Проблем със слуха

Интересни случаи на успешно приложена ТЕС.

ОПИТВАЙТЕ ТЕС ЗА КАКВОТО СЕ СЕТИТЕ!!!
ВЕРОЯТНОСТТА ДА ИМАТЕ РЕЗУЛТАТИ Е ОГРОМНА.
DKP
Участник
Мнения: 15
Регистриран на: 16 Сеп 2019 12:54

Проблем със слуха

Мнение от DKP »

Трудно ми е да излея всичко, но усещам, че е време да систематизирам това, което съм направила досега, да го преосмисля и да помоля за помощ.
Както писах в предната си тема, имам дъщеря, която страда от намален слух в лявото ухо. Тя се казва Мая и не е родена така. Не сме сигурни кога точно се е случило, но след многото прегледи и консултации съмненията падат върху прекарана скарлатина на около 4-годишна възраст. Не го установихме веднага, явно е била твърде малка, за да сигнализира, а ние забелязахме чак когато направи отит на другото ухо и съответно съвсем трудно чуваше. Заведохме я на лекар, който ни каза, че третата сливица е за вадене. Това не беше първият лекар, който ни го казваше и този път много бързо решихме – в края на краищата детето не чуваше. Май се оправдавам. Не се чувствам виновна за това, дори след операцията лекарят ни потвърди, че сливицата е била огромна. По-важното е, че тя спеше с отворена уста, хъркаше и се чувстваше дискомфортно, личното ми усещане също беше за вадене. Лошото е, че по-късно тя рецидивира и пак прорасна, но вече нещата изглеждаха далеч по-добре. След операцията я заведохме на контролен преглед и лекарят установи, че лявото ушенце не чува. Той доста лаконично ни обясни, че това е необратимо и набързо ни написа едно направление да ходим да се изследваме в София. Ние естествено бяхме шокирани и притеснени, на което той отговори с едно изречение, което никога няма да забравя: „Вие пък родителите, все искате всичко да му е наред на детето.” Работила съм върху това, доста. Обаче май ще трябва още, защото сега като го написах и не съм съвсем дзен.
От този момент сме посетили много лекари – София, Варна, Бургас, Стара Загора. От всичко това установихме, че при загубата на слух конвенционалната медицина е безсилна. В случай, че се реагира в първите часове има някакви шансове, но по-късно са нулеви.
Съжалявам, че така и не попаднахме на лекар с по-широк кръгозор. Сами се информирахме какво бихме могли да направим. Пробвахме хомеопатия, Боуен терапия, иглотерапия и барокамера. Имаме лек напредък в сравнение с първите аудиометрии, но е много, много малък. Струва ми се, че е от барокамерата и особено от първите сеанси, които направихме непосредствено след като установихме проблема, но тогава едно светило ни каза, че на този етап това е като да правиш изкуствено дишане на мъртвец. Общо взето лекарите са ми дали поле да поработя с ТЕС. Един друг симпатяга ни предложи кохлеарна имплантация, т.е. мозъчна операция с поставяне на електронно устройство, което е сламка за спасение при напълно нечуващи, но при частично загубен слух, при това на едното ухо си граничи с престъпление.
Сега малко за самата Мая. Тя приема сравнително добре ситуацията, тъй като компенсира с другото ухо. Трудно се справя в шумна среда или помещения с акустика, също така не може да определи посоката, от която идват звуците. Понякога се изнервя, че не може да чуе, дори в ситуации, в които е нормално да не чуеш. Цялостното ѝ отношение към проблема с ушенцето е, че е нещо, с което се борим и рано или късно ще променим. Предполагам, че аз съм ѝ го предала, но това е моето усещане. Запознах я с основната идея на ТЕС и тя я приема доста добре. Като за начало има доверие на Иван, а също така ѝ е приятно да си говорим. Понеже пробвахме с нея няколко конкретни случки, които я мъчеха, успя да усети облекчението от негативни емоции и ѝ хареса, но няма желание да го прави сама и дори да ми обещае, не го спазва. Не искам да я отблъсна и затова не я насилвам, а дори да работим заедно, тя не всеки ден е в настроение за това. Намира се в някаква гранична възраст и не мога да искам твърде много от нея, затова тук идва трудното, трябва да работя основно с Прокси. Не съм сигурна как се справям. Един път ѝ прилагах ТЕС, когато беше на екскурзия и вдигна температура. Разбрахме се с медицинската сестра да не ѝ дава антипирептик до 39 градуса и се опитах да ѝ приложа Прокси. Не знам дали в резултат на това, но на другия ден беше добре, температурата беше спаднала, разминаха ѝ се лекарствата. След като се прибра, имаше още някакви болестни проявления, но ги пребори след известно време. Не съм сигурна дали мога да припиша заслугата на ТЕС или е било нещо наистина леко и моментно.
