TEC

Свърши си Предизвикателството (30дни) със сегашната/ите декларация/и!
след това почни ново за липсата на сълзи!
Не бързай, че бързата работа е срам за майстора.

ЧЕСТИТА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ! Да си пожелаем да ни се случват чудеса!

Само да споделя, че точно преди Бъдни вечер забелязах, че ми се подуха лимфните възли зад ушите! Всъщност не знам дали точно там са лимфните възли! Много се изплаших, защото ревматоложката ми беше казала да следя лимфните възли и най-лошо било ако се подуят, защото много бързо можел да се развие лимфом/заради синдрома на Сьогрен/. Пие се веднага антибиотик и ако не мине, веднага се прави биопсия!
Започнах веднага да ТЕСам подутите лимфни възли, страха, че болестта се развива, че не се справям с ТЕС, ужаса, че стигам много бързо до последния стадий на болестта, страха че ще се случи нещо лошо с мен, страха за децата ми! ТЕСах 2 дни успоредно с Предизвикателството и забелязах, че много бързо пада нивото по СЕН от 10 на 0. Само с няколко кръга по точките ужаса, който изпитвах се заместваше от пълно спокойствие! Както изпадах в луд рев, след 1 кръг само, си възвръщах спокойствието! Това хич не ми се видя нормално!
Днес се чувствам така, че все едно не е имало никакъв проблем. Тези леки подутини зад ушите ми ги няма и всичко си изглежда постарому.

Браво на теб!

Пожелавам ти чудеса

Благодаря ти, Arethuse! На теб желая същото, както и на всички съфорумци!

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! ДА БЪДЕМ ПО-ЗДРАВИ!

Искам да споделя с вас, че аз приключих с моето Предизвикателство за очите!
Като цяло очите ми са абсолютно спокойни, много по-бистри и чисти от преди, капки не ползвам от 10тина и повече дни! От доста време и то за толкова дълго, не съм имала подобрение като сега!В дясното око през 2-3 дни се появява бял секрет, който е микроскопичен, не ми причинява дискомфорт. Аз си казвам, че се доизчиствам!

Но нещо не се чувствам удовлетворена! Останах празна някак си, неудовлетворена, несигурна! Все едно съм без очи! Нямам посока! Сега не знам как да продължа и с какво!
Освен това се чувствам толкова несигурна в резултата, колкото и в себе си! Не съм готова да приема поздравленията! Не съм сигурна в успеха си! Непрекъснато имам чувството, че сега като не казвам онези вълшебни думи и не изпълнявам програмата си по Предизвикателството, с която толкова бях свикнала, все едно, че не правя нищо за себе си и ще се върне всичко от самото начало! Нямам усещане да съм се излекувала, няма еуфория!
Непрекъснато си мисля, че трябва лекар да потвърди, че съм по-добре! Отново се оказва, че имам нужда от външно, чуждо одобрение! А толкова се борих срещу тази своя необходимост в Предизвикателството и така сигурна и уверена се чувствах по време на този един месец, че бях сметнала, че съм се справила с доста неща от себе си! Сега, когато приключи Предизвикателството, приключи и увереността ми, и надеждата и вярата ми в самата мен! Не зная това дали е моментна слабост, депресия, отвратителните ми ПО-та или нещо друго?!?
Явно очакванията се оказаха по-големи от възможностите ми!
Освен това от вчера се разболявам-запушен нос, дразни ме гърлото, леко се закашлям и изпитвам страх и ужас, че ей сега като се разболея и болестта ми ще се развие, и няма да мога да се излекувам, болестта ми се развива, ТЕС спира да действа при мен и още много отвратителни очаквания!
За сега смятам да започна да ТЕСам всички думи от горното изречение, както и очакването, че ще се разболея много сериозно! Също така си записах час при очната ми лекарка за 8 януари.
Извинявам се предварително, че започвам Новата година с този песимистичен и отчайващ пост, за който ме чете.
Приемам всякакви идеи и съвети! Страх ме е, че зациклих яко!

За сега смятам да започна да ТЕСам всички думи от горното изречение, както и очакването, че ще се разболея много сериозно!

Отлична идея!

Освен това, назови една част от тялото ти която смяташ, че работи перфектно, т.е. с която нямаш проблеми.
Лакътят ти например, работи ли отлично?

