Страница 1 от 3

Много много неща

Публикувано на: 19 Яну 2017 01:12
от Sunflower
Здравейте!
Първо да кажа, че се радвам, че ви открих и второ - предварително се извинявам за дългия пост, защото съм сигурна, че ще е такъв (Ето го и черно на бяло чувството за вина).
Мисля, че е добре преди да разкажа за запознанството ми с ТЕС, да кажа горе-долу и какви са проблемите ми. Осезаемите здравословни проблеми започнаха през април 2013 г. - 4 месеца след внезапната смърт на баща ми, на която бях и свидетел. А емоционалните - доста по-рано - ще кажа само, че родителите ми никога не са се разбирали, което е много меко казано. За около месец стигнах до психиатър и антидепресанти, които не ми помогнаха и спрях след 2-3 месеца. По същото време имах късмета да започна психотерапия при един от най-добрите в областта специалисти, на когото цял живот ще съм благодарна, че ме извади от доста дълбока дупка за около година и нещо, без да плащам нищо, предвид тогавашното ми окаяно финансово положение. Смея да твърдя, че сеансите при него доста ми помагат сега и с ТЕС, тъй като доста добре се научих и да се самоанализирам, да търся къде се самосаботирам и да назовавам точната емоция, която изпитвам.
Няколко месеца след голямата криза напуснах работа, бях безработна за 5-6 месеца и после намерих работата, която бях решила, че искам. Само че след 5 месеца я напуснах, защото се преместих в друг град заради партньора ми, с който поддържахме връзка от разстояние вече близо 2 години. Още с преместването ми започнаха опитите за забременяване, които се увенчаха с успех 8 месеца по-късно, но за съжаление бременността приключи в 8-9 седмица с мисед аборт, т.е. плодът загива в утробата и не се изхвърля. Бях решила да не се давам, но... месец след това започнаха моите кризи, изразяващи се с внезапни пристъпи на прескачане на сърцето, много ускорен пулс в спокойно състояние и силен страх от смъртта. Да вметна, че и тук напуснах много трудно намерената си работата, тъй като не издържах психически и не можех да работя с тези симптоми. Все още съм безработна ( казвам го, защото съм убедена, че е важно).
Днес, година и половина по-късно си давам сметка, че това най-вероятно са панически атаки, след безбройните изследвания, холтери, лекарства и ходене по доктори. Оказа се, че си имам и предполагаемо Хашимото, без ТАТ и МАТ антитела, но висок ТСХ. И отново 7 месеца безуспешни опити за забременяване. И така - декември беше непоносим за мен, с почти ежедневни кризи, а също и нощем ми се случва да се събуждам с ужасно ускорен пулс и с чувството, че умирам. (Вече съм ТЕСала няколко пъти ужасяващия страх от смъртта и сякаш нещата се подобриха.) Има още много за разказване, но няма да прекалявам.
Попаднах случайно на информация за ТЕС през април 2016г. Тогава ми попаднаха едни видеа в Ютюб на Дейвид Уолфи -"'7 days to freedom'' мисля, че се казваха. Съдържат единствено обобщаващи твърдения, но тогава сякаш ми паснаха и усетих положителен ефект още на първия ден. Продължих и седемте дни и сякаш наистина имаше подобрение на състоянието ми. После ги изоставих. Правих няколко нови опита, междувременно бях открила и форума, но го бях оставила да си чака в ''reading list-a". В един момент ТЕС се оказа единствената ми надежда. Купих книгата, която започнах да чета чак след седмица, докато дочета "За трудностите в живота" на Петър Дънов, която също много ми помогна и препоръчвам горещо на хората с "вечни" проблеми. Изчетох и тук доста неща. Все още не съм пробвала всички техники. Започнах ежедневно ТЕСане на най-осезаемите ми болежки + "В мир със себе си". Мисля, че засега това е удачен вариант, тъй като се усещам по-добре от преди 2-3 седмици. И да - настроила съм се за продължителна работа, защото знам, че имам ужасно много да чистя. Моля за съвети и препоръки! Така като си гледам поста, май обичам да се оплаквам. Имам още много да ви споделям и питам, но засега е това. Благодаря ви предварително! :)

Re: Много много неща

Публикувано на: 19 Яну 2017 01:42
от Sunflower
Пропуснах да кажа, че вече си излекувах един цистит само с 2 ТЕСания, който е хроничен и ми е още един "бонус" от след аборта. Тъкмо се бях завайкала, че пак ще трябва да гълтам антибиотици и чак се изненадах, че се изпари. :D Така, че съм убедена, че ТЕС работи, но имам още много да уча и да ТЕСам.

