Отлично сте се справили.Мери, добре е да си ходила на ТЕС семинари, но не е задължително условие за ПЕАТ семинара. Пак ще имаш огромна полза от него.
ОТЗИВИ ЗА ПЕАТ СЕМИНАРИ
-
aurelia1507
- Участник
- Мнения: 51
- Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33
Преди 2 седмици направих един Дълбок ПЕАТ на майка ми. Искам да кажа, че разбрах откъде идва желанието ми постоянно и всичко да си обяснявам. Майка ми ме побърка - или разказваше истории ( плуваше постоянно) или се опитваше да си обясни какво се случва.... Ужастттт! Казва: "изпитвам омраза, защото еди какво си, чувствам се добре, защото еди какво си" и т.н.
Докарахме го до плерома и се опитах да продължа, но тя си продължи да е в плерома и да не иска да изпита нещо различно от положителното чувство.
Все пак съм доволна, защото поне до плерома стигнахме и тя се чувстваше много добре след това и онзи момент каза, че не изпитва яд, което беше нашата цел.
Докарахме го до плерома и се опитах да продължа, но тя си продължи да е в плерома и да не иска да изпита нещо различно от положителното чувство.
Все пак съм доволна, защото поне до плерома стигнахме и тя се чувстваше много добре след това и онзи момент каза, че не изпитва яд, което беше нашата цел.
-
aurelia1507
- Участник
- Мнения: 51
- Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33
А иначе вчера Алиса мина през нас и направихме един процес Д4, който се получи много добре. Изчезнаха емоции, усещания и мисли, картината малко се позадържа, но я изчистихме и нея.
Интересното е, че първо виждах едно и също, но огледално, после нищо - едно сиво - черно, но на различните очи беше различно сиво и накрая го усетих като едно, което прелива от едното към другото око и обратно! Много добре се получи. Благодаря Алиса!
Интересното е, че първо виждах едно и също, но огледално, после нищо - едно сиво - черно, но на различните очи беше различно сиво и накрая го усетих като едно, което прелива от едното към другото око и обратно! Много добре се получи. Благодаря Алиса!
Браво, че не си се отказала Аурелиа! Плеромата си е добър край, за много хора. 
Аз вчера имах подобен случай. Моят бе мноого по сложен от твоя. Жената бе с Паркинсон и освен, че обичаше да говори и да обяснява, тя и забравяше за какво говорим.
Аз я питам: "Сега какво ти се появява? "
Тя ми отвръща: "Болка в рамото, но тя е от операцията, която ми направиха 94 година, направи ми я д-р еди кой си, който е баджанак на свекър ми и като бях в болницата и ми правиха изследвания, лекарите ми казват ............ а пък аз им отговарям........." и така 5 минути разказ с отклонения до 9то коляно.
Накрая й казах като звънна с едно звънче да спира да говори. И звънвах след първото изречение с което ми отговаряше.
Голям купон стана. Но накрая си тръгна доволна.
А и нещо друго, което ми сподели тази жена. Свързано е с това, че всичките ни проблеми са свързани с миналото и, че в настоящето проблеми не съществуват.
Тя е с оперирана тазобедрена става, болки в кръста, в рамото, във врата и т.н. Трудно подвижна е като цяло. Но ми сподели, че от време на време като я удари Паркинсона и забравя, че е болна.
Нейните думи: " На моменти се движа като трактор из къщи и в един момент се усещам, че се движа така и че всъщност съм болна и не трябва да се движа така и пак почвам да си усещам болежките."
Аз вчера имах подобен случай. Моят бе мноого по сложен от твоя. Жената бе с Паркинсон и освен, че обичаше да говори и да обяснява, тя и забравяше за какво говорим.
Аз я питам: "Сега какво ти се появява? "
Тя ми отвръща: "Болка в рамото, но тя е от операцията, която ми направиха 94 година, направи ми я д-р еди кой си, който е баджанак на свекър ми и като бях в болницата и ми правиха изследвания, лекарите ми казват ............ а пък аз им отговарям........." и така 5 минути разказ с отклонения до 9то коляно.
Накрая й казах като звънна с едно звънче да спира да говори. И звънвах след първото изречение с което ми отговаряше.
Голям купон стана. Но накрая си тръгна доволна.
А и нещо друго, което ми сподели тази жена. Свързано е с това, че всичките ни проблеми са свързани с миналото и, че в настоящето проблеми не съществуват.
Тя е с оперирана тазобедрена става, болки в кръста, в рамото, във врата и т.н. Трудно подвижна е като цяло. Но ми сподели, че от време на време като я удари Паркинсона и забравя, че е болна.
Нейните думи: " На моменти се движа като трактор из къщи и в един момент се усещам, че се движа така и че всъщност съм болна и не трябва да се движа така и пак почвам да си усещам болежките."
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
-
vladopetkov
- Участник
- Мнения: 47
- Регистриран на: 19 Юли 2010 22:04
- Местоположение: София
хубав опит
Тези дни се видях с моя позната българка, която живее във Франция. Основен проблем: по наследство от баща - хронична бъбречна недостатъчност, от там и страх, че още малко й остава преди да започне редовна хемодиализа. За три дни направих с нея: ДП 2, ДП 4, МММ, на върха на пръста, Базов ПЕАТ. Всеки сеанс завършвах с КС. Нещата се развиваха като по учебник. Страха, яда, притеснението, вината намаляваха от 8-9 до 3-4, а след повторение върху същия проблем, но с друга техника ставаше около 1-0, а снимките изчезваха или бяха много размазани. Дадох и книгата на Иван за ТЕС и й показах техниката, като й препоръчах да прави 1 несец Предизвикателството. Като си замине ще продължа да правя за нея дистанционна КС. Помолих я като си отиде да си пусне едни изследвания и да ми пише за резултатите.
