Дъра-Бъра :-)

Информация за здравословен начин на живот.
Публикувай отговор
paraboloid
Напреднал
Мнения: 362
Регистриран на: 24 Авг 2011 17:18

Мнение от paraboloid »

Развеселихте ме днес!:)))Вицовете са супер, хем смешни, хем доста показателни. Още се хиля, като се сетя за горчицата. Понякога и аз се чувствам в позицията на котката; уж не е насила, не е и измама, остава само да съм ентусиазирана и с песен на уста.
Essence
Участник
Мнения: 94
Регистриран на: 17 Ное 2008 12:32

Мнение от Essence »

ivangp написа:Предлагам всеки, който иска да каже нещо на някого да му го казва с история или с виц. Така и така всеки си знае своето и никой не се вслушва в това, което другите се опитват да му кажат, поне ще четем интересни истории и ще се смеем на вицове :wink:
Вместо виц - Зачетох се в едни писания на разни феномени за кармата...
Е, като замених навсякъде думата карма с ПО и видях какво се получи, щях да си умра от смях :shock:
То било много забавно да четеш такива свободни съчинения... :D
Последно промяна от Essence на 11 Май 2012 22:05, променено общо 1 път.
Карма = Психологичен обрат
Аватар
гената
Майстор
Мнения: 1805
Регистриран на: 22 Яну 2011 16:28

Мнение от гената »

http://novejshaaj.mybb.ru/viewtopic.php?id=19

Представям тук оригинално описание near death experien (опит на прага на смъртта) или аз бих нарекла опит за умиране и възкресение. Трябва да разбираме, че за всеки индивид това може да бъде друг опит, съвършено различен от това, което се е случило с Анита Moorjani. Но това не променя факта, че накрая сме длъжни да погледнем Истината в очите и да препишем всички учебници на света, имащи фактите… че Доктор Джефри Лонг , онколог, свързал се с Анита съвсем скоро след случилото се с нея и помолил за възможността да й зададе въпрос – има ли изход.

Анита не произнася думата „възкресение”, но в своята книга дословно е написала следното: Денят 2-ри февруари, 2006 година в моята памет е отбелязан като ден на моята смърт”. Също така, там не прозвучало, че самото понятие смърт – това е внедрена програма в съзнанието на хората от недружелюбни същества… в действителност – вирусът на смъртта. Но аз ще пиша на Анита и ще се постарая да й обясня някои моменти. Колективното съзнание се променя стремително бързо и помощта за такива хора е твърде съществена в този процес.

Самото интервю е било поместено през август, 2006 година на сайта на този честен доктор онколог, който основал Near Death Research Foundation – фондация за изследвания на състояния, близки до смъртта. И аз, Лена Логинова, намерих време и преведох за руско-езичните познати и непознати , този удивителен документ, който не може да се оспори, защото има огромен брой свидетели.

EXPERIENCE DESCRIPTION

ОПИСАНИЕ НА ОПИТА НА СЛУЧИЛОТО СЕ

„Аз имах рак в напреднал, терминален стадий (лимфом на Ходжкин) и бях в къщи, а не в болница. Около мене денонощно дежуреше медицинска сестра и аз дишах с помощта на кислородна бутилка. Но в това утро 2-ри февруари, 2006 година, аз не се събудих, а изпаднах в кома. Моят мъж позвънил на нашия лекар, който казал, че е необходимо спешно да ме откарат в болницата. Главният онколог, виждайки ме, просто се ужасила и направо казала на мъжа ми, че наближава края, защото всички органи в моето тяло са престанали да функционират. Тя предположила колко максимум може да продължи агонията – това ще е около 36 часа. При все това, лекарят – онколог уверила, че ще бъде направено всичко възможно, но мъжът ми трябва да разбере – смъртта в този случай е неизбежна… Те там, в болницата, определили това още и защото моето тяло е започнало да се подува и било покрито с множество открити поражения на кожата. Медиците започнали да вливат в мене разтвор от лекарства с пипетка, присъединили ме към изкуствено хранене и кислород.

