но тъй като не искахме да използваме никакви хапчета решихме, че в оставащите ни 30 часа ще приложим ТЕС както и известно количество естествени простагландини за да стартираме родилния процес.
По пътя до в къщи правихме ТЕС с фразата:
"Въпреки че аз преносвам и бебто ми не е готово да се появи на бял свят, аз напълно и безрезервно приемам себе си и моля тялото ми да направи всичко необходимо за да имам разкритие от поне 6 см. до вечерта на 6-ти (това бе условието при което Панова ни бе казала, че ще може да ни приеме без да ни дава хапчета) и пълно разкритие(10см.) на 7-ми и да родя на 7-ми възможно най-безболезнено и по естествен начин."
Напомнящи фрази:
преносвам - пълен кръг (включително ръце) по точките
поне 6см разкритие до вечерта на 6-ти пълно разкритие на 7-ти - пълен кръг по точките
безболезнено и естествено раждане на 7-ми - пълен кръг по точките.
След това 2 пълни кръга като горните фрази се редуват поседователно по точките.
Трябва да отбележа, че Боряна си бе правила доста ТЕС последните няколко дни за всякакви страхове свързани с раждането(страх от болка, страх дали ще се справи, нежелание за раждане и желание бременноста да продължи (това е често срещан феномен)и други такива). За евентуални страхове на бебето. За това, че ние сме готови за неговото появяване, че е безопасно и т.н.
Към 8 вечерта на 5-ти контракциите й се засилиха. В 3 часа сутринта на 6-ти водите й изтекоха и ние пуснахме СМС на Панова, че тръгваме към болницата.
Тя не ни отговори. (Бяхме се разбрали, че тя ще е личният ни лекар, за което се заплаща разбира се (500лв.) и че ако започне родов процес можем и трябва да й звъним по всяко време на денонощието). След 30 мин й се обадихме, тя вдигна и ни каза да отидем в болницата да намерим дежурния лекар, който да прегледа Боряна и да извика Панова щом установи, че Боряна има активна родова дейност (т.е 10см. разкритие и контракциите й са на 5 мин.).
В болницата дежурната лекарка ни прие, прегледа Боряна и каза че според нея тя е за секцио и за нормално раждане няма шансове.
Разкритието и бе 5 и 1/2 см. , контракциите на около 7-8 минути. Вкараха ни във ВИП зала за водно раждане и зачакахме ПАнова и да се увеличи разкритието и да зачестят контракциите.
След около 1/2 час дежурната лекарка дойде отново за да ни съобщи, че Панова имала семеен проблем и няма да дойде.
Това става в около 6 часа сутринта.
Също така каза, че са говорили с Панова и тя предлага дежурната да ни поеме, т.е. да извърши раждането.
Можете да си представите нашия шок.
Накратко ситуацията бе следната - Жена ми се превива от болки, Панова дори няма доблестта да ни се обади за да обсъдим положението, не знаем нищо за дежурната лекарка, нито за който и да е друг лекар в тази болница, дежурната ни казва че трябва да раждаме със секцио и плюс това смяната й свършва. Тя е била цяла нощ там, неделя е и със сигурност единственот за което мечтае е да се прибере в къщи.
Казах й, че ни трябват няколко минути да обсъдим положението. Първоначално мислех да се обадя на Панова за повече информация, но тя вече ни бе прецакала и не се бе обадила (Искам да уточня, че разбирам, че понякога има извънредни ситуации и на човек му се налага да извърши или не определени неща. Не знам какво се е случило с Панова и защо не дойде. Но можеше поне да ни се обади. За нас това бе абсолютно непрофесионално и некоректно отношение).
Решихме, че тъй като не знаем нищо за постъпващите на дневна смяна лекари ще пожелаем да се срещнем с тях и да си изберем един, едва ли не на външен вид. Т.е. този който ни се стори най-мил и симпатичен и мил.