Разбрах те, Иване! О.к. пак си прав! Думите ти ме накараха да спра да хленча и да се стегна!
ТЕСах усилено всички симптоми на настинката си и вече СЕН е около 0. Остана само неприятното усещане, че още дишам през устата, но скоро ще започна и през носа!
Интересно е, че частта от книгата ти за Психологичния обрат съм препрочитала най-много от всичко друго в нея! Сега пак препрочетох как се зараждат Психологичните обрати, къде се крият и отново някои неща се оказва, че сякаш чета за първи път! Вече започвам да се притеснявам за себе си! т.е. виждам проблем и с паметта! хи-хи Дано се разбира, че това е шега!

Влизам само да кажа, че оправих настинката си само за 2 дни, което не ми се беше случвало от както се помня. Боледуванията ми със запушен нос, който прераства винаги във възпален синузит продължават около 2 седмици. Правих ТЕС по всички симптоми, които бях изброила, както и Техника на избора с утвърдителни фрази: избирам да съм здрава, дишам леко и свободно, правих си старите визуализации с очите, но освен, че виждах здравите си очи, аз усещах как свободно дишам, наслаждавах се на морския бриз, вдишвах дълбоко от очарованието на морския въздух-така и така бях на брега на морето и се взирах в хоризонта. Избрах да съм здрава и сега се чувствам здрава!

След като написах дълбоко песимистичния си и депресантски пост от 03.01, разбрах, че това не може да е истина, че някъде бъркам и започнах да ТЕСам едно по едно нещата, които бях написала. Оказа се, че аз отново не мога да се зарадвам на това, което имам и съм постигнала и го потулих там някъде в мрънкането и хленченето си! Изскочиха ми освен гореописаните и чувството на гняв, на постоянна критичност и неодобрение на всичко, което се случва около мен. Мъжът ми все повтаря, че всичко развалям с моето мрънкане и недоволство, че все не мога да се зарадвам! А той, логично, е най-искрен от всички около мен. ТЕСах всичко-и най-вече гнева и критичността си! Почувствах се като в първите дни на еуфория с ТЕС и усетих страшно облекчение.
Да, искам да заявя пред всички, които са съпричастни по моята тема, аз напълно успешно изпълних моето Предизвикателство!
Завърших го с огромен успех и изпитах обекчение - аз вече нямам бели секрети в очите!
Две години, шестима очни лекари сменяха около 20 вида капки и не можаха да се преборят с "невижданата", както те се изразяваха сухота в очите ми! Аз успях да спра капките и премахнах белите секрети от очите си само и единствено чрез ТЕС!
ПРОБВАХ ТЕС И ОСТАНАХ ПРИЯТНО ИЗНЕНАДАНА!

Сега ми трябват няколко дни да си ТЕСам това-онова на воля, а от понеделник смятам да започна ново Предизвикателство за това, че очите ми са сухи и нямам сълзи. След това съм решила да си направя кръвни изследвания на антителата за Синдрома на Сьогрен. Това ще е най-мечтаният подарък за рождения ми ден - планирам да си взема резултатите точно на 26-ти /тогава е РД/ и знам какво ще пише на листа - "резултатът е отрицателен и вие сте напълно здрава", казва сестрата от лабораторията!

Такааа, аз продължавам да се отчитам.
Днес бях при очната ми лекарка /това е жената, която първа предположи за моето заболяване, като след това всичко се потвърди с пълна точност/.
Лекарката се учуди и каза, че вижда подобрение! Каза, че очите са все още сухи, нямат капчица течност и сълзица, но определено има невероятна промяна, чувствителна разлика, очите са спокойни, прибрани, не са зачервени и особено лявото /в което от 20 дни аз въобще нямам никакъв бял секрет/ изглежда чувствително по-добре. Каза, че заболяването е в ремисия!
Аз и казах, че съм спряла капките, защото чувствам, че нямам нужда от тях и се чувствам добре, което я озадачи. Лекарката ме попита какво лечение съм почнала и изпълнявам ли предписаното от ревматоложката /т.е. кортикостероидите/? Аз и казах, че не пия нищо, тъй като се чувствам добре и все още искам да изчакам. Тя се съгласи с мен и ме попита какво правя все пак, явно учудена от подобрението. Аз и споделих, че предпочитам алтернативната медицина и й разказах набързо за ТЕС! Тя каза, че е много "за" и ме подкрепя! Аз й благодарих, почувствах страхотно облекчение и уточнихме да отида на контролен преглед след 2 месеца, на който се разбрахме, че ще очаквам да чуя, че съм абсолютно здрава! Тогава смятам да отида при нея с подарък-книгата за ТЕС!