Аз мислех, че съм дрейфала в това време в своето съзнание, защото бях в течение на всичко, което ставаше около мене. Но в последствие беше точно потвърдено от членовете на моето семейство и лекарите, че аз съм била в кома през цялото това време. Аз виждах и чувах разговорите между мъжа ми и лекарите, ставащи зад пределите на стаята, в която се намирах. И това е около 40 метра по коридора. Вече по-късно имах възможност да проверя този разговор и моят мъж беше просто в шок. Именно тогава фактически съм „ преминала” в друго измерение, където почувствах с цялото си същество всеобхващащото чувство на безусловна любов. Изведнъж възникна ясно разбиране за причината за възникване на рака, осъзнаване защо съм дошла в този живот, каква роля в моя живот е играл всеки член от нашето семейство в този велик план, картината на който се разиграваше на сцената на живота. Тази яснота и разбиране, получено в това състояние, просто е неописуемо с думи. Всякакви слова от триизмерното измерение ограничават този обширен опит, който изведнъж така щедро прояви себе си … Аз разбрах, че живота е дар и че винаги съм била обкръжена от любящи духовни същества, които са се намирали редом.

Количеството на усещаната любов беше непреодолимо и от тази гледна точка точно знаех каква мощ фактически аз носех в себе си и видях удивителни възможности, които хората са способни да достигнат по време на физическия живот. Осъзнах, че сега моята цел в живота ще бъде „рая на земята”, благодарение на новото разбиране, на новото съзнание и също осъзнах – необходимо ми е да разделя полученото знание с другите хора. Но в този момент аз стоях пред труден избор: да се върна в живота или да се движа по направлението на така наречената смърт.

Ако избера смъртта, то няма да изпитам многото дарове във физическата реалност, които чакат своята реализация.

Отначало аз не исках да се връщам, защото моето тяло беше много болно, пълно с невъобразима болка, в което органите вече престанаха да работят. И тези ужасни язви по тялото! Дойде непоколебимо знание, че ако избера живота, моето тяло ще заздравее много бързо и аз ще видя разликата не в месеци или седмици, а в течение на няколко дена.

Мигновено дойде разбиране, как възникват болестите на енергийно ниво, преди те да станат физически. Ако аз реша да отида в живот на планетата, то болестта ще изчезне благодарение на моята нова, чиста енергетика и аз ще вляза в норма много бързо и рецидив на заболяването в бъдеще няма да има. Дойде яснота на разбиране, че когато болестта се излекува с помощта на обикновената медицина, то това е илюзия, тъй като корените остават в енергийната структура и болестта се връща. Резултатът се отразява не само на здравето, но и на психиката, физическите събития в живота и така нататък. От състоянието на енергийната хармония на човека реално зависи всичко, което ние създаваме наоколо в реалността, която по своята действителност все пак е илюзорна. Яснотата на осъзнаване на тази информация беше просто феноменална!

Аз знаех, че виждам „доказателства” от първа ръка, ако избера да се върна в своето тяло.

Беше странно усещане, сякаш плувах между два свята, физическия свят и света от другата страна, в друго измерение. Но всеки път когато аз дрейфах в „другата страна”, възникваха някакви картинки и „сценарии на живота”, където аз видях, как моя живот докосна всички хора, с които съм контактувала, как съм повлияла на тяхната действителност – това беше нещо подобно на разноцветен гоблен. Сякаш много естествено на тази „сцена” видях моя брат в самолета, който, чувайки новината, че аз умирам, се устреми да ме види. (Това беше потвърдено когато в последствие започнах да идвам на себе си, моят брат бил в отделението и току-що дошъл със самолета).Едновременно възникна картината, когато аз изведнъж видях или си спомних много ясно един от моите животи, в който бях много по-голяма от моя брат и го защитавах по майчински разтревожена. (В този живот той е по-голям от мене).

Осъзнавайки, че брат ми сега е в самолета и ще дойде да ме види в това умиращо състояние, се появи мисъл: „Аз не мога да направя това с него – не мога да му позволя да дойде и да ме види мъртва”. Аз имах също уверено знание, че целта на моя мъж е била пряко свързана с моята и това, че веднъж ние решихме да дойдем и преживеем този живот заедно. При моето решение да си ида от този план, той много бързо щеше да ме последва …

Освен това аз точно знаех, че резултата от медицинския тест, лабораторните анализи, абсолютно зависят от моето решение: ако избера да се върна – органите ще покажат отсъствие на онкология, ако си отида – то болестта ще се прояви и в тестовете. Аз бях в състояние да променя резултата от изследванията в зависимост от избора!