Re: Много много неща

Публикувано на: 19 Яну 2017 10:19
от ivangp
Добре дошла.
На прав път си.
Това, което правиш с ТЕС за момента е правилно.
Продължавай в същия дух и пиши редовно за успехи, затруднения и прозрения!
Т.е. превърни тази тема в свой дневник където да проследяваш и описваш прогреса си.

Re: Много много неща

Публикувано на: 19 Яну 2017 14:03
от bubolechka
Здравей :) Може ли да споделиш как тесаше цистита си ?

Re: Много много неща

Публикувано на: 19 Яну 2017 14:57
от Sunflower
Аз лично, свързвам цистита с моята нетърпеливост и желание нещата да се случват както и когато аз искам, а също и с моята радразнителсност. Затова декларацията ми беше нещо от сорта на: "Въпреки, че съм нетърпелива и радразнителна, и имам ужасен цистит, аз напълно и безрезервно приемам себе си." Общо взето, опитвам да намеря емоция, която да свържа със симптома. А понякога в самия процес ми изскача и друга емоция. И почвам с нея.

Re: Много много неща

Публикувано на: 21 Яну 2017 18:13
от Sunflower
Да споделя малко впечатления и прозрения...
Да си призная, и мен малко ме домързява да ТЕСам по 10 пъти на ден и откакто съм започнала "В мир със себе си", от около 10 дни, правя ТЕС по 2-3 пъти на ден - един път - чистя най-често само по една случка от миналото, но правя по доста обиколки, втори път - ТЕСам възпалението на щитовидната жлеза или прескачането на сърцето, и трети път, ако получа още някакви неприятни симптоми, което не е рядкост. Знам, че е малко, явно ще трябва да ТЕСам и мързела. Искам да споделя как разбирам, че съм стигнала до ниво 0 на изпитваната негативна емоция - след като завърша последната обиколка, поемам дълбоко въздух и издишам. Ако усетя приятни тръпки по средата на гръбначния стълб, преминаващи и към стомаха (като при радостно усещане), значи е 0, ако не - продължавам, докато ги усетя.
Един пропуск от моя страна - нещо бях пренебрегнала 9-те гами и си ТЕСах без тях, но въпреки това пак усещах ефект. От днес ги включвам и сякаш наистина улесняват процеса.
Друго - от ден-два усещам и някои симптоми, с които започнаха всичките ми оплаквания преди около 3 години и които бяха заменени от други, по-силни като усещане. Дали е нещо като връщане по обратния път... Не знам...
И още нещо - винаги сядам да правя ТЕС с нещо за писане пред себе си. Пиша си основното негативно чувство, което изпитвам, както и нивото му - и при всяко намаляване го отбелязвам, докато стигна до 0. Изглежда ето така: Вина - 7-5/4-3-1-0 примерно. Мисля, че това, че изписвам и виждам 0-та накрая, ми помага да си досамовнуша, че вече не изпитвам дадената емоция по отношение на конкретната случка. Не знам дали е правилно, но така го усещам.

Re: Много много неща

Публикувано на: 22 Яну 2017 12:58
от ivangp
Писането е терапевтично само по себе си.
Мързелът е всеобщо заболяване, което се лекува само с работа.
На прав път си.
Дисциплината е решението на проблема ти с мързела.
Трябва да си наложиш да правиш по-често ТЕС. И да поставиш ТЕС като основен приоритет в живота си през следващите няколко месеца.

