Страница 1 от 4

Дневникът на chaika

Публикувано на: 08 Фев 2017 09:28
от chaika
Здравейте!
„Познавам“ ТЕС от 20 дни, използвам ТЕС от 18 дни примерно. Забелязах я в едно клипче в ютюб. След това прочетох книгата на И.Петърнишки онлайн. На следващия ден отскочих до книжарницата да я взема. Докато я четях за 3ти път ми излязоха резултати от контролна цитонамазка – ПАП 3 Б. Коментарът от лекарката беше, че има възпаление на шийката на матката и изменени клетки и следва биопсия и че това се води предраково състояние, което може съответно да се влоши, да се оправи или да се задържи така незнайно колко време. /Малко предистория: в началото на ноември цитонамазката беше ПАП 3 А и след косултацията с лекарката ми бяха изписани едни гъби, повишаващи имунитета. Носейки резултата към кабинета за коментар се бях настроила за колпоскопия и биопсия, даже си бях взела пари за упойка. Тръгнах си от кабинета малко изненадана, че не се действа по въпроса, а се експериментира с хранителни добавки. Когато отивах към кабинета с втората цитонамазка в края на януари, бях вътрешно убедена, че няма да направя биопсия и че има начин да се възстановя по друг начин – това дето лекарите му викат „спонтанно излекуване“ . След като лекарката видя изследването, каза че трябва да се действа с прицелна биопсия, беше готова да я извъши веднага. Казах и, че ще помисля и ще и се обадя./
Започнах Предизвикателството /преди 10 дни/, като много се затрудних с декларацията. Не изпитвах никакво физическо усещане и не успях да извадя никаква емоция. Скалъпих една суха декларация, съдържаща диагноза – ама едвам ми излизаха думите от устата... Обаче едно от първите неща, които запомних от прочетеното е, че по-добре да се прави ТЕС, отколкото да не. Така че... В това време разглеждах форума и прочетох някой дневници, посъбрах впечатления, информация, почерпих вдъхновение. Даже се заринах с информация, отварям книгата за справки постоянно, защото се обърквам. Знаех, че ще направя В мир със себе си, обаче не се сетих за случки, които да запиша. Към 3тия ден на Предизвикателството започнах да се прозявам на някой точки, всеки път точките бяха различни и не установих зависимост. На 4тия ден усетих пареща болка на мястото на възпалението. Както се знае, невъзможно е да усещаш това място... помислих си че съм се повлияла от прочетеното в дневника на Мая. После си помислих, че дори и да е така, що пък да не се повлияя и от щастливата развръзка . Болката ми беше пареща и ми приличаше на „люта“. Натъпках това в декларацията и отшумя след около 3 ТЕСа. След няколко дни това се повтори. На 6тия ден ме връхлетяха разни случки – о време е за В мир със себе си. Записах, каквото се сетих (към 30 ) – до днес продължавам да дописвам, май няма да ми стигне тетрадката. Чистя по 1 дневно, един път успях да изчистя 2.
Относно Предизвикателството – към 5 -6 ден декларацията ми се трансформира, стана някак по-мека, по ми харесваше. Помислих си дали да не започна от начало... но оставих нещата така да си се трансформират естествено. На 6ти ден единия път много ми се дорева по време на потупване на точката под зърното от дясно.
Потупване: Започнах с ОР с дясна ръка. След някой ден опитах да сменям ръцете – с лявата беше голяма забава – все едно се тупах с тояга :D . След още някой ден намесих точката на китката, после тази под зърната, после тази на врата. В зависимост от ситуацията, понякога карам само на ОР.
Декларация 1: .... среднотежка дисплазия на шийката на матката.... освобождавам от среднотежката дисплазия на шийката на матката сега
Декларация след няколко дни: ...... възпаление на шийката на матката и това ме кара да се страхувам ......... възстановявам напълно от възпалението и се освобождавам от страха с лекота
Това е накратко за сега. Ще се радвам на насоки и забележки, защото съзнавам, че човек допуска грешки, когато е новак ;)
Благодаря!
Поздрави!