Пропуснах да спомена, че от приемането ни в тази болница отношението и действията на персонал бяха изключително незаинтересовани и груби.
Казахме на дежурната, че държим на естествено раждане и поради нейното изказване за необходимостта от секцио сме решили, че искаме друг лекар и искаме да се срещнем с тях за да изберем кой да ни помага за раждането.
Тук пак искам да вметна, че ни уведомиха, че незавсимо, че избраната от нас лекарка - Панова- не е дошла ние пак трябва да платим за избор на личен лекар, водно раждане, ВИП зала и т.н. Така, че поне си мислехме, че можем да имаме някакъв избор.
Дежурната съответно вероятно леко се обиди и каза, че без доверие не можело да се работи. Излезе и след малко се върна с друга лекарка (застъпваща на дневна смяна)- Д-р Савова - и каза че тя ще е нашият лекар.
Т.е пак ни отнеха правото на избор за което си плащахме.
Тъй като за нас нямаше голяма разлика на този етап и туъ като въпросната Савова се съгласи да изчакаме максимално без лекарства и да опитаме всичко възможно за нормално раждане, ние не се възпротивихме тя да е с нас.
Всички тези преговори за лекар и т.н. отнеха още един час час в който съответно жена ми бе с зачестяващи и нарастващи по сила контракции. Т.е. преговорите ги водех аз. Тя не бе в състояние да мисли трезво. Това го отбелязвам за да подчертая колко е важно бащата да присъства на раждането за да може поне до някъде да контролира ситуацията.
Савова съответно също бе на мнение, че няма да минем без секцио, но все пак се съгласи да изчакаме. за наш късмет със Савова на смяна застъпи и една безкрайно мила и добра акушерка - Нивелина Петрова.
Тази жена бе като светъл лъч надежда в мрачния тунел на случващото се този ден.
Тя бе единствения мил, отзивчив, нежен и загрижен човек който асистираше раждането.
Савова идваше на всеки 30 мин да проверява жена ми за разкритие и за това доколко главичката на бебето е слязла надолу в родилния канал. Като всяка от проверките й приличаше повече на изнасилване при което Боряна се гърчеше от болка. Тъй като й нямах доверие, аз помолих и Нивелина да проверява и да ни казва какво се случва и как вървят нещата. Нивелина бе изключително внимателна и нежна и контрастът между отношението на двете (Савова и Нивелина бе огромен).
Всъщност след 3-тата проверка аз помолих Савова да бъде по-внимателна и нежна и тя има наглостта да ми каже, че тя била най-внимателната в болницата и че колегите й били къде къде по-груби. Но все пак си взе белжка и следващите прегледи бе наистина внимателна и Боряна й благодареше всеки път за това. (тук отново подчертавам ролята на присъствието на бащата).
Не знам дали бе преднамерено, но Савова при всеки преглед питаше жена ми сигурна ли е, че не иска лекарства (болкоуспокояващи, за отпускане на матката, за усилване на контракциите и т.н.) и го правеше точно когато Боряна бе в контркция, т.е. точно когато се виеше от болка и изобщо не бе в състояние да разсъждава логично.
(За пореден път подчертавам ролята на бащата).
Ако жената е сама в такъв наситен с емоции и болка момент, тя е уязвима и внушаема, да не споменаваме, че в един момент единственото което иска е болката да спре и идеята за лесен изход от ситуацията с приемане на лекарства става доста примамлива.
(а всички лекарства, както знаете имат астранични неблагоприятни ефекти и за майката и за бебето).
За да не ви занимавам повече с подробности.
Накратко - раждането не вървеше добре. Разкритието се увеличаваше бавно, главичката на бебето не слизаше достатъчно бързо в родилния канал. (трябваше да слиза с около 1см на час,а при нас слезе с 1 см за 5 часа).
