12345

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
ivangp
Site Admin
Мнения: 4520
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Aqua, това което си изпитал е мечта и цел на живота на безброй монаси по планините на Тибет и медитиращи западняци.
То етолкова ужасно, колкото е и прекрасно.
Страхът, който изпитваш е нормален и ще премине с времето, като се научиш, че е безопасно да си в това състояние.

Всъщност нека само ти обърна внимание, че ти не си постоянно в нищото, а преминаваш по желание от него в нещото, където можеш да изпитваш всякакви емоции.
Т.е. ти имаш свободата на избора.
Въжделена цел за хиляди хора. Включително моя милост.

Аз лично много се радвам за теб.

Изживяваш нещо уникално. Наблюдавай го с любопитство и го изследвай, доколкото можеш без пристрастяващи емоции в едната или другата посока.

За това според мен ще ти помогне цитатът от книгата на Ричард Бах "Илюзии", който съм публикувал в първото си мнение тук:
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=391

Обърни особено внимание на точки от 11 до 20.
Там са отговорите на всички въпроси, които си задаваш.

Поздравления за качествения скок в еволюционното ти развитие!
Най-лошото, което може да направиш, е да се страхуваш от него и да се опиташ да го подтискаш.

На мен също ми е много любопитно какво, според теб, доведе до тази мигновена промяна.
Според мен е натрупване на ред фактори, но се чудя свързано ли е с ТТ семинара и работата ти с тези техники след него или с нещо друго.

При всички положения се радвам за теб и благородно ти завиждам. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Aqua
Активен
Мнения: 184
Регистриран на: 11 Юли 2010 17:36

Мнение от Aqua »

И аз така го чувствам, причината е натрупването на ред фактори (един от които е наученото от семинара), докато в един момент се преодоля някаква бариера и внезапно изпитах "нищо".
Продължавам да изследвам това чувство и е наистина много интересно. Забелязвам, че тези дни на моменти изпитвам рязко негативно чувство, най-вече на гняв и вдигам скандали на хората. Обикновено в първите секунди се усещам и спирам. Мисля, че малко в повече ми идва лутането м/у емоциите и тишината, много рязко става самата промяна. Свикнал съм на много шум и стрес и внезапно такава тишина ме обърква. Например нещо в ежедневието ми ме изкара извън нерви и ако веднага се сетя да навлезна в това чувство го правя и понякога се получава за част от секундата и буквално се отделям от нещото, на което съм се нервирал. Ако искам пак мога да се нервирам за него, в смисъл не губя достъп до конкретната емоция, не я "изтривам", но имам избор и да се откача от негативното чувство точно в този момент и имам напълно свободен избор как да реагирам.

Наученото от семинара според мен допринесе за това, защото там се запознах с идеята за интерпретирането на събитията и си зададох въпроса дали изобщо събитията имат някакъв смисъл или не. Също така и осъзнаването ми на това, че имаме котви, които ни придържат към определени спомени и интерпретации на тези спомени. С прилагането на самите техники не бих казал, че постигнах особен резултат, по-скоро теорията ми даде яснота.

Няколко дни преди да ми се случи това преживях нещо, което ме съсипа за момента. Разтесах се яко и заспах. На другия ден се чувствах странно, имаше промяна. Чувствах се по-различно, изпитвах някакво напрежение от нещо. Абе, странно ми беше, не можех да си обясня какво точно изпитвам, нещо не беше на място. Успоредно с това работех и върху страха си от промяната. И няколко дни след това си седях и се бях потопил в някакви мои си философски размисли. Съзнанието в този момент явно ми е било отворено достатъчно. Tочно в този момент внезапно проумях илюзията, в която живея и изпитах пълна тишина и се изумих от това колко е уникално. И от тогава, когато пожелая мога да изпитвам. Няколко човека ми казаха, че им изглеждам различен тези дни.

svedd, пробвай докато си сред хора да ги наблюдаваш и да си кажеш "този момент е всичко, този миг е всичко, което е" - нещо от сорта. При мен така се получава, това е като спусък, който ме вкарва в нулата. Като си сред хора е по-лесно, защото докато ги наблюдаваш е като все едно си в някакъв филм, или все едно си вкаран в една огромна холограма. Трябва да осъзнаеш, че това, което виждаш е илюзия. Като погледна към тялото си осъзнавам как то е илюзия, създадена от сетивата ми. Мозъка не вижда картини, той е затворен на тъмно в главата и до него достигат единствено някакви електрически импулси, които се интерпретират като картини, допир, мирис... Това не значи, че тея картини са всичко, което се случва, не се знае изобщо дали тези картини са реални. От тук ми дойде целия страх, че не знам какво всъщност се случва, дали изобщо се случва нещо. Всичко, което съм мислел за реално се изпари.
Последно промяна от Aqua на 16 Ное 2012 00:06, променено общо 1 път.