Започнах да работя върху проблема със слуха. Тук вече ми е много трудно да се ориентирам какво се случва като резултат. Като за начало изчистих себе, или поне го направих доколкото можах. Струва ми се невъзможно на една майка да ѝ бъде напълно беземоционален фактът, че детето ѝ не чува с едното ухо и това го натъжава. Поне си сведох емоциите до минимум. Върнах се при разочарованията от лекарите, конкретните им думи и действия, вината и тъгата от късното откриване, операцията на сливицата, както и всички случки между мен и Мая, които ми тежаха, дори и да нямат връзка със слуха. Прилагах и общия процес за чистене на емоции, както и Заклинанието, като визирах тъгата и гнева. Последното между другото го пробвах и с директния проблем в Прокси. После започнах с „Въпреки че не чувам с лявото ушенце….”. Опитвам се да разбера от Мая какво чувства. Намерихме няколко конкретни случки, когато ѝ е станало „гадно”, че не чува и работихме върху тях, понякога заедно, понякога аз сама. Обратната връзка след това ми е трудна. Мая малко се поддава на внушения и понякога е склонна да казва неща, които ти се иска да чуеш. Никога не съм сигурна какъв точно е бил ефектът и в емоционален и в чисто физически план.
Стигнах до това, което аз определях като основна причина за всичко случило се. Мая всъщност се разболя от скарлатина, когато аз заминах. Бях на обучение далеч от дома за няколко месеца и се прибирах само през уикендите. Раздялата беше голям шок за нас, защото се случи непосредствено след майчинство, когато бяхме свикнали да прекарваме доста време заедно.
В момента на заминаването, в градината върлуваше епидемия от скарлатина и моето хлапе прихвана.Педиатърът ѝ приложи стандартното лечение с антибиотик. Тогава не знаех, че е хубаво и да се обръща внимание какво се случва със слуха. Сега вече знам. Аз от своя страна също се разболях, само че без обрива – големите така изкарвали скарлатината. Подхванах всички възможни емоции и картини, които си спомнях и тук за мен дойде голямата изненада – Мая изобщо не си спомняше, че ме е нямало. Имаше някакви бегли проблясъци, когато сме си говорили по скайп, само че това беше, когато баща ѝ беше ходил на обучение предходната година. Тук вече ми се наложи да работя съвсем на тъмно. Нямах никакви налични случки, които да изчистя, затова пробвах така опипом с емоции. Интуицията ми много не ми помага, уж влизам в Прокси, но някакси ми се струва, че все си прилагам моята гледна точка, а нейната просто я нямам, нямам и обратна връзка дали нещо се получава. Минава ми мисълта, че толкова тежко е понесла отсъствието ми, че чак го е изтрила от спомените си, но тя твърди, че не е така, а след цялата работа нищичко не се е променило по този въпрос.
Пробвах и с друга тактика. Когато я попитах защо според нея се е получило така с ушенцето, тя ми отговори „Защото не съм била достатъчно послушна?” , обаче точно така – с въпросителен, сякаш търсеше потвърждение от мен. Говорихме, потупвахме, разпитвахме се и от всичко ми стана ясно, че много мрази да ѝ се карат. Беше ми странно да го разбера, защото тя обикновено изглежда много над нещата и трудно се трогва, общо взето човек би казал, че е голям непукист, а явно не е съвсем така. Иначе каза, че всъщност е убедена, че е добро дете и това, което е изстреляла е било, колкото да измисли нещо. Аз все пак се хванах за него, както и за някои конкретни случки, когато аз и други хора сме ѝ се карали. Мисля, че имаше полза, ако не за друго, то поне да си променим отношението към нея, или може би тя самата се промени. От доста време бях забелязала, че доста ѝ се караме, ама всички – родители, баби, лели, сестра ѝ, други деца. Тя някакси успява да го предизвика, понякога поведението ѝ е доста дразнещо, ние се ядосваме и ѝ се караме, тя не изглежда въобще да се трогва, а после пък ми е виновно, че пак му се караме на детето. Изобщо гаден порочен кръг. Мисля, че се измъкнахме от него.
