Как да запълня емоционална кухина след ТЕС?

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Не знам. Възможно е тази нужда от самота да е резултат от промяната ти. Наблюдавай се - ти най-добре можеш да кажеш дали е така.
Когато използваш думи,за да изразиш мислите си често грешиш
Напълно съм съгласна. Но винаги можем да се връщаме и да се дообясняваме. А също и да четем между редовете.
разделям се с детето си задълго, тя плаче, а аз стоя и я гледам и нищо...стоя като пън! Това човешко ли е?
Ето това вече прилича на моята ситуация, в която гранича с човешкото.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Alisa »

Принципно-нещата са добри, ако се чустваш добре, лоши, ако се чустваш зле :idea:
"Саможива" по собствен или чужд критерий mary089??? Добре ли ти е така?
:wink: :D
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
mary089
Активен
Мнения: 148
Регистриран на: 10 Мар 2009 10:28

Мнение от mary089 »

Alisa написа:Принципно-нещата са добри, ако се чустваш добре, лоши, ако се чустваш зле :idea:
"Саможива" по собствен или чужд критерий mary089??? Добре ли ти е така?
:wink: :D
На мен ми е добре, тоест нямам нужда от нещо/някой друг в този монет, не изпитвам липса, тоест не изпитвам някакъв дискомфорт. Може би въпросът е дали с новото си поведение не наранявам хората около мен, близките ми хора, защото те очакват определена реакция от мен, а аз реагирам другояче или по-точно не реагирам изобщо. Искам само да кажа,че с всички тези въпроси,които задавам тук, а и самата на себе си задавам ни най-малко не подценявам ползата от ТЕС.Многократно през тези почти 2 години съм се убедила от ползата му. Но явно има някои тънкости, които трябва да се осмислят.
nikimm
Майстор
Мнения: 804
Регистриран на: 29 Мар 2009 15:24

Мнение от nikimm »

Вяра, искам да кажа или го правиш в случая или не го правиш. Не виждам граница, за която мога да говоря по не аз. В случая не мисля, че нещата опират до граница. Ако интегрираме - и + това не означава според мен да ги интегрирам до определена граница. Ако ги интегрираш то ти ще ги интегрираш да кажем просто на 100 % , т.е. това ще ти е мирогледа. Не можеш да ги интегрираш 55 % примерно или пък 85%.
Да питам и още нещо - станала съм изключително саможива, бягам от всякакви контакти, сега съм в чужбина, но не чувствам самотност, не търся компания.
Имало го е и при мен и го има, при положение, че аз съм човек, който винаги е обичал шумните компнании и тежките купони.
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
mary089
Активен
Мнения: 148
Регистриран на: 10 Мар 2009 10:28

Мнение от mary089 »

ivangp написа:Всичко зависи от това колко вярваш на клишета от рода на:
Човек - какво всъщност е човека, какво означава да си човек, защо трябва да се ограничаваш с общоприетото, защо трябва да се сравняваш с посредствеността, защо не станеш пример за другите по който те да се сравняват, защо не дадеш собствено определение, значение на понятието човек, защо не го разшириш поне?
Когато преди около 2 години започнах с ТЕС бях едно объркано изплашено и комплексирано човешко същество. Имах хиляди фобии, бях преизпълнена с омраза и злоба, самосъжаление, често виждах изхода от всичко само в смъртта. ТЕС ме изчисти от почти /да не кажа всички/ негативни неща. Сега не изпитвам омраза и злоба към никого, простила съм на всички, поискала съм прошка. Простих и на себе си за грешките които съм/или съм мислила, че/ допуснала. Изчистих миналото си. Отвориха ми се много врати, за които не съм и мечтала да се отворят. И сега стоя тук и се чудя - а сега накъде? Не че съм постигнала върха, но просто нямам повече цели, мечти. Доставя ми удоволствие единствено да си седя самичка и да блуждая, така се чувствам най-добре...Светът с всичките му там съревнования, скандали, клюки, надпревари кой е по-по-най, драми и трагедии ми стана чужд, много чужд. Явно сега е дошъл моментът, в който трябва да се изкача на следващо стъпало или както казваш да разширя кръгозора си?
bulgi
Участник
Мнения: 70
Регистриран на: 03 Фев 2007 21:24