Интересното в случая е, че след всеки сеанс аз се чувствах, както, когато за първи път на семинара по ПЕАТ Роси ми направи ДП. Чувствам се, много добре, без да е някакво екзалтирано щастие, хем съм актьор в някакъв филм наречен "живот", хем съм и зрител и хем съм и режисьор. Просто открих, че да работя по този начин с хора ми доставя невероятно удовлетворение. Дори намирам, като че ли е по-силно от удовлетворението, което получавам в професионалната си работа. А, да не забравя - някои близки и познати често ме питат: "Ти нещо да не ми се сърдиш?" макар, че отношението ми към тях въобще не се е променило.
Друго интересно наблюдение е: как хората остановяват контакт, как "се осмеляват" да ти се доверят. Някой задават директно въпроса: "Ама ти сега нещо като екстрасенс ли си?" Други се страхуват да не им навредиш с някакви лоши енергии. Други да не би да ги програмираш за нещо което е в тяхна вреда. И т.н. Аз съм на принципа, че това не бива да става насила, дори напротив - човека трябва да е твой сътрудник в решаването на проблема. Има дори доста тежки случай на мои познати ( един с рак на ларинкса и друг с увредени клетки на ретината на едното око), които само като чуха, че трябва да правят поне 1 месец сами Предизвикателството, предпочетоха да се оставят в ръцете на традиционната медицина.
Проблем: Въпреки, че ДП не ми е още ясно как да го направя, (чета и препрочитам записките и листовете на Иван и не мога да проумея алгоритъма), на няколко пъти си викам "днес ще опитам" пък каквото стане и... всичките пъти срещите ми пропадат... Надявам се един ден и това да влезе в инструментариума ми.
Интересното в случая е, че след всеки сеанс аз се чувствах, както, когато за първи път на семинара по ПЕАТ Роси ми направи ДП. Чувствам се, много добре, без да е някакво екзалтирано щастие, хем съм актьор в някакъв филм наречен "живот", хем съм и зрител и хем съм и режисьор. Просто открих, че да работя по този начин с хора ми доставя невероятно удовлетворение. Дори намирам, като че ли е по-силно от удовлетворението, което получавам в професионалната си работа. А, да не забравя - някои близки и познати често ме питат: "Ти нещо да не ми се сърдиш?" макар, че отношението ми към тях въобще не се е променило.
Друго интересно наблюдение е: как хората остановяват контакт, как "се осмеляват" да ти се доверят. Някой задават директно въпроса: "Ама ти сега нещо като екстрасенс ли си?" Други се страхуват да не им навредиш с някакви лоши енергии. Други да не би да ги програмираш за нещо което е в тяхна вреда. И т.н. Аз съм на принципа, че това не бива да става насила, дори напротив - човека трябва да е твой сътрудник в решаването на проблема. Има дори доста тежки случай на мои познати ( един с рак на ларинкса и друг с увредени клетки на ретината на едното око), които само като чуха, че трябва да правят поне 1 месец сами Предизвикателството, предпочетоха да се оставят в ръцете на традиционната медицина.
Проблем: Въпреки, че ДП не ми е още ясно как да го направя, (чета и препрочитам записките и листовете на Иван и не мога да проумея алгоритъма), на няколко пъти си викам "днес ще опитам" пък каквото стане и... всичките пъти срещите ми пропадат... Надявам се един ден и това да влезе в инструментариума ми.
Изречението ти в ТЕС е "Въпреки ,че всичките пъти срещите ми по време на ПЕАТ пропадат аз.............. .Щом си уловил алгоритъма на другите техники вероятно и тази няма да ти се опре.Сигураен съм ,че още малко практика и ще си 6.По важното е че самия процес ти носи удовлетворение.Не знам какво е професионалното ти поприще ,но подозирам как ще се трансормира .
Поздрави
.Щом си уловил алгоритъма на другите техники вероятно и тази няма да ти се опре.Сигураен съм ,че още малко практика и ще си 6.По важното е че самия процес ти носи удовлетворение.Не знам какво е професионалното ти поприще ,но подозирам как ще се трансормира .Поздрави
-
vladopetkov
- Участник
- Мнения: 47
- Регистриран на: 19 Юли 2010 22:04
- Местоположение: София
мерси
Благодаря за идеята, Мартине. По професия съм театрален режисьор и педагог и въпреки че това е творчество от всякъде, с "нашите" техники ми е още "по-творческо"... 
А тук да ви подсетя,явно Иван е пропуснал да ни каже на семинара,носете си звънчета като помощно средство при работа с клиенти!matro написа:Ей толкова много не се бях смял много отдавна.Особено онова със звънчето направо ме довърши.
Честно казано веднага си зададох наум въпроса:
От къде извади това звънче Иван?
-
aurelia1507
- Участник
- Мнения: 51
- Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33