Другото, което приложихме беше метафоризацията. Мая оприличи проблема си на голямо, черно куче с къса козина, чиято муцуна е изцапана с кръв. То ѝ се подигравало и ѝ казвало „Ха-ха, ти не можеш да чуваш”. ТЕС-ах го аз това куче, най-вече с Прокси и се опитвах да му давам някакви насоки какви да ги върши, /пробвах да го храня, да му слагам намордници, да го вързвам, да го отвеждам нанякъде и разни такива/, но после Мая не беше усетила нищо от това. За известно време зарязах кучето, но след около две-три седмици се почувствах в задънена улица и продължих с него. Мая заяви първо, че вече не му е окървавена муцуната, а след това, че се е променило и вече е малко кученце, дори ми го показа – доберманче. Това малко кученце вече го удари на веселба, къпеше се в басейн, носеше клоунски шапки, жонглираше, а това което искаше беше любов и лимонада. Помолих Мая да го рисува всеки ден как се променя и тя отначало го правеше с ентусиазъм, но после ѝ омръзна и взехме само да записваме промените му. Един ден тя каза, че си е отишло, разменихме го за едно йоркширско териерче /любимото ѝ/. Не съм сигурна дали това не стана малко под мое давление, защото аз все я подпитвах какво иска, за да си тръгне, освен това идеята с размяната също беше моя. Въпреки това тя продължава да настоява, че си е отишло. Сега ѝ е малко мъчно за него, което ни води към ПО-тата. Това, което ме шокира беше, че когато избирахме име на йоркито, тя го кръсти на мен. Явно определено разчита да ѝ помогна
Дотук всичко звучи много подредено, но не е съвсем така, просто мина време и нещата поулягат в главата ми, иначе на моменти всичко се случва доста хаотично. В определени моменти захващаме и нещо съвсем различно, което се случва в ежедневието. Старая се да няма празен ден. Понякога се случва да се съберат час-два, понякога 20-30 минути. Използвам основната рецепта, понякога включвам допълнителните точки, понякога 9Г. Говорила съм с Мая да се опитва да си представя, че всичко с ушенцето е наред и тя наистина го прави, но рядко. Основно се сеща за това, че ще говори с телефона на лявото ухо. Аз от моя страна си мисля как тя ми казва, че ушенцето е „прочуло”, както се изразява; как пиша, за да се похваля във форума и как изпращам информация на един човек със сходен проблем, когото срещнах покрай работата си.
Това бях написала през последните дни, за да събера и подредя мислите си, но междувременно се случиха много неща.
Мая пипна някакъв вирус, вдигна температура, повръща много и като цяло беше зле. Прилагахме ТЕС заедно, тя ме гледаше умолително и повтаряше, надявайки се на облекчение, наистина му беше зле на детето. Нещата се подобряваха, но много бавно. Заболяха я ушите – най-големия ми страх. Всъщност сега не ми се разказва за това, макар според мен нещата да са свързани, просто ме залива друга емоция. Заведохме Мая на ушен лекар, при който ѝ правим аудиометрия през последните няколко години. Отидохме заради отит, но решихме да проверим и какво става с нечуващото ушенце. След два опита лекарката ни каза, че няма смисъл, защото тя си чува!!! На изследването чу всичко на нормални честоти. Ужасно се развълнувахме и понеже донякъде очаквахме този резултат, си тръгнахме щастливи и доволни. Само че Мая не чува. Опитва се да определи дали има някаква разлика с преди и каза, че като че ли усеща гласа си различно, когато говори. На практика обаче говор, музика, телефон не чува. На мен определено ми отмина първоначалната еуфория, обхванали са ме съмнения дали лекарката не обърка нещо, дали апаратът не ни направи номер… Страх ме е да отидем на друго изследване, опасявам се да не хвърлим Мая в другата крайност и съвсем да се откаже. Тя сега също се съмнява дали има някаква грешка. Изобщо каша. Покрай това тотално ми се изпари енергията за ТЕС. Опитах малко със страховете и съмненията си и дотам. Засега спирам. Крайно време е да публикувам написаното, защото започнах отдавна, а междувременно се случиха много работи и става все по-трудно за четене, за което се извинявам.

