поредната ТЕС начинаеща,която търси отговори и помощ

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
justdeni
Участник
Мнения: 1
Регистриран на: 16 Мар 2010 19:33

поредната ТЕС начинаеща,която търси отговори и помощ

Мнение от justdeni »

Здравейте!
Наскоро,докато търсех информация из интернет за проблема си попаднах на ТЕС и в момента съм се хванала като удавник за сламка с надеждата това да е чудото ,което да помогне
Дано не съм от тези ,които ще задават въпроси на които вече многократно е отговорено.потърсих в търсчката и намерих отговори на някои от нещата,които ме интересуваха.,но други останаха неизяснени,затова се обръщам към вас с надежда търпеливо да помогнете.
Всичко започна преди около 5 години след един припадък ,породен не от нещо друго , а от жегата и тоева че не бях яла.Това толкова силно ме уплаши,че последва един постоянен страх ,че ми пада кръвното,че не мога да излизам защото ми става лошо.в последствие тези стархове се задълбочаваха-имаше период в които не излизах никъде,бях се затворила в себе си и плачех и се самосъжелявах,а имам прекрасно семейство ,тогава имах и приятел който не ме разбираше.нещата започнаха да стават все по-сериозни-аз се срамувах от състоянието си,излизаха все повече и по-силни страхове,които като погледнех от страни изглеждаха толкова жалки и смешни.ходих и по лекари,защотот разклатеното ми емоционално състояние се отразяваше на физическото и на моменти имах усещането че всеки момент ще припадна или дори че ще умра :cry:
лекарите изобщо не ми обърнаха внимание-отговорът им беше "такова красиво,младо момиче ти явно си внушаваш разни неща и си измисляш сама симптоми",което ме караше да се чувствам още по отчаяна ,защото усещанията са си съвсем реални и са наистина ужасни.от вече сигурно повече от 3 години пия и лекрства (нещо ,което много ненавиждам),които донякъде помагат,но само донякъде.точна диагноза така и не ми е поставена ,но е нещо средно между страхова невроза и вегетативна дистония.страхувам се от ужасно много неща и това ми пречи да живея нормално-дори всъщност не си спомням какво е това нормално,защото бях само на 16 когато започна всичко.мислех си ,че съм единствената ,която изпитва всичко това,доста често изпадах в емоционални дупки и понякога си мислех колко по-лесно щеше да е просто да спра да живея,защото да се бориш с нещо ,което е като част от характера ти ми се вижда непосилно.понякога имам периоди на подем в които вярвам че всичко ще се оправи,но симптомите се връщат с пълна сила,а хората не разбират ,че наистина не можеш да слезеш с автобуса и да се разхождаш спокойно в мола например.направо изпитвам ужас ,когато има предложение за разходка в мола или за дискотека и въпреки това понякога отивам.аз се изправям срещу страховете си ,но това не ми помага да ги победя и всеки път е еднакво тягостно и старшно.това е една съвсем малка част от историята,която е толкова болезнена и трудна за споделяне за мен. всичко това някяк ме кара да живея животът на друг,а съм човек изпълнен с толкова амбиции и мечти,които старховете и паническите атаки не ми позволяват да постигна.пробвала съм доста неща-ходила съм на психиатри,на врачки,правила съм си различни терапии и бабешки методи,но нищо не помага,а дори и временно да изчезне някои проблем,после отново е налице с пълна сила.След като прочетох книгата за ТЕС и доста голяма част от форума силно се надявам това да е моето изцеление-открих в книгата много неща,които съм си мислила ,че само моя болен мозък може да измисли,но вече се успокоих ,че не е така и има мн други хора ,които са се излекували.аз обаче все си мисля че нещо не ми достига-било то воля или сила на духа, а и с тези непрестатнни черни мисли ми се вижда мисия невъзможна.сякаш съм тръгнала на воина срещу себе си ,което е напълно безмислено-просто не е нормално действия ,които за обикновените хора са нещо ежедневно у мен да предизвикват старх и паника и да ме карат да се чувствам непълноценна и зависима от родителите си.започнах да прилагам ТЕС от 2 дни,като използвам стандартната рецепта ,но не съм сигурна дали съм избрала като за начало правиланата емоция.В декларацията използвам "Въпреки,че постоянно се страхувам да не ми стане лошо ,което води до панически атаки и задушаване...."
знам че това е прекалено общо,но си мисля че ако по-някакъв начин въздействам на това чувство първоначално,според лавинния ефект ,някои от останалите които предизвиква може да отпаднат.А те са наистина много-като започнем от това че не мога да стоя в определени затворени помещения,особено ако са на висок етаж или достижими с асансъор и още много други,които би ми се искало да споделя,но не искам повече да ви натоварвам.правилно ли е това с което съм започнала и достатъчни ли е да го правя по 6 -7 пъти ,защото прочетох ,че повечето хора го практикуват в началото по 10 пъти на ден .дано не съм ви затормозила с този роман ,който изписах,но открих надежда и за себе си в думите на хората,кито са си помогнали и искам да получа индивидуални насоки за проблема,който ме кара да се чувствам половин човек :(
С удоволствие бих посетила семинар за начинаещи и видях че такъв ще се проведе в София,но аз съм от Варна и докато не преодолея страха с пътуването няма как да стане.Ще се радвам ако скоро се състои и такъв и тук :)
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Всяко начало е добро начало. Карай така пък ще видим. Аз бих ТЕСнал и случката от която е започнало всичко с ТКФ. Вероятно тя е корена на проблема. Препрочети книгата. Бъркаш лавинен ефект за случки с такъв за емоции. Също така правиш нещо като Предизвикателството, но не съвсем.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
neafeya
Активен
Мнения: 114
Регистриран на: 31 Юли 2008 18:56
Местоположение: Бургас

