Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Еми тесах: Чувствам се изоставена от Иван и изплува : чувствам се толкова изоставена от баща ми и пак онова ходещо бебе (аз тогава), което плаче неистово за баща си и го моли да не го изоставя и му казва : татко, моля те, не ме изоставяй, давам ти цялата си сила, цялата си воля, увереност в себе си, душата си, ползвай ги, само не ме изоставяй.

Толкова съм забила на това и нямам никаква идея как да изляза от там и как да си върна силата, волята, увереността и частицата от душата си, които съм му дала. Тъпото е, че хем съм му ги дала, хем съм останала и без баща.

Ти всъщност нямаш нищо общо с начина по който се почувствах. Нещо в ситуацията ме е накарало подсъзнателно да се чувствам като онова изоставено дете.
Последно промяна от Surviving woman на 11 Юни 2017 22:34, променено общо 1 път.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Явно и на мен нещо си ми дала. Време е да си го вземеш обратно. Както от мен, така и от баща си.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

ivangp написа:Явно и на мен нещо си ми дала. Време е да си го вземеш обратно. Както от мен, така и от баща си.
Какво трябва да си взема от теб? Нищо не разбирам. Освен ако не е някаква шега, която не схващам.

Благодаря за жеста, за проксито което ми подаряваш. :) Това надявам се означава, че не ми се сърдиш.

Само да обясня, че Иван онази вечер ми направи прокси по моя молба, но чак днес ми писа какво е усетил, позволявам си да го сложа в темата:

От Иван (прокси):
Видях чернилка в главата ти и в белите дробове. Изчистих я. Усетих голямо объркване. Чистих и него, но не се изчисти напълно. Видях, че няма да умреш. Това е.
Каквото и да съм видял или усетил, не го взимай за диагноза или 100% истина.
Това са субективни усещания, а не е рентгеноскопия.
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Любов »

Surviving woman написа:Еми тесах: Чувствам се изоставена от Иван и изплува : чувствам се толкова изоставена от баща ми и пак онова ходещо бебе (аз тогава), което плаче неистово за баща си и го моли да не го изоставя и му казва : татко, моля те, не ме изоставяй, давам ти цялата си сила, цялата си воля, увереност в себе си, душата си, ползвай ги, само не ме изоставяй.
ето за това мисля, че Иван ти казва да си вземеш от него каквото си му дала. ;)
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Това
Surviving woman написа:..... давам ти цялата си сила, цялата си воля, увереност в себе си, душата си, ползвай ги, само не ме изоставяй.
или нещо подобно.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
user
Активен
Мнения: 104
Регистриран на: 30 Окт 2013 19:40

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от user »

Surviving woman, според твоите убеждения когато правиш подарък на някого можеш ли после да си го искаш?
Ако правиш пренареждане на матрицата можеш да помолиш да ти бъдат върнати подаръците, да разменяш, да повикаш някой или нещо на помощ. При пренареждането можеш всичко и не е нужно да се справяш сама.
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Не знам как да тесам нещо, което не чувствам да е така. В смисъл не чувствам да съм дала нещо на Иван.
Единственото, което чувствам в момента, е чувство на предателство и вина, че въпреки че ми помогна толкова много, аз се обърнах към друг терапевт.
user написа:Според твоите убеждения когато правиш подарък на някого можеш ли после да си го искаш?
Категорично не мога да си поискам подарък по принцип.
user написа:Ако правиш пренареждане можеш да помолиш да ти бъдат върнати, да разменяш, да повикаш някой или нещо на помощ. При пренареждане можеш всичко и не е нужно да се справяш сама.
Нещо не го мога това пренареждане...Когато е в сеанс и някой ме води виждам, че май не е толкова трудно, но сама не се справям с него. Но опитах, по-надолу описвам какво се случи.

Иначе аз вече нямам температура и не кашлям. Само се чувствам много слаба и нямам сили и много ми се спи (особено като правя ТЕС). Имам желание да тичам и да се търкалям по земята (както Иван беше написал някъде), но засега нямам сили да тичам, изморявам се дори само от едно отиване до магазина. А и си мислех дори ако отново имам сили, ще ме срам от хората да тичам... :oops: Оф, този срам все повече изплува, а не съм работила за него все още.

