Дневник на Мая за случаи с клиенти

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Дневник на Мая за случаи с клиенти

Мнение от mayadob »

Отвармям този дневник, за да събирам на едно място това, което се случва с другите около мен.

И, за да не стои празен, да взема да разкажа за една приятелка, която ще наричам Мира. Няма кой знае какви резултати при нея, но в слуая е важно началото, което се надявам да е поставено.
Преди доста време една обща позната ми каза, че Мира е зле. Но това беше виждането на околните за нея и заедно се съгласихме, че не върви да й се обадим и да й кажем - я, ела да те оправим с едни техники тука. Още повече, че тя е от хората "Аз съм добре, но другите не са."
И ето, че съдбата взе нещата в свои ръце. Скоро Мира ми се обади, за да ми рекламира дейността си. Аз й станах клиент, покрай което изкарахме един уикенд заедно и доволно потривах ръце, че ще я хвана на саме да си поговорим. Така и стана и то точно в момент, в който тя се оплакваше от връзката си. Аз се правих на ударена (пред себе си :lol: ) и дума не обелвах за ТЕС. Тя ми каза нещо от сорта на това как на мен ми било лесно да се справям с децата, като съм така спокойна. Това ми беше достатъчно да спомена как съм работила здраво, за да съм на това дередже. В даден момент тя се усети, че има нещо зад думите "работила здраво" и ме попита какво е. И капанът щракна :) В следващите двйасетина минути тя изпита ТЕС, малко на върха на пръста, малко ПЕАТ, който премина в метафора. И като цяло й просветна.

Да разкажа това, което е интересно за този дневник - как ПЕАТът мина в метафора. По време на пеат-а стигнахме до тежест в раменете. След малко тежестта остана в едното рамо, а в другото й беше леко. Подходих към обединяване на двете рамена. И тогава двете усещания се превърнаха в едно усещане за лост м/у раменете. За мен това не беше обединено състояние и продължихме пеат с усещането за лост. Но той започна да се променя и спрях с пеат-а, за да подкараме метафората. Минахме през няколко промени - лост, пластмаса, медни жици. Усетих, че тя си свързва усещанията с проблем, който не ми е казала - стягане в раменете или изгърбване, не разбрах, но не беше подходящо да питам и да прекъсвам процеса, който си вървеше много добре и без да зная. Накря тя беше доволна от усещанията си.

Аз продължих да си пасувам. Всъщност само я бях водила без да й споменавам името на никоя техника. В последния момент преди да се разделим тя попита какво сме правили. Мушнах й една брошурка в ръката (бях си я подготвила :lol:).
На следващия ден се чухме. Беше в лека еуфория. Беше взела решение да си намери работа (бизнесът, покрай който се видяхме, не е разработен и няма особени изгледи да стане скоро). Подозирам, че тази еуфория вече се е изпарила, но се надявам тя да удържи на думата си и да протеса.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Преписвам от друга тема.
mayadob написа:Искам да разкажа за успешната среща с една приятелка. Случаи като този има много в световната практика, но нашенските все още са малко.

Проблемът беше, че тя не може да преживее случките около раждането си, преди по-малко от година. Не са я оставили да роди нормално, а са й направили секцио.

Проведохме предварителен разговор, в който тя разказа всичко от началото на родовата дейност до операцията. Аз записвах основните моменти, които стават за тесане. Очертаха се шест точки. Прочетох й ги. Всичките й бяха изключително неприятни. Две оцени на 10. Започнахме с тях.

Тъй като тя за първи път се запознаваше с техниката, я накарах да напише на един лист напомнящата фраза и да я гледа по време на потупването. След една основна рецепта първият проблем стана на нула. За втория, който все още беше на 10, дори не направихме цялата основна рецепта. Спряхме след първия кръг по точките и проблемът вече беше на нула. Тогава излязоха нови аспекти. Тя в момента си спомняше някои работи и я накарах да си потупва точките, докато разказва. Оформиха се две нови емоции за изчистване. Обработихме ги само с декларации и кръгове по точките, тоест без 9Г.

И накрая се оказа, че сме забравили най-най-гадния спомен – от арогантна докторка, която е карала приятелката ми да се чувства гадно през бременността. Тук поработихме повече – цели четири-пет кръга по точките. Накрая, когато почти бяхме стигнали до нула, написах името на докторката и, докато тя потупваше 9Г точката си, аз движех листа пред погледа й от долу на горе за 6 секунди. Всичко неприятно се беше изпарило.