Правих ТЕС директно и индиректно на Боряна през цялото време за болките, за отпускане на матката, за разкритие, за естествено и безболезнено раждане, за увеличаване силата и честотата на контракциите и т.н.
Всичко което Савова казваше, че не е наред бе ТЕСвано веднага.
Въпреки това раждането вървеше много бавно и изключително мъчително. Боряна се изтощи много. Започна да заспива между контракциите. След 11 часа родилни мъки и ТЕС се съгласихме да й дадат лекарство за отпускане на матката, тъй като казаха, че матката й не успява да се отпусне достатъчно за да мине главичката на бебето. Но и това не помогна и след 12 часа се съгласихме на секцио. Боряна бе страшно изтощена и аз започвах да се притеснявам за нейното здраве и за това на бебето. Пресметнах рисковете и реших, че щом нещата не вървят и сме се мъчили 12 часа с всички познати ни средства, то те явно не трябва да вървят и трябва да преглътнем гордостта и желанието си да бъдем перфектни и да се доверим на мъдростта на природата (в случая тялото на Боряна просто не искаше да позволи естествено раждане).
В този момент когато се отказахме от естественот раждане и се съгласихме на секцио Боряна всъщност рухна психически.
12 часа се бе държала, бе понасяла стоически всички мъки и болки, предателството на Панова, негативното и грубо отношение на лекарите и персонала само за да може да даде най-доброто на детето си и сега всичко се оказваше едва ли не напразно.
До този миг тя не се бе оплакала или проронила сълза, а сега започна цялата да трепери и тихо да плаче, което пък на мен ми късаше сърцето.
Аз също до този момент бях доста спокоен и уравновесен, но сега усетих как една буца засяда на гърлото ми и през следващия час почти не можех да говоря. Разбирах всичко което ми казваха и което ставаше, но просто не можех да изтръгна членоразделен звук от гърлото си.
Наблюдавах и цялата операция по изваждането на бебето и това бе едно от най-емоционалните събития в живота ми.
Дори сега като пиша и си спомням ми се насълзяват очите и ми се стяга гърлото. Затова ще прекъсна за няколко серии ТЕС.
Пак съм на линия. И се чувствам доста по-добре след ТЕСването.
И така - роди ни се една прекрасна дъщеря.
Бе голямо бебе. - 52см./ 3800гр. По-късно имах възможността да я сравня с други бебета и наистина бе по-голяма, особено главата й. (На баща си се е метнала - такава дебелоглава ).
Защо описвам всички тези неща и то с толкова подробности?
Първо - за да ви покажа още едно поле за приложение на ТЕС.
ТЕС стартира раждането без лекарства.
Естественото раждане в нашия случай явно бе противопоказно, т.е. щеше да доведе до по-големи неприятности и за майка и за бебе от секциото. След като извадиха бебето и акушерката и лекарите извършващи операцията казах, че това е било правилно решение.
Въпреки ТЕС организмът на Боряна продължи да възпрепятства естественото раждане, което е доказателство, че с ТЕС не можем да си навредим.
Ние винаги искаме най-доброто, но понякога това което ние смятаме за най-добро всъщност не е оптималното.
Има неща които са извън нашия контрол, но винаги можем да контролираме отношението си към ситуацията.
През цялото време аз продължавах да си повтарям и да го казвам на Боряна, че това което се случва, въпреки че не е това което сме планирали и което искаме, е най-доброто което може да стане в момента. Защо? - ще разберем по-късно. Както се и случи.
Второ- за да илюстрирам колко изключително наситен с негативни емоции бе и за двама ни този момент.
С ТЕС аз до голяма степен успях да изтрия тези негативни емоции. Боряна не е прилагала ТЕС в тази насока, колкото мен, но съм абсолютно убеден, че и при нея ТЕС ще помогне да преодолеем негативизма и да заличи болката, обидата и вината, които все още чувства в момента. А и при нея има много повече емоции за премахване.