ivangp
Site Admin
Мнения: 4526
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Проблем със слуха

Мнение от ivangp »

Здравей ДКП.
Добре дошла във форума!
Благодаря за дългата и подробна публикация!

Сам да работиш по проблема на друг, особено на детето си е много трудно. Браво за упоритостта.
Най-трудно се работи с роднини. Доста работа си свършила, което е добре. Няма лош или напразен ТЕС.

Сега - първото нещо което трябва да направите е да идете на нова аудиометрия при друг лекар.
След това пиши какви са резултатите. Ако този тест потвърди, че тя чува и с двете уши еднакво - прекрасно.
Ако ли не, отивате на трета аудиометрия при трети лекар да видим той/тя какво ще каже.

Болката често е предшественик на излекуването. Но много хора не го разбират, плашат се и се мъчат да я премахнат, колкото се може по-бързо. Та тази болка в ушите може и да е била лечебна криза.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

DKP
Участник
Мнения: 15
Регистриран на: 16 Сеп 2019 12:54

Re: Проблем със слуха

Мнение от DKP »

Благодаря за съвета, ще го направим. Аз си мислех, че тя някакси преживява отново това, което се е случило тогава, само че сега помагаме нщата да се развият както трябва. Това беше и причината да се въздържа да ѝ дам каквито и да било лекарства, макар че ни коства много и на двете. Ще пиша пак, когато има развитие.

DKP
Участник
Мнения: 15
Регистриран на: 16 Сеп 2019 12:54

Re: Проблем със слуха

Мнение от DKP »

Вчера направихме нова аудиометрия и за съжаление резултатите съвсем не са каквито се надявахме. Не съм много изненадана, защото аз виждам, че тя не чува с това ухо, дори ми се стори, че когато отивахме към кабинета още повече се влоши. Мая беше притеснена и трудно се справяше с определянето кога чува и кога не. Лекарят поне беше търпелив и внимателен, така че успя да проведе изследването. Новата аудиометрия малко се различава от старите - на места е значително по-добре, на места малко по-зле, но там всичко е напълно субективно и зависи от момента. Като цяло има някакво раздвижване и избирам да го приема като положителен знак.
Мая го понесе тежко, така че засега съм решила да не я суркам при други лекари. Ще търся истински резултат, който да се почувства, а не да е на хартия. Хубавото е, че при прегледа лекарят не забеляза да има отит, така че поне него е преборила.
Днес започнах ТЕС с това, че е тъжна и ядосана, че не чува с това ухо. Карам го на прокси, защото тя в момента не иска и да чуе, че трябва пак да прави нещо.

ivangp
Site Admin
Мнения: 4526
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Проблем със слуха

Мнение от ivangp »

Намери в интернет истории за хора с някакви уреждания, които въпреки тях или заради тях са успели да постигнат велики неща в живота. Можеш да започнеш с Йохан Себастиан Бах. Принтирай тези истории и ги остави някъде така, че Мая да може да ги види и прочете. Не й ги давай директно.
Освен това гледай това видео: https://www.youtube.com/watch?v=n2Rp65e ... lXKtv6eSxc

Може да правите тази техника с Мая.
Не й казвай, че е за слуха. Просто като медитация с любов може да й я представиш.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

DKP
Участник
Мнения: 15
Регистриран на: 16 Сеп 2019 12:54

Re: Проблем със слуха

Мнение от DKP »

Добре, ще пробваме да видим как ще тръгнат нещата.