Преди да приключим тя се напъна да извади още някое неприятно чувство. И каза, че може би все още не си е простила напълно за някои работи. Тогава направихме само 9Г и пак написах проблема и го движих пред очите й от долу на горе за 6 секунди. Това беше.

Отново й прочетох първоначалните си записки. За всеки от проблемите тя съвсем непринудено даде някакво обяснение от сорта на „Това им е работата” (на лекарите), „Просто е трябвало така да стане” и т.н. А към докторката изпитваше само съжаление. Тогава тя каза замислено „Техника за емоционална свобода. Точно така се чувствам. Емоционално освободена”.

Това стана за два часа, в които водихме лек разговор и се занимавахме с бебетата.

Така, както го описвам сега, може да изглежда незначително, но за нея това беше сериозно облекчение. А за мен – огромно удовлетворение :)
Това е цитат от втората страница в темата Разкажете ваша или на познати ТЕС случка. Случката е от преди две години. Скоро говорих с въпросната приятелка. Разказа ми, че по някакъв повод е била в болницата, в която е раждала. Видяла се е с лекарите, видяла е и операционната. И нищо. Била си е съвсем спокойна, все едно, че никога не е минавала през кошмара, през който е минала.
:D
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Честита нова темичка - много дълго и с удоволствие да пишеш тук! Цялата да я напълниш :) !
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Alisa »

Охооо! Честито! Да почваме ли, да ти викаме Док?! :wink: :lol: :lol: :lol:
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
aurelia1507
Участник
Мнения: 51
Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33

Мнение от aurelia1507 »

:))) Доктор Мая (Като Доктор Том от Живота на Ерика), ама не лекар, а доктор на душите на хората :)

Браво, дано да помагаш на все повече хора!
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Аре ся :lol:
Искам просто да имам място, на което да събирам разни случки. Пожелавам на всеки от вас да си отвори дневник за клиенти. А до тогава, ако няма мерак за дневник, но има единичен случай, да заповяда тук да разкаже :D
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Имам желание да запиша началото на работата по един проблем.
От известно време с една приятелка се опитваме да се видим, за да тесаме. Днес успяхме да работим цял час и половина, което е много предвид бебетата около нас.
Приспах Яна (2 г.) и я оставих на мъжа ми. Отидох при Жени и веднага започнахме с ПЕАТ. Бяхме правили една кратка недовършена среща, от която тя вече познаваше ритъма на процеса. Проблемът е в отношенията с четиригодишния й син - основно гняв, нетърпение, неприемане. След няколко стъпки стигнахме до една болка в ребрата. Въртяхме се доста време около болката (излязохме от ПЕАТ), но не мина. По едно време намаля и мислех да я зарежем, но Жени имаше усещането, че проблемът й е отишъл в тази болка и решихме да си продължим с нея. По това време Жени беше доста зашеметена от ПЕАТ и ТЕС. Имаше нужда от повече въздух, поклащаше се, като се изправи.
Това, което ми е интересно тук, беше помощта, която ми оказа махалото.
Реших да подействам на болката с полагане на ръце или това, което правихме на последния семинар при Иван. На всяка стъпка определях с махало колко време да задържа. Времетраенето беше по-малко от това по инструкциите. Имах чувството, че нещо ме пришпорва, но въпреки това усещах, че извършвам всички стъпки достатъчно дълго и достатъчно добре. Болката намаля значително. От остра в началото стана тъпа и лека накрая. Можех да продължа още, но махалото категорично ме накара да приключа процеса. Секунди след последното ми движение ми звънна телефонът и мъжът ми ме накара да се изстрелям към къщи (Яна напоследък киселее и реве след сън).

Самият ПЕАТ беше много хубав, доколкото правихме ПЕАТ. Установихме хубава връзка.
Изпитах нужда от по-богат речник. Когато се хвана да повтарям едни и същи думи на няколко стъпки, ми става изтъркано и фалшиво. Все пак успях да намеря достатъчно думи.
Успях да я усетя добре. Даже, когато й казвах някои неща, се оказваше, че тя вече си ги е мислила. Значи сме си прехвърлили по някоя и друга мисъл.
Добре беше, че не продължихме да тесаме болката, а минахме на махането с ръце, защото така я оставих по-стабилна. Иначе щеше да остане зашеметена и някак съвсем в нищото. И именно за това има заслуга махалото, защото ме пришпори да действам.