Трето - за да дам надежда на всички които са преживели подобни силно наситени с негативни емоции епизоди, които са оставили дълбок отпечатък в душата им, че с ТЕС всичко може да бъде бързо преодоляна, негативизма заличен, отровата на нежеланите емоции изхвърлена от тялото и заменена с позитивна енергия.
Четвърто - за да подчертая ролята на бащата и неговото присъствие при раждането, както за морална подкрепа, така и за контрол на случващото се.
А и трябва да призная, че аз съм много по-дълбоко и силно свързан и с бебто и с Боряна след това преживяване. Аз имам едно ново чувство на преклонение и уважение, към нея и всички жени и майки, тъй като бях свидетел на мъките през които Ивсе още съм свидетел на стоицизма с който тя се справя с всички трудности по отглеждане на бебето.
А и станах съпричастен на процеса. Преди това бе нещо което се случваше в нейното тяло и към което аз имах някакво отношение, но не можех да го почувствам по начина по който го чувствам сега, след като взех участие в появата на дъщеря ни на бял свят.
Препоръчвам го на всички бащи. Не е леко, но си струва.
Надявам се да не съм ви отегчил и прочетеното да ви е било полезно.
Първо искам да уточня, че за мен да бъдеш отговорен и осъзнат родител означава да започнеш да се грижиш за бъдещите си деца още преди зачеването им. Качеството и жизнеспособността на сперматозоидите и яйцеклетките зависят от здравословното състояние на родителите. А то от своя страна зависи от мисленето им, храненето (включва храна и напитки), дишането и физическата им активност.
И така, и аз и жена ми - Боряна - сме привърженици на позитивното мислене.
Занимаваме се с визуализации, ТЕС, утвърждения и т.н.
Не пушим и изключително рядко употребяваме алкохол (може би средно веднъж в месеца по 1-2 чаши, най-често вино).
Храним се предимно с цели природни продукти.
Пием само минерална вода.
Спортуваме редовно.
Изобщо грижим се за здравето си.
По този начин се грижим косвено и за здравето на поколението си.
Наблягам на тази част защото, ако има здравословни проблеми или проблеми със зачеването, преди да започне да гълта хапчета и да ходи по доктори според мен всеки човек трябва да обърне внимание на гореизброените 4 фактора.
В повечето случаи необходимостта от лекарства и лекари ще отпадне от самосебе си, ако тези фактори са оптимизирани.
Дъщеря ни бе зачената от първи опит на 07.07.07. Аз съм роден на 7-ми Април, жена ми на 18-ти Април. И двамата сме зодия "Овен" и искахме и детето ни да е "Овен".
Аз понякога имам проблясъци на доста силна интуиция (просто знам че определени неща ще се случат). В случая знаех, че жена ми е заченала дори преди тя да го установи. Знаех и че бебето ще е момиче, дори му бях избрал име - Яна - което хареса и на жена ми. (Яна е кратко, ясно и звучно старо българско име, а плюс това така се казваше прабаба ми по майчина линия).
Жена ми изкара една перфектна бременост. Качи само 8 килограма. Почти изобщо не се промени, като изключим големият й корем. Имаше леко ниско ниво на желязо, което бе бързо коригирано с добавки и коприва. Изобщо всичко вървеше прекрасно. И двамата много държахме на максимално естествено раждане, тъй като то е най-добро и за майката и за плода. Намерихме лекарка която имаше опит с раждания във вода (жена ми обожава водата и държеше да роди във вода, тъй като това облекчава и болките от контракциите, а и е по плавен преход за бебето от вътреутробната среда към външната). Лекарката се казва Д-р Панова и практикува в 1-ва АГ Болница в София. Изглеждаше много мила и отзивчива жена. Съгласи се на всички наши изисквания ( а именно раждането да е без каквито и да е лекарства, бебето да бъде дадено на майката веднага след като се появи на бял свят, пъпната връв да бъде срязана след като спре да пулсира и бебето да не бъде почиствано от естествената мазнина с която е покрито). Няма да обяснявам на дълго и на широко защо искахме да е точно така. Накратко - така е най естествено и природосъобразно. Ако някой иска може да намери повече информация в интернет.