Сега много ме е яд, че не гладувах няколко дни повече, но бях изпаднала в такава паника, най-вече заради тези няколко кризи, че умирам. Май хич не издържам на кризи...

Преди няколко дни докато тесах онова плачещото бебе, осъзнах, че силата, волята и увереността ми са при баща ми, но частицата от душата ми не е при него. Просто я видях. Беше в старото му жилище, където той е живял с родителите си, но него го нямаше там, нямаше никой освен нея. Видях я като една мъничка птичка в клетка, вратата на клетката беше отворена, но тя не искаше да излезе. Бръкнах с ръка да я извадя и да я пусна на совобода, но тя се вкопчи с краката си здраво в клетката и започна да си бие главата в решетките на клетката.

После в сеанса с Алиса работихме за това. След като тесахме доста неща (не помня какви обаче), птичката застана в ръката ми, но не искаше да лети, страхуваше се. Тогава просто й дадохме да гледа филм как това се случва. Занесох я на тесарата, тя полетя и се превърна в силен орел. Въпреки това тя не желаеше това де се случи с нея, тя искаше да си остане в клетката. Известно време след сеанса аз всъщност осъзнах, че изборът е мой - аз мога да бъда тази птичка в клетката, но мога да бъда и силният орел и този избор го правя във всеки един момент.
В момента осъзнавам може би най-големият си проблем - аз тотално не вярвам в себе си. Вярвам, че човек с моята диагноза може да бъде напълно здрав, щастлив, да роди деца и т.н., но не и аз.

В този сеанс осъзнах и колко съм повярвала на лекарите - пак тесахме някакви неща, които не помня и се появиха едни кости на умрял човек, те идваха от хирурга ми, който ми казваше нещо от сорта, че това са кости на жена, която е умряла, защото е отказала операция и мен ме чака същото, после ги връщахме на лекари назад по веригата до първия лекар. Пак тесахме и в един момент се появи една костенурка, която пак я върнах на лекаря и той ми каза, че аз може да съм от малкото му пациенти при които няма да се появи рецидив и ще живея дълго. Но сега като го разказвам просто не го вярвам...

Изплува и една картина как родителите ми са ми отрязали крилете, после ги възстановиха и се превърнах от орел с отрязани криле в истински силен орел с криле. Странно, връщахме се до разни баби и оправяхме и техни проблеми. Например изплува ми как прабаба ми по бащина линия ражда дете заедно с дъщеря си (баба ми) и ужасно се срамува от това, че вече е баба, пък е родила и след няколко месеца бебето й умира (това е истинска история, не измислица). Благодарение на Алиса те - и прабаба ми и бебето намериха покой, но не помня как се случи.

Съжалявам, че не мога да разкажа сеанса, но просто не го помня. Не успяхме да довършим всичко с баща ми, защото изплуваха доста други неща за чистене.

Следващите дни аз продължих с баща ми и тук се опитах да пренаредя Матрицата, как сме всички заедно с баща ми и майка ми и сме щастливи, но нещо не ми се получи.

Остават три неща много силно:
1. Като тесам случки с него нахлува много силен гняв към него и започвам да го бия зверски и да го наричам негодник, чудовище и т.н.

2. Много скоро след този гняв изплува една смазваща болка - аз изгубих сродната си душа и съм абсолютно неутешима (нелепо е, че след всичко, което ми е причинил аз чувствам, че той е сродната ми душа. Знам, абсурдно е, но адски ме боли от това, че съм изгубила тази моя сродна душа).

3. ПО - Опитах се да си върна силата и увереността от него и май изплува много силно ПО, което тесах - аз не мога да си представя какво представлява тази сила и увереност, каква бих била с тях. След тесане на това, си представих, че се сливам със слънцето, че аз съм слънцето и се представих, че това е силата, която имам, че аз съм тази сила и съм напълно самодостатъчна. Въпреки това все още не мога да си представя какво е да съм силна и уверена в себе си (освен в отделни бегли моменти).

Волята май си я възвърнах или развих, в смисъл, че след цялото това тесане последните месеци, като че ли за първи път през живота си разбирам какво е да имаш воля.

