Дневник на буболечката

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Здраейте ! Незнам дали някой ще ми коментира дневника , но искренно се надявам.Започнах ТЕС от няколко дни.Преди това пак бях пробвала и знаех за него ,но едва сега реших да му отдам повече време и усилия.
Изумена съм как помага ..направо нямам думи..... започнах с главоболие и разни болежки почти всеки път ми минаваха и то само от най-много три кръга тесане.Имам и други проблеми с мисленето ,със самочуствието и разни страхове заела съм се да работя с тях.Но за сега чистя стари рани.Преди 5 мин реших да тесам за детството ми.Как родителите ми не са ми давали любовта за която съм копняла.Тесах как съм се чуствала тогава и сега.Как са се държали с мен и т.н.Не очаквах толкова емоционално да го приема направо съм потресена.Още на първия кръг изпаднах в сълзи и сополи.Като без да мисля какво да казвам всичко ми идваше като спомени и изброявах това което усещам и излиза от мен.Как са ме наранявали по безброй начини.На втория или третия кръг изпаднах в някакво състояние направо се тресях бях се потопила изцяло в емоцийте дето идваха от мен.Плаках със глас и усетих колко мъка има в мен и как тяхното държание сега се отразява на самочуствието и виждането на света около мен.Разтреперих се и от емоций и чувства, Почувствах се точно тогава като малка в същите моменти и изживявах всичко.Нямам време за повече ТЕС ,че отивам на работа и неискам да ходя с подути очи.Но и тези няколко кръга ми отпушиха малко негативни емоций ,малко по-леко ми е.

Дали е правилно за НФ да сменям на всяка точка каквото чувствам от вътре,а не да е една и съща.Като е същата и го казвам механично и няма ефект ?
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на буболечката

Мнение от ivangp »

Както на теб ти идва и както има ефект за теб е най-добре.
Съветвам те да се заемеш сериозно, ама много сериозно с Процедурата - В МИР СЪС СЕБЕ СИ
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?f=4&t=1371
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Започнах Мир със себе си.Още с първото мислене на лоши спомени написах към 50.И постоянно се сещам и за други.
Малко ми е трудно на някой ... Тесам да кажем 2,3 кръга и емоцията се променя и понякога незнам как да продължа за да е докарам до 0.Стигам до едно ниво 2 да кажем от ниво 7,8,9.
Другото което забелязах като грешка е ,че понякога се гледам отстрани като тесам.НЕ го правя нарочно така си ми става автоматично.Ще се опитвам да не се случва.

Тези дни като тесах за баща ми как се е държал със мен осъзнах от къде имам страх да не се проваля.Сега този страх ми е най-проблемен.Спомням си като малка как само ме гледаше в ръцете и какво правя само да сгреша нещо ми се викаше изруд , за нищо не ставаш, не гледаш ли ...ако се спънех примерно по пътя ми викашее тупал,гледай къде ходиш,ходиш кат приятели.Като не е бил на кеф(почти сто процента от времето) все ми викаше за всичко.Даже имам бледи спомени как като още по-малка като ми викнеше и ме размяташе като прани гащи аз плачех и неможех да си взема въздух и заеквах.Майка ми като ме успокояваше аз неможех да и обясня какво е станало от заекване.Много ме беше страх от него.Покрай него винаги се стягах и гледах да не се проваля,да не се спъна,да не кажа нещо за което да ми вика.А той когато ме докарваше до плач след това съжаляваше ,гушкаше и успокояваше.И после пак докато не го хванат пак лудите.СЕга като го споделих това май ми стана ясно защо нямам доверие на мъжете и все мисля ,че колкото и добре да се държат с мен те ще ме наранят и някак си ме е страх от тях.Мисля си ,че те ме мислят за глупава ,неможеща и по-нисша от тях точно както се държеше и баща ми с мен.Даже и да е най-милия мъж на света аз пак го усещам като заплаха и че е нещо повече от мен.Така съм си изкривила психиката и виждането ,че се "гледам" през на дргите очите как изглеждам за да се предпазя от това някой да се държи зле с мен.Опитвам се да го променям поне го осъзнах ,че го правя а преди си го правех без да знам ,че го правя....
Имам още много да споделям , но се разтроих като записах за баща ми.Сега ще потесам пак за него да изкарам някоя сълза.

