Панически атаки, натрапливи мисли, страх от инсулт

Интересни случаи на успешно приложена ТЕС.

ОПИТВАЙТЕ ТЕС ЗА КАКВОТО СЕ СЕТИТЕ!!!
ВЕРОЯТНОСТТА ДА ИМАТЕ РЕЗУЛТАТИ Е ОГРОМНА.
anita
Участник
Мнения: 2
Регистриран на: 24 Фев 2016 11:42

Панически атаки, натрапливи мисли, страх от инсулт

Мнение от anita »

Здравей Иван!
От скоро съм във този форум.Със ТЕС съм запозната от 2 години някъде като го ползвах за мн малко време главно за физически симптом ,естествено породен от психиката ми.Преди 4 години започнаха моите паник атаки,които с времето се позаличиха,но прерастнаха в тревожност здравна и натраплива мисъл че може да получа инсулт и да умра.Мисля че този страх е отключен след смърта на баща ми,който почина от инсулт.Макар че като се замисля,страха не започна след тази случка.Сещам се за друга случка,преди 2 години,когато от трвожност аз получих нещо като паника,от там едно силно налягане в главата и това вечерта в леглото.Изпаднах в ужас,че получавам инсулт,не ме свърташе в леглото,ревах и молих моя приятел да ме заведе в спешното,но той не го направи.Разбра че е просто паника,която поражда този симптом и ще ми мине.Но аз толкова се изплаших и останах с едно чувство на безнадежност,че няма кой да ми помогне в момент когато съм зле.Сега често идва мисълта "Ще умра,ще получа инсулт,нещо ще ме се случи и няма да има кой да ми помогне".Тесах докато се сещам за тази случка и потупвам точките,минах 3 кръга ,но не мога да разбера дали нещо се е изчистило.Моля те помогни ми,от къде да започна,нз дали корена е смъртта на баща ми от инсулта или случката с налягането в главата което породи ужаса че получавам инсулт.Не знам от къде да започна и на къде да отида.Преди малко имах същата мисъл и пробвах с : "Въпреки че натрапливата мисъл че ще умра ме плаши и ме кара да се чувствам зле,аз напълно....."По точките "натрапливата миъсл че ще умра ме плаши и ме кара да се чувствам зле".Не знам дали е правилно но факт е че мислите спряха,после остана страха че ще се върне минах 2 кръга и това.Как мислиш от къде да започна да изкореня този страх,който не знам фобия ли е или натраплива мисъл?

ivangp
Site Admin
Мнения: 4525
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Панически атаки

Мнение от ivangp »

Здравей, Анита!
Не знам откъде си запозната с ТЕС, но от писмото ти ми се струва, че очакваш чудеса от 2-3 кръга по точките с някоя декларация, а това съсвсем не е правило при приложението на ТЕС.

Съветът ми към теб, както и към всеки друг е стандартен.

1. Работа със всяка изникнала през деня негативна емоция в момента в който изникне.
2. Работа със случки. -Прилагай процедурата В МИР СЪС СЕБЕ СИ.
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?f=4&t=1371

Имаш две случки, които са травмиращи - изчисти ги докрай. После почвай да правиш списък с други случки и чисти и тях. Въоръжи се с търпение, упоритост и дисциплина. Отделяй поне 1 час на ден за ТЕСане.

Пиши тук за прогреса си - успехи трудности и т.н.
Писането само по себе си е тарапевтично.
Имай предвид, че понякога нещата се влошават преди да се подобрят драстично.

Дерзай и ще успееш.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

anita
Участник
Мнения: 2
Регистриран на: 24 Фев 2016 11:42

Re: Панически атаки, натрапливи мисли, страх от инсулт

Мнение от anita »

Добре ,Благодаря!

