Страница 1 от 1

Дневникът на julisa

Публикувано на: 25 Яну 2016 17:00
от julisa
Здравейте,

От доста време се каня да започна този дневник и мисля,че моментът вече не търпи отлагане. В момента съм доста объркана и отчаяна и се надявам пишейки да подредя нещата в главата си.

Ще започна с малко предистория. Вмъквам един цитат от друг форум - писано е през септември 2010.

,,Открих ТЕС преди седмица, купих книгата, изгълтах я , успях да се включа на семинара във Варна. Засега правя по 2-3 ТЕС-вания дневно и още смилам информацията.
Имам доста въпроси...

Стигнах до ТЕС, защото доста се притеснявам за сина си. Той се роди със вродена сърдечна малформация- Тетралогия на Фало. Оперираха го, когато беше на 1г.9м. Операцията мина с много усложнения, около месец беше в реанимация и висеше на косъм. Сега е вече на 9г., но има остатъчна периферна стеноза на клоновете на белодробната артерия, трикуспидална и пулмонална инсуфициенция, т.е дясната камера не работи съвсем както трябва. От тази пролет се появиха и дяснокамерни екстрасистоли и му предписаха лекарства за това.

Та засега правя следното:
1.ТЕС за моите притеснения за здравето му. Декларацията е ' Въпреки,че се притеснявам за сърцето на Вики, аз напълно и березервно приемем себе си'. Ако в момента има физическо усещане за страх променям декларацията с конкретното усещане- 'Въпреки,че усещям стягане под лъжичката...', или'Въпреки,че имам болки в лявото слепоочие'
2. Правя ПРОКСИ на Вики. Тук Декларацията е 'Моето сърце работи с ритъма на радостта'
Някак си не ми се иска да се вторачвам в конкретните проблеми на сърцето му. А може би трябва да ТЕС-вам това последното? Струва ми се,че ако почна да ги нищя един по един прекалено задържам внимание върху конкретните проблеми newsm78
3 Вечер, преди да заспят и на двете деца им правя потупвания по точките, докато ми разказват как е минал денят... Засега им хареса ,,


След около 20-на дни тесане имаше планов преглед при кардиолог и 24-часов холтер за екстраситолите - резултатът - екстрасистоли вече има в рамките на допустимото и спряха лекарствата за тях, които пи 6 месеца.
Оттогава досега - всяка година това изследване се повтаря - няма екстаситоли, по останалите параметри положението се задържа без усложняване, даже има леко забавяне на стенозата, не се налага някава корекция. През това време аз си ТЕС-ах долу-горе по описания горе начин почти ежедневно в месеците когато наближи прегледът и не съсвсем редовно в останалото време.

Сега като го пиша, ми излизат някои неща. Защо ПРОКСИ? - като начало, защото съм мислех,че това е мой проблем, а не негов, исkах аз да разреша проблема, да го предпазя, да държа контрола, не вярвах, че той ще се справи, не исках да се чувства болен, различен ...

Re: Дневникът на julisa

Публикувано на: 25 Яну 2016 17:42
от julisa
Сега ще опиша сегашния проблем, защото в него ми е болката към момента.

Нещата започнаха в края на октомври. Вики пипна някакъв вирус, вдигна Т, разкашля се, усъмниха се за бронхит, пи антибиотик, езикът му почерня, пооправи се за малко. След седмица нещата се повториха, но с доста по-висока Т, последваха кръвни изследвания, приемане в болница, съмнение за пневмония, но се оказа,че бъбреците му не работят и се наложи по спешност да пътуваме за София и да започне диализа. Според лекарите бъбреците му са останали малки и са спрели работа. Имаха някакви надежди,че състоянието е остро и ще може да се върне в преддиализно състояние поне за известно време, но не стана така. Към момента е 3 пъти в седмицата по 4 часа на диализа. Решението за тях е трансплантация.

Re: Дневникът на julisa

Публикувано на: 25 Яну 2016 18:09
от julisa
Ще разкажа и какво тесах до момента и докъде я докарах.

В болницата в София - така или иначе не можех да спя и имаше доста продължително тесане. Като цяло нещата, които излязоха бяха свързани с мен. Имах, а и все още имам усещането,че това се случва заради мен. Сагата с бъбреците му е още от бебе - беше лежал в болница с инфекция с неизяснен произход още преди съpдечната операция. Имаха някакви съмнения относно това виждат или не единия бъбрек. После уж имаше бъбрек. След сърдечната операция, в постоперативния период, 20 дни бъбреците му бяха отказали,но казаха,че това е следствие от операцията. Имаше периоди в които се бях отчаяла много, лекарите не даваха никакви надежда, имаше моменти в които се бях отказала да живея. И така тесах почти всички моменти и чувства за които се сетих относно неговите бъбреци, операции ... Тесах и чувствата, които изпитвах тогава към някои от хората наоколо.
Докато бяхме в болницата имаше едно много силно вътрешно чувство, увереност,че нещата ще се оправят и ще оздравее напълно. После взе да се прокрадва съмнение, после се засили...
Стигнах до моменти, в които напълно загубих вяра и се отчаях. Пробвах и други техники, но постепенно отчаянието надделя.Задвижихме нещата около трансплантацията, подготвихме документите. Имахме готовност да тръгнем още преди Коледа. Но остана едно чувство,че нещата не са изяснени докрай. Уговорихме преглед в клиника в Мюнстер - в началото на февруари трябва да е там.