Да видим какво ще стане.
matro
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 25 Дек 2010 19:37

Мнение от matro »

Страхотно,но как не се присети да използваш МММ.При мен на няколко пъти при поредния ПЕАТ излизаха разни болежки предимно главоболия,които много бързо изчистваме с МММ :).
Поздрави
nikimm
Майстор
Мнения: 804
Регистриран на: 29 Мар 2009 15:24

Мнение от nikimm »

Онзи ден пробвах ДП2 върху мен и вурхужена ми. Подценявах тази техника, обаче си работи. :D Техниката е сравнително къса и работи пак казвам . :D
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Учестено сърцебиене минава с ДП4 (ха-ха, като в жълт вестник)

Един познат имаше проблем с учестено сърцебиене. Преди година и няколко месеца той загуби скоро роденото си бебе. Бебето почина в ръцете му (от рядка аномалия). От тогава сърцето му ускорява пулса си всеки път, когато той заеме хоризонтално положение. Много трудно му е било да спи.
Знае за ТЕС. Никога не е тесал и отказва да го прави. Техниката го отблъсква с това, че цитирам "трябва да повтаряш едно и също като зомбиран".
Когато се видяхме, той отказа да направим каквото и да е, за да промени отношението си към ТЕС. От останалия арсенал избрах ДП4 - така ми дойде.

Двете му ситуации бяха следните.
Желана сиуация:
Вижда себе си отпуснат на голяма, бяла, мека възглавница.
Спокойствие.
Отпуснатост.
"Най-сетне"

Нежелана ситуация:
Вижда чисто черна картина, която представлява тунел без изход.
Безсилие.
Учестено сърцебиене.
"Кога ще свърши това?"

Целия ДП4 беше половин час - малко в сравнение с година и нещо страдание и много за самата техника (според мен). Елементите от желаната ситуация бързо изчезнаха. Може би половината време циклихме само на безсилие, сърцебиене и "Кога ще свърши?" По някое време имах чувството, че няма да приключим процеса. Спомнях си как Иван казваше на семинара "Процесът винаги приключва, само спазвайте алгоритъма", но въпреки това правех планове как да продължим, ако не приключи ДП4-то.
Въпросите като "Какво се е променило спрямо предишния път?" сваляха малко по малко интензитета. Дълбокото вдишване между точките също. И така бавно, бавно стигнахме до финал.

От тоя процес са минали три нощи, в които човекът спи добре и няма учестеното сърцебиене. Ще гледам да направя още един отчет след време, но не вярвам нещо да се промени в нежелана посока.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Пускам още едно изказване на майката, за която писах, че освободи травмата от второто си секцио с дълбок ПЕАТ. Само го пускам, а някой ден може да събера историята й на едно място.