Мнение от neafeya »

Здарсти justdeni,
ще се опитам да разкажа това,което аз преживях дано ти бъде от полза.
Пролетта на 2008 си дойдохме с малката в България ,в един ден ми се събраха доста неща на главата:
майка вдигна кръвно,викнах линейка и чаках да дойдат,тя викаше,че умира и и са се сковали краката,в същият момент дойдоха майстори поправяха ми бойлера,малката играеше в другата стая,но влизаше и ме викаше,в същият момент мъжът ми звънна по телефона и като ме чу такава не искаше да затваря телефона,преди да му кажа,какво става.
ДАДОХ НАКЪСО.
След тази случка,започнах да се страхувам да спя,защото мислех,че ще спра да дишам,като слизах от автобуса ми се виеше свят,спирах да се подпра някъде да не падна ,треперех,сърцебиене,лоши мисли,като лягах да спя,всякаш ток минаваше през мен.
Отидох на невролог,изписа ми зелена рецепта.Не я използвах.
Случайно срещнах ГП-то си (старото)и ми изписа...антидепресанти.Като ги взимах,всичко беше ок,но аз ту ги спирах ту ги почвах,и най-накрая ги спрях тотално.
Върнах се в Англия и намерх този форум,започнах да чета.Междувременно симптомите продължаваха,един ден бях тръгнала да водя малката на градина,точно като я оставих и ПаникАтаката започна,на края на улицата беше ГП-то,едвам се добрах и влязох,имаше 2ма човека на регистратурата,мислех ,че ще почна да викам от ужас,че се задушавам и ще припадна.Започнах да си потупвам по точките,без думи и без да ме е срам,дойде и моят ред,казах на жената,че искам да ме види лекар а тя:Ооо лекарят ще дойде към 17.00ч,а беше едва 12.00 на обед,обърнах се и тръгнах.
Излязох на вън,и се обадих на мъжа ми по тел.,тогава забелязах,че не треперя.Седнах на компа и почнах да търся клипчета в ютуб,да чета,експериментирам,казвах думите на англиско-български и успях!
Справих се с ТЕС,вече ПА е история.Мъжа ми много ми се смееше,но като му мина кръста с една серия по точките,му се смеех аз,как стана от дивана и аз му казах: Нали те болеше кръста?Как подскочи,като млада булка.А той взе да се клати напред,назад,настрани и каза :Верно,не ме боли....?
Има много хубави клипчета в ютуб на Ребека Марина,ако знаеш английски,аз главно от нея гледах.
Когато почувствах симптомите,си повтарях:В безопасност съм.
Това е от мен,сега се мъча с мойте сливици,ама май ми е време и на мен за семенар и среща с други ТЕС пракиткуващи.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

justdeni написа:... един припадък ,породен не от нещо друго , а от жегата и тоева че не бях яла...
diorella написа:...в един ден ми се събраха доста неща на главата...
Както се казва "Природата зарежда пушката, обстоятелствата дърпат спусъка."

justdeni, тесай това, което те притеснява най-много в момента. Няма нужда да анализираш дали така подбраната декларация ще се отрази и на други проблеми. Това по-скоро разсейва. Концентрирай се върху най-належащото. Колкото повече се отдадеш и колкото по-малко мислиш за периферните проблеми, толкова по-вероятно е да постигнеш бърз и удовлетворителен резултат.
Публикувай отговор