Re: Много много неща

Публикувано на: 24 Яну 2017 16:58
от Sunflower
Благодаря за отделеното време и насоките.
Да, писането наистина е терапевтично, но някакси, се чувствам малко неудобно да седна да пиша за най-съкровените си чувства, желания и минали преживявания във форум, който, макар и анонимен, си е публичен. Може би трябва да си водя дневник, който да пазя с парола, която само аз знам, защото като правя ТЕС и си записвам някои от нещата, които ми изплуват, чак се смущавам, че аз си ги прочитам, а какво остава друг, ако ги прочете.
Зная, че трябва да правя ТЕС много повече пъти дневно, но все още се "офлянквам". Въпреки, че не работя, все не мога да се организирам да правя повече от 2-3 на ден, но пък хубавото е, че поне отделям повече време като седна. Но ще гледам да си налагам да ги докарвам поне до 4-5.
От няколко дни си имам и чисто нови симптоми - болки в ставите, които чак днес започнах да ТЕСам. Зададох си и въпроса "Защо чак днес?" и си дадох 2 отговора: 1. Може би ми се иска да ме боли и 2. Не ми се е струвало толкова сериозно, защото болките не са силни, имала съм ги и преди и са отшумявали. От друга страна безумно много се страхувам да не би да имам ревматоиден артрит, който също е автоимунно заболяване, защото ендокриноложката ми каза, че автоимунните заболявания най-често са в "букет" от няколко. Въпреки, че при мен Хашимотото не е доказано на 100%, защото нямам антитела, а само висок ТСХ и области на повишено кръвоснабдяване от дясната страна на щитовидната жлеза. Да ТЕСам този страх ли?
Общо взето много страх има в мен и най-вече страх от болести. А освен това и страх от изоставяне, от поемане на отговорност, страх, че никога няма да намеря призванието си, страх от страха и какъв ли не още страх. Откривам си още чувство на вина, гняв към себе си, към другите, завист, ниска самооценка, недоверие към другите, прекомерно желание за контрол и какво ли още не и направо не знам откъде да започна. Направо се питам как съм могла да стигна до тук.
И сега нещо много съкровено: Преди няколко дни стигнах до важно прозрение. ТЕСах чувството за вина по отношение на това, че съм почувствала облекчение от смъртта на баща ми. Обикновено след 2-3 обиколки започвам с позитивни утвърждения, но в случая бяха по-скоро оправдания като "Няма защо да се чувствам виновна, защото той ни тормозеше, заради тежката си зависимост от алкохола, посягал е на майка ми, заплашвал я е дори в мое присъствие, че ако усети, че умира, ще убие и нея, заради което не веднъж съм си оставала вкъщи, за да я "пазя"..." и т.н. Ами какво да ви кажа, може да е коравосърдечно, макар че мисля, че не е, но и помен не остана от чувството ми за вина. Разбира се, че ми е тъжно, че вече го няма, все пак ми е баща и много неща е направил за мен, но мисля, че вече съм в границите на "здравословната тъга".
Но... имам още много работа...

Re: Много много неща

Публикувано на: 25 Яну 2017 01:02
от akb
Аз не всичко записвам в дневника си тук, а и не е нужно де. Тук има голяма доза анонимност, което е добре. Скоро ще си направя една Гугъл таблица да си записвам темите, по които ще тесам и към тях всички декларации. Колкото повече тесам и толкова повече излизат. А мисля че е важно да ги имаме записани някъде, защото след време ще ги погледнем и ще се надъхваме още повече. Странното е че резултати при мен има, дори и при не активно тесане. По-точно странно ми е усещането след това, сякаш не е било. След като изчистя накакво чувство и мога да бъде себе си.
Иначе от последната ти публикация усетих, че имам и аз някои страхове като теб. Така че е полезно да се споделя.
Може да видиш първата публикация в моя дневник (дневникът на А), където си правя списък с всякакви емоции и страхове. Човек може да преоткрие себе си в този списък. :D

Re: Много много неща

Публикувано на: 25 Яну 2017 09:47
от ivangp
Sunflower & akb, щяхте ли да пишете в този форум, да ползвате ТЕС и да виждате резултати, ако други хора преди вас не бяха писали тук? Ако всеки се бе скатавал да си изживява самостоятелно и вкъщи негативните емоции и не бе споделял тук щеше ли да има този форум и ползите, които извличате от четенето на постовете на другите хора?