Само искам да питам тъй като най-голямие проблем ми е страха да не се проваля ,стягам се , не мога да се отпусна , имам натрапливи мисли като съм с хора дето приемам за авторитети или съм на кафе или някъде на маса за мен е АД.Трябва ли първо да изтесам всички стари случки и тогава да се заемам със страха или мога и сега да работя с него.Просто немога да живея нормално.Излиза ми се,живее ми се , канят ме на рожден ден нямам търпение да ида , но като стане време да ходя и започва страха.Опитвам се да се успокоя , няма защо да се притеснявам равна съм с останалите и т.н ,но не помага.Страха се изявява като симптоми като:
-Стягане на цялата глава ,налягане , напрежение най-вече около очите (сякаш ще ми изкокнат), стягане на челюста , изтръпване на устните
-стягане в гърлото,буца , гласа ми се променя губи увереност сякаш ще заплача всеки момент
-замайване , сякаш влизам в тунел ,размазва ми се погледа и сякаш виждам през тунел и ми се изключва периферното зрение
-стягане и най-вече болка в гърдите и пулсираща болка малко по-нагоре от гърдите на коста(като дете имах артрит и там ми се надуваше коста сега също ако съм под стрес повече време)
-стягане на раменете и врата
-топка в корема
-стягане на дланите от напрежение
Ясно ми е ,че всичко това идва от стреса и борба или бягство или замръзни.
Срам ме е ако след тези симптоми се получи ЗАМРЪЗВАНЕТО.За да се предпазя автоматично се вледенявам и не мърдам ,което преди не ми се случваше все бягах или се борех със страховете ,но в последно време и замръзвам.

-като бягам от страха се чувствам депресирана и смазана без грам самочуствие
-като се боря със страха се чувствам като луда сякаш се боря с някакви демони в мен и от вън си личи ,че нещо не съм в час накратко -откачалка
-като замръзна от страха чувствам ,че съм толкова различна от другите.Как никой не се притеснява толкова само аз съм толкова сдухана и си представям както си мислят вече хората за мен.И аз да видя някой без причина да стой като дърво без да мърда с ококорени очи и аз щях да му се чудя кво му е като няма причина да е така.

И при трите случая няма хубав край.ТРудно ми е да приема страха и тези скачащи мисли една след друга ,дето ми се натрапват и немога да спра да мисля и да бъда тук и сега както другите хора.

Мисля да започна със симптомите дето избройх.Бях пробвала няколко пъти , като че ли не ми се получава специално със този страх.Не мога да изпитах хубаво емоцийте дето го описах като тесам , може би толкова не ги искам ,че не си позволявам и да ги изпитам ....
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Днес започнах да тесам първата ми паника когато пуших трева и започнах да се притеснявам ,че ме гледат хората и че се провалям.Днес ще тесам нея няколко пъти през деня , дано успея да е изчистя.По -скоро знам ,че може да се изчисти просто ми е трудно да не се гледам отстрани и да изкарам емоцийте.За първи път стана , даже сега ми някакво странно... немога да го опиша.Прозявах се и ми текнаха няколко сълзички.
Случката беше в голяма компания,те ми предложиха да пуша трева за първи път ,аз неисках вътрешно ме спираше нещо ,нямах желание да пробвам ама нали всички пушеха и да не остана по-назад.Та дръпнах няколко пъти и след няколко минути сърцето ми заби като лудо и мислите ми бяха край умирам.ВСичко ми се въртеше ,гледах се сякаш от страни.Сякаш тялото не беше мойто.УСещах се залепена към дивана и всичко ми тежеше неможех да си мръдна нищо.След това ми мина мисъл ,че се излагам.Всичко се промени , от ведра обстановка стана в филм на ужасите.Забавено , звуците се изкривиха , интерпретирах като заплаха всичко , някой ако ме погледнеше веднага си мислех ,чеси мисли нещо лошо за мен и ,че се излагам.Мисля ,че от там започна страха ми или поне това е най-ранната случка която си спомням.Не че преди това не ми е пукало от хората ,но не съм се паникиосвала.Даже като се страхувах се чуствах по-силна в слабоста си.Но след тогава като се смени картината с брутална и всичко се промени.
Мисля ,че много ми помага да пиша всичко това.Даже и никой да не отговаря ми помага да осъзнавам.Много хубава идея за дневник :)
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на буболечката

Мнение от ivangp »

Всеки ден ТЕСай поне по една случка от списъка ти.
Когато се смени емоцията започни да ТЕСаш новата емоция.
ТЕСай всяка емоция до край, т.е. докато стане НУЛА.

Всеки един от симптомите на страха ТЕСай ПООТДЕЛНО до НУЛА.