Аватар
гената
Майстор
Мнения: 1827
Регистриран на: 22 Яну 2011 16:28

Re: Панически атаки, натрапливи мисли, страх от инсулт

Мнение от гената »

Anita,страховете са една от основната ни причина за всички наши проблеми и ограничения,които ни спъват и пречат да бъдем себе си,да се крием зад различни маски и да играем фалшиви роли,като един от страховете за това е какво ще кажат другите за нас и това е породено от нуждата ни за одобрение,внимание,значимост или любов.
Нашите проблеми и болести са ксерокопие на нашият характер.
М.Норбеков
Ето как си обяснявам аз защо проблемите и болестите идват от най-близките ни хора в семейството.
Родителите ни от малки започват да ни учат да правим нещата,които те са научили от техните родители и с годините са натрупали някакъв опит и намират за правилни,а от тях ние наследяваме всичко това и по характер приличаме на единия от родителите си.Винаги има една борба за контрол и някой да се наложи над другите и това е човека с по-силен и властващ характер.Колкото и да порастваме,родителите ни все нещо не са доволни от нас и искат да правим нещата както на тях им се иска.
Тук идва момента,че ние всъщност сме техни огледала и самите те не осъзнават факта,че огледалото не може да бъде срязано и в нас те не могат да приемат и да одобрят себе си.И ето как се започват проблемите и от тях болестите един ден.
Децата подлагани на постоянен контрол кое как да правят и кое не трябва да се прави е вид нарушаване на свободният им избор да правят това,което те искат и харесват и се стремят да угаждат на родителите си само и само за да получат одобрението им и да се почувстват значими.По този начин човек неполучавайки това одобрение,той става зависим да го търси на друго място извън семейството си и така започва да си привлича уроци и хора,които да са негово огледало и когато той не получи нужното одобрение и от тях един ден,изпада в едно лутане и търсене,което спира само когато осъзнае проблема в себе си и изчисти тези нужди,които той иска да задоволи.
По този начин аз успях да разреша много важни и съществени за мен проблеми и уроци,като дори и аз самият се изумих колко много страхове всъщност съм имал и колко голямо чистене падна,но и резултатите след това са повече от приятни и интересни.
Определено раят е зад страхът и преодолее ли човек всичките си страхове и ограничения,няма нещо от което да бъде спрян и да продължава да прави нещата така както ги иска и му харесва на него,без да му пука и го е грижа кой какво ще каже и си мисли за него.Няма правилни и неправилни неща,има опити и резултати,а всеки опит е успех,всеки неопит е провал.
Страхуваме се не защото е трудно,а е трудно защото се страхуваме.
Липсата са подкрепа от другите е също спирачка породена от страх и нуждата за одобрение,внимание или значимост.
Желая ти успех!
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс

Мария Вълкова
Участник
Мнения: 2
Регистриран на: 17 Фев 2020 15:22

Re: Панически атаки, натрапливи мисли, страх от инсулт

Мнение от Мария Вълкова »

Здравейте, г- н Петърнишки!