Всичко вървеше по ноти. Жена ми обаче прескочи определения по някакви специални разчети термин (29ти Март) и започна леко да преносва. (В тази връзка искам да кажа, че не знам точно как се изчислява термина. Аз обичам простите неща. Според моите сметки 9 месеца броени от 7-ми Юли, свършват на 6-ти Април. Та определеният от мен термин бе 6-ти Април, като тайничко се надявах бебето да се роди на 7-ми, т.е. на моята рожденна дата )
Според лекарите при първо раждане е нормално да се преноси и обикновено в такъв случай се преносва една седмица. Което перфектно съвпадаше с моите разчети. Така че аз не се тревожех особено.
Жена ми имаше около 4 см. разкритие още на 29-ти Март.
Разкритието й обаче не се промени до 5-ти Април. Тоновете на бебто бяха в нормите и водите й не бяха изтекли. Прегледите на ехограф показваха, че бебето е в оптимална позиция за естествено раждане. При последното ни посещение при Д-р Панова, на 5-ти Април, тя ни увери, че всичко е наред и че очаква раждането да протече нормално. Аз се опасявах, че бебето може да е твърде голямо , тъй като аз съм доста едър, а жена ми е с много тесен ханш. Но тя ни увери, че всичко е в нормите и, че жена ми, според нея, ще може да роди нормално. (Искам да отбележа, че Д-р Панова бе гледала жена ми само веднъж на ехограф и то преди месец. На 5-ти трябваше да я види отново но тя каза, че ехографът им е повреден. А ехографите от другите кабинети били забранени за ползване по някакви причини. Жена ми бе ходила на изследвания с 2Д ехограф при друг лекар и той й бе казал, че е не може да твърди със сигурност, но му се струва, че главичката на бебето не е прекалено голяма за естествено раждане. Този лекар между другото, бе твърдо против избор на личен лекар за раждането!!!).
Панова ни посъветва, тъй като жена ми щеше да преноси с повече от седмица на 7-ми, което вече било опасно и тъй като имала разкритие от 4см., ако раждането не започне до 6-ти следобяд, да постъпим в болницата. Като на 7-ми сутринта тя искаше да й даде някакво хапче с простагландини (естествени вещества произвеждани основно в простатата, но и в други жлези с вътрешна секреция, които отключват родилния процес), което трябваше да задейства контракциите на матката и да стартира "естествено" раждане.
Ние се съгласихме с този план, но тъй като не искахме да използваме никакви хапчета решихме, че в оставащите ни 30 часа ще приложим ТЕС както и известно количество естествени простагландини за да стартираме родилния процес.
По пътя до в къщи правихме ТЕС с фразата:
"Въпреки че аз преносвам и бебто ми не е готово да се появи на бял свят, аз напълно и безрезервно приемам себе си и моля тялото ми да направи всичко необходимо за да имам разкритие от поне 6 см. до вечерта на 6-ти (това бе условието при което Панова ни бе казала, че ще може да ни приеме без да ни дава хапчета) и пълно разкритие(10см.) на 7-ми и да родя на 7-ми възможно най-безболезнено и по естествен начин."
Напомнящи фрази:
преносвам - пълен кръг (включително ръце) по точките
поне 6см разкритие до вечерта на 6-ти пълно разкритие на 7-ти - пълен кръг по точките
безболезнено и естествено раждане на 7-ми - пълен кръг по точките.
След това 2 пълни кръга като горните фрази се редуват поседователно по точките.