С Алиса бяхме стигнали до една моя далечна пра-пра-баба (не знам дали наистина е съществувала или дойде от въображението ми), която беше толкова гневна и нещастна и кълнеше живота и да се затрие този род, имаше и едно огледало, не помня повече. Чистихме по нея. Снощи и днес при тесане пак ми се появи, явно беше останала работа по нея.

От снощи работя за майка ми, защото пак изплува много силна болка, че не съм могла да й помогна. Започнах да тесам и стигнах до това, че тази моя смъртоносна болест (саркома) е моята любов към нея, че това е единственият начин да й покажа моята обич и преданост. След като тесах безрезултатно всички тези чувства, включително една случка (която не бях тесала досега), как един от многото лекари, ми казва, как тя умира. Тогава копирах от сеансите на Алиса и върнах моята болест на майка ми, тя я върна на биологичната си майка, тя на майка си и накрая стигнах до онази гневна и кълняща пра-пра-баба и започнах да я успокоявам и чистя и да я потупвам. Снощи остана недовършено, но днес започнах всичко отначало и стигайки до нея, усетих, че тя е цялата в рани, защото е била бита от мъжа си, също усетих, че тя е сляпа. И започнах да тесам по нея това, което чувства. Дадох й да гушне едно коте, после й дадох да яде гъбена супа, после я изведох в гората и си представих, че БОГ й връща зрението и тя вижда цялата красота наоколо и изцелява раните й. Тя беше много щастлива, аз също, дори се разплаках от радост. И както преди кълнеше започна да ме благославя да имам здраве, дълъг живот, деца, всичко, което поискам. Аз я помолих да благослови и брат ми и да му помогне. И в този момент изпитах желание да му направя Прокси за окото (аз не бях правила досега и не знам дали го направих правилно, в смисъл не си спомнях много подробностите). Не знам дали не си въобразявам, но усетих дори чисто физически мъглата, в която той вижда с това око. Не успях да я изчистя, дойде ми също да повтарям от негово име : аз вярвам в себе си. Може би той също има нужда именно от това - да повярва в себе си.

След това тесане с тази пра-пра баба, се чувствам много по-спокойна за майка ми (но не и за баща ми).

Преди броени дни ми дойде да тесам едни спомени за баба ми и изплуваха едни други много важни осъзнавания, които още не съм тесала, просто нямаше кога - неща, които съм попила от баба ми, която най-много ме е гледала.

- Бездетието, липсата на дете идва от нея. Толкова съм попила цялата й съдба и болка и съм я прехвърлила върху себе си. Чувствам, че като дете подсъзнателно съм взела кръста й в знак на съпричастност и обич към нея и това е един огромен блокаж за това аз да родя дете (най-вероятно не единственият), така го чувствам...

- Срамът ми идва от нея - тя като лазещо бебе е паднала в огнището - изгорила си е едната ръка, която беше обезобразена, в смисъл не цялата й ръка, а само пръстите. Цял живот си е крила пръстите и се е срамувала от хората, включително е успяла някак си да скрие ръката си от дядо ми и от роднините му докато се оженят. После и дълги години срамът й от хората, че не може да роди дете.

- Друг спомен с нея, който много съм попила - запомнила съм я как плаче и то не веднъж, защото са я лишили от наследство, тъй като е момиче. На всеки от братята й са построили по една къща на село, а на нея са дали само пари на сватбата й, които за нищо не са стигнали. Като си спомня за това, нахлува чувството оттогава колко е несправедлив живота, какви гадове са мъжете... И някак си чувството колко прецакана е баба ми от живота и от там колко съм прецакана от живота аз и за да бъда съпричастна с нея трябва да продължа да бъда прецакана.

- Най-вероятно съм попила всичките й комплекси и чувство за малоценност, но засега осъзнавам само горните три неща (плюс съм попила чувството й какво прецакване и "слагане на таралеж в гащите" е да осиновиш дете. Това го бях осъзнала отпреди, но засега не мога въобще да се освободя от него).
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Аз не се чувствам предаден. Така че няма нужда ти да чувстваш вина.
За това, което сте правили с Алиса и след това си ТЕСала сама, браво. Явно дава резултат.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Притеснявам се, че се получава доста хаотичен ТЕС, а както ти беше писал във форума, от хаотичен ТЕС се получават хаотични резултати, така го чувствам. Защото не успявам да довърша нещо и изкача друго, което започвам...Тесам най-силното чувство.

