Болки в петите. - Шипове?

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
daromi

Мнение от daromi »

Изпълних заръката на Иван, съобразих се и със съвета на Ния, бухнах се в банята и захванах и двата рода по реда на номерата. Когато излязох бях като нова. На следващия ден - мамма миа! - от кръста надолу (включително и той) всичко ме болеше по всички възможни начини. Него ден никаква ТЕС не помогна.
Чудех се дали си струва сама да се предизвиквам да изпитвам отново за неопределено време всички физически болки (а те не са никак малко), които съм изпитвала някога, знаейки къде и как ме е боляло през годините!
На следващия ден бях като нова (това не се ли повтаря?). Чак късно вечерта ме заболя отново петата на този крак, от който започна разплитането на загадката. Днес все още ме боли, но няма нищо общо дори с началото. А и едва съм минала средата на Предизвикателството му.

Но нещо друго ми направи впечатление и ме накара да се замисля. След първото Предизвикателство зачестиха болките в дясното ми сърце. Това ме подсети, че освен краката, основно друг пое реакцията от преживения стрес - периферната нервна система. Такъв хубав гърч плюс последствията си спретнах, че ми е интересно, ако бях сама какво щеше да се случи с мен. Питате за болката? Тя си беше подобаваща - разкъсваща! По цяаааалото тяло. Реших, че сърцето. Ама не - след години си направих преглед и се оказа, че си е абсолютно здраво. Хич да не ви притеснява, че след години съм го проверила. Оказа се, че времето няма никакво значение. Когато и да се е случило, винаги остават следи за това.
Изглежда, че ей тованка чака ред на опашката след краката.
Малко се е страх да се връщам отново (за кой ли път) към тези преживявания, но така и не успях да се освободя от мисълта (разбирай емоцията) за тях.
От сега приемам Бурбо-нки, подсказки и всичко друго, което ви се откъсне от сърцето. Може пък да ги започна паралелно. Иване, това май не е за препоръчване? Но пък мога да ги ТЕС-вам нормално паралелно с Предизвикателството за петите?

И да завърша с нещо хубаво: тази вечер, малко преди края на работното време се почувствах отмаляла (почти съм сигурна, че е някоя язвичка). Имах уговорка за по-късно, но реших да се прибирам. Тогава се сетих, че Иван ми се смя, че съм си отложила ангажиментите заради здравословен проблем, вместо да си реша проблема с ТЕС. Ядосах му се и с мисълта да му натрия носа, обяснявайки му как съм правила ТЕС, но пак се е наложило да се прибера, направих една ТЕС серия.
Вие какво мислите, че се случи? Не се чудете - отидох си на срещата и бях забравила, че се почувствах зле.

Та, както се вижда, многобройни проблемчета, които си искат отделеното време и положените усилия. И не че не съм търсила други решения досега!
desko
Напреднал
Мнения: 383
Регистриран на: 24 Май 2009 17:29
Местоположение: Пловдив

Мнение от desko »

daromi, като ти прочетох поста, все едно аз съм го писала, ама с други симптоми. А аз се чудя защо така изведнъж всичко що имам по тялото ме заболя :roll: От главата-до краката. И си мисля, че нещо тялото иска да ми подскаже. Дали съм на прав път заради ТЕС или нещо не съм разбрала :?:
Иване, да пробвам с "въпреки, че тялото иска нещо да ми каже, а аз немога да го разбера, аз напълно и безрезервно приемам себе си" :?:
daromi, нали не се сърдиш, че се намесвам в темичката ти? :wink:
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

desko написа: Иване, да пробвам с "въпреки, че тялото иска нещо да ми каже, а аз немога да го разбера, аз напълно и безрезервно приемам себе си" :?:
Аха
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
daromi

Мнение от daromi »

desko, декларирам, че не плащам наем за темичката!
Всеки, който намира мястото си в нея, е добре дошъл.
Продължавай със споделянията и въпросите, когато имаш такива.
daromi

Мнение от daromi »

Иване, моите въпроси защо ги прескочи?
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Защото задаваш риторични въпроси. Т.е. питаш и след това сама си отговаряш. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
daromi

Мнение от daromi »

Колко съм умна, а? :wink:
Пък и скромна... :lol:
daromi

Мнение от daromi »