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Aqua написа: С прилагането на самите техники не бих казал, че постигнах особен резултат, по-скоро теорията ми даде яснота.
И при мен е точно така за ТТ.

Ще очакваме новини от експериментите с това състояние :)

ivangp
Site Admin
Мнения: 4520
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Техниките са патерици, които са нужни докато се научиш да вървиш сам и без тях. :)
Принципите зад техниките са много по-важни от самите техники.
Но за да се стигне до принципите, в повечето случаи, трябва да се мине през техниките.

Като гледам всички тук въртим, сучем, в един момент все си се връщаме към добрата стара ТЕС. :lol:
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Аватар
Емоция
Активен
Мнения: 116
Регистриран на: 14 Окт 2009 13:36

Мнение от Емоция »

Аз изпитах това състояние преди години. Имах чувството че летя в космическото пространство изправена. Беше ми интересно, но набързо се опомних, защото малко се уплаших.

Не търсете това състояние, желаещите за него имам предвид. Мисля, че ако достатъчно дълго пребивавате в него, може да се откъснете от близките си. Самотата на човека в него е подчертана. Всъщност точно страхът от нея ме върна. Естествено, това са само моите усещания.
"Всяко ТЕСване си е като една нова капка жива вода, добавена в чашата с лечебната отвара". Иван Петърнишки

ivangp
Site Admin
Мнения: 4520
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Е имено де, СТРАХЪТ е проблема, не състоянието.

Ако няма страх, няма да има и проблем със сътоянието, каквото и да е то.
Аз бих казал - търсете всякакви състояния, които са ви интересни и махайте всички негативни емоции, които търсенето или самото състояние ви създават!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Alisa
Майстор
Мнения: 2090
Регистриран на: 12 Май 2010 21:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Alisa »

Aqua, за мен е чудесно, че можеш да избираш състоянието НИЩО /НЕЩО! Ако можеш де го задържиш, като трайно умение, ще е върха!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

Aqua
Активен
Мнения: 184
Регистриран на: 11 Юли 2010 17:36

Мнение от Aqua »

Днес се чувствам много добре, вече няма никакъв страх от тази неизвестност.
@Емоция - да, наистина се дистанцираш от хората понякога, даже ми се развалиха отношенията с някои хора, с които до преди 3-4 дни общувах всеки ден. И това е ОК, в смисъл не чувствам потребност да общувам с тях. Първоначално и мен ме уплаши това, но сега изобщо не ме е страх, напълно безопасно е да се случва каквото се случва. Има разлика м/у това да си сам и да си самотен. :)
Самото задържане в състоянието ми е трудно, защото все нещо ми грабва вниманието и се отнасям в някакви мисли, което е нормално. Като усетя, че съм се разсеял пак се връщам. Но като цяло се чувствам много спокойно и стабилно, събитията се разгръщат по прекрасен начин за мен тези дни.

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

ivangp написа:Техниките са патерици, които са нужни докато се научиш да вървиш сам и без тях. :)
Сега си припомням, че по едно време много негодувах срещу това. Искаше ми се да "се отърва" от самото тесане и да "вървя без патериците". Не ми се получи, но поне не ме тормози.
ivangp написа:Като гледам всички тук въртим, сучем, в един момент все си се връщаме към добрата стара ТЕС. :lol:
Точно това става. Но с всяка друга техника именно принципът зад нея обогатява тесането.

svedd
Активен
Мнения: 104
Регистриран на: 17 Яну 2012 20:44

Мнение от svedd »

Aqua написа: svedd, пробвай докато си сред хора да ги наблюдаваш и да си кажеш "този момент е всичко, този миг е всичко, което е" - нещо от сорта. При мен така се получава, това е като спусък, който ме вкарва в нулата. Като си сред хора е по-лесно, защото докато ги наблюдаваш е като все едно си в някакъв филм, или все едно си вкаран в една огромна холограма. Трябва да осъзнаеш, че това, което виждаш е илюзия. Като погледна към тялото си осъзнавам как то е илюзия, създадена от сетивата ми.
Мисля, че съм изпадала в подобно на това състояние и наистина е доста стряскащо, не ми се искаше пак да съм там. Мислех си, че получавам раздвоение на личността,че полудявам, което още повече ме плаши. От там започнах да си мисля за шизофрения (ужас направо), абе без малко да си полудея. Скоро неми се е случвало. Сега се мъча да си спомня как съм се докарвала до такова състояние, но не мога (и слава богу, че то направо си беше депресивно) явно доста съм се постарала да не го изпитам повече.
А сега като те чета, чак ми изглежда хубаво, но има и плашещи моменти :)
Пък то моето може да е било и нещо друго :roll:

Aqua
Активен
Мнения: 184
Регистриран на: 11 Юли 2010 17:36

Мнение от Aqua »

http://www.evropea.com/depersonalization.html
Ето май какво ми се случва. И снощи доста се стреснах, защото това 'нищо' ми дойде в повече. Явно наистина полудявам. :roll:
svedd и на мен ми минават такива мисли сега. Сега някак си ми изглежда плашещо, защото не мога да се откопча от чувството за нереалност.
Мисля, че това състояние се е получило, защото животът ми ми изглеждаше твърде стресиращ и непосилен и това е някакво състояние, което е като защитна реакция. Но не се чувствам жив като съм в това състояние, твърде празно е, къщите ми изглеждат кухи и като някакъв декор, хората също. Не ме е страх в момента, че ще полудея, защото знам, че ако полудявах нямаше да осъзнавам какво правя, което не е така. Просто новото ми възприятие за света ме ужасява, а не мога да го променя.. Понякога нямам представа и за време - половин час минава като 5 минути и обратното. Не мога да махна чувството за нереалност. Поне малко снижих страха от него, преди доста се бях уплашил.
Но имам чувството, че трябва да премахна голяма част от стреса, натрупан досега, за да се махне и това състояние на нереалност. Много странно нещо ми се случва общо взето :lol:
Постоянно се питам дали всичко наистина е сън, какво е доказателството, че наистина съм тук в момента. Знам, че съществувам, просто не знам какво има около мен, дали всичко не е илюзия. Това много ме смущава.
Мисля засега да не се консултирам с разни лекари, а да видя как ще се справя сам. То е ясно, че май е някакъв химически дисбаланс в мозъка, ама би трябвало да мога да се справя..

svedd
Активен
Мнения: 104
Регистриран на: 17 Яну 2012 20:44

Мнение от svedd »

Ами аз някак си се откопчих от това чувство с течение на времето, покрай хора, разсейвам се и така.
Тогава още не бях запозната с Тес, камоли с други методи и техники за справяне със стрес и негативни емоции, иначе нещата може би щяха да за различни :roll:
И като се замисля, сигурно от това си преживяване, започнах да търся нещо за справяне и така попаднах на темата "Подсъзнанието може всичко" в Бг мама и от там и на Тес, няма нищо случайно дето се вика :)
но вече се бях отървала от чувството си на полудяване и дано да съм се отървала завинаги. Чувствам се малко по сигурна сега, след като разполагам с толкова методи и техники, дори и без да съм присъствала на нито един семинар за това :oops:

Aqua
Активен
Мнения: 184
Регистриран на: 11 Юли 2010 17:36

Мнение от Aqua »

Имам моменти на затишие и моменти на АД. Изпитвам невъобразим ужас като се отделя от живота и осъзная как всичко е една илюзия, вкарах се в страшно гаден филм. Не намерих случаи на хора, които са се излекували от дереализацията. И честно казано от моята гледна точка НЯМА как да виждам света по стария начин, защото си мисля, че това, което изпитвам е самата истина и адски ме плаши в момента.

Това, което искам е отново да се потопя в живота и да спра да виждам всичко като сън и като нереалност, защото това ме побърква. Въпроса е как?
Цял ден работя над страха си от това, че може би това е всичко е такова, каквото го виждам сега, т.е. всичко е 1 несъществуващ миг, всичко е илюзия и т.н. и ту виждам подобрение, ту адско влошаване на нещата.
Чувствам се като в мъгла, от която няма излизане, сякаш съм попаднал в друго измерение и не мога да се върна. Колкото повече работя над страха, толкова повече си мисля, че ако изчистя страха ще изчистя и чувството за нереалност и илюзия.

svedd
Активен
Мнения: 104
Регистриран на: 17 Яну 2012 20:44

Мнение от svedd »

И това ще мине, повярвай!
Даже си мисля, че колкото повече мислиш за проблема, толкова повече влизаш навътре, спри, остави го, то само ще отмине, заминавай се с нещо странично.
Може да пробваш и по метода на Кехоу, наблюдавай си мислите и ги завръщай щом тръгнат в нежелана посока с положителни утвърждения и др. То вие тук знаете мн по добре от мен де, как да се справяте,ама аз да кажа :)

ivangp
Site Admin
Мнения: 4520
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

svedd написа:И това ще мине, повярвай!
Даже си мисля, че колкото повече мислиш за проблема, толкова повече влизаш навътре, спри, остави го, то само ще отмине, заминавай се с нещо странично.
Много точно казано. Ти изпадаш в хипохондрия. Едно от най-глупавите неща за мен е човек да се самодиагностицира чрез търсене на симптоми в интернет.

ТЕСай си страха и това е. Не си слагай диагнози, като дереализация и т.н.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Публикувай отговор