Re: Дневникът на chaika

Публикувано на: 08 Фев 2017 17:38
от ivangp
Първо - Добре дошла!
Радвам се, че писа и сподели.
Добро ти е началото и е важно, че не си се отказала въпреки привидната липса на емоции, а си правила ТЕС с това, което си имала - диагноза. Това не е най-добрият подход, но е по-добро начало от липсата на начало.
Добре ти се развиват нещата и е много полезно да слушаш интуицията си за съставяне на декларации.
Търси емоциите. Те са там. Може да си ги потиснала, но сега с ТЕС ще ги освободиш и ще започнат да излизат на повърхността.

Вкаравай всяко физ усещане, като парене и т.н. в декларациите си.
Не знам коя книга си чела онлайн и коя си купила. Дано да е новата.
Пиши редовно за вси1ко, което ти се случва.
Продължавай да ТЕСаш ежедневно.

Re: Дневникът на chaika

Публикувано на: 09 Фев 2017 10:11
от chaika
Привет!
Благодаря Ви за топлия прием и насоките.
Декларацията се промени в : ...... имам възпаление на шийката на матката и стомаха ми се свива от страх ......... аз се възстановявам напълно от възпалението на шийката на матката и се освобождавам от страха, който стяга стомаха ми сега
Взела съм си новата книга с бяла корица издание 2015
Други работи, които се случват след старта на Предизвикателството:
Установих, че ми е най-приятно когато шептя по време на ТЕС. Не успявам да се концентрирам наум и нещо не ми е наред когато говоря на глас /незнам какво/.
Опитвам да правя сутрин и вечер визуализация на напълно здрава матка, виждала съм преди години моята на монитор по време на преглед. Погледнах няколко картинки в нета, за да имам повече материал, но всички бяха здрава и поразена една до друга. Сега не мога да се абстрахирам от картинката на поразената и когато започне да ми се появява в съзнанието, веднага спирам. Като цяло ми е трудна тая работа, повече от минута незнам дали успявам, но смятам че ми липсва тренинг.
Когато започнах Предизвикателството, не използвах сол, намесих я по-късно и постепенно.
Още в първите дни забелязах, че ходя по-изправена. Обикновено ходя изгърбена с раменете напред. Има още какво да се желае, но със сигурност разлика има. Да отбележа, че не съм тесала това, мисля че се получи естествено. Няма как да не ме радва, разбира се ;)
Миналата седмица възобнових посещенията си на йога практики. В 2010 и 2011 се занимавах редовно 1-2 пъти седмично и това ми носеше много спокойствие. Прекратих, защото инструктурката замина за чужбина и се занимавах в домашни условия вяло и затихващо. В следващите години така и не потърсих друго място, на което да ходя на йога, измислях си 20-30 причини като се запитам „що не се занимавам или що не се позаинтересувам къде се провеждат такива практики...“ Когато причините, които си измислях не ми харесваха, измислях още, за да съм по-убедителна пред себе си. Причините бяха коя от коя по-несъстоятелни... Сега съм много доволна, много се зарадвах, че тялото помни и макар че се записах за начинаещи, много бързо влизам във форма.
Усещам се по-жива, по-енергична, по-свежа, по-ведра, по-усмихната. Рязко спадна яда, гнева, дразнението - и на работа, и у дома. Забелязавам, че света се променя, вероятно защото аз в някаква степен се променям.
За В мир със себе си: Вчера никак не ми се получи. Освен че се сетих за още 5-6 случки /те са аналогични-мисля че причината е една/, друга работа не свърших. Нещо обърквам техниките ли... затруднявам се. Ще прочета пак как се прави и ще пробвам същата случка от вчера.
Поздрави!

Re: Дневникът на chaika

Публикувано на: 09 Фев 2017 22:17
от ivangp
Визуализирай поразената. Виж какви емоции ти изизат като я гледаш. Чисти ги с ТЕС. Като ги изчистиш всичките до 0 ще можеш да визуализираш и здрава.