Alisa
Майстор
Мнения: 2091
Регистриран на: 12 Май 2010 21:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Проблем със слуха

Мнение от Alisa »

DKPq браво и от мен!
Тук виждам следния евентуален момент за отработване – около лечението на слуха си обръщала повече и по-нежно внимание на детето. Излекувайки се то може да е развило неосъзнатия страх, че ще изгуби това внимание!!! Тоест то няма интерес от истинско, пълно и окончателно подобрение. Тук може да се справиш и с разговор, обяснявайки на детето, че ще развиете тези отношение, че повече ще го чуваш ти самата. Може и да ТЕСаш с нея или в Прокси.
Аз бях работила с жена на 75-76 години, която от дете беше изгубила слуха си и още първия път започна да чува. Проблемът е, че таке е свикнала да мисли за себе си като "нечуваща с едното ухо", че възстанови проблема и оказа пълна съпротива да го оправи. Тук изводите са два първо, че е възможно оправяне на слуха и второ навикът, инерцията. Работи с второто!
Успех! Не ти е лесно, но с справяш чудесно, браво! Поздрави и на Мая
Още–
Ще е добре и да работиш с нея за очакванията/разочарованията и твои и нейни.
Тук се сещам и за още един момент от поста ти – възможно е детето от лоялност към теб и твоя страх, че си заминала/изоставила/ не я чуваш/виждаш да е развило отит след връщането ти!!! Не защото ти си ѝ липсвала. Заради това може тя наистина да няма травма, а само ги. Работи със себе си за това. Води се от твоите вътрешни усещания, не толкова от това какво и как "би трябвало" да е (според прочетено, чуто, видяно от другите/ книгите/форума)! Казвам го по повод очакванията ти и несигурността ти в Прокси подхода.
Доскоро!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

DKP
Участник
Мнения: 15
Регистриран на: 16 Сеп 2019 12:54

Re: Проблем със слуха

Мнение от DKP »

Благодаря ти Alisa. Аз също си мисля, че подсъзнателно тя не е напълно заинтересована да чува нормално. Опитвала съм да работя с ПО-тата ѝ, не знам доколко успешно. Може и да е имало резултат, защото в дните, когато си мислеше, че всичко е приключило, освен другите предимства, много ентусиазирано обяви, че повече няма да ходим на барокамера. Това ме изненада, защото на нея ѝ беше приятно, тъй като обикновено влизаме двете заедно и тя винаги се е радвала, че си прекарваме време сами – четем, говорим си и така. Другият момент е, че ушенцето си го ползва за оправдание за някои неща. Засега не искам да водим задълбочени разговори и да се ТЕС-аме директно, защото тя има нужда да се отърси от преживяното, за да можем да продължим.
Бях намерила едно клипче, където Гари Крейг взима интервю от някаква жена, която е преборила загуба на слуха в едното ухо. Там случаят беше по-различен. Тя спряла да чува, когато в някакъв период се заредили много неприятни новини. В крайна сметка, след известно време работа с ТЕС един ден ухото изпукало и започнало да чува. Няколко дни или седмици по-късно, явно повлияна от тази история, на Мая започна да ѝ се струва, че и нейното ушенце е започнало да чува. Оказа се, че не е така, но е показателно, че тя определено е оптимистично настроена и очаква резултат. След последните събития разочарование при нея имаше, но при мен не особено, защото аз виждах, че реалното положение не отговаря на констатираното от лекарката. Иначе инерцията и навика ще ги борим. Що се отнася до вината за това, че съм я изоставила, мисля, че съм я отработила, но ще я помъча още малко.
Друго, което се сетих, че пропуснах да споделя е следното: В деня, когато направихме първата аудиометрия/тази с отличния резултат/ бях много уплашена. Предишната вечер на Мая ухото заглъхваше от време на време, не можеше да заспи и ѝ се виеше свят. На сутринта се събудих със страшни мисли и диагнози в главата. Запазих час за лекар и ударих един много силен и отчаян ТЕС. Работих и със себе си и в прокси и до днес си спомням само, че благодарихме на ушите, за всичко на което са ни научили, че си прощавахме, че избирахме да са здрави и други неща, които обаче са ми като в мъгла. Може да съм раздвижила вселенската енергия :), но явно недостатъчно. Така или иначе поне се изчисти отитът.
Ще продължаваме, но полекичка. Случилото се ни показа, че не бива да прибързваме.
Това с универсалния терапевт много ми хареса. Страх и любов са много точни попадения в нашия случай. Интересното е, че най-силен момент на безусловна любов, който ми изниква първо е свързан точно с Мая