Мнение от bulgi »

На мен ми прилича на момента, в който е време да започнеш да се чувстваш добре. Защото да изчистиш негативното не означава автоматично, че ще започнеш да се чувстваш добре. Интегрирала си минуса, време е за плюса. Липсата на негативни емоции е чудесно начало, но трябва още една крачка просто.
Когато си сама със себе си например радваш ли се или просто не се чувстваш зле?
mary089
Активен
Мнения: 148
Регистриран на: 10 Мар 2009 10:28

Мнение от mary089 »

bulgi написа:На мен ми прилича на момента, в който е време да започнеш да се чувстваш добре. Защото да изчистиш негативното не означава автоматично, че ще започнеш да се чувстваш добре. Интегрирала си минуса, време е за плюса. Липсата на негативни емоции е чудесно начало, но трябва още една крачка просто.
Когато си сама със себе си например радваш ли се или просто не се чувстваш зле?
Аз не се чувствам зле, просто най-често нищо не чувствам...а когато съм сама, което напоследък е през по-голямата част от времето има моменти, когато се чувствам добре, например вчера се разходих до морето тук наблизо и почувствах нещо като радост, но не онази радост, когато ти се иска нещо хубаво да се случи, когато усещаш някакъв копнеж, а просто тиха спокойна радост. Същото ми се случва понякога като влезна в някоя църква и слушам да свири орган, просто се отнасям нанякъде сякаш и се чувствам спокойна, добре.. Май ще тръгна оттук, от тези моменти, за да търся пътя :) Писането тук ми помага да си изясня много неща, благодаря ви :) :)
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

станала съм изключително саможива, бягам от всякакви контакти, сега съм в чужбина, но не чувствам самотност, не търся компания.
Не бъркай това да си сам с това да си самотен. Има огромна разлика.
разделям се с детето си задълго, тя плаче, а аз стоя и я гледам и нищо...стоя като пън! Това човешко ли е?
Разбира се че е човешко. Не е общоприето, но е човешко, щом човешко същество може да го изпитва.
Аз не се чувствам зле, просто най-често нищо не чувствам...а когато съм сама, което напоследък е през по-голямата част от времето има моменти, когато се чувствам добре, например вчера се разходих до морето тук наблизо и почувствах нещо като радост, но не онази радост, когато ти се иска нещо хубаво да се случи, когато усещаш някакъв копнеж, а просто тиха спокойна радост. Същото ми се случва понякога като влезна в някоя църква и слушам да свири орган, просто се отнасям нанякъде сякаш и се чувствам спокойна, добре..
Проблемът ти е, че все още се сравняваш с това с което си свикнала. А имено - силните емоции. Хем ти е хубаво без тях, хем ги търсиш защото новото състояние ти е непознато, а и не го наблюдаваш у околните.
Излязла си от границите на общоприетото за "нормално". И сега си мислиш: "Това което чувствам ненормално ли е?"

А правилният въпрос не е: "Това нормално ли е или не?" а "Искам ли го или не?"

В положението си на човек който е бил чревоугодник. Хем се е наслаждавал на разнообразните и силни вкусове и подправки на храната. Хем преяждането му е носело тежест в стомаха, лошо храносмилане, излишни килограми и кофти здраве.
Сега е спрял да се храни с богата на вкусове храна. Стомахът е спокоен, леко му е, здравето се подобрява, теглото се нормализира. Но той почва да си задава въпроса: Това живот лие? Струва ли си да се живее без удоволствията от вкусната храна? Забравяйки обаче за негативите от същата тази вкусна храна.