Аз направих своя избор на страната на живота на планетата и започнах да идвам в съзнание (състоянието беше много неопределено, сякаш не можеш в това време да кажа на коя страна от „Завесата” се намирам), лекарите притичали в отделението с голяма усмивка на лицата и казали на моето семейство: „Хубава новина – ние получихме резултатите и нейните органи функционират – в това просто не е възможно да се повярва! Тялото на болната действително е било съвършено не функционално!”

След това аз започнах да се възстановявам със стремителни темпове. Лекарите чакаха момента, когато ще вляза в повече или по-малко стабилно състояние, за да направят биопсия на лимфните възли за определяне типа на раковите клетки, но те даже не можаха да намерят лимфни възли с достатъчно голям размер, за да направят анализ. (При постъпването в болницата моето тяло беше цялото в огромни, увеличени лимфни възли, някои от които бяха с размери на лимон и се намираха от основата на черепа до долната част на корема). Тогава медиците направиха биопсия на костния мозък, уверени, че ще намерят ракови клетки и започнат химиотерапия. Но те не намериха нито една болна клетка в костния мозък! Лекарите бяха много смутени. Просто шокирани. Те не бяха в състояние да разберат какво се случва и ме караха да правя тест след тест, които аз минавах с чест и резултатите ме укрепваха все повече и повече в увереността на абсолютно оздравяване. Лекарите напълно просканираха тялото ми, направиха радиология, но не можаха да намерят и следа от проблема.

Благодарение на моя опит, аз сега споделям с всички, че чудеса са възможни и във вашия живот всеки ден. След всички изпитания и следващи събития, дойде твърдото знание, че ние идваме в този живот не да страдаме. Животът трябва да бъде великолепен и ние много обичани. Моят поглед на мирозданието рязко се измени и аз безкрайно се радвам, че беше ми даден втори шанс, за да изпитам „рая на земята”.

Въпрос: В кой момент от този опит съзнанието беше ясно, на високо ниво?

Вероятно в това време, когато ми дадоха избор да се връщам или да остана.

Въпрос: Ако вашето високо ниво на съзнание и активност по време на опита се отличаваше от обединеното съзнание, то в какво е разликата? Моля, обяснете.

Въпреки, че бях в кома, моето съзнание беше мобилно и аз някак знаех като от „страни”. Известно ми беше също за разговорите, провеждащи се зад пределите на отделението, извън зоната на моето чуване.

Въпрос: Как се отличава обикновеното зрение от това, което е имало място да бъде в това състояние (във всякакъв аспект, като яснота, полезрение, цвят, яркост, дълбочина на възприятие, степен на уплътнение на предметите, прозрачност на обектите и т.н.) ?

Да, аз знаех, че се намирам в стаята – въпреки, че за другите моите очи бяха затворени и въобще се намирах в кома. Но по някакъв начин у мене присъстваше възможност „да виждам” всичко наоколо редом и в същото време опита от другата измерение, както, ако то би съществувало едновременно.

Въпрос: Различава ли се слуха от обикновения в това състояние? (способността да се разпознава източника на звука, тоналност и височина и т.н.)?

Да. Аз можех да чувам какво говорят лекарите и моето семейство зад пределите на помещенията, извън пределите на чуване.

Въпрос: Какви емоции чувствахте по време на опита?

Усещах огромна любов, която никога по-рано не съм изпитвала. Аз чувствах себе си много обичана, извън зависимостта кога или какво съм правила и с нищо не трябваше да доказвам на себе си, че съм достойна за такава любов.
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс
MAG2001
Майстор
Мнения: 740
Регистриран на: 07 Апр 2011 15:34

Мнение от MAG2001 »

Гена, наистина са много интересни тези истории-near death experien (опит на прага на смъртта) и много впечатляват, нали.Ама все някой друг ти ги разказва.