Освен случките ТЕСай всяка друга негативна емоция, която се появи в
ежедневието ти, в момента, в който се появи.
Чисти я до НУЛА.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Дневник на буболечката

Мнение от Alisa »

bubolechka, привет!
От гледна точка на ТЕС е добре да виждаш през собствените си очи миналите си преживявания. Когато обаче ти се случва да видиш миналото си аз отстрани, представи си че сегашната ти отиваш при миналото си аз и тупкай по неговите точки, а то да си казва какво и къде чувства. Като му мине, виж как се чувстваш и ти, благодари му и може да се слеете в едно или каквото там ти дойде, като естествена реакция. Така се прави в "Пренареждане на Матрицата с ТЕС".
Успех!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Да , мерси Алиса ще пробвам задължително.Не винаги се гледам отстрани , но като стане и няма ефект особен.Може би съм нова и не съм свикнала да визуализирам.Имам и много въпроси кое как да направя , но гледам да чета да не натоварвам с едни и същи въпроси хората дето отговарят.
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Здравейте отново,вчера се скрих в един ъгъл на работата и тесах :D
От сутринта бях станала е една тревожност и кофти мисли.Мислех си ,че пак затъвам ,че изпадам в депресия ,че всичко което съм постигнала до сега рухва.Чувствах ,че съм в безисходица.
и тесах така:

"Вч ме е страх много да не се проваля отново,аз ..."

НФ:

"Страх ме е да се проваля"
"Неискам да се депресирвам"
"Няма да мога да се справя този път"
"ще затъна"
"Отивам пак в дупката"
и др,

След няколко кръга ми стана смешно вече,че това няма как да стане.Тревогата намаля и се успокойх.
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Междудругото разнищих още нещо за себе си.Сякаш ми светна като лампичка.

Принципно съм човек ,който необича да му казват какво да прави,обичам да си казвам мнението,да си отстоявам думите,да казвам какво мисля право в очите и т.н.Но когато преди години когато започнах да се тревожа за глупости и лека полека се депресирах и усещах как се изгубвам, как изгубвам себе си.Станах страхливка и по закона на привличането привлякох много кофти случки и хора.
Скарах се с всичките ми приятелки , без да знам те мислили план как да ме злепоставят.Направили клип с мой най-гадни снимки и с мойте тайни и всичко което може да ме злепостави.И много други неща.
Бях станала много неуверена.Страх ме беше за всичко ..аз дето не ми пукаше кой какво мисли за мен се превърнах в една ходеща тревожна топка нерви :D Някак си се приех за жертва тъй като получавах паники и т.н и незнаех какво ми се случва и хората започнаха да си променят отношението към мен.
Защооо за бога тогава не знаех ,че всичко идва от мен.Че аз съм отговорна за това ... Сега поемам отговорност за всичко в моя живот и знам ,че аз градя и привличам хора и обстоятелства според мисленето си.АЗ се бях приела за жертва , за страхливка , че нямам вече лична сила ,че съм никоя и т.н и всичко това се случи.Аз си го пожелах и то стана.
Сега го осъзнавам ,но тогава обвинявах всички ,че не ме подкрепят, че са лоши.
След като се сбих с едно момиче в училище и се изложих няма да казвам как ... и още много подобни случки все с излагане... аз се сринах и си казах ,че повече НЯМА ДА СИ КАЗВАМ МНЕНИЕТО НА ХОРАТА ,НЯМА ДА ГИ НАРАНЯВАМ , ЩЕ КАЗВАМ ТОВА КОЕТО ИСКАТ ДА ЧУЯТ,ЩЕ СЕ НАГЛАСЯМ,ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА БЪДА ПРИЯТЕЛКА С ВСИЧКИ И Т.Н ....само и само да не се държат с мен зле.
И какво се случи загубих своята автентичност и хората се отдръпнаха още повече от мен.Те ценяха това ,че въпреки че не им харесва моето мнение аз съм искрена.

Сега в днешно време ми е трудно да бъда асертивна.Има страх ,че ако бъда себе ще изгубя тези които обичам и ще страдам като преди.Ще остана сама както тогава.Нямах приятелки , приятели , гадже нищо.Бях сам сама депресирана готова да се самоубие.Сега ме е страх ,че ако кажа нещо ще нараня човека.Че ще избухна някога и ако се отпусна да бъда себе си ,ще се скарам с някой познат или колега или приятел и той ще ме остави и няма да мога да го понеса....
Май трябва да чистя това ,че тогава ме зарязаха всички приятелки .... че не са ме подкрепили в труден период за мен.Мислех си тогава,че като съм силна забавна всеки е с мен а като бях тревожна ,страхлива всички ме оставиха.Ето намирам ,че все още ги обвинявам ,че са ме оставили и не са ме разбрали....