Re: Дневникът на julisa

Публикувано на: 25 Яну 2016 19:18
от julisa
Остана да напиша и за него.
Отначало беше уплашен, от дете има страх от игли, убождания, болка...

Понася мъжки всичко, без оплаквания, мрънкане, с усмивка. Казва,че е уверен,че ще се оправи.
Не съм сигурна, обаче дали съзнава сериозността на положението/ на 14 е/

Какво правих още - водихме го по билкари, пи билки, правихме масажи на краката, пи шуслерови соли. Пробвах Лечебния код, Пренареждане на матрицата и др. Показаха му как да вдишва светлина и да изпраща енергия към бъбреците, как да визуализира,че е здрав.

Онзи ден го болеше силно гърло. Показах му как да прави ТЕС. До вечерта гърлото мина. Тогава правихме заедно ТЕС за бъбреците му. Не можах да му предложа подходяща декларация обаче, моите не му вършеха работа. Казва,че не изпитва страх, притеснение, гняв, отчаяние... Накрая се спряхме на нещо от сорта - ВЧ бъреците ми не изчистват добре тялото... Но не мисля,че го е правил пак.Мисля,че чака нещата да се случат от самосебе си. На моменти си мисля, че може би му харесва да е болен. Или,че не иска да порасне и да взема решенията той.

Ами май това е засега. Като цяло съм объркана и уплашена, особено в моментите, когато надделее разумът. В тия случаи засега само ТЕС ми помага.

Чета ви от доста време и не се осмелявах да пиша. Ако някой може да помогне със съвет или насока, ще съм благодарна. Ако някой може да му покаже как да прави ТЕС - също.
Струва ми се,че Вики не иска да покаже пред мен емоциите си, защото вижда,че съм разстроена. Докарала съм се дотам,че той идва да ме успокоява, като ме вижда как изглеждам.
Аз се върнах на стария си навик - първо тесам притесненията, страха, отчаянието. След това пак ПРОКСИ.

Re: Дневникът на julisa

Публикувано на: 26 Яну 2016 09:50
от ivangp
Да мине веднага една седмица на диета от сурови плодове и зеленчукови сокове. Т.е. може да яде само плодове и то сурови и да пие само вода и зеленчукови сокове. Не са разрешени плодови сокове. Това от една страна ще отключи доста негативни емоции, които да се ТЕСат, от друга страна ще облегчи бъбреците и от трета страна ще вкара много чиста и структурирана вода от плодовете и зеленчуковите сокове. След седмица пак направете изследвания за да видите дали има някаква макар и незначителна промяна в работата на бъбреците.

Според ГНМ проблемите с бъбреци се дължат на емоционален конфликт свързан с чувство за изоставеност, самота, безнадеждност, отчаяние. Може да помислите в тази посока. Възможно е не само той да е имал случка в която да се е почувствал така, а и ти по време на бременността да си се чувствала, в някакъв момент, така. Откриете ли случка с него или с теб - изчистете я!

Re: Дневникът на julisa

Публикувано на: 26 Яну 2016 12:22
от julisa
Иван, благодаря!

За диетата - не знам дали ще ми достигне смелост да го оставя само на плодове и зел.сокове. За тези почти три месеца, откакто е на диализа моинахме през доста варианти. Като цяло са му ограничени течностите, заради диализата. Тук е едно от нещата,които не мога да приема. Той не е спирал да отделя течности, мерим доста стриктно какво влиза и излиза като течност. Но преди всяка диализа го мерят, сравняват с оптималното тегло и останалото го свалят. Той си е много слаб, оптималното тегло, го определиха след като седмица почти не беше ял. След първите дни започна да му се яде много и яде, имаше да наваксва. Обаче на следващия ден следва диализа - те смъкват пак до начално положение. По време на диализа, ако си гладен ти пада кръвното доста и може да колабираш. Той за 48 часа качва поне 1-2кг и то не от течност. В момента е във фаза на бурен пубертет, въпреки постоянното източване e пораснал още 2-3см.
Имам чувство, че има недостиг на нещо. Според докторите трябва да ограничава плодовете и зеленуците - заради минералите - държат да не приема калий, фосфор. Не сме ги спрели, но не са основна част към момента. Яде основно ориз, малко супа, хляб, кисело мляко, мед. От друга страна всичко останало без креатенин и урея е в норма.