Аз пък умрях още на втората сесия на холотропното дишане.Уби ме любимия,мъжа който беше луд по мен.Реши че съм му изневерила-разбра че била съм с друг мъж и в яростта си ме сграбчи за гърлото и докато крещеше "казвай, с кой си била, казвай.." и ма стискаше и ми скърши врата.Пък истината беше че баща му ме изнасили-това беше другия мъж, и аз въпреки че бях ужасена от това което стана и единственото което исках беше да го прегърна и да му изрева и болката и унижението си..мълчах, не исках да му кажа за да не го нараня повече, знаех колко обича и уважава баща си, за него той беще идол.

Много ясно чух как ми прищракаха двата прешлена..и с голям кеф умрях.С удоволствие и с облекчение се понесох..това дето го описват за реенето наистина е неописуемо, пълно със спокойствие и умиротворение...та понесох се към небето.За мое учудване и на пук на рационалния ми разум обаче небето не беше нагоре, а надолу...ама ми беше толкова гот, че хич не се впечетлих, чак после му обърнах на тва вмнимание.

Искам да кажа, не е необходимо да си отглеждаме рак, да изпадаме в кома, за да усетим тези състояния-това са опитности които всеки може сам да преживее, без да се разболява.Стига да си си изтесал поне до известна степен преди това страха, желанието за контрол, срама че ще се държиш идиотски пред непознати хора и ще ти се смеят...или просто толкова да ти е любопитно кво ще стане, че да идеш заедно с тях :)
За всичко има място под Слънцето!
E тва е истината...
http://www.youtube.com/watch?v=DO1Bh7rZ ... re=related
MagicWoman
Активен
Мнения: 290
Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
Местоположение: София

Мнение от MagicWoman »

Маг, това е много интересно което споделяш. Но аз не разбрах, това видение ли е било по време на холотропното дишане или истина, извини ме ако въпросът ми е тъп...
~ Чудесата които можем да извършим са ограничени единствено от нашето съзнание ~
http://www.nad-dietite.com
MAG2001
Майстор
Мнения: 740
Регистриран на: 07 Апр 2011 15:34

Мнение от MAG2001 »

MagicWoman:
Маг, това е много интересно което споделяш. Но аз не разбрах, това видение ли е било по време на холотропното дишане или истина, извини ме ако въпросът ми е тъп...
Е що тъп?!може би за теб този въпрос е нов, ама ние сме го разисквали този въпрос преди време в една друга тема и не го имахме за тъп :D
А как да ти отговоря-обективно или субективно?! :wink:
Според мен - субективно погледнато-това, което преживях е точно толкова видение и точно толкова истина, колкото и преживяването на въпросната жена от историята на Гената.За мен си беше ама на съерсем реално приживяване,много истинско, с усещания, със онова дето му викам знаене.. ама само мое..отстрани изглежда друго.
И моето мнение в конкретния случай е, че няма никакво значение дали е било видение, истински спомен от минал живот ли е, въображение, отпечатък ли е, аз ли съм си го въобразила/измислила/, от някой филм ли съм го запомнила, от някоя книга ли ми е останало в русата празна главица...щом ми е останало в мозъка, щом го има като предства-ми за мен е истинско.И ми обясни някои неща.След което настъпи..известна промяна в живота ми.И то в желаната от мен посока.И щом мога да пиша за него във форума - значи вече го преодолявам.
Ама това е субективно погледнато.Обективно..де да знам, тряяа да махна субекта, пък той взе да ми аресва нещо :)
За всичко има място под Слънцето!
E тва е истината...
http://www.youtube.com/watch?v=DO1Bh7rZ ... re=related
MagicWoman
Активен
Мнения: 290
Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
Местоположение: София

Мнение от MagicWoman »

MAG2001 написа: Ама това е субективно погледнато.Обективно..де да знам, тряяа да махна субекта, пък той взе да ми аресва нещо :)
Ето как сама стигаш до Единното съзнание, чудейки се субективно или обективно да погледнеш на нещата. :)