"Ала работата не беше там, че чичо ми не ставаше достатъчно рано; просто в последния момент му се случваха разни неприятности. Първото нещо, което правеше след закуска, беше да загуби вестника си. Ние винаги познавахме, когато чичо Поджър загубеше нещо, по изражението на изумено възмущение, с което в такива случаи гледаше целия свят. На чичо ми Поджър никога не му идваше наум да си каже:
- Аз съм небрежен старец. Губя всичко, никога не помня къде съм сложил нещо. Абсолютно съм неспособен да си го намеря сам. В това отношение трябва да съм ужасно досаден за всички около мен. Трябва да се постарая да се поправя.
Наопаки, по някакви странни пътища в разсъжденията си се беше убедил, че когато и да загубеше нещо, вината беше винаги на всички други в къщата, но не и негова.
- Ей сега ми беше тука в ръцете! - възкликваше той.
По неговия тон бихте заключили, че живее заобиколен от фокусници, които крият всичко от него само за да го ядосат.
- Да не си го оставил в градината - предполагаше леля ми.
- За какво ще го оставям в градината? Вестникът не ми трябва в градината, вестникът ми трябва във влака.
- Да не си го сложил в джоба си?
- Виж я ти тая жена! Мислиш ли, че ще стоя тука в девет без пет и ще го търся, ако той ми е в джоба? За приятел ли ме смяташ?
В този миг някой възкликваше:
- Какво е това? - и му подаваше отнякъде старателно сгънат вестник.
- Много бих искал да не се занимавате с мои неща - изръмжаваше той и разярено го грабваше.
Той отваряше чантата си да го прибере и изведнъж като го погледнеше, се сковаваше безмълвен с оскърбен вид.
- Какво има? - питаше го леля.
- Онзиденшен! - отговаряше той, твърде много обиден дори за да крещи, и хвърляше вестника на масата.
Поне веднъж да беше вчерашен, щеше да бъде нещо друго. Но той беше винаги онзиденшен освен във вторник - тогава беше съботен.
В края на краищата ние му го намирахме; доста често се случваше да е седял на него. И тогава той се усмихваше не от сърце, а с отегчение, което се поражда у човек от убеждението, че съдбата го е запратила сред куп безнадеждни идиоти...
- През цялото време точно под носовете ви... - Той не довършваше изречението: гордееше се със самообладанието си."
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Daromi,

Този път постави много трудна задачка пред Бурбо. За съжамение в книгата няма нищо на тема нервна система, както и гърч. Има невралгия, което е описано като спонтанни болки по продължение на нервите. Не знам дали ще свърши работа, но все пак ще попрепиша.

"Човекът, засегнат от невралгия се опитва да избяга от болка, преживяна в миналото. Когато дадена ситуация в настоящето му напомни тази болка, това го кара да преживее отново същите страхове и най-вече вината, преживяна в онзи момент. Обзема го една вътрешна възбуда, изпълнена с горчивина. Той се опитва да се откъсне от усещането, като по този начин се надява да не страда.

Желанието ти да скриеш или да подтиснеш тази болка от миналото в подсъзнанието си само я подхранва и от това тя нараства, а ти не си даваш сметка за това. За теб ще е много по-разумно сега да се изправиш срещу нея, вместо да продължаваш да си мислиш, че не можеш. Дори в миналото тази ситуация да е била много мъчителна за теб, това не означава, че днес, такъв какъвто си сега, не можеш да се изправиш срещу нея. Приеми, че тогава си имал други граници и че няма нищо, за което да обвиняваш когото и да било другиго. Всички хора си имат граници. Обаче твоите граници не са същите, както някога, а тези, които ще бъдат утре, няма да са като тези днес."

Дано да е полезно, ако не ... ще търся нещо друго.
daromi

Мнение от daromi »