Страхът от разкриване на собствените чувства, емоции и скрити демони е също за ТЕС. :idea:

Re: Много много неща

Публикувано на: 27 Яну 2017 18:11
от Sunflower
И на двата въпроса отговорът ми е "Не". Не бих казала, че толкова се страхувам от разкриване на чувствата, емоциите и скритите ми демони... По-скоро се чувствам малко странно да споделям толкова лични неща, за първи път пиша повече от едно мнение във форум и сякаш въпреки вътрешната ми съпротива, успявам да споделям доста лични чувства, преживявания и прозрения. Надявам се това да е от полза, както за мен, така и за други хора със същите или подобни на моите проблеми.
За пръв път от много време насам имам чувството, че съм намерила "нещо", което наистина действа и би могло да ми помогне, както и съмишленици в това направление. Мисля, че се движа все повече към откриване и по-голямо доверие към другите, стигайки до прозрението след няколко ТЕСания, че проблемите ми със щитовидната жлеза се дължат на предпазливост и недоверие към другите.
Само с пустото му прескачане на сърцето не можем да се разберем - свързвам го със страха, но знам ли..., може и да бъркам. Днес след близо час ТЕС, както си седях спокойно на дивана и хоп - прескок, и след още 10 секунди пак хоп - подскок и съответно започва бясно блъскане със пулс около 120, веднага започнах ТЕС и от 10 стигнах между 0 и 1 за 2-3 обиколки. НО ужасно се изнервям и се измъчвам и се чудя до кога ще ми се случва тая гадост, няма ли най-накрая да мога да живея спокойно, без да си мисля кога ще ми прескочи отново сърцето...:( И това съм го ТЕСала многократно : "Въпреки, че ужасно се страхувам да не би сърцето ми отново да прескочи, ...." Да, сякаш има подобрение или ако се случи, е леко, но днес не беше леко, а искам напълно да се отърва от това прескачане. Как ми се иска да живея нормално...Знам, че има хора с много по-тежки състояния, но само който го е изпитвал, би могъл да знае колко е отвратително. Май трябва да спра да се жалвам и да се захващам да ТЕСам, че явно има още много за ТЕСане....

Re: Много много неща

Публикувано на: 28 Яну 2017 07:50
от ivangp
Моето сърце прескача по подобен начин откакто съм на 6 години. Не съм го ТЕСал. Не ми пречи. Приел съм, че се случва и знам, че ще продължи да бие. Просто имам някаква вътрешна увереност.
Ритъма му се променя когато съм нервиран от нещо. Така че с успокояването ти по принцип и сърцето ти ще си регулира ритъма.

Re: Много много неща

Публикувано на: 28 Яну 2017 13:42
от Sunflower
Да, и аз съм сигурна, че и при мен е от нерви, но въпросът е, че най-често ми се случва, когато си седя уж спокойно, или докато се храня, гледам ТВ или други такива спокойни дейности. А иначе като се нервирам е почти сигурно, че ще попрескочи няколко пъти. На мен ужасно ми пречи, сравнявайки живота си преди и след началото на този проблем. При мен се появи няколко седмици след аборта и може би е провокирано от проблема със щитовидната жлеза, не знам... Но имам надежда, че ще успея да се отърва напълно, ако успея да си оправя всичките емоционални багажи дето ги мъкна от малка. Наистина много ми се насъбра и явно абортът беше пикът на всичко.
Благодаря за отделеното време и внимание! Означава много за мен!

Re: Много много неща

Публикувано на: 06 Фев 2017 16:09
от Sunflower
Имам нужда от малко помощ! Тези дни ми се върти в главата, че многото ми болежки и симптоми произлизат и от нуждата от внимание. Като малка много често боледувах и тогава не се е случвало баща ми да не се прибере или да се напие. Значи най-вероятно, подсъзнателно съм задействала механизъм, който кара тялото ми да се разболява, за да ми се обръща внимание, а и за да предпазя майка ми. Само че не успявам да си съставя декларация. Иска ми се да изровя чувство, а не да е нещо от сорта на: "Въпреки, че изпитвам нужда от внимание и това кара тялото ми да се разболява, за да го получа, аз...."
Иначе продължавам с "В мир със себе си" бавно, но славно. Най-често ТЕСам по един-два пъти на ден, но за повече време, около час. Мисля, че така съм по-продуктивна и успявам да се настроя и съсредоточа повече, отколкото ако ТЕСам много пъти на ден.
Поздрави на всички ТЕСачи на усещания! :)

Re: Много много неща

Публикувано на: 07 Фев 2017 17:13
от ivangp
Много е вероятно търсенето на внимзание да е подсъзнателен ПО за разболяването.
Той най-добре се чисти със случки. Търси случки в детството си, когато си била болна и са ти обръщали внимание, най-вече баща ти. И такива в които той не ти е обръщал внимание или направо си те е пренебрегвал, или поне ти така си го почувствала - че те игнорира и пренебрегва, значи не те обича.