Кен Уилбър "Без граници":
Всички имаме това усещане, това дълбоко спотаено чувство, че си изолиран „аз", откъснат от потока на преживяванията и света около тебе. Всички имаме усещането за „аз", от една страна, и усещането за „външен свят", от друга. Но ако внимателно подирим това усещане, че си някакъв „аз", намиращ се „тук", както и усещането за „света", намиращ се „там", ще открием, че тези двете в действителност са едно и също усещане. С други думи, това, което възприемаш като „обективен свят" - ето това „там", - е същото като онова, което възприемаш като своя субективен „аз", намиращ се „тук". Разривът между преживяващия и света на преживяванията не съществува, затова и не може да бъде открит...
В първия момент това звучи доста странно, защото сме свикнали да вярваме в границите. Струва ми се повече от очевидно, че аз съм чуващият, който чува звуците, усещащият, който усеща усещанията, виждащият, който вижда вижданото. Но, от друга страна, не е ли нелепо да описвам себе си като виждащия, който вижда онова, което се вижда! Или чуващият, който чува звуците, които се чуват? Толкова ли е сложно това нещо, наречено „възприятие"? Наистина ли включва три отделни елемента - „виждащ", „виждане" и „виждано"?
Това със сигурност не са отделни неща. Може ли изобщо да има „виждащ" без „виждане" или без онова, което се „вижда"? Истината е, че „виждащият", „виждането" и „вижданото" са просто аспекти на един и същ процес - никога няма да откриете едното от тях, ако ги няма и другите.
Нашият проблем е, че имаме цели три свята - на „виждащия", „виждането" и „вижданото" - за една-единствена дейност, преживяването, наричано „виждане". Все едно да опишеш някое водно течение като „течащия, течащ течащото". Това си е чиста тавтология, защото изброява три фактора, когато в действителност има само един. Но тъй като сме хипнотизирани от онази словесна магия на пра-отеца Адам, ние си въобразяваме, че има едно отделно нещо, „виждащ", което с помощта на процеса, наречен „виждане", вижда някакво си там друго нещо, наречено „виждано". След това пък съвсем естествено си въобразяваме, че ние сме тъкмо „виждащите", които са абсолютно отделни от „вижданото". И какво излиза? Нашият свят, гдето ни се дава веднъж завинаги, е разсечен точно по средата - от едната страна, „тук", е „виждащият", а от другата, „там", е „вижданото", като между тях се простира цяла бездна...
Изглежда, че винаги когато подирим този фамозен „аз", който уж е нещо отделно от преживяването, той се разтваря в самото преживяване. Когато подирим преживяващия, откриваме просто поредното преживяване - субектът и обектът неизменно се оказват едно и също нещо.
~ Чудесата които можем да извършим са ограничени единствено от нашето съзнание ~
http://www.nad-dietite.com
MAG2001
Майстор
Мнения: 740
Регистриран на: 07 Апр 2011 15:34

Мнение от MAG2001 »

MagicWoman:
Ето как сама стигаш до Единното съзнание, чудейки се субективно или обективно да погледнеш на нещата.
Две приятелки си говорят:
- Бе ти след полов акт пушиш ли?!
-Ммии..де да знам, не съм се поглеждала...

Та,MagicWoman, дали съм стигнала Единното съзнание, дали сама или щото ти си ме подбутнала ,щото не можеш устоя да ме гледаш толкова неединна, дали това или оново...според мен всичко е въпрос на интерпретации.Модели.Мозъчни модели.Филтри.Карти.Граници на картата..която не е територията... и за всеки е субективно.
Щото, според мен ако картата вече е покрила територията..няма да си пишем въпроси отговори и цитати тук :)
За всичко има място под Слънцето!
E тва е истината...
http://www.youtube.com/watch?v=DO1Bh7rZ ... re=related
nikimm
Майстор
Мнения: 804
Регистриран на: 29 Мар 2009 15:24

Мнение от nikimm »

Та,MagicWoman, дали съм стигнала Единното съзнание, дали сама или щото ти си ме подбутнала ,щото не можеш устоя да ме гледаш толкова неединна, дали това или оново...според мен всичко е въпрос на интерпретации.Модели.Мозъчни модели.Филтри.Карти.Граници на картата..която не е територията... и за всеки е субективно.
Щото, според мен ако картата вече е покрила територията..няма да си пишем въпроси отговори и цитати тук Smile
Маги, какво следва след това и от тук нататък? :)
Поздрави!
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
MAG2001
Майстор
Мнения: 740
Регистриран на: 07 Апр 2011 15:34