За ГНМ четох и го мислих преди време, ставаше дума за воден конфликт, но стигнах доникъде.
Относно чувството за изоставеност, самота, безнадеждност и отчаяние - със сигурност е имало такива по време на операцията му и след това - прекара доста време сам в реанимация, мен ме пускаха само по за няколко минути. Но като го питам, казва че не помни нищо оттогава. Снощи пак нищихме въпроса за това какви негативни емоции изпитва или се сеща да изпитвал в миналото. Отново възропта,че не обича и не желае да мисли и се връща към негативни неща. Отново пробвахме с ВЧ бъбреците ми не почистват добре кръвта...

За мен по време на бременността - не се сещам за нещо по-силно като емоция от горните изброени. По скоро страх как ще завърши всичко - беше бременност след инвитро, при предишна пак след инвитро, завършила неуспешно в 16г.с поради спряла сърдечна дейност. Сега като го написах, се сетих, че след пърия преглед още в началото на бременността имаше нещо. Ходих тук във Варна, измериха плодния сак. Аз звъннах в София, в клиниката , да им кажа резултатите и докторът каза,че това което са измерили е доста малко като размер и ако така се развива, ще трябва да се махне. Последваха разговори с тукашната докторка, после успокоения,че всичко е наред и т.н Но докрая имаше страх, дали всичко ще е наред и ще износя бебето. Имаше там емоции, които бях забравила - ще ги ТЕС-ам и ше видя каво ще излезе. Още веднъж благодаря!

Re: Дневникът на julisa

Публикувано на: 26 Яну 2016 17:19
от ivangp
ОК Няколко неща ми хрумват като ти чета публикацията:
1. Ако синът ти не желае да се лекува сам, никой и нищо не може да го накара. Това във връзка с нежеланието му да се опита да си помогне с ТЕС, да се понапъне да си спомни какво е изпитвал или да си признае какво изпитва в момента. Явно той възлага всичките си надежди на традиционната медицина и на присаждането на бъбрек, което според него ще му реши проблема.
И което го освобождава, според него, от всякаква отговорност за това ще се излекува ли или не.

2. Проблем с малък околоплоден сак = проблем с недостатъчно течност = воден конфликт

3. Има сърдечни проблеми и при двата плода (износения и неизносения) - още един вероятен конфликт - на загуба на територия.

4. Конфликтите за които говорим може да са твои или на съпруга ти и да са от преди бременността. Може да са унаследени от твои или негови предци и генетично да са предадени на плода. Помисли в тези посоки! Разпитай родителите си имало ли е подобни проблеми в семейството ти или в това на мъжа ти. И всичко, което излезе го чисти с ТЕС.

5. ТЕСът, който правите за функция на бъбреците, визуализации и т.н. са добри стъпки, но още по-добре ще е да се намерят корените на проблема и се изчистят. А корените са в някакви случки от миналото.

Re: Дневникът на julisa

Публикувано на: 27 Яну 2016 09:47
от julisa
Първо ТЕС-ах случката с малкия плоден сак. Като начало нивото на емоциите там бяха много ниски - 0-1, по онова време си беше 10 направо. Може би покрай другите чистения това се е изтрило, даже го бях забравила. След ТЕС-а обаче ме обзе огромна тъга и безнадеждност за сегашната ситуация, поплаках доста. ТЕС-ах си докато плача, без думи.

1. Иначе относно това,че трябва сам да пожелае да се излекува съм напълно съгласна. Аз не мога да го накарам, но се опитвам да му покажа други възможности, дали за него ще са такива трябва той да реши. Снощи говорихме за чувството за изоставеност и че сигурно по време на операцията е имал такива моменти, но не си спомня. Но се сети, как веднъж съм ги оставила в колата със сестра му и той е плакал, защото си мислел,че няма да се върна и съм ги изоставила. Валеше из ведро, децата в колата, аз в цветарския магазин зад ъгъла, но там има опашка и аз се бавя 5-10 мин, връщам се - той плаче, сестра му/4г. по-малка го успокоява/, може би е бил на 6 тогава. ТЕС-а го това, после пак ТЕС за бъбреците и така. Но го прави, защото аз настоявам, после си грабна книжката за четене.