Писна ми да не бъда себе си.Така се чувствам подтисната и че не живея собствения си живот... Спирам се да правя смели постъпки от страх.А аз не съм това ..
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на буболечката

Мнение от kisssy123 »

Здравей Буболечка! :)
Припомни си всички конкретни случки, за които се сещаш, свързани с тези моменти и ги тесай една по една:
bubolechka написа:когато преди години когато започнах да се тревожа за глупости и лека полека се депресирах и усещах как се изгубвам, как изгубвам себе си.
................
Скарах се с всичките ми приятелки , без да знам те мислили план как да ме злепоставят.Направили клип с мой най-гадни снимки и с мойте тайни и всичко което може да ме злепостави.
..............
Сега го осъзнавам ,но тогава обвинявах всички ,че не ме подкрепят, че са лоши.
..............
След като се сбих с едно момиче в училище и се изложих няма да казвам как ... и още много подобни случки все с излагане... ....................
Май трябва да чистя това ,че тогава ме зарязаха всички приятелки .... че не са ме подкрепили в труден период за мен.
...................
Ето намирам ,че все още ги обвинявам ,че са ме оставили и не са ме разбрали....
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Много работа ме чака.....Щях да почвам да тесам тези случки с приятелките ми,но първо реших да проверя от старите случки дето тесах дали са останали емоций.Е имаше емоций тесах около половин час една случка ,като ми излезнаха и други спомени към случката.Тесах всичко.Плаках много,но незнам защо като тесам тесам и излизат емоций и понякога изведнъж хоп и сякаш ми се затваря в подсъзнанието и уж няма емоция ,но по скоро има но някак си има защита и неискат да излизат повече.После като тесам пак на другия ден и става.Сега също изведнъж както тесах и сякаш забравих всичко и неможех да тесам с емоций и спрях.Може би се събра много плачене и е трябвало да си почина.Утре пак по тази случка.Тя имала толкова много аспекти.Аз тесах само случката и някои неща за които се сетих а сега изнинкаха и още и още.Явно ще падне тесане , толкова подтискане с години наред няма да ми е лесно. :shock:
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на буболечката

Мнение от ivangp »

Добре се справяш. Най-важното е че продължваш с ТЕС всеки ден и не се отказваш.
Много работа те чака, но след година ще си щастлива и доволна, че си я извършила.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран на: 26 Май 2009 15:16
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Re: Дневник на буболечката

Мнение от Яна »

Успех, Буболече!
На мен все още ми е трудно да приема, че доста от нещата, над които работя изискват търпение и упоритост и не стават да се оправят с една-две сесии... а вече толкоз години лъкатуша по ТЕС пътищата. :mrgreen:
Много харесвам тази мисъл (цитирам по памет):
"Не се отказвай, защото ще отнеме време. Времето така или иначе си минава." :mrgreen:
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Благодаря ви ,че ме подкрепяте по пътя.. знам че ще е трудно и пътят ще е дълъг.

Днес мисля да тесам тревогата си.Тези дни имам пак натрапливи мисли и немога дасе справя с тях.
За тия дето незнаят какъв е механизма им ще уточня:
-Натрапва ти се мисъл или чувство(отрицателно естествено) което е обратно на това което вярваш ти.
Давам пример ако момче което играе футбол и много добър във това и той си го знае ,но след определени обстоятелства е под стрес на него му се изпраща ФАЛШИВА тревога с лъжливи мисли (всичко идва от адреналина при стрес и страх)
Може да му дойде мисъл или чувство ,че той неможе да играе футбол.Но нали са натрапливи те му взимат от времето и той неможе да мисли за нищо друго освен за това.И да иска да мисли за друго е много трудно.Както и майка която обича децата си която е под стрес може да има мисли ,че ще ги убие ,ще ги хвърли през терасата и т.н. Тези мисли ги имат почти всички хора ,но когато им се противопостави някой за него стават натвапливи.Колкото повече не ги искаш , толкова повече се засилват!

Това е механизма им.Аз ги получих преди много години когато бях неуверена и под стрес.
Сега макар и години по-късно се опитвам да се справя с тях.Много време се борих с тях при което ги усилвах ,но тогава изобщо не ми е идвало на ум да пусна чичо гоогле и да проверя за какво иде реч.