Останаха ми доста недовършени неща, но от събота вечер ТЕСът ми тръгна в коренно различна посока, просто чувството беше много силно и се заех с него...

Та събота вечер бяхме на разходка в парка след дъжда, беше приказно, въздухът беше невероятен, седях сгушена в корените на едно дърво и бях много щастлива. Опитах се да тичам, но нямах сили... :? Помислих си, че толкова години все чакам да съм щастлива като родя дете, а щастието е тук и сега.

Обаче като се върнахме на фона на моето щастие изплуваха спомени колко нещастна бях с майка ми и баба ми, битовите скандали, четири поколения събрани в дядовата ръкавичка, не знаех какво да тесам, толкова бях нещастна и толкова общ беше споменът за целия ми живот.В един момент обаче изплува спомена как майка ми се е върнала от работа, явно адски изморена, легнала си е с дрехите, а аз въобще не й помагам, не знам какво върша в момента, но не й помагам. И изплува огромна смазваща ВИНА, която започнах да тесам...Стигнала съм до момент, в който дори за нещата, за които осъзнавам, че тя не е била права, аз изпитвам ВИНА...Това въобще не е изчистено, струва ми се невъзможно да го изчистя. Как да изкупя вината си като нея вече я няма?

Продължих и на следващия ден със същите чувства на вина. От това тесане за вината към майка ми, изведнъж ми изплува "виновникът" за всичките ми нещастия. Изведнъж осъзнах как от момента в който се е родил брат ми, животът ми се превърна в истински кошмар, как хубавите ми години в които бях Принцесата на баба приключиха и се превърнах в Пепеляшка. И изплува една случка, която доста тесах. Мисля, че оттогава започна всичко, защото брат ми като се роди много го обичах и се грижих за него, но явно тази случка е отключила ревност, чувство на онеправданост, страх от децата. Поне засега не си спомням по-ранни случки с такива чувства, а може и да е имало, просто още да не са се появили в съзнанието ми. Изплуваха ужасяващи чувства, които не съм подозирала, че подсъзнателно изпитвам. Преди бях писала, че си спомням, че съм казвала, че никога няма да имам деца, но не си спомням защо. Е, вече си спомних причината...

Той явно е ходещо бебе и всичко пипа, чупи, къса. Скъсал ми е някакви тетрадки за училище. Аз отивам да се оплача на майка ми, че той ми е скъсал тетрадките и тя ми отговаря, че аз съм виновна, защото не съм ги оставила на недостъпно място. В този момент изпитвам страшен гняв като някаква топка в стомаха. В декларациите включвах : изпитвам този гняв в стомаха/тази топка гняв в стомаха/стомаха ми се свива от гняв.

И тесах и разказвах случката как той ми е скъсал тетрадките, а майка ми мен ме обвинява и това не е честно и справедливо. Колко помагам за него, а накрая аз съм виновна и как изпитвам този гняв в стомаха си. Изплуваха ми и следните неща, които тесах, пак включвайки гнева в стомаха:

- Това бебе ме превърна от Принцеса в Пепеляшка.
- Откакто се роди мама все няма пари и живеем в мизерия.
- То ми отнема свободата.
- Никога няма да имам деца.
- Все аз съм виновна за белите му. Не е честно и справедливо.
- Заради това бебе се мъча като грешен дявол.
- Това бебе ми отне всичко - обичта и грижите на мама и баба. Сега аз трябва да се грижа за него и да му слугувам. Искам си свободата.
- Хем изпитвам огромна обич към това бебе, хем страшен гняв към него.
- Боли ме сърцето, че толкова съм се грижила за това дете, а то се оказа пълен неблагодарник.
- Децата са паразити и неблагодарници.
- Не мога да се освободя / не искам да се освободя от този гняв в стомаха, защото той ме пази "да не си сложа таралеж в гащите" с едно бебе и да си съсипя живота, както вече ми го съсипаха с това бебе.
- Не мога да се излекувам / не искам да се излекувам от саркомата, защото защото тя ме пази "да не си сложа таралеж в гащите" с едно бебе и да си съсипя живота, както вече ми го съсипаха с това бебе.
- Не мога да се излекувам / не искам да се излекувам от микроаденома на хипофизата и високия пролактин, защото те ме пазят "да не си сложа таралеж в гащите" с едно бебе и да си съсипя живота, както вече ми го съсипаха с това бебе.
- Нямам никакви сили да се грижа за едно дете.
- Страхувам се, че може да отгледам поредния неблагодарник.