2. И аз мисля за този воден конфликт, но нещо не ми достига да наредя пъзел там. Като беше бебе, на 20-на дни, изведнъж спря да се храни и пие вода, според лекарката имаше отит, изписа антибиотик,oт него почна ио да повръща и получи и разстройство, уж се пооправи, но след 2 седмици ни викаха за погледнат как вървят нещата със сърцето и ни взеха в болница - беше с метаболитна ацидоза, с анемия, нисък калций,доста разбъркани кръвни показатели, вкл. и урея и пикочна киселина, започна се една сага - има бъбрек или не, от сърцето ли е това или не и така. Поналяха го с лекарства, таже и кръвопреливаха. Той живна, аз го гледах как си спи спокойно и просто не им вярвах,че е зле. След 2 седмици ни изписаха и повече не се е налагало да стъпваме там. До ноември - влезе уж за пневмония, аз 2 дни не спрях да се съпротивлявам защо трябва да сме там - на третия ден излязоха новите изследвания - като дежа вю е всичко, дори докторката която гледа бъбреците е същата, със същото неприемливо поведение както тогава. Нещата около престоя съм ги ТЕС-ала, нямам емоция към момента за тях.

3. Конфликта за загуба на територия - не се сещам за нещо достатъчно голямо като емоция, което може да доведе до това. Иначе в двата рода болни със вродени сърдечни или бъбречни проблеми не знам да има. Със сигурност има причина. Инвитрото беше след 7г. лекуван стерилитет поради мъжки фактор. Доста неща опитвах докато стигнем дотам. Откъм мъжка страна в момента нямам сили да ровя защо е било така, или да дейставам на два фронта с ТЕС-а - и за него и за детето. Ще помисля още.

Снощи обаче се присетих кога аз съм се чувствала изоставена - на около 4г. съм, в планината, някаква поляна в Родопите, с родителите ми съм. По някое време ще си тръгваме и те уж на шега ме питат дали искам да остана там. Аз се съгласявам, защото знам,че няма да ме оставят, да обаче те се качват в колата, палят и ще тръгват и аз рева като магаре, после ми се смеят. Тес-ах го и ми стана едно спокойно, приятно.

Re: Дневникът на julisa

Публикувано на: 27 Яну 2016 13:30
от ivangp
Всъщност синът ти осъзнава ли, че има проблем. Осъзнава ли сериозността на проблема? Какво е отношението му към факта, че бъбреците му не работят?
Какви са отношенията в семейството ви? Твоите с него? Неговите с баща му? Със сестра му? Твоите с мъжа ти? Може там да се крие нещо. Какви проблеми има с приятели, приятелки, среда, училище, учители и т.н.?

Re: Дневникът на julisa

Публикувано на: 27 Яну 2016 14:46
от julisa
Сега го питах доколко смята положението за сериозно. Той ме попита аз какво мисля по скалата от 0 до 10, отговорих - около 9.5. Той оценява сериозността на 4-5. Имало доста по-серозни неща според него - например маларията. Така оценява нещата.

Относно това какво изпитва от това,че бъбреците не работят - няма страх, отчанияние, гняв. Каза,че по скоро не му е приятно, но го приема. Било му се случило в този живот да е с бъбречна недостатъчност.

На моменти разсъждава съвсем като дете, в друг момент - като възрастен.

Със сестра си имат леки дрязги от време на време, но като цяло им е приятно заедно. Откъм приятели и среда - тази година смени училище, защото е 8 клас. Много си хреса класа, училището. Преди 3 седмици се върхахме тук да прави диализа, за да може да ходи на училище. От цялата ситуация най-травмиращо му се видя предложението да прекъсне годината евентуално и каза,че за този вариант не иска и да го мисли. И сега си ходи на училище сутрин, оттам на диализа, там си пише домашните и така. Има си някакви любовни трепети, но не му се споделя много, а и аз не натискам. С мен обича да си говори, особено вечер. С баща си повече се вдетинява сякаш и си имат техни си закачки.

Re: Дневникът на julisa

Публикувано на: 28 Яну 2016 08:25
от ivangp
julisa написа:Сега го питах доколко смята положението за сериозно. Той ме попита аз какво мисля по скалата от 0 до 10, отговорих - около 9.5. Той оценява сериозността на 4-5. Имало доста по-серозни неща според него - например маларията. Така оценява нещата.

Относно това какво изпитва от това,че бъбреците не работят - няма страх, отчанияние, гняв. Каза,че по скоро не му е приятно, но го приема. Било му се случило в този живот да е с бъбречна недостатъчност....
Моят жизнен опит показва, че човек не се променя докато ножът не опре в кокала. За сина ти явно не е опрял. И колкото и да ти се иска той да прозре някои неща и да си промени мисленето, това няма да се случи, докато нещата не загрубеят сериозно за него, т.е. в неговото възприятие за нещата.

Насила хубост не става.

Най-доброто, което можеш да направиш в случая, според мен, е да приемеш фактите и да правиш прокси, пък каквото сабя покаже.

Re: Дневникът на julisa

Публикувано на: 03 Фев 2016 16:24
от Alisa
Здравей, julisa!
Надявам се тази информация да те насочи в работата ти с ТЕС!
БиоДекодиране Тотка Колева
Бъбреци

Бъбреците поддържат баланса във вътрешната среда