TEC

Иване, и аз не разбирам защо тук съветваш деско да променя външните условия, за да изпита някакъв комфорт, а не ги приема такива, каквито са. Ясно, че и това е вариант на този етап, докато не постигне някакъв напредък в личностно развитие, но как знаем, че е най-добрият? или може би не търсим най-добрият, а просто временно облекчение на положението? Не критикувам, просто ми е интересно

По същата причина поради която бих посъветвал някой със забит в гърба нож първо да извади ножа и да се погрижи за раната, а чак след това да работи върху това защо и как е привлякъл да бъде нападнат.

Позабравили сте какво е писано в тази тема. Вземете я препрочетете.

аха! благодаря, отговора бил по–прост отколкото си мислех. и добро утро на всички

Да, съгласна съм Иване, че при следваща изява на свекървата, трябва да съм още по-твърда. Надявам се да е разбрала, че онова плашливо момиче вече го няма. Така, все още не мога да се отпусна. Вчера ми беше доста нервно. Боля ме главата, но този път след 10 мин. ТЕС и ми мина. От тук нататък какво да правя? Коя да ми е първата стъпка и коя втората? Иване, посочи ми пътя, моля те!

Ами първата я казах - отстояваш това което си казала в разговора с действия.
Втората - продължаваш с работата със случки от миналото. Процедурата - В мир със себе си, която ти започна и заряза.

Деси,не търси някой да ти покаже пътя.Това е твоят път,а не на Иван!Преодолей страховете си и мисли за себе си.Наблюдавай се!Тялото е твоят най-добър приятел.То ти показва пътя,но явно ти не умееш да го разбереш какво иска да ти каже.

Гена, всеки човек има нужда да му се покаже верния път. А дали той ще го разбере е отделен въпрос. Всеки, който е влязъл във този форум, значи е имал нужда от помощ, за да намери пътя и да живее спокойно.

Един ден Той каза:
-Учителю,вие обещахте да ми кажете най-важното и задължително нещо при вървенето по Пътя.
Отговорът не закъсня.
-Човек,преди да направи каквото и да било,трябва да разбере кой е и каква е същността му.И само опознал себе си можеш да направиш нещо в духовният си път,а и в живота си.Има много хора,които цял живот се лутат и никога не разбират кои са,и не знаят в определен момент постъпват по един или друг начин.Така те никога не могат да разберат как да постъпват правилно,какво да направят,за да се почувстват в кожата си,да бъдат самите себе си.
По-късно ще разбереш,че когато опознаеш себе си Път вече не ти е нужен,защото ти си там,където искаш да стигнеш и в теб е началото и краят.
-Но това означава,че Път няма?
-Това е една от великите тайни.Мечтаещите наричат Път всичко,което е извън тях и което се надяват да им се случи.Те винаги смятат,че знанието е някъде извън тях,някъде там далеч,а до там ще ги отведе до Пътят.
Знаещият,този,който е опознал себе си,разбира,че Пътят не отива никъде,а колкото и да криволичи все някога трябва да се завърне там,от където е тръгнал.Пътят винаги е кръг,но малцина могат да ограничат толкова скитанията си,че да го доведат до точка,до едно обръщане.Това се нарича кратък Път.

desko,сега мисля,че ти е ясно вече къде е пътя.
Успех!

Деско, приеми, че тази жена е дошла в живота ти, за да те научи да се отстояваш и да казваш "Не", т.е. за да уважаваш границите си и докато не го направиш, тя няма да промени отношението си към теб, защото няма да си е свършила работата.

Деско, здрасти Четох последните постове от темата и понеже съм на вълна д-р Бах - защо не попиеш малко от неговите есенции?
Напълно подкрепям Фем; погледни на свекито от този ъгъл.
Ако продължаваш да ТЕСаш, да си задаваш въпроси вместо да се тровиш защо свекито се сърди на майка ти, УВЕРЯВАМ те, че неусетно хоризонта ти ще се изчисти. Опитай с новото ми изобретение в Други техники и подходи. Макар да се отнася за физически болежки опитай с емоционални; тъкмо да видим дали работи с тях.