Може и да е имало още неща в този дух. Последно днес като тесах за това, изплуваха болка и отчаяние как съм изоставена от баба ми и майка ми заради това бебе. Но сега като описвах какво съм тесала и се възвърна топката гняв в стомаха.

За пореден път се удивлявам как ТЕС изкарва някакви подсъзнателни емоции от мен, които въобще не осъзнавам. Нямах идея за всичките тези чувства и че тогава съм си сложила такъв блокаж да имам дете и че изпитвам такъв неистов страх. В момента най-силен е страхът от това да не отгледам едно дете, което да се окаже пълен неблагодарник и да не се държи зле с мен.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Alisa »

Чудесна работа, продължавай!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Когато осъзнаеш, че всеки, включително ти, във всеки един момент прави най-доброто на което е способен, няма да се сърдиш на никого и няма да изпитваш вина.
Сърдиш ли се на слънцето, че грее и на дъжда че е мокър. И да им се сърдиш те ще спрат ли да бъдат такива каквито са. Само себе си тровиш с тези негативни емоции. Не помагаш на брат си, на майка си или на когото и да е с тях.

Важното е не кой какво е направил и дали е бил прав или не. А КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ СЕГА за да живеем по-добре и да се чувстваме по-добре.

Ако отговорът на горния въпрос е да изпитваме вина, тъга, гняв, срам и т.н. то трябва да изпитваме тези чувства.
Ако отоговорът е друг, то трябва да направим това, което другият отговор изисква.

Толкова е просто. Но не е лесно поради навика и убежденията наложени ни от поколенията преди нас. И въопреки това, никой друг не може да направи промяната освен самоте ние.

Всеки навик се създава и променя с ПОВТОРЕНИЕ и ВРЕМЕ.
Създайвай си навика да се чувстваш добре и да правиш необходимото.
Това става с Повторение и изсиква време.
Та събота вечер бяхме на разходка в парка след дъжда, беше приказно, въздухът беше невероятен, седях сгушена в корените на едно дърво и бях много щастлива. Опитах се да тичам, но нямах сили... :? Помислих си, че толкова години все чакам да съм щастлива като родя дете, а щастието е тук и сега.

Обаче като се върнахме на фона на моето щастие изплуваха спомени колко нещастна бях с майка ми и баба ми, битовите скандали, четири поколения събрани в дядовата ръкавичка, не знаех какво да тесам, толкова бях нещастна и толкова общ беше споменът за целия ми живот
В този пример, когато са ти изплували спомените за майка ти и баба ти, е трябвало да ги заместиш със спомена за парка и дървото. ВЕДНАГА щеше да изпиташ отново щастие вместо нещастие.
Спомените за майак ти и баба ти щаха да се появят оново в съзнанието ти и ти пак щеше да ги заместиш със спомена за парка.
И така отново и отново. Това се нарича ПОВТОРЕНИЕ.
С ВРЕМЕТО и ПОВТОРЕНИЕТО ще си изградиш навик да се чувстваш добре.
А междувременоо ще правиш това, което трябва да правиш за да си здрава.
Ако си здрав и се чувстваш добре, няма какво да ти попречи да си родиш дете.

Постоянно се оплакваш как този и онзи са ти виновни, че си такава каквато си.
Да те са направили това, което са направили и ти си направила това, което си направила.
Това е минало. Не можеш да го промениш. какъв е смисъла да продължаваш да го ровиш.
Гледай напред и мисли какво можеш да направиш ДНЕС и СЕГА за да се чувстваш добре и да си здрава.
След това го прави. Малки стъпки всеки ден. Повтаряй малките стъпки често и скоро ще закрачиш широко, че ще можеш и да тичаш, ако пожелаеш.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

След около 7 месеца ежедневен ТЕС съм наникъде. Все още имам болки на мястото на операцията, особено при нерви и стрес, пролактинът ми е 1110 (а трябва да е до 496), боли ме кръстът. Нямам никакво подобрение на физическо ниво.