Ния, ти пак си се потрудила за мен, благодаря за което!
Нямам съответното образование, за да определя медицински понятието "гърч", но смятам, че "спонтанни болки по продължение на нервите" описва точно състоянието, за което говоря.
Започна с много силна болка в областта на гърдите. Толкова силна, че както лежах, седнах в леглото (точно преди това бях отмаляла и ме бяха сложили да легна, но имайки в предвид, че него месец имах месечен цикъл три пъти, никой не беше изненадан от състоянието ми). Болката беше така разкъсваща, че имах желание да бръкна със собствените си ръце в гръдния си кош и да го разкъсам, за да спре да боли. Затова мислех, че е сърдечно (в медицинския смисъл) преживяване. Веднага след това започнаха да ме болят мускулите по цялото тяло. Предполагам, всеки от вас поне веднъж е преживявал мускулно схващане и знае колко силно е то. Усещах движението на мускулния спазъм по тялото си, докато болката не обхвана цялото ми тяло. Вече бях отново в легнало положение и започнах да усещам затруднение в дишането, защото гърлото ми също беше изтръпнало, както и устните ми. Човекът, който беше с мен разбра какво се случва (не знам как) и веднага навлажни устните ми, без да налива вода в устата ми (нямаше как да кажа каквото и да било, защото не можех да говоря), защото иначе щеше да ме задави. Чувствах се скована и много болезнена. Помня, че си помислих: "така значи се умира от сърдечен пристъп". След няколко минути болката започна да намалява, но аз усетих, че се отнасям (сега си мисля, че може би кръвното ми рязко е паднало). Усетих парче шоколад в устата си и почти веднага усетих благотворното му влияние върху мозъка ми - започнах да виждам и чувам нормално - отново бях на себе си.
В продължение на години след това имах силни болки в областта на сърдечната чакра - един кръг с размери, вариращи от 8-10 см до 15-16 см. И всичко в него ме боли. От известно време те почти не се появяваха. До преди седмица (по време на второто Предизвикателство), когато 7 дена имах почти непрестанни болки на 15-16 см кръг.
За съжаление, тази случка е върхът на едно продължително (около 4-5 месеца) натоварване на физика и психика.
За още по-голямо съжаление, след кратко прекъсване стресът започна отново и продължи години наред.
Никой няма вина, за това, което се случи тогава. Бяха трудни години сами по себе си, а това е голямо изпитание за всеки (край нас непрекъснато се самоубиваха хора, включително майки на по две-три деца). Имаше много фактори, които не зависеха от никого и нещата просто се случваха.
И тъкмо когато смятах, че съм преодоляла емоционалния си срив, ме нападнаха тежките симптоми на Хашимото. Съчетано с мравучкането в краката ми... ...Бях започнала да си уреждам земните неща малко по малко.
Оказва се, че всъщност не съм решила проблемите си, а само съм ги потиснала, което за момента пак е било решение за мен, макар сега да се изявяват като купища здравословни проблеми.
Затова се радвам и на малките резултати от ТЕС. Защото за мен те са големи. Затова и не мога да се насилвам с правене на много, много пъти ТЕС - душата ми го приема като издевателство.
desko
Напреднал
Мнения: 383
Регистриран на: 24 Май 2009 17:29
Местоположение: Пловдив

Мнение от desko »

Ния, виждам, че имаш книжката, да те попитам за една позната. Какво означава, когато имаш обилна менструация?
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Daromi,
За внезапната болка (изобщо) Бурбо казва, че е в резултат изключително от вина, начин да се накажеш. Но освен това тя казва, че за да бъдеш виновен трябва нарочно, умишлено да си направил или да искаш да направиш лошо на някого или на себе си. За всичко останало човек не може да смята себе си виновен. Необходима е промяна на понятието за вина, преразглеждане на ценностната система и убежденията.

"Един слаб гласец в главата ти ти казва, че си виновен, а не сърцето ти. Този гласец е ехото на нечии друг глас (най-често някой родител), който си запомнил и си решил да му вярваш."

Ти се чудеше дали да започнеш това, успоредно с настоящото предизвикателство и може би си го започнала вече, и аз бих направила така, но на теб ти се възхищавах, че имаш търпението да вървиш стъпка по стъпка и мисля, че това е по-добрия начин. Защо да отваряме повече рани едновременно когато не се налага, а и мисля, че по-ясно се чува посланието когато се преследва само една цел. Не че някога съм могла да го постигна. :)
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Desko,

Бурбо смята, че обилната менструация е в резултат от това, че жената се затруднява да възприеме своята женственост, не харесва жената като такава, завижда на мъжете и дори понякога избира да играе мъжка роля.

Но принципно (мое мнение) обилната менструация често е в резултат от проблем в матката (полип, миома), така че мисля, че е разумно първо да се изключи (от лекар) такъв проблем и едва тогава да се следват съветите на Бурбо или някой друг. Ако ще се теса да се знае какво точно се теса.
daromi

Мнение от daromi »

Ния, благодаря!
Ако продължавам в същия дух съвсем ще се разкрия пред всички и този път съвсем истински :)
Но нали затова съм тук! Ако бях успяла сама да се справя, отдавна да ми дишате праха! (То тогава нямаше да се познаваме, но да не изпадаме в подробности :) )
В момента съм болна, но напира в мен желание да се похваля. Днес почти не ме болят петите. Надявам се съвсем скоро и "почти" да си тръгне.
Е, за сметка на това ме болят гърлото, главата и всички вътрешности (от температурата, предполагам) и ми се гади (това не го знам защо), но кой им обръща внимание!
И понеже аз съм си аз, ще ви разкажа една история:

Преди време ми направиха комплимент, че съм много пъргава и подвижна. Съзряла възможност да се оплача и похваля едновременно, спонтанно възкликнах: "Да, наистина се чувствам много добре от два месеца!" (От толкова време се занимавах с ТЕС към него момент и наистина се чувствах много по-добре в сравнение с преди това. А и не бях започнала Предизвикателствата, че да имам "кризи на изчистване".) Опитът ми обаче бе париран на секундата: "А, ти винаги си изглеждала така!"
Докато се чудех дали това означава "Браво, че си давала вид на силна, без значение какво е струвало това за теб (че кой го интересува това?)!" или "Я не ме занимавай със себе си!", времето ми за реакция отмина.
Разбира се, тук малко драматизирам. Човекът вече имаше инфо за ТЕС, но нямаше и идея, че това имам в предвид в случая.
Много е трудно да обсъждам резултатите си с хора извън форума. А тези, с които го правя, имат същата невъзможност да си признаят проблемите и да говорят за тях.

А относно това:
ти се възхищавах, че имаш търпението
Ния, объркала си човека :) Имам много добри качества, но търпението не е едно от тях. Дотолкова не е, че още като ученичка реших, че ще се науча да съм търпелива. Ама не съм :lol:
daromi

Мнение от daromi »

"Файтонджията беше безупречен, обаче конят му беше най-несимпатичното животно, което някога ме е возило.
Той ни намрази още щом ни видя. Аз излязох от хотела пръв. Той си обърна главата, изгледа ме от глава до крака със студен, изцъклен поглед, а после се обърна към друг кон, негов приятел, който стоеше срещу него. Заня какво му каза. Имаше изразителна глава и не се опита да скрие мислите си. Той каза:
- С какви смешни неща можеш да се сблъскаш лятно време, нали?
След миг излезе и Джордж и застана зад мен. Конят пак се обърна и погледна. Никога не съм виждал кон, който да може така да се извива като тоя. Ако бях видял очите му да ме гледат между собствените му задни крака, надали щях да се изненадам. Джордж май му се видя по-смешен от мен. Той пак се обърна към приятеля си.
- Чудно нещо, нали? - забеляза той. - Трябва да има някакво място, където ги отглеждат. - И след това се зае да ближе мухите от лявото си рамо. Аз започвах да се чудя дали не бе загубил майка си, когато е бил малък, и не е бил отгледан от някоя котка.
Джордж и аз се качихме и седнахме, докато дойде Харис. той дойде след малко. Ако питате мене, мисля, че имаше доста елегентен вид.
Конят му хвърли едни поглед, рече "Боже Господи!" толкова ясно, колкото можеше да каже някой кон, и подкара с бърз ход по Фридрих Щрасе, като остави Харис и фантонджията да си стоят на тротоара. Неговият собственик му подвикна да спре, но той не обърна никакво внимание. Те се втурнаха подир нас и ни настигнаха на ъгъла на Доротеен Щрасе. Не можах да чуя какво каза файтонджията на коня - той говореше бързо и възбудено, но долових няколко фрази като:
- Трябва да си спечеля хляба някак, нали? Кой те пита за твойто мнение? Да, много те е гриа, като имаш какво да плюскаш!
Конят прекъсна разговора, като сви по собствена инициатива в Доротеен Щрасе. Това, което каза, струва ми се, беше:
- Хайде тогава, стига си приказвал. Да я свършим тая работа и където може да избираме задните улици.
Срещу Бранденбургската порта нашият файтонджия върза поводите на камшика, слезе и дойде при нас да ни обясни това-онова. Той ни посочи Тиргартен и след това започна да възпява Райхстага. Осведоми ни за точната му височина, дължина и ширина, както го правят екскурзоводите. Сетне обърна вниманието ни на Портата.
На това място конят, който използваше свободните мигове да си ближе краката, обърна глава. Не каза нищо, само погледна.
Файтонджията започна нервно отново.
Оттук конят продължи по "Унтер ден Линден" и нищо не можеше да го накара да не върви по "Унтер ден Линден". Собственикът му го увещаваше, но той си препускаше в тръс нататък. По начина, по който си свиваше раменете при тичането, някак си долавях, че казва:
- Добре де, нали видяха портата? Стига им толкоз.
И така продължи до края на "Унтер ден Линден". Конят скланяше да спре пред всяка забележителност само колкото да можем да я видим и да чуем името й. Всичките обяснения и описания пресичаше просто, като тръгваше нататък."

Трима на Бумел, Джером К. Джером
Публикувай отговор