Записвай всички случки, които си спомняш. Чисти ги една по една. Не мисли, че знаеш къде е корена и каква е причината. Подсъзнанието ти знае по-добре от съзнанието.

Re: Дневникът на chaika

Публикувано на: 11 Фев 2017 17:04
от chaika
Благодарности за насоките!
Чайкини вълнения:
- Опитите с визуализациите продължават. Изчистих 2 емоции, но мисля че има още. Като изчистя нещо, все едно че площта на поражението намалява. Притеснява ме, че визуализациите са кратки.
- Днес цял ден съм с усещането за пълно здраве. Докато потупвам по време на Предизвикателството успявам за кратко да си представя идеално здрава шийка на матка.
- Усещам болка, когато тупам точката от дясно на ръба на ребрата. Много ми е приятно да тупам точките на врата – все едно живителна сила облива торса ми – и ги тупам повече и по-силно отколкото останалите.
- Понякога се прокрадват мисли, че нещо бъркам като ТЕСам и веднага ТЕСам това.
- Вчера много добре ми се получи чистенето на случки – изчистих 2 и се изтощих :D
Това се сещам за сега.
Поздрави!

Re: Дневникът на chaika

Публикувано на: 12 Фев 2017 09:23
от ivangp
Супер! Продължавай все така!

Re: Дневникът на chaika

Публикувано на: 13 Фев 2017 10:33
от chaika
Днес експериментирах по следния начин:
Не успявам да визуализирам преди заспиване и след събуждане. Отворих картинката на шийка на матка /напъно здрава и поразена/ на компютъра и закрих с ръка поразената шийка. Гледах здравата извстно време. Това докато ми се разтопи солта. След това си работих по Предизвикателството и добре си представях здравата шийка по време на тупането. В главата ми се завъртя „усмихната“. После седнах да пробвам визуализация, достигнала съм 5-6 мин, картината става по-наситена и „усмихната“ . Като я разглеждам, забелязвам нещо долу в дясно /да кажем 5%/, което не е идеално като останалата част. В следващото изпънение на Предизвикателството реших да крача, нещо ми се промени напомнящата фраза, стори ми се подходящо и продължих така. В последните дни ми се запушва лявото ухо, докато „предизвикателствам“.
Моля Ви, ако има нещо неправилно, да ме поправите.
Благодаря много 
Поздрави!

Re: Дневникът на chaika

Публикувано на: 13 Фев 2017 18:59
от ivangp
Добре е. Продължавай!

Re: Дневникът на chaika

Публикувано на: 14 Фев 2017 16:36
от chaika
Днес от обяд я виждам здрава, спокойна и чиста. Чувам "супер" от някъде. Много се вълнувам. Много е приятно :)

Re: Дневникът на chaika

Публикувано на: 15 Фев 2017 07:53
от chaika
Добро утро!
Имам нужда от помощ за изчистването на една случка, която 3ти ден въртя.
Аз съм в детска градина в начална група. На масите сме за следобедна закуска, после ще има игра на двора /мисля че е пролет/. Аз не искам да си изям храната, бях злояда. В градината бяха предупредени от родителите ми да не ме тормозят да ям, че у дома ще се оправят с мен. Другарката Христова /тогава бяха другарки, не госпожи :)/ ме издърпва от столчето и ме хваща за дясното ухото. Започва да ме влачи към склада с играчки /там беше стаята за наказани/. По пътя буквално ме вдига от пода за ухото. Аз пищя и се страхувам, че ще ми се скъса ухото и се чувствам безпомощна. Спомням си как се хващам с дясната ръка за задника и, а с лявата за корема и, за да не вися и виждам бута и. Хвърля ме в стаята и ме затваря. Аз клеча в един ъгъл до едно камионче, ухото ми гори и рева като тъпан. След като се успокоявам, виждам всички играчки около мен и се заигравам с тях, като си викам „те са на двора и нямат играчки, пък аз имам всички играчки на света“. Возя една кукличка в камиончето и съзирам закачалка с палтото и шала /пъстър/ на Христова. Обзема ме злоба и желание да ги съдера, за да си отмъстя. Не ги докоснах, защото се страхувах какво ще стане после.
Тази случка я бях забравила и скоро се сетих за нея. Чудя се как може да се сещам за подробности /напр. пъстър шал в червено-розова гама или какво съм си мислила тогава/, като преди 10 дена въобще сякаш не съществуваше. Та до хвърлянето в стаята може би пообработих нещо, сега като мисля как и висях като маймунче вкопчена с ръце и гледайки бута на другарката, по-скоро се усмихвам, отколкото да се чувствам уплашена и безпомощна, но нататък нещо зациклям.
Моля Ви да ми помогнете с продължението на обработката.
Благодаря предварително за отделеното време и вниманието!
Поздрави!