Трябва да отбележа, че Боряна си бе правила доста ТЕС последните няколко дни за всякакви страхове свързани с раждането(страх от болка, страх дали ще се справи, нежелание за раждане и желание бременноста да продължи (това е често срещан феномен)и други такива). За евентуални страхове на бебето. За това, че ние сме готови за неговото появяване, че е безопасно и т.н.
Към 8 вечерта на 5-ти контракциите й се засилиха. В 3 часа сутринта на 6-ти водите й изтекоха и ние пуснахме СМС на Панова, че тръгваме към болницата.
Тя не ни отговори. (Бяхме се разбрали, че тя ще е личният ни лекар, за което се заплаща разбира се (500лв.) и че ако започне родов процес можем и трябва да й звъним по всяко време на денонощието). След 30 мин й се обадихме, тя вдигна и ни каза да отидем в болницата да намерим дежурния лекар, който да прегледа Боряна и да извика Панова щом установи, че Боряна има активна родова дейност (т.е 10см. разкритие и контракциите й са на 5 мин.).
В болницата дежурната лекарка ни прие, прегледа Боряна и каза че според нея тя е за секцио и за нормално раждане няма шансове.
Разкритието и бе 5 и 1/2 см. , контракциите на около 7-8 минути. Вкараха ни във ВИП зала за водно раждане и зачакахме ПАнова и да се увеличи разкритието и да зачестят контракциите.
След около 1/2 час дежурната лекарка дойде отново за да ни съобщи, че Панова имала семеен проблем и няма да дойде.
Това става в около 6 часа сутринта.
Също така каза, че са говорили с Панова и тя предлага дежурната да ни поеме, т.е. да извърши раждането.
Можете да си представите нашия шок.
Накратко ситуацията бе следната - Жена ми се превива от болки, Панова дори няма доблестта да ни се обади за да обсъдим положението, не знаем нищо за дежурната лекарка, нито за който и да е друг лекар в тази болница, дежурната ни казва че трябва да раждаме със секцио и плюс това смяната й свършва. Тя е била цяла нощ там, неделя е и със сигурност единственот за което мечтае е да се прибере в къщи.
Казах й, че ни трябват няколко минути да обсъдим положението. Първоначално мислех да се обадя на Панова за повече информация, но тя вече ни бе прецакала и не се бе обадила (Искам да уточня, че разбирам, че понякога има извънредни ситуации и на човек му се налага да извърши или не определени неща. Не знам какво се е случило с Панова и защо не дойде. Но можеше поне да ни се обади. За нас това бе абсолютно непрофесионално и некоректно отношение).
Решихме, че тъй като не знаем нищо за постъпващите на дневна смяна лекари ще пожелаем да се срещнем с тях и да си изберем един, едва ли не на външен вид. Т.е. този който ни се стори най-мил и симпатичен и мил.
Пропуснах да спомена, че от приемането ни в тази болница отношението и действията на персонал бяха изключително незаинтересовани и груби.
Казахме на дежурната, че държим на естествено раждане и поради нейното изказване за необходимостта от секцио сме решили, че искаме друг лекар и искаме да се срещнем с тях за да изберем кой да ни помага за раждането.
Тук пак искам да вметна, че ни уведомиха, че незавсимо, че избраната от нас лекарка - Панова- не е дошла ние пак трябва да платим за избор на личен лекар, водно раждане, ВИП зала и т.н. Така, че поне си мислехме, че можем да имаме някакъв избор.
Дежурната съответно вероятно леко се обиди и каза, че без доверие не можело да се работи. Излезе и след малко се върна с друга лекарка (застъпваща на дневна смяна)- Д-р Савова - и каза че тя ще е нашият лекар.
Т.е пак ни отнеха правото на избор за което си плащахме.
Тъй като за нас нямаше голяма разлика на този етап и туъ като въпросната Савова се съгласи да изчакаме максимално без лекарства и да опитаме всичко възможно за нормално раждане, ние не се възпротивихме тя да е с нас.