Според Алиса аз продължавам да искам да съм жертва и принцесата на баба и съответно болна. Съпротивата ми май е непробиваема. Мисля, че ми каза, че стоя между живота и смъртта и не избирам нито едното, нито другото и съответно не искам да поема отговорност за живота си.

Имах и имам големи нерви с един страшен теч от съседката отгоре. Тя ми прехвърли цялата си отговорност като ме накара да търся майстори и да й оправям бакиите. Аз реших, че това е по-малкото зло и поне осигурява достъп, а евентуално дело ще се точи години наред и не знам какъв ще е изходът от него. Проблемът е, че след всеки ремонт течът ескалира и става все по-огромен и зловещ. Последно ми се каза, че аз съм виновна за всичко, аз съм извикала майстори, които нищо не са направили и повече никога няма да се осигури достъп да се оправя този теч, писнало им било от ремонти. Последните три месеца съм тесала много за това, включително и с Алиса тесахме, но ефект за ситуацията никакъв.
Говорих с един съдебен експерт, който ми каза, че вече дори да заведем дело, след като ние сме извикали майстори, ще се окажем ние виновни, а не тя. Сега разбирам, че тя постъпи много хитро, а ние много глупаво. Чувствам, че съм изгубила всичко, което имам, цялото си наследство, плюс ми виси огромен кредит на главата за жилище, което с този теч няма никаква стойност и ситуацията няма изход. Знам, че аз съм привлякла този проблем подсъзнателно, но колкото и да тесам, решение засега поне не идва.

Докато тесам все ми изкача притеснението за този теч и за кредита, който изплащам за това прогизнало жилище, с което няма оправия. Понякога се успокоявам и после пак.

За периода, през който не съм писала съм тесала доста неща и сама и с Алиса. В смисъл не съм спирала. Правя и Лечебният код и Възстановяване на връзката.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Ако има урок в това, което ти се случва, който ти все още отказваш да научиш, какъв би бил този урок?
Какво се опитва животът да те научи за самата теб?
Ако твоята най-близка приятелка имаше твоите проблеми и бе минала по същия път какво би я посъветвала?
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Любов »

Хей, здравей, ще се включа и аз с насока над, която можеш да помислиш и да поработиш. :) Казваш, че имаш съпротиви, със сигурност ще имаш, всяка промяна е плашеща, особено когато много дълго време сме били в определена позиция или ситуация, че подсъзнателно отказваме да пуснем програмата, модела или "болестта", помисли от всичко това, какво положително или какво ти носи или дава, което чрез точно този начин получаваш. Може би някакво внимание, или някаква грижа, съчувствие, все нещо има...
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

ivangp написа:Ако има урок в това, което ти се случва, който ти все още отказваш да научиш, какъв би бил този урок?
Какво се опитва животът да те научи за самата теб? Ако твоята най-близка приятелка имаше твоите проблеми и бе минала по същия път какво би я посъветвала?
Урокът за мен е, че здравето и животът ми са по-важни от течове, жилище и пари и си го набивам постоянно в главата, но тази постоянна тревожност си стои. Сега си осъзнавам миналите грешки, но не мога да върна времето назад и да ги променя...

Вчера бях при един лекар - иглотерапевт - изключително човечен и внимателен. В момента съм с иглички в ушите. Ще се опита да ми помогне за болката на мястото на операцията и за болките в гръбнака с тези иглички. Единствено това било безопасно за мен. Каза че е рисковано да ми слага големи игли в тялото и да работи за други проблеми. Не разбрах защо, но според него има риск от рецидив с големите игли. Обясни нещо от сорта, че ако ми възвърне баланса има вероятност организма ми да отиде или в едната крайност на оздравяване или в другата на активизиране на злокачествените клетки. Наистина не го разбирам...За хормонален баланс може да се работи евентуално една година след операцията. С един апарат ми проверяваше меридианите, доколкото разбрах са ми доста объркани енергиите - троен нагревател, черен дроб и панкреас бяха доста зле, но не само това, просто не питах повече.