Купих книгата Ви и прилагам техниката, но имам чувството, че не правя нещо
както трябва. На 30 години съм, а усещам, че психиката и тялото ми са
изчерпани вече. Между ходенията по безброй лекари, психолози и алтернативни
медицини аз водя битка със себе си, тревожността си, ролята си на жертва,
но засега успех имат само тревожността, паник атаките и редицита
заболявания, които ми откриват. Обръщам се към Вас с огромната молба за
съвет и описвам по- съществените събития и страхове, които ме доведоха до
състоянието днес. Предварително се извинявам за многословието.
От дете съм много срамежлива и притеснителна. Родителите ми бяха строги и
взискателни, а детството ми мина на фона на многократни скандали между родителите ми.
Баща ми претърпя инцидент преди 8 години и остана инвалидизиран от кръста
надолу. Той беше човекът, който се грижеше за семейството и след инцидента
все едно рухна и моя свят. Няколко месеца след това Припаднах и скоро
започнах да получавам паник атаки, страхувах се да излизам навън сама.
Целият свят ми се струваше мрачен и черен, имах чувството, че тази тъмнина
ще ме погълне. Около 2 години прекарах затворена почти изцяло вкъщи. След
това започнах работа и някак се закрепиха нещата. Междувременно ме
диагностицираха с хиперфункция на щитовидната жлеза, а самата жлеза беше
много подута и лекарите твърдяха, че е необратим процесът и трябва да се
премахне органа. Въпреки това продължих да упорствам с различни
алтернативни методи- гладолечение, билколечение, положително мислене и т.н.
Отново припаднах и се завърна страхът да излизам навън. Започнах
антидепресанти, след като се наложи да живея сама и се появи страхът, че не
съществуваме( хората и целия свят) и че вселената е черна и мрачна и всичко
това ме поглъща. Тогава психиатърът ми обясни, че това е опит да избягам
от проблемите си и нямам психологическо заболяване. Само тревожност и
безпокойство, вследствие на неувереност в себе си и ниско самочувствие.
Антидепресантът ме успокои и продължих някак.
Междувременно след няколко курса акупунктура хормоните ми, най- накрая,
бяха в норма и жлезата спадна. Отново припаднах и страхът да съм навън се
завърна, но продължих да ходя на работа.
В началото на 2019 опитах да спра антидепресанта , за да забременея. Юни
2019 изпаднах отново в криза и по цял ден плачех и изпадах в ужас, че не
съществува света ( плашеше ме, че има само черна дупка, в която няма нищо,
само абсолютен вакуум). Психиатърът ми каза, че е опит за бягство от
проблемите ми, недоверие в себе си и света, невъзможност за отпускане.
Започнах отново антидепресанти за около два месеца. Междувременно ми
откриха изменение в шийката на матката, кисти в яйчниците и кондиломи.
Декември 2019 отново изпаднах в криза. Плачех по цял ден, изпадах в истерия
, че не знам какво е това, в което съществувам ( илюзия, сън) и въобще дали
съществувам, че се чувствам много странно в кожата си. Психиатърът ми каза
същото- страхуваш се да живееш, нямаш заболяване. Пак започнах
антидепресанти. В момента, въпреки лекарствата се страхувам да излизам
навън и да ходя на работа. Натрапливата мисъл, че не съществуваме също е
много интензивна и не мога да се фокусирам върху нищо защото каквото и да
почна да правя чувството, че няма смисъл надделява. Прилагах ТЕС по малко
за страха от излизането навън. Преди месец открих сайта Ви, купих и изчетох
книгата Ви. Започнах да ТЕС- ам по няколко пъти на ден страхът от
излизането навън откъм всички аспекти ( малка съм и светът ме поглъща,
притиска, сградите ме притискат, чувствам се странно в кожата си, поглъща
ме мракът, усещането, че трябва да бягам и да се спася)и с всичките му
физически проявления- чувство за нереалност, замайване, стягане в краката
и сърцебиене. ТЕС-ам и различни случки. От около 2 седмици правя
опростеното предизвикателство. Първо започнах по 30 минути да изговарям
всичко, което ме тревожи въобще и имаше успокояване, но страхът да излизам
си оставаше. Сега последните дни ТЕСам само страхът от несъществуване по 30
минути. Не знам дали се дължи на техниката, но изпаднах пак в криза и не
мога да излизам от вкъщи. Усещам, че това е последнта ми надежда да се
излекувам, но явно нещо не правя както трябва, а съм готова да правя, ако
трябва и по цял ден ТЕС. Моля Ви за съвет- в тези тридесет минути на
опростено предизвикателство само върху един проблем ли да се фокусирам (
страхът от излизане навън) и да направя отделно 30 минути за всеки отделен
страх( несъществуване, забременяване, рязпадане на тялото и психиката ми)?
Отделно ли да тесам различни случки, които имат отношение и които
продължават да се случват ( паника като вляза в магазин например) или да ги
включа във времето на опростеното предизвикателство. Заболяванията също
отделно ли да ги ТЕСам или да работя засега върху страховете. Искам да се
излекувам и ще се боря докрай и ще съм Ви много благодарна да ми дадете
малко повече насоки от къде и как да започна.

С уважение,
Мария

ivangp
Site Admin
Мнения: 4525
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Панически атаки, натрапливи мисли, страх от инсулт

Мнение от ivangp »

Здравей, Мария!
Добре дошла във форума!
Първо - успехът във всяко начинание се дължи на ПОСТОЯНСТВО И УПОРИТОСТ.
Проблемите ти са създавани години и ще им трябват месеци за да бъдат изчистени.
Съветвам всички начинаещи в ТЕС да си дадат година време ЕЖЕДНЕВЕН ТЕС.

Казваш че си готова да правиш по цял ден ТЕС. Аз се съмнявам. Чувал съм го толкова пъти от толкова хора, които всъщност не са готови да правят ТЕС по един час на ден ВСЕКИ ДЕН.
Ако ти правиш ТЕС по цял ден, резултатите няма да закъснеят.