Продължавам да търся причини и обяснения защо и двете ми момчета си избраха тези раждания, които са доста сходни между другото като продължителност и краен резултат. И една и съща дата си избраха :roll: Знам че второто ми раждане ми отвори очите за травмата, която преживях по време на първото и която отричах докато не родих втория път. Може би затова преживях това дежа ву, беше ми мини exposure терапия :lol: Сега ми е смешно и леко като погледна назад, ама тогава не ми се смееше. Още си спомням как изплаках "Not again... How I'm gonna take care of (първия ми син)?" Акушерката ми беше дълбоко впечатлена от мисленето ми и това, че се тревожа за баткото, а не за операцията.
Както и да е, отплеснах се. Имам много да пиша, толкова много неща открих за себе си.
Интересно е, че все още чувствам втория ми син домашно роден, може би защото ни бяха спестени интервенции освен секциото накрая, може би заради цялата грижа от акушерките по време на бременността; може би заради това че си отидохме в къщи след една вечер.
Наскоро обединих чрез ДП4 загубената вяра в себе си и обичта си към тялото си/себе си. Мислех, че съм я загубила по време на раждането на втория ми син. като започнах процеса обаче установих, че тази вяра и обич я е нямало тогава, намерих я в болничната си стая, в която родих първия ми син. Беше много интересно и живо, изключително цветен спомен, наблюдавах се отстрани - как страдах и как ми правеха разни работи, които ме объркваха; виждах колко самотна съм и колко копнеех някой да дойде и да ме прегърне и да ми каже че мога да го направя и че всичко е наред. Обичах се и страдах за себе си.
След ДП4-то тази вечер се чвствах олекнала и малко ми беше меланхолично, все едно бях срещнала добър приятел след много години раздяла. На другата сутрин направо летях, преливах от обич към себе си и към тялото си, погледах се в огледалото и белега също - много тънка ивица, и като се вгледаш можеш да видиш старата ивица на места. И ми стана много топло и мило, че оттук бяха излезли децата ми, още малко трябва да поработя над изказа си и да казвам "родиха се оттук" :wink: . И много, много заобичах корема си и белезите си, защото в крайна сметка тялото ми се предаде на процеса, и се пожертва в името на децата ми, и тяхното здраве. Като си помисля колко го обвинявах след раждането на втория ми син в предателство и това, че нещо не е наред с него. Извиних му се. От тогава като ме удари музата му благодаря, също и на матката си, и на кожата си, и т.н. И им казвам че ги обичам.
Малко чалнато ми звучат думите ми. Винаги съм казвала, че не съм много духовен и свръхестествен човек. Но сега се виждам свързана с живота и нещата около мен. Чувствам че имам път и го приемам. Може би на това искаха да ме научат децата ми и тялото ми, и ражданията ми. Не знам още. Като открия смисъла на всичко това определено ще споделя.
П.С. след раждането на втория ми син си купих билков крем за заличаване на белези. Така и не го използвах. Обичам белезите си от секциотата и си ги харесвам там където са.
По-късно ще пиша за болката, и усещането че съм все още току що родила Засега само хубавото ще споделя.
А и забравих са добавя. След като открих любовта към себе си корема ми, който дотогава висеше върху белега и го криеше започна да се прибира и да открива изгледа към тази част на тялото ми. Сякаш самото ми тяло ми каза - Добре, вече можеш да го гледаш и да си ОК с това. Интересно е, че след първото секцио не смеех да погледна мястото с месеци, беше ме страх, а и поддържаше илюзията, че нищо от това не се случило.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Ехаа, много поучително. Благодаря че сподели! :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Семейни взаимоотношения - отбиване на голямо бебе и успокояване на ядосан съпруг.

Имам едно приятелско семейство. С три деца са и живеят в провинцията. Майката - Ирина - си беше в София за малко и се видяхме. Оказа се, че я хващам в доста неуравновесен период. Но набързо го уравновесихме :lol:
Последното им дете - Добри - е на 2 години и още сучеше. Нито той, нито Ирина искаха да спират да се кърмят. Но технически това пречеше на работата на Ирина и тя е решила да го отбие насила. Няколко пъти го е оставяла на баща му за по няколко дена до седмица, но след това Добри отново си е искал, а тя не е могла да му откаже. На всичкото отгоре кърмата й не е спирала, въпреки отделянето.
От всичко това бащата започнал да се изнервя и отношенията между родителите се обтегнали много. Когато Ирина се обаждала от София и му предлагала да се върне вкъщи, той се превръщал в кълбо от нерви и й крещял да не си и помисля преди да мине поне една седмица (това го описвам по негови разкази по-късно). А този път й беше казал да не си и помисля повече да дава на бебето да суче.
Искам да разкажа малко за самата Ирина. Тя е човек със сериозни духовни практики. Прави и ТЕС, но в момента явно й е било трудно да погледне проблема си отстрани. По принцип бързо минава през процеса на промяна.
Когато тя разказа какво е положението, беше достатъчно само да й покажа някои неща отстрани и тя да ги осъзнае. Без дори да ги теса. Като например това, че щом кърмата не й спира, значи тя изобщо не е готова на психическо ниво да спре с кърменето. И друго - тя каза, цитирам по памет и съкратено, "Кърменето ми дава много. Когато кърмя, изпадам в едно прекрасно състояние. Аз се научих да влизам в това състояние и без да кърмя и мога да се справя. Но Добри ще трябва да влага много енергия, за да може също да се справи." Тук й казах, че бебето и без това си има много енергия, а справянето е хубав процес и че той с лекота ще го направи - тя веднага осъзна това и го прие. И изглеждаше така, както щеше да изглежда, ако беше тесала по темата. Просто при нея се случи само с осъзнаване.
Накрая направихме прекъсване на връзката с бебето. Веднага след това тя каза, че е готова и че проблемът е напълно решен.