Alisa
Майстор
Мнения: 2091
Регистриран на: 12 Май 2010 21:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Проблем със слуха

Мнение от Alisa »

DKP забелязвам още нещо от посл. ти пост – "ушенцето си го ползва", "ушенце е започнало", "благодарихме на ушите" –не говориш за слух(функцията), а за ухо(органа). Звучи като да е нещо извън личността, дистанцирано, ако и да ползваш гальовна дума. Ухото като отделен персонаж. Та да те попитам – ако ухото беше някой, кой щеше да е той?
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

DKP
Участник
Мнения: 15
Регистриран на: 16 Сеп 2019 12:54

Re: Проблем със слуха

Мнение от DKP »

Просто така съм се изразила. Тя не се оправдава с "ушенцето еди какво си", а с "не чувам/чух". Благодарихме на ушите, защото са много слабо място, проблемите са не само с нечуването, а и с честите отити. Ще си помисля върху това, което ме питаш. Първосигнално нищо не ми идва.

DKP
Участник
Мнения: 15
Регистриран на: 16 Сеп 2019 12:54

Re: Проблем със слуха

Мнение от DKP »

Продължавамe с ТЕС, но полека. Мая рядко има желание да се включи, затова основно действам с Прокси. Опитваме да прилагаме универсалния терапевт. На мен много ми хареса, но на нея ѝ е трудно да се сеща за моменти, в които се е чувствала истински обичана. Честно казано чак ми стана малко кофти. Да кажем, че още ѝ е трудно да си отдефинира емоциите, иначе лошо за нас като родители :).
Започнах да си правя разни експерименти. Когато съм в прокси и минавам по точките с отрицателната фраза, аз самата се намесвам. Представям си как я прегръщам и се опитвам да я обгърна със светлина, като при универсалния терапевт. За мен поне усещането е хубаво.
Връщам се пак към детската градина, защото тя и до днес твърди, че е била самотна и е нямала с кого да си говори. Според мен не е съвсем така, по-скоро си спомня, че ѝ обяснихме защо кара предучилищната в училище. Тя тогава много боледуваше и наистина нямаше възможност да се сприятелява, но мисля, че това усещане ѝ е насадено от нашите обяснения. Така или иначе доста се прозявам при ТЕС-ане, така че явно там има нещо. Лошото е, че нямам никаква представа кога съм на прав път. Така или иначе явно наистина няма напразен ТЕС, защото като цяло се чувства някакво подобрение във всичко – отношенията ни, възприемането ѝ на света и хората около нея, увереността в собствените ѝ способности.
Поработих малко с гнева ѝ/пак в Прокси/. Докато ТЕС-ах, минахме през всички лекари и потрошихме апаратурата им, даже малко и тях поритахме честно казано. Освобождаващо.
Днес малко се върнахме при раждането ѝ, когато прекара вечерта отделно, защото я сложиха в кислородна палатка. Чудя се дали нещата, върху които работя не остават недоизчистени, затова от време на време се връщам към тях.
Смятам, че физически положението с чуването не се е променило, но не я пресирам да проверяваме, ще си дадем време.

ivangp
Site Admin
Мнения: 4526
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Проблем със слуха

Мнение от ivangp »

Страхотно се справяш. Прекрасно е, че упорстваш.
Няколко неща, които биха могли да подобрят процеса и да ти дадат повече увереност:

1. При УТ не е нужно всеки път де се спомня различна случка, когато сме изпитвали любов. Нужна е само една случка, с която можем да работим всеки път.

2. За всеки от нас даден случка има различна интерпретация. Това как Мая е изживяла дадени случки от детството си ще е различно за нея от това как ти, баща й, сестра й или някой друг ги е изживял.
В тази връзка, често е безпредметно да се виниш за това, че си постъпила еди как си в миналото. Може да постъпваш абсолютно правилно от твоя гледна точка или от гледна точка на някой експерт и въпреки това детето ти или другия да интерпретира действията ти по деструктивен за тях самите начин. Как интерпретираме случващото се е чисто личностно и другите нямат никаква власт върху това да го променят. Като родители можем само да насочваме децата си към това как да интерпретират света, хората и техните постъпки, но не бива да поемаме пълна отговорност за това какво се случва в техните глави и сърца. Всяка душа е дошла на този свят да научи някакви уроци и да преживее определени събития и ние не можем да предпазим никой друг от уроците, които има нужда да научи и преживяванията през които трябва да премине.