Да, вече горе долу успях да осъзная, че това си ми беше урок. Преди 6 години, бях едно наивно малко момиченце, което се доверяваше на абсолютно всеки и споделяше абсолютно всичко. Съдбата ми показа как да се държа с хората, да отстоявам мнението си, да не се свивам в черупка, когато някой ме нарани, а на момента да се изяснят отношенията и нещата да се забравят. Разбрах, че не всеки разсъждава като мен, хората са съвсем различни и всичко изречено от някой, се разбира по съвсем различен начин. Разбрах, че не трябва да се доверявам на никой и да не се впускам да помагам на всеки.
Сега за свекървата. При нея успях да разбера (може и да се повтарям вече), че колкото и грубо да звучи, е една проста селска жена, обвита с костюм на гражданка. По време на разговора видях нейната елементарност и как разсъждава или по-скоро как не знае да реагира на съответни ситуации и чрез опита си да си покаже колко е важна наранява хората около нея и то дори без да разбере. Та после се чуди защо тоз или онзи и е сърдит. От всичко това, което разбрах, съответно се чудя как аз съм се вързала на нейните изпълнения. Е, обяснението е, че съм била една огромна наивничка. Все още ми е малко шантаво в главата, някакси плахо влизам в новото място, но съм твърдо решена да си държа на решението и да и покажа, че не съм онази малка пиклива глупачка, а съм израснала жена и знам какво да правя с живота си.
За сърденето на майка ми също успях да го осъзня. Общо взето майка ми да си се оправя. Не желая нейните емоции да се пренасят върху мен. До сега, когато тя се чувстваше обидена от някого, аз се сривах психически. Това определено не мога да го разбера защо така се получаваше, но лека полека разбрах, че става точно така. Затова сега смятам, майка ми да си се оправя, те да си се сърдят, да си правят каквото искат. И майка ми е един чешит и свекървата още един, да си решават проблемите сами.
Емоция, нещо тази техника не можах много, много да я разбера. При мен, когато съм в някоя психическа дупка, тогава докато спя се озовавам на някакви места, които описват психическото ми състояние и след това като се събудя, започвам да се ТЕС-ам точно какво съм почувствала насън и така виждам пътя накъде да поема. Но със физическа болка не съм го правила.
Сега се сещам един случай с вуйчо ми, който много ме уплаши след като си го бях припомнила след неговата смърт. Вуйна ми беше споменала, че е много болен и аз се опитах чрез прокси да достигна до него и да видя за какво става въпрос, да му помогна поне мъничко. Легнах и започнах да ТЕС-ам. Озовах се в една огромна черна дупка, всичко беше черно, все едно изгоряло и нищо не виждах. Уплаших се и спрях да ТЕС-ам. След като почина разбрах и диагнозата-левкемия. Тогава разбрах каква е онази черна дупка, която бях видяла

Деско, според мен имаш още отношение по въпроса ! Ако отношението е чисто, дори няма да ти се иска да го обсъждаш или ще го правиш за малко разнообразие, което просто изчезва след споделянето му, дано при теб д е последното
Поздрави

Всичко в живота ни отразява нас самите - ефектът на огледалото. Това е най-важното.
Прави ми впечатление, че си като матрьошка - заричаш се, после се сриваш, оплакваш се, наемаш да се "разправиш" с нея и поле отново същото. Мнението и реакциите на хората около теб са решаващи, дала си властта и контрола върху живота си на другите /и на ТЕС, между другото, също/. Затова ти казах, че всичко това ще свърши, когато започнеш да уважаваш собствените си граници.
Разбрала си, че свекърва ти е селянка .... Извинявай, но подобна класификация не ти прави чест и още по-малко ти помага да станеш в мир със себе си. Отново си в конфликт, макар че за момента изглежда, че се вземаш в ръце. Но аз ти гарантирам, че това ще ти донесе нови неприятни мигове с нея.
Разковничето е в приемането и разбирането. Ако има огромен конфликт - пътя! И раздялата е решение, когато нищо друго не помага.
Другото лекарство е мълчанието. Нека си говори, ти го пускай покрай ушите си. Ти сама си осъзнала, че си като пружинка - само да те бъзне и ти си се развъртяла.

Ники, аз говоря по принцип, че ако нещо не ми харесва или пък нещо не съм разбрала, е по-добре да си го кажа, отколкото да си го тая в себе си. Защото точно така се получи със свекървата. Но чрез този разговор, който проведох, направих една голяма крачка, преодолях страха си да говоря за проблемите и за това, което ме тормози. Усещам го, знам, че съм успяла, защото ми е спокойно на душата. Вече като я погледна свекървата не изпитвам омразата, която я имаше. Тези, които следят темата знаят колко се страхувах и се чудех как да кажа това, което ме мъчи. Това ме изяждаше от вътре, недоизказаното. А до колкото за преминаването покрай ушите, да трябва да се науча да го правя. В повечето неща успявам, но в някои не. Радвам се обаче, че взех бързо да забравям разправиите и не се връзвам толкова много на скандалите.
Femme, да оплаквам се. Но това не го правя с цел някой да ме съжалява, а искам да намеря начина да си разреша проблема. Доста добри съвети ми дадохте и съм ви страшно благодарна. Благодарение на вас успях да преодолея страха си. Щом съм се оплакала тук, значи проблемът се е задълбочил и просто не съм могла да се справя сама.
А относно епитета, който използвах, няма да се извинявам. Не знам до колко ми прави чест, но така съм го видяла, така съм го разбрала. Някои хора са срещали такъв тип, някои не са. Тези, които са срещали, разбират за какво става дума. Ще ви дам един пример, просто ей така. Седнали сме на кафенце. На свекървата и носят кафе, като цялата чаша и чинийка и е изцапана. Всички естествено сме възмутени. Идва сервитьорката, свекървата навирва глава и нос нагоре и казва: "какво е това нещо, искам друго кафе". Съответно сервитьорката хваща чинията и чашата да ги сменя, а свекървата казва отново с гордо вдигната глава: "не, оставете ми чинийката, дайте ми друго кафе". И ние всички останахме като втрещени, да не говорим сервитьорката каква изненадана физиономия направи. Който разбрал, разбрал.