Всички тези преговори за лекар и т.н. отнеха още един час час в който съответно жена ми бе с зачестяващи и нарастващи по сила контракции. Т.е. преговорите ги водех аз. Тя не бе в състояние да мисли трезво. Това го отбелязвам за да подчертая колко е важно бащата да присъства на раждането за да може поне до някъде да контролира ситуацията.
Савова съответно също бе на мнение, че няма да минем без секцио, но все пак се съгласи да изчакаме. за наш късмет със Савова на смяна застъпи и една безкрайно мила и добра акушерка - Нивелина Петрова.
Тази жена бе като светъл лъч надежда в мрачния тунел на случващото се този ден.
Тя бе единствения мил, отзивчив, нежен и загрижен човек който асистираше раждането.
Савова идваше на всеки 30 мин да проверява жена ми за разкритие и за това доколко главичката на бебето е слязла надолу в родилния канал. Като всяка от проверките й приличаше повече на изнасилване при което Боряна се гърчеше от болка. Тъй като й нямах доверие, аз помолих и Нивелина да проверява и да ни казва какво се случва и как вървят нещата. Нивелина бе изключително внимателна и нежна и контрастът между отношението на двете (Савова и Нивелина бе огромен).
Всъщност след 3-тата проверка аз помолих Савова да бъде по-внимателна и нежна и тя има наглостта да ми каже, че тя била най-внимателната в болницата и че колегите й били къде къде по-груби. Но все пак си взе белжка и следващите прегледи бе наистина внимателна и Боряна й благодареше всеки път за това. (тук отново подчертавам ролята на присъствието на бащата).
Не знам дали бе преднамерено, но Савова при всеки преглед питаше жена ми сигурна ли е, че не иска лекарства (болкоуспокояващи, за отпускане на матката, за усилване на контракциите и т.н.) и го правеше точно когато Боряна бе в контркция, т.е. точно когато се виеше от болка и изобщо не бе в състояние да разсъждава логично.
(За пореден път подчертавам ролята на бащата).
Ако жената е сама в такъв наситен с емоции и болка момент, тя е уязвима и внушаема, да не споменаваме, че в един момент единственото което иска е болката да спре и идеята за лесен изход от ситуацията с приемане на лекарства става доста примамлива.
(а всички лекарства, както знаете имат астранични неблагоприятни ефекти и за майката и за бебето).
За да не ви занимавам повече с подробности.
Накратко - раждането не вървеше добре. Разкритието се увеличаваше бавно, главичката на бебето не слизаше достатъчно бързо в родилния канал. (трябваше да слиза с около 1см на час,а при нас слезе с 1 см за 5 часа).
Правих ТЕС директно и индиректно на Боряна през цялото време за болките, за отпускане на матката, за разкритие, за естествено и безболезнено раждане, за увеличаване силата и честотата на контракциите и т.н.
Всичко което Савова казваше, че не е наред бе ТЕСвано веднага.
Въпреки това раждането вървеше много бавно и изключително мъчително. Боряна се изтощи много. Започна да заспива между контракциите. След 11 часа родилни мъки и ТЕС се съгласихме да й дадат лекарство за отпускане на матката, тъй като казаха, че матката й не успява да се отпусне достатъчно за да мине главичката на бебето. Но и това не помогна и след 12 часа се съгласихме на секцио. Боряна бе страшно изтощена и аз започвах да се притеснявам за нейното здраве и за това на бебето. Пресметнах рисковете и реших, че щом нещата не вървят и сме се мъчили 12 часа с всички познати ни средства, то те явно не трябва да вървят и трябва да преглътнем гордостта и желанието си да бъдем перфектни и да се доверим на мъдростта на природата (в случая тялото на Боряна просто не искаше да позволи естествено раждане).
В този момент когато се отказахме от естественот раждане и се съгласихме на секцио Боряна всъщност рухна психически.