Започнахме с втория проблем - това, че отношенията с мъжа й са обтегнати. Към този момент аз още не бях разбрала, че са обтегнати покрай отбиването. Това ми стана ясно на следващия ден, когато се чухме с него. За момента знаех, че Данчо е много изнервен и не могат да си говорят. Даже плановете им бяха да се редуват да гледат децата. Тоест, когато Ирина се върне вкъщи, Данчо да си дойде в София за няколко дена и след това пак да се сменят. Казах й при това положение да предложи на Данчо да ми звънне, когато дойде, но тя каза, че това силно би го изнервило и не трябва да се говори изобщо с него по този повод.
Първо направихме това, което наричам източване - казвам й да си каже "Данчо" и да усети коя част на тялото й резонира и след това да източи усещането с ЕТ. Когато напълно приключи източването, минахме на прекъсване на връзката с Данчо. Тук излезе нещо интересно - тя не можеше да прекъсне връзката. Моделът й беше "Ако го откача от себе си, тогава кой ще се грижи за него". Още с изговарянето на това тя осъзна проблема и отново го изчисти без да е необходимо да теса. След това прекъсна връзката и премина на етапа, в който дава неговия край на бялата светлина и трябва да каже "Моля, погрижете се за него." Тук отново спря и каза "Не мога да го оставя, защото никой не може да грижи по-добре за него, отколкото аз." Това вярване също се промени още с изричането. Даже се смееше, докато го осъзнаваше и го казваше.
С което приключи работата ни по този проблем.

След срещата ни тя трябваше да стои в София още няколко дена, но веднага е променила плановете си. Обадила се е на Данчо и със свито сърце отново му е предложила да се прибере. А Данчо, вместо да й се скара, както до сега, сърдечно се е съгласил. На следващия ден самият Данчо ми се обади, за да благодари и разказа какво е станало при него. Каза, че 5 минути преди Ирина да му се обади, е усетил някакво много приятно топло чувство. Когато тя му се е обадила, вече е знаел, че всичко е наред и наистина й се е зарадвал.
Бебето Добри, както се очаква, е приел нещата съвсем спокойно. И кърмата, както се очаква, е спряла веднага.