Мнение от MAG2001 »

nikimm:
Маги, какво следва след това и от тук нататък?
Ники, на така формулирания от теб въпрос първия изчерпателен и точен отговор дето ми идва в главата е :
Каквото такова
Колкото толкова
Когато тогава

Техниката на трите К-та за елиминиране на очаквания.На мен много ми легна :)Че даже и си я пререфразирах:Което е е , което не е не е , ама ще не ще ще е когато тогава.
А иначе, ако се налага да превключ пак на разум, е редно да те попитам-какво разбираш по "това" и какво разбираш по "тук" и какво под "нататък"?! В смисъл твоето и моето това, тук и нататък дали се покриват като понятия :)
Ма първия вариант ми се виджа по-точен :)
И от мен по-здрави!Поне три! :D :D :D
За всичко има място под Слънцето!
E тва е истината...
http://www.youtube.com/watch?v=DO1Bh7rZ ... re=related
nikimm
Майстор
Мнения: 804
Регистриран на: 29 Мар 2009 15:24

Мнение от nikimm »

Ники, на така формулирания от теб въпрос първия изчерпателен и точен отговор дето ми идва в главата е :
Каквото такова
Колкото толкова
Когато тогава
Маги, абсолютно вярвам в отговора ти :D :!:
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
MAG2001
Майстор
Мнения: 740
Регистриран на: 07 Апр 2011 15:34

Мнение от MAG2001 »

nikimm:
Маги, абсолютно вярвам в отговора ти
От абсолюта друго излезе:
Каквото такова и още по
Колкото толкова и още толкова
Когато тогава и точно сега
Та не вярвай абсолютно. :D :D :D
За всичко има място под Слънцето!
E тва е истината...
http://www.youtube.com/watch?v=DO1Bh7rZ ... re=related
paraboloid
Напреднал
Мнения: 362
Регистриран на: 24 Авг 2011 17:18

Мнение от paraboloid »

Маги, как ги измисляш тия всичките неща? :lol: Добре, че не съм ти мъж,; тогава щях да си блъскам главата, че не мога нищо да разбера. Като малки, в детската градина, играехме една игра. Първият й вариант беше: гледате се втренчено и който пръв мигне, значи е загубил. В тийн годините я доразвихме и й викахме наддумка: започваме да си говорим, но не с цел комуникация, а с цел - наддумване, надприказване на противника. Подчертавам "противника", защото това е борба. Обикновено, за победен се считаше този, който не успее бързо да отговори. Целта изобщо не беше разговор, не беше комуникация, нито дори забавление. Сега ще кажеш, че аз така го възприемам. Мога само да вметна, че бях много добра и на двете "игри", но...кому и защо е нужно това?
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Alisa »

Намирам ситуацията за блестяща! Голям кеф! Маг!:wink:
Паби, задаваш въпрос идентичен на този на Ники...Защо да трябва, да е нужен някому? След като съществува, значи съществува, за да съществува, нещо го е осъществило, за да го осъществи нещото, значи и то съществува...,за да съществува то, нещо го е осъществило...и кое е това нещо? Изначален въпрос- някой го нарича единен разум, друг бог, трети енергийно поле на вселената, четвърти плазма, пети космическа супа...харесай си или си дай твой отговор, а той ще е най-верният за теб.
:D
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
MAG2001
Майстор
Мнения: 740
Регистриран на: 07 Апр 2011 15:34

Мнение от MAG2001 »

Паби:
Целта изобщо не беше разговор, не беше комуникация, нито дори забавление.
Нали?!Пълна безсмислица и безцелност и безнамеренийност...просто си.Ей така, както си.Какъвто си.Каквото си.
Ама на, хич не било просто.Трудна работа :D :D :D
За всичко има място под Слънцето!
E тва е истината...
http://www.youtube.com/watch?v=DO1Bh7rZ ... re=related
Публикувай отговор