Разбрахме се да спра газта, тибетски лекарства от известно време не взимам, демек оставам само на игли, ТЕС и Лечебен код. Препоръча ми да си направя кръвен тест за непоносимост към някои храни и да ги спра. Според него това ще ми помогне да усвоявам добре храните и да ми се подобри имунната система.

Каза че е много рисковано за мен да раждам, но накрая добави, че все пак раждането и смъртта са Божа работа.

Тъй като на няколко пъти ми повтори да мислим за осиновяване, през нощта се бях събудила и си го представих това осиновено дете и почувствах как все едно някой ми отскубва сърцето и го захвърля в калта. Започнах да тесам как са ми отскубнали сърцето и са го хвърлили в калта. После почувствах, че тези чувства са на баба ми и започнах да тесам на нейните точки и да тесам от нейно име. След това изплува - аз съм никой и нищо без собствено дете пак от нейно име.

При темата за осиновяване изплуват много силни чувства - болка, отчаяние, гняв, горчивина, страх, чувство на обреченост и на страшно прецакване - може да има и още, все едно е по-добре да умра отколкото да си причиня това нещастие. Някак хем са налице моите страхове заради тези караници между майка ми и баба ми, хем съм попила цялата горчивина и разочарование на баба ми и блокажът е огромен.

...................................................................................................................................
Искам да попитам достатъчно ли е да тесам, че искам да съм жертва, за да се освободя от тази съпротива? Просто не ми е ясно как се променя модел, който определя всичките ти мисли, действия, въобще целият ти живот.
Тесах: "искам да съм жертва. Кога за първи път го поисках?" Изплува ми онази случка, която бях тесала от гледна точка колко съм изплашена и ужасена от биологичната ми баба, която беше жив скелет и умираше. Тогава бях получила страхова невроза и само като затворех очи и виждах нея, гробове, мъртъвци, не можех да спя сама.
Сега ми изплува друг аспект и осъзнаване от тази случка: колко е хубаво, че съм толкова изплашена и страдам, баба спи до мен и ми държи ръката, мама е страшно загрижена за мен, двете - баба и мама може би за първи път са толкова сплотени около моя проблем и не се карат. Не съм сигурна, но може би тогава подсъзнателно в мен да е останало колко е хубаво да страдам. А може и да има други случки, не знам коя е първата и определяща.
Да продължавам ли да тесам тази случка? Въобще не мога да преценя дали има някакво освобождаване.

.........................................................................................................................
Вчера стигнах до едни много грозни емоции, които повечето хора крият от другите, та понякога дори и от себе си, защото ако се стремиш да бъдеш добър човек как ще изпитваш завист и злоба :?: Та така и аз като се появят ги криех и потисках, а вчера просто ги оставих да текат. И реших да го споделя пред всички - нека всички видят колко лош, завистлив и злобен човек съм и да изпитам и срама от това. Лошото е, че засега тези емоции не мърдат - колкото и да тесам си стоят на 10.

Всичко започна от едно предаване, в което гледах как една циганка си е оставила трите породени дечица голи и боси заключени в една барака - извеждаха ги с полиция и социални. В момента в който ги увиха в одеялата, от една страна ми стана страшно жал за тях, а от друга - изпитах страшен гняв, че на тази циганка й се дават тези деца, а на мен не, разревах се и започнах да тесам : защо на една неграмотна, миризлива и безхаберна циганка й се дават тези три деца, за да ги захвърли, а аз не мога да имам дори едно :?:
После изплува един спомен, който бях тесала и сама и с Алиса от коренно различен аспект - отчаянието и болката как си губя ембриончетата. Но сега аспектът беше друг. В кабинета лекарката ми казва, че имам извънматочна бременност и трябва да се махне тръбата ми. Излизайки от там виждам други бременни жени с големи коремчета. Започнах да тесам - "моето дете ще бъде убито, а децата на другите жени ще живеят. Защо? С какво съм по-лоша от другите? Животът е толкова несправедлив. Изпитвам болка, завист и злоба към тези жени и страшен гняв към БОГ". На карате точката добавях "въпреки това аз съм добър човек и се приемам такава каквато съм". Също и потупвах себе си в онази сцена.