12 часа се бе държала, бе понасяла стоически всички мъки и болки, предателството на Панова, негативното и грубо отношение на лекарите и персонала само за да може да даде най-доброто на детето си и сега всичко се оказваше едва ли не напразно.
До този миг тя не се бе оплакала или проронила сълза, а сега започна цялата да трепери и тихо да плаче, което пък на мен ми късаше сърцето.
Аз също до този момент бях доста спокоен и уравновесен, но сега усетих как една буца засяда на гърлото ми и през следващия час почти не можех да говоря. Разбирах всичко което ми казваха и което ставаше, но просто не можех да изтръгна членоразделен звук от гърлото си.
Наблюдавах и цялата операция по изваждането на бебето и това бе едно от най-емоционалните събития в живота ми.
Дори сега като пиша и си спомням ми се насълзяват очите и ми се стяга гърлото. Затова ще прекъсна за няколко серии ТЕС.
Пак съм на линия. И се чувствам доста по-добре след ТЕСването.
И така - роди ни се една прекрасна дъщеря.
Бе голямо бебе. - 52см./ 3800гр. По-късно имах възможността да я сравня с други бебета и наистина бе по-голяма, особено главата й. (На баща си се е метнала - такава дебелоглава ).
Защо описвам всички тези неща и то с толкова подробности?
Първо - за да ви покажа още едно поле за приложение на ТЕС.
ТЕС стартира раждането без лекарства.
Естественото раждане в нашия случай явно бе противопоказно, т.е. щеше да доведе до по-големи неприятности и за майка и за бебе от секциото. След като извадиха бебето и акушерката и лекарите извършващи операцията казах, че това е било правилно решение.
Въпреки ТЕС организмът на Боряна продължи да възпрепятства естественото раждане, което е доказателство, че с ТЕС не можем да си навредим.
Ние винаги искаме най-доброто, но понякога това което ние смятаме за най-добро всъщност не е оптималното.
Има неща които са извън нашия контрол, но винаги можем да контролираме отношението си към ситуацията.
През цялото време аз продължавах да си повтарям и да го казвам на Боряна, че това което се случва, въпреки че не е това което сме планирали и което искаме, е най-доброто което може да стане в момента. Защо? - ще разберем по-късно. Както се и случи.
Второ- за да илюстрирам колко изключително наситен с негативни емоции бе и за двама ни този момент.
С ТЕС аз до голяма степен успях да изтрия тези негативни емоции. Боряна не е прилагала ТЕС в тази насока, колкото мен, но съм абсолютно убеден, че и при нея ТЕС ще помогне да преодолеем негативизма и да заличи болката, обидата и вината, които все още чувства в момента. А и при нея има много повече емоции за премахване.
Трето - за да дам надежда на всички които са преживели подобни силно наситени с негативни емоции епизоди, които са оставили дълбок отпечатък в душата им, че с ТЕС всичко може да бъде бързо преодоляна, негативизма заличен, отровата на нежеланите емоции изхвърлена от тялото и заменена с позитивна енергия.
Четвърто - за да подчертая ролята на бащата и неговото присъствие при раждането, както за морална подкрепа, така и за контрол на случващото се.
А и трябва да призная, че аз съм много по-дълбоко и силно свързан и с бебто и с Боряна след това преживяване. Аз имам едно ново чувство на преклонение и уважение, към нея и всички жени и майки, тъй като бях свидетел на мъките през които Ивсе още съм свидетел на стоицизма с който тя се справя с всички трудности по отглеждане на бебето.
А и станах съпричастен на процеса. Преди това бе нещо което се случваше в нейното тяло и към което аз имах някакво отношение, но не можех да го почувствам по начина по който го чувствам сега, след като взех участие в появата на дъщеря ни на бял свят.
Препоръчвам го на всички бащи. Не е леко, но си струва.
Надявам се да не съм ви отегчил и прочетеното да ви е било полезно.