Искам горещо да благодаря на всички, които ме подкрепиха до момента, и четейки са били мислено с мен!
Специални благодарности на Иван за напътствията и насоките, които ми даваше! Те бяха определящи за мен и след всяка негова намеса аз усещах, че съм на прав път и напредвам! Без неговата помощ аз нямаше да стигна до тук!
Иване, страхотно ти благодаря! Да `илядиш, както казват по шопския край!

Страхотно постижение, Алекс! Браво!

Lady Frost, Иване, благодаря! Наистина съм много горда от това, което постигнах, въпреки че ми предстои още мноооооооого!

Сега се опитвам да се преборя с моята нездрава критичност, която смятам, че е в основата на повечето ми вътрешни конфликти, а също така създава дискомфорт и на хората около мен! Но по-важното е, че пречи на мен!
Когато ТЕСам някаква емоция или случка, която е породена от моята критичност и мрънкане, СЕН пада да кажем до 1! Всичко около случката сякаш се изчиства! Но след време друга ситуация и аз пак се държа по същия начин-пак мрънкам, недоволствам или да кажем по по-фин начин - критична съм!
Искам да попитам как да работя срещу това? Предизвикателство ли да направя? Ще се надявам на някакви идеи и помощ!

Направи процедура В мир със себе си.
А какво стана със липсата на сълзи, нали нея щеше да ТЕСаш?

Нещо малко извън ТЕС - анализирай се, всеки път когато попаднеш в такава ситуация, когато ти идва да мрънкаш и критикуваш задръж си критиката в себе си, не я изказвай на глас, мъмри се вътрешно, че правиш така. При мен действа доста успешно. Естествено няма да се получи от веднъж, но пък самонаблюдението е много от полза. С времето дори ще започнеш да предугаждаш такива ситауции и да ги избягваш съвсем съзнателно без да се стигне до мрънкане и критикуване. Успех!

ivangp написа:Направи процедура В мир със себе си.
А какво стана със липсата на сълзи, нали нея щеше да ТЕСаш?

Бях си го планирала като Предизвикателство, което ще започна в понеделник. Така и смятам да направя. Нямам готова Декларация, нито напомнящи фрази, ще се оставя на интуицията си-да видим какво ще ми подскаже!
И да, благодаря ти Иване, ще се опитам да направя "В мир със себе си"! Някак си отново отлагах във времето. Сякаш ме е страх да я започна!

Lady Frost, благодаря ти, че ми помагаш! И то много! Логично и лесно за изпълнение ми изглежда това, което предлагаш! Ще се възползвам от идеята ти и ще споделя резултата! Предполагам още утре, защото тази моя нездрава критичност съпътства ежедневието ми и 100% ще ми се отвори възможност още щом се събудя! Лошото е, че мъжът ми утре е почивка и ще е потърпевш! хи-хи

Здравейте! Тук съм, тук съм!
Имам нужда пак от помощ. Докато работя с очите непрекъснато ми излиза едно мое старо желание, копнеж, надежда, мечтание . . . и аз не знам как да го нарека. Много искаМ да имам трето детенце! Дори лятото работихме по въпроса с мъжа ми-3-4 месеца, но не се получи. След това си направих кръвните изследвания и м.ноември откриха автоимунното ми заболяване. Тогава естествено се отказах! След като излязоха резултатите си обясних и защо тялото ми не е позволило забременяването/по принцип нямам проблем с това и предните 2 пъти стана бързо /.
И така - аз се отказах заради "нелечимото" заболяване. Сега обаче се чувствам добре и смятам пак да опитам! Всичките ми копнежи и мечти в тази посока се върнаха при мен с пълна сила! Но тук дойдоха пак и тревогите, или може би са ПО-та? Дали ще е наред всичко с бременноста и тези антитела дали няма да увредят бебето? И ако всичко мине о.к. дали ще мога да отгледам 3-те си деца? Дали няма да се случи нещо с мен? Ако този Синдром се активира?
Съжалявам за объркания си пост, но в момента всичко ми е много емоционално и се притеснявам да не взема грешно решение? Дори вече да работя за очите, не ми се струва така важно! А и за бебето нямам много време /на 37 г. съм/. На къде да тръгна сега? Не мога да се съсредоточа само върху едно нещо! Разпилявам се ужасно!
Кажете какво да взема да ТЕСна?!?