Върху какво да се концентрираш.
Концентрирай се ВЪРХУ РАБОТА СЪС СЛУЧКИ.
Това го пише във всяка тема и на всеки преди теб, който пита защо няма резултати с ТЕС, въпреки че прави Предизвикателството.
Предизвикателството НЕ Е най-добрият начин да се адресира даден проблем.
ПРОЦЕДУРАТ В МИР СЪС СЕБЕ СИ е пътят.
Това е написано и в съветите, които съм дал на Анита в тази тема преди публикацията ти.
Работата със случки е начинът да изкорениш проблемите си, а не само да облекчаваш симтомите им.

Така че започвай.
Първо направи списък с всичките си проблеми в момента и ги оцени по скала от 0-10.
Направи си списък със случки, както е описано в Процедурата и започвай да чистиш ПОНЕ ПО 3 СЛУЧКИ НА ДЕН.
ПРАВИ ТОВА ЕДИН МЕСЕЦ. След месец ще си изчистила 90 случки.
Тогава - СЛЕД ЕДИН МЕСЕЦ И 90 ИЗЧИСТЕНИ СЛУЧКИ - отново отвори списък си с проблеми и отново оцени всеки проблем по скала от 0-10.
Ще видиш, че стойностите са намалели.

Продължавай така месец по месец, докато оцениш всичките си проблеми на НУЛА.

Пиши всеки ден тук колко случки си изчистила и какви прозрения си имала, какви трудности си срещнала и как си ги преодоляла или превъзмогнала.

Ако правиш това, ВСЕКИ ДЕН ПО 3 СЛУЧКИ И ВСЕКИ ДЕН ПИСАНЕ ВЪВ ФОРУМА аз ти обещавам резултати. И След година ще си нов човек.

Помни - упоритост, дисциплина и постоянство са ключовете на успеха.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Мария Вълкова
Участник
Мнения: 2
Регистриран на: 17 Фев 2020 15:22

Re: Панически атаки, натрапливи мисли, страх от инсулт

Мнение от Мария Вълкова »

Благодаря Ви много за съветите.
Вчера и днес ТЕСах две едни и същи случки, които ми се струва, че са в основата на паник атаките. Първият- припадането, третирах откъм различните симптоми- задух, шума от хората в сградата, силното сърцебиене, загубата на съзнание, кръвта, как ме влачеха хората и емоциите, които изпитвах- страх и объркване. Колкото повече ТЕСах ставаше по- интензивно. Другата случка, как баща ми се инвалидизира и светът става черен и мрячен, а аз се чувствам малка и беззащитна, също не намалява като интензитет. Ще продължавам да работя и с двата докато изчезне емоцията.
Докато работя върху случките се появява емоция, свързана с други събития. Трябва ли да спра обработването на случката и да ТЕСАм новата емоция или да довърша случката и чак тогава да работя с новата емоция?
От работата със случките излезе много тъга и яд, че нещата при мен не се случват лесно (какато “изглежда” при другите хора) и че се чувствам толкова изчерпана психически.
Отделно ТЕСАх и тъгата, че не мога да имам дете в момента, че не се чувствам нормална заради всичките натрапливи мисли и защото не мога да излизам от вкъщи.
Дори третирах мисълта, че не съществувам като повтарях, че ме побърква и ме изкарва извън релси.
Отделно правех няколко кръга с позитивни мисли- “В безопасност съм”, “ Позволявам на ума и тялото сида възстановят нормалната си дейност и функционират в хармония”.
Получавам още по- силни паник атаки, но ще го считам, че се лекувам.

ivangp
Site Admin
Мнения: 4525
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Панически атаки, натрапливи мисли, страх от инсулт

Мнение от ivangp »

Браво! Чудесно се справяш!
Продължавай да ТЕСаш упорито всеки ден докато изчистиш случките.
Не се откланяй от дадена случка докато не я изчистиш.
Записвай новите случки, които ти идват наум, за да ги чистиш по-късно.
Влошаването на симптомите е нормална част от лечебния процес.
При всеки човек промяната идва с различна скорост.
Упоритост, дисциплина и постоянство и ще успееш.
Дерзай!
И пиши тук редовно.
Важно е.
Терапевтично е.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Публикувай отговор