Re: Дневникът на chaika

Публикувано на: 15 Фев 2017 22:04
от Alisa
Би могла сега да си позволиш онова, което тогава си искала да направиш, но не си посмяла.
Би могла сега да заявиш нещо, което сега ти хрумва да заявиш, като удачно в някой момент в случката.
Може да повикаш родителите си в случката, да видят какво прави другарката и да ги оставиш да се оправят помежду си.
А може да извикаш някакво друго същество, човек или не, да направи нещо, каквото, малката ти, искаш.
Такива нещица.

Re: Дневникът на chaika

Публикувано на: 16 Фев 2017 00:08
от ivangp
Докато ТЕСаш визуализирай няколко пъти как й съдираш шала и палтото.
След това й кажи как се чувстваш и какво мислиш за нея.
Остави я да ти отговори и да ти каже тя как се е чувствала и защо е постъпила така.
После ти й отговори и така докато всичко е изказано и от двете страни.
След това й прости.

Re: Дневникът на chaika

Публикувано на: 16 Фев 2017 17:19
от chaika
Действам! Благодаря и на двама ви!

Re: Дневникът на chaika

Публикувано на: 22 Фев 2017 09:56
от chaika
Привет!
Разбрахме се с другарката Христова! Беше тегаво и бавно, но след много опити занулих всички отровни емоции, които тази случка ми навяваше. Направих и шала на пух и прах, чак се изненадах от бруталната агресията, която проявих. Изпитах срам :oops: , че съм направила това и го изтесах. Палтото само го стъпках, нямах желание да се занимавам с него, някак не ми пречеше. После обсъждахме ситуацията, тя не ми се сърдеше накрая, аз също нямам отношение в момента към нея. Малко изостанах с плана покрай тази случка, но понеже за сега е най-старата, за която се сетих, реших че е важно да я изчистя. Продължих с една от около 10 г възраст с уплаха ми от куче. После имам доста подобни – като видя голямо куче се смразявам, заставам в ступор, имам чувството, че ще припадна. Да уточня, че кучетата не са ме нападали, по-скоро идват да ми се радват. Опитах техниката на върха на пръста с най-ранната случка, после въртях на дясно и прегръщах кучето. В следващите случки, мисля че забелязах лавинния ефект, защото бяха доста по-слаби физическите усещания, които изпитвах. Но пак ги тесах, за всеки случай.
Продължавам по списъка (който междувременно още се увеличава).

Re: Дневникът на chaika

Публикувано на: 22 Фев 2017 10:11
от chaika
По Предизвикателството:
След като си направя дадена сесия, понякога се шашкам, че например съм пропуснала да тупам някоя точка. Друг път пък се чудя да не съм направила нещо неправилно, отварям книгата и сверявам стъпка по стъпка и излиза, че всичко е наред. Успокоявам се, обаче не разбирам тези съмнения в себе си.
От 3-4 дни, докато обикалям по точките, виждам едни „бели човечета“, които са много организирани и стройно подредени, с идеални форми, усмихнати, енергични и щастливи. Реших, че това са моите здрави клетки и се радват, че са здрави. Понякога ми казват „супер“ и си се движат напред, за да си вършат работата.
С визуализацията сутрин и вечер още не съм се справила добре. По- ми се получава по друго време на деня. Предполагам, че след събуждане и преди заспиване ще е по-ефективна, но дано има ефект и през деня...