3. Концентрирай се върху прогреса, а не върху крайния резултат. В крайна сметка това, което целим с ТЕС, УТ и всички други техники и подходи е приемане на себе си, другите и света около нас, такива каквито са, вътрешен мир, баланс, хармония и увереност в собствените сили, а не премахване на някакъв проблем.
Не е важна целта, а как се променяме и в какво се превръщаме по пътя към целта.
Ти и тя в тази насока имате позитивни резултати и върху тях е добре да се концентрирате, а не върху слуха.

4. Често когато се откажем от преследването на някаква материална цел и приемем сегашното си сътояние целта се постига без усилия, някак си от само себе си.

Продължавайте да работите често, редовно и упорито.
И пиши отвреме на време за резултати и промени.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Alisa
Майстор
Мнения: 2091
Регистриран на: 12 Май 2010 21:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Проблем със слуха

Мнение от Alisa »

Бих добавила само, да поработиш малко за своята неувереност в в работата си, в това че не усещаш детето или в това как и доколко я усещаш, липсата на отчетлива промяна и т.н.
Радвам ви се!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

DKP
Участник
Мнения: 15
Регистриран на: 16 Сеп 2019 12:54

Re: Проблем със слуха

Мнение от DKP »

Здравейте, отново! Благодаря за мненията и съветите!
Напоследък съм се хванала за нещо, което Мая каза веднъж, когато избухна, че иска вече да чува. Тя спомена, че иска да е нормална като другите и сега се въртя основно около това. Обаче, докато го пиша и ми хрумва, че може би подсъзнателно се смята за по-специална по-няакъв начин заради нечуващото ухо. Ще трябва да помисля по този въпрос.
Преди известно време тя сама изяви желание пак да се потупкваме, но пък междувременно се разболя и усилията се насочиха към моментното състояние. Засега го удържаме, макар още да не е оздравяла напълно. Ушите отново заглъхват от време на време, явно пак направи отит. Този път го приемам по-спокойно, но ако трябва да сме честни, като цяло не е толкова зле. Само дето ѝ избиха някакви много сърбящи пъпки, все едно са я нахапали комари на някой плаж :)
Освен проблема със слуха, Мая страда и от сколиоза. В лека степен е, но я има. По този повод посещаваме един лекар, който по принцип е общопрактикуващ, но извън практиката си, се занимава с юмейхо масажи и разни други практики. Едно от нещата, които прилага е изпробване на мускулната сила, което от книгата разбрах, че е кинезиология. Хрумна ми да го помоля да проверим дали ПО спира Мая да започне да чува. Той я тества с "Мая иска да чува с лявото ухо" и "Мая не иска да чува с лявото ухо". Еми не иска детето! Много е интересно, с очите си го видях. Понеже присъствам на сеансите и имам наблюдения как понякога не е чак толкова отчетливо и дори се налага повторна проерка, а в този случай разликата беше осезаема. Той каза, че ще работи и върху това и в края на часа действително нещата се бяха променили, но аз пак ще се насоча към това за всеки случай. Всъщност той търси меридиана с проблем и го стимулира, но насоката там е друга. Аз винаги съм си мислела, че нещата с ухото и сколиозата са свързани, а лекарят ми каза, че и според него е така. Мая остана малко шокирана, но аз я успокоих, че това е на подсъзнателно ниво.
Най-забавното е, че действието се развива в петък и когато вечерта отворих форума, попаднах на новата тема за работа с ПО, в която Иван е дал подробни напътствия. Сега трябва да ги попремисля и да ги нагодя към нашата ситуация.

ivangp
Site Admin
Мнения: 4526
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Проблем със слуха

Мнение от ivangp »

Всички имаме ПО към проблемите си. :shock:
Ако го нямахме, щяхме да сме ги премахнали. :wink:
ПО се маха с работа насочена към ПО. :D
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Публикувай отговор