.........................................................................................................................
Бях тесала и за пролактина - изплува ми, че високият пролактин ме пази да нямам овулация, за да нямам дете, за да не се повтори същата трагедия - за да не оставя сираче, както майка ми остави брат ми. Също ми изплува онзи спомен, когато майка беше станала поръчител на една жена, която я беше завлякла и заради това бяхме изпаднали много, бяха доста страхове и емоции покрай това тогава.

От един спомен с депресия, питайки кога за първи път съм изпитала това - ми изплува как все едно аз съм младо момче, катастрофираме и съм със счупен гръбнак и умирам в големи мъки. Потупвах го и постепенно се успокоих.

А един път от някакво тесане, не си спомням какво, се виждах и чувствах като негърка с много деца, всички бяхме голи и децата умираха от глад и жажда и преживях цялото отчаяние от това, плаках и тесах тази жена.

Не знам дали наистина се връщам в минали животи или просто това е някакъв символ за това, което чувствам. Ще обясня защо се съмнявам. Веднъж тесах един спомен как майката на едно бивше гадже ме обижда и овиква колко съм недостойна за сина й и споменът продължи как ме души и ме убива. После се виждах как лежа мъртва. А тя физически не ме е докосвала. Според Алиса това е символ как съм се почувствала тогава.

............................................................................................................................

Да споделя нещо, което може да е от полза за някого. При последния сеанс с Алиса тя съчета ТЕС с Тета лечение. Бях пробвала Тета по книжки, но не ми се получаваше, не се бях сетила, че двете могат да се правят заедно. Съчетанието между двете ми въздейства силно. След това пак бях тесала с Тета за някакви болежки и в един момент просто единственото, което исках е да бъда чист проводник за Духа и Вселената и ми дойде да тесам: "Създателю на всичко, което е, заповядано е да съм чист Твой проводник. Заповядано е всички енергийни блокажи в тялото ми да бъдат отстранени. Заповядано е енергията да протича свободно през тялото ми. Направено е, направено е, направено е".
Трудно ми е да опиша чувството, но се получи много силно свързване с Вселената.

...........................................................................................................................

Другото нещо, което установих - като правя бързия ТЕС и накрая кажа - спокойствие, стигам много бързо до успокояване, макар и временно. Иначе не съм много сигурна как да го използвам и какъв е чалъмът му на бързия ТЕС.
Любов написа:Хей, здравей, ще се включа и аз с насока над, която можеш да помислиш и да поработиш. :) Казваш, че имаш съпротиви, със сигурност ще имаш, всяка промяна е плашеща, особено когато много дълго време сме били в определена позиция или ситуация, че подсъзнателно отказваме да пуснем програмата, модела или "болестта", помисли от всичко това, какво положително или какво ти носи или дава, което чрез точно този начин получаваш. Може би някакво внимание, или някаква грижа, съчувствие, все нещо има...
Аз бях стигнала до това, че искам да съм болна, за да са мили и добри хората с мен. Доста го тесах, но не мога да преценя дали се е изчистило.

Мисля, че промяната е трудна и защото човек не знае как да бъде друг, дори не може да си представи какво представлява. Поне на мен ми е идвало това чувство, че не мога да си представя какво е да съм силен човек и съм го тесала.

Преди известно време ми се случи нещо много странно - точно тогава бях много спокойна, прахосмукирах вкъщи и изведнъж от нищото, изпитах някакъв абсурден страх - че може да изпусна тръбата на прахосмукачката и тя така да се завърти, че да ми изсмуче окото. Имала съм всякакви страхове, но никога такъв абсурден и откачен страх. Чудех се дали откачам, как може след толкова работа върху себе си с ТЕС да се случва това.

Като го разказах на Алиса, тя ми обясни, че при негативни емоции мозъкът ни произвежда определени вещества, с които тялото ни е свикнало, дори може да се каже, че е пристрастено. Когато се освобождаваме от тях, мозъкът ни вече не произвежда тези вещества и за да си ги набавим си измисляме някакви абсурдни страхове.
Публикувай отговор