Всичко има + и -. Включително новото ти сътояние.
И ти имаш избор да предпочетеш да си в него или да предпочетеш да излезеш от него и да се върнеш в света на страстите, който също си има + и -. проблемът на повечето хора е че обръщат внимание само на едната крайност в дадена ситуация.. Т.е. или само на + или само на -. А и двата винаги съществуват.
И както се вижда от коментарите на повечето форумци, те смятат положението ти за проблемно. И те насочват как да излезеш от него.
А всъщност това което трябва да направиш е да решиш искаш ли го това положение, харесва ли ти.
И после независимо от отговора да приемеш себе си и това положение напълно и безрезервно.

Всичко е човешко и всичко е ОК стига за теб да е човешко и за теб да е ОК.
Стига си се сравнявала с другите.
Много хора стремящи се кум духовно просвещение биха ти завидяли. :idea:
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Alisa »

mary089
Може би въпросът е дали с новото си поведение не наранявам хората около мен, близките ми хора, защото те очакват определена реакция от мен, а аз реагирам другояче или по-точно не реагирам изобщо.
Тук мога да кажа 2 неща- първо, че можеш да ги питаш как се чустват, а второто, че това е техен проблем, как се чустват по отношение на новата и истинска теб! :)
Многократно през тези почти 2 години съм се убедила от ползата му. Но явно има някои тънкости, които трябва да се осмислят.
2 години...а сега колко време си даваш, за да се "напълниш" с нещо ново и непознато като емоции??? :D :D :D
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
bulgi
Участник
Мнения: 70
Регистриран на: 03 Фев 2007 21:24

Мнение от bulgi »

mary089 написа:
bulgi написа:На мен ми прилича на момента, в който е време да започнеш да се чувстваш добре. Защото да изчистиш негативното не означава автоматично, че ще започнеш да се чувстваш добре. Интегрирала си минуса, време е за плюса. Липсата на негативни емоции е чудесно начало, но трябва още една крачка просто.
Когато си сама със себе си например радваш ли се или просто не се чувстваш зле?
Аз не се чувствам зле, просто най-често нищо не чувствам...а когато съм сама, което напоследък е през по-голямата част от времето има моменти, когато се чувствам добре, например вчера се разходих до морето тук наблизо и почувствах нещо като радост, но не онази радост, когато ти се иска нещо хубаво да се случи, когато усещаш някакъв копнеж, а просто тиха спокойна радост. Същото ми се случва понякога като влезна в някоя църква и слушам да свири орган, просто се отнасям нанякъде сякаш и се чувствам спокойна, добре.. Май ще тръгна оттук, от тези моменти, за да търся пътя :) Писането тук ми помага да си изясня много неща, благодаря ви :) :)
Дааа, аз разбрах, че не се чувстваш зле, затова те попитах добре ли се чувстваш или просто се чувстваш не-зле :) защото има разлика между двата вида чувства.
Иначе Иван вече е систематизирал и казал всичко, от една страна е важно да осъзнаеш, че сега емоциите ти не липсват, а просто са различни и с друг интензитет и от друга страна да решиш дали искаш да е така :)
Постигнала си много, завидно много, толкова завидно, че аз със сигурност завиждам :)
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

mary089 написа:... вчера се разходих до морето тук наблизо и почувствах нещо като радост, но не онази радост, когато ти се иска нещо хубаво да се случи, когато усещаш някакъв копнеж, а просто тиха спокойна радост. ...
Абсолютно същите неща наблюдавам у себе си.
Когато се случи нещо хубаво, преди изпитвах радост с еуфория, а сега просто отбелязвам събитието със спокойно удовлетворение. Честно да си кажа предпочитам новото състояние. Много по-стабилно е.
Подобни наблюдения имам и върху гнева, но сега нямам време да пиша за тях.