Тук и друго да вмъкна.Че егото играе главна роля в филма тоест какво искам да кажа...
Когато на майката с детето и дойде тая мисъл ,че ще убие детето си тя веднага реагира така:
-"Аз съм се побъркала,сигурно съм луда ...как може да си мисля ,че искам да убия детето си.Ами ако наистина го направя ? Ами ако го наръгам или хвърля през терасата? Трябва да изгоня тези мисли аз не го искам това " (примерно)

И сегаа това его вижте го къде е ....тя ЗНАЕ ,че обича детето си но неможе да приеме тази мисъл.Тя е неуверена в момента и макар много дълбоко тя да знае ,че това никога няма да го направи започва да се съмнява в себе си.
Момчето с футбола пък ще се стегне като играе и на всяка цена ще иска да играе перфектно както до сега ,защщото знае че може ! Но тъй като неможе да спре да мисли за това ,че неможе той няма да е адекватен , ще е под стрес, стегнат и т.н и ще играе все по-зле и по-зле.Той на ВСЯКА ЦЕНА иска да е както преди и толкова силно се опитва да изгони мислите и страха ,че се засилва стократно и се "проваля" в неговите си очи.Самочуствието му се снижава и ако няма кой да му каже какъв е механизма той ще се бори , бори и накрая или ще му писне и ще каже ,че не му пука и ще приеме провала ( при което страха ще изчезне) или ще се откаже да играе и ЩЕ ПОВЯРВА на ФАЛШИВИТЕ СИГНАЛИ.

Тук справянето е такова.Приемаш мислите до край.Но не е толкова лесно както го пиша в момента с лекота. Иска се много смелост да кажеш , нека се проваля ,нека всички да се смеят , нека да хвърля детето си през терасата и т.н.. Самото ЕГО неиска да го приеме и те спира и те кара да се бориш и бориш.......

Когато години наред си се борил с мислите и опитваш всячески да ги ИЗБЕГНЕШ идват и ритуалите.
Например идва мисъл на жената с детето ,че ако не скокне 100 пъти с ляв крак детето и ще умре.И тревогата не спира докато тя не скокне сто пъти с ляв крак.Това е ритуал с който тя се опитва да премахне тревогата.Но така се задълбочава всичко.

С години всичко се автоматизира.Ти започваш да правиш без да се замисляш неща ,които да те спасят от страха и тревогата.

Може да не е ритуал може да е на чисто мисловно ниво.Така съм аз.Когато ми дойде фалшивата тревога аз започвам да мисля много.Не правя нищо физическо ,но мисля и мисля и уж измислям нещо от което ми олеква.Но следващия път това нещо НЕ ДЕЙСТВА и аз трябва да мисля дурго нещо ... Така до безкрай,, става все по-трудно защото колкото повече мислиш за фалшивата тревога толкова повече ти е подхранваш и викаш в ежедневието си.

В сегашно време се опитвам когато дойде тревогата ДА НЕ ПРАВЯнищо за да се предпазя от нея.Тоест да е изтърпя.Без да се захващам за мислите и дасе поддавам да мисля за нея.Което е адски трудно ,само който гго е преживял знае какво е.
Справянето с натрапливостите отнема години и то с терапевт ! ( казвам като се е влачело с години и е станало част от характера)
Много ми е трудно ,но напредвам бавно и славно.

Предните няколко дни,се справях с тревогите и се чувствах уникално.Но когато сега пак ме налегнаха ,по скоро те винаги ме налягат въпроса е как аз ще реагирам на тях.
Когато съм добре и сякаш забравяш какво е като си се притеснявал и си казваш айдее оправих се ,колко ми е хубавооо всичко свърши ! ДА ама НЕ ! Идва друга мисъл ( по-плашеща от предната ,защото страха е умен) и се шашкам на ново и тревогата е по-силна.След което автоматично започвам да мисля как да се справя ,защото нали е ново нещо.Така може до безкрай.С хиляди мисли цял живот :D :shock:

Старото мислене не действа и се търси ново .... и въртележката се върти и аз си съм на нея !

Така стига с обясненията дано е станало ясно за какво иде реч.

Сега мисля да тесам така :

"Вч , не искам да приема това ,че може да се проваля отново аз ..."
-неискам да приема мислите
-неискам тази тревога
-немога да си позволя да се проваля
-ако се проваля ще се срина отново

В момента се съпротивлявам на страха аз го усещам.И го мисля постоянно... И немога да го приема ,защото ще го направя с мисли уж че го приемам.. което пак си е хващане в мрежата на страха.
Ще тесам така пък да видим каквото стане.
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

https://www.youtube.com/watch?v=z-Y3K25aZbk

Намерих клипче на ТЕС точно за моя проблем тупаме се заедно с жената :)
Публикувай отговор