Ирина написа разказ за това от нейна гледна точка. Казах й да не го пише в стил "Хвалебствия за Мая", но явно не ме е разбрала. Та ето какво разказва тя:
Добри стана на 2 години. Имах служебни ангажименти, които изискваха да отсъствам от дома си повече от един ден и всеки път аз ги отказвах, защото трябваше да съм с него. Той продължаваше да суче на поискване, което значи, че имаше около 8 и повече кърмения в денонощието – поне 3 от които през ноща. Чувствах се разкъсна между нуждата да бъда по-активна, независима, да се концентрирам върху работата си и усещането ми, че трябва да бъда преди всичко в майка, което до голяма степен означаваше да бъда на разположение на децата си и най-вече на Добри, когато има нужда от мене.
Както много кърмещи жени знаят, кърменето дава изключително много на майката и на бебето и е препоръщително да продължи до 2 години, а при желание и възможност години след това. В много традиционни общности кърменето продължава до 3-тата, 4-тата, 5-тата и дори до 7-мата година на детето. Изселдванията безпорно показват, че във всичките си форми, кърменето е пълноценно и полезно за детето във всяка възраст, докато то го иска.
В случая, аз не само осъзнавах ползите от кърменто за Добри, но и самата аз бях като пристрастена към него. От чисто психологическа гледна точка бях усещала, че кърменето осигурява такъв уникален коктейл от хормони, че те кара да се чувстваш пълна, цялостна и завършена, напълно приета и обичана, в едно със себе си, бебето и света. Бях наблюдавала мигновените промени в психическото състояние и на детето ми след кърмене – как то ставаше уверено, спокойно и цялостно същество.
Това създаваше в мене дилеми – необходимостта от мобилност, активност, независимост и осъзнатото чудо на кърменето.
Интересно беше също, че кърмата ми пордължаваше да се произвежда и да бъде налична, дори когато не бях у дома в продължение на 3 дни, друг път на 5 дни и дори на 7 дни.
Въпреки интервалите на отсъствие, щом се прибера, колкото и да си мислих, че сме приключили с кърменто се оказваше, че не сме. Когато Добри ми обясняваше, че го иска, показваше ми го, гушкаше се и плачеше, тялото ми реагираше и то се случваше, дори когато бях убедена, че повече няма да продължаваме.
Усещах, че дори частица от мене да иска да продължи да го кърми, нямаше как да се отбием.
Но ето че се видях с Мая и за по-малко от 30 мин наистина стана чудо.
Мая беше в състояние да анализира процеса много детайлно и да стигне до корена на проблема. Когато й казах, че имам още кърма, а вече 7 дни не съм си била вкъщи, Мая действително откри психологическата същност на явлението, като ми обясни, че понеже аз мисля за кърменето и в съзнането си все още съм готова да го продължа, тялото ми откликва.
Аз наистина имах усещането, че това кърмене приключва без нито аз, нито Добри да е съгласен, а поради външни обстоятелства. Мая много внимателно ме водеше и ми помогна да осъзная, че действително аз съм взела това решение, но не съм поела пълната отговорност за него и затова се поставям сякаш съм в ситуация, която не е резултат от ясно упражняване на волята ми.
Мая ми помогна да разбера, че така или иначе, аз съм решила, че процесът на кърмене е в края си.
Това което оставаше, беше не само да го осъзная интелектуално, но и да се почуствам цялостна и завършена, след като съм поела отговорност за решението си и го изпълнявам.
Мая беше в състояние буквално за 15 минути с 3-4 последователни, степенувани и енергийно свързани техники да ми помогне на физически, енергийно и емоционално ниво да се освободя от чувството за взаимо-зависимост и да поситгна самодостатъчност и цялост, да дам свобода на детето си и да се чувствам уверена, че то се справя отлично като независима личност с емоционалните си, енергийни и физически нужди, без мене.
Аз наистина бях в състояние буквално с клетките на тялото си да усетя как в този момент мога да приключа един чудесен период от живота си като майка и да продължа напред , чувствайки се пълна и цялостна.
Вече нито в тялото ми, нито в съзнанието ми имаше чувство за незавършеност, ощетеност, тъга или гняв.
С невероятна лекота направих един преход в живота си, който се оформяше като травматичен и почти непосилен – най-малкото след който щях, в противен случай, да си остана с постоянно чувство за празнота.
Искрено бих искала да кажа, че Мая успя да предотврати евентуална „депресия на отбиването”, която щеще да има неприятен ефект върху работата ми, отношението ми с Добри, както и със съпруга ми Данчо и може би щеще да се отрази на останалите ми деца.
Последствията от тази 30 минути уникална интервенция пордължават да са положителни, като дори 3-4 дни след това, аз мога с радост, чувствителност и увереност да помогна на сина си да мине по един деликатен психологически мост към нов период в живота си. Тъй като аз сега се чувствам радостно завършена и уверена, че както аз, така и Добри имаме вътрешни ресурси да продължим по своя път като независими личности, аз мога да му предам това чувство с думи, с прегръдки, с песни и виждам как той го възприема и става самостоятелен пред очите ми.
Благодарна съм на Мая, че нейната мъдрост, проницателност и подкрепа, както и умението да усети кои енергийни техники ще ми помогнат максимално, ме направиха способна да премина в нов етап в живота си и дори да създам нова хармония в семейството си, да поставя отоношенията си в дома на ново ниво и да внеса ведрост в тях.
MAG2001
Майстор
Мнения: 740
Регистриран на: 07 Апр 2011 15:34

Мнение от MAG2001 »

:D :D :D Мая, много ти благодаря, че разказа този случай!Чудесно!
аз понеже съм още на вълна три-алност..тук пак видях тройката-проблема,после ти, със всичко което си, Ирина -която е ТЕСала и има желание да работи върху проблема..и как всичко си идва на място,аа :D :D :D
Има една мисъл на един древен лекар-може и да бъркам но ми се струва че беше Парацелз"На бойното поле сте трима-ти, болестта и твоят лекар/лечител/.Изхода на битката зависи от теб- ти на коя страна ще застанеш, коя страна ще избереш, кого ще подкрепиш.."Та тук видях нещо подобно в действие, като реалност.
Още веднъж-благодаря!
За всичко има място под Слънцето!
E тва е истината...
http://www.youtube.com/watch?v=DO1Bh7rZ ... re=related
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Наложи ми се да изровя разказите за секцио. Така и така ги събрах, пускам линковете им:
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... ght=#15261
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... ight=#3002
Третата история е на няколко части:
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... ght=#12984
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... ght=#13031
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... ght=#13353
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... ght=#19079
Публикувай отговор