По-рано писах
Мери, мисля, че в случая с деловата среща спокойно и лесно можеш да си "инсталираш" приятни усещания и емоции, ако искаш.
Но след това си помислих аз какво правя и бих направила. Всъщност не бих ползвала техника на избора. И не я ползвам в подобни ситуации, когато се чувствам изпразнена и не зная как да реагирам. Тогава продължавам да тесам и чакам да стигна до състояние, което ме удовлетворява. Забелязвам при мен, че все е останал някой дремещ аспект за тесане.
А техниката на избора не я ползвам, защото там указваш какво искаш да дойде. Но аз не зная какво искам от конкретната ситуация.
Ох, не зная как го описах, но не мога да го преглеждам.
atinqnka
Участник
Мнения: 17
Регистриран на: 08 Мар 2010 19:17

Re: празнота

Мнение от atinqnka »

vqra написа:
atinqnka написа:В една от книгите на Кастанеда преди десетина години четох че се чувства празен. Тогава не разбрах. Доста по късно си обесних какво е имал предвид.
Обясни ми и на мене, ако обичаш.
Мисля че това което коментираме - празен, кух от към емоции.
mary089
Активен
Мнения: 148
Регистриран на: 10 Мар 2009 10:28

Мнение от mary089 »

Иван наистина ми отвори очите! :idea: Както и другите, които ми отговориха също. И аз така мисля - да не се "пълня" с фалшиви емоции. Днес вървях и си мислех - всъщност освен негативни емоции преди какво изобщо съм чувствала? Вероятно радост в някакви редки моменти, но както Мая писа - някакав еуфорично-истерична радост ако ми се случи нещо хубаво, която ме беше страх да изпитам докрай да не би нещо лошо да се случи после :? Като цяло си забранявах да изпитвам положителни емоции, защото не ги заслужавах или се страхувах. Значи като изчистя негативното наистина не остава нищо. Просто тишина и спокойствие :) Е, всеки който се стреми към това състояние спокойно може да продължи да ТЕС-а. Пожелавам на всички търпение и най-вече вяра, че ще успеят.
alba
Участник
Мнения: 17
Регистриран на: 13 Мар 2009 18:47

Мнение от alba »

Maryo89,не зная дали ще те успокоя или притесня,но това състояние се нарича помъдряване.Нали знаеш-тибетските лами,които са най-мъдрите в света,нямат нужда да общуват с никого и не го правят,но това не ги прави нещастни.Но това състояние се постига само с елеминиране на емоциите.Т.е.няма пълно щастие-или живот с бурни емоции-ту гое,ту долу или уравновесен,но по-безстрастен живот!
И аз се сблъсках с подобна ситуация-предателство,което не можех да простя и мислех,че няма изход от състоянието на болка и обида,исках да умра,но и това не беше изход.Тогава още не знаех за ТЕС нито за други подобни методи,но явно интуитивно съм намерила пътя и успях да елеминирам(много бавно и мъчително)болката и ми се откриха неочаквани възможности.Това"зло"беше за добро.
Но искам да ти кажа,че понякога тази болка,която се проявява с премала в областта на диафрагмата,ми липсва.Много си права-аз се усещам на моменти твърде безчувствена.Да,по-удобно и комфортно ми е,както казва Мая,но все пак чувството на болка е най-сигурното доказателство,че сме живи!
Знам,че е объркващо,както и при останалите,взели отношение,но и аз като тях,ще те уверя,че всичко се намества и новото ти състояние ще ти разкрие нови хоризонти.Звучи като клише,но аз точно така го преживях.
mary089
Активен
Мнения: 148
Регистриран на: 10 Мар 2009 10:28

пак за това състояние

Мнение от mary089 »

Напоследък отново се замислих за състоянието, в което се намирам от няколко месеца и си зададох въпроса защо нищо интересно не ми се случва, след като в първите година и нещо след началото с ТЕС ми се случиха толкова много неща....Отговорът всъщност е адски прост - стигнала съм до едно равновесно състояние, стоя си тихичко и кротичко в него, нищо не искам, никого не мразя, обичам спокойно без да очаквам ответна любов...няма бури от емоции, няма сълзи, но няма и див възторг. Обаче някакво червейче отвътре ме човърка - това ли е всичко, към което съм се стремила? Не знам. Ако съм се стремила към спокойно щастие и хармония - отговорът е ДА! Но сякаш някъде дълбоко, дълбоко в мен има едно неясно, неосъзнато желание да изпитам още нещичко, нещо ново, невероятно... не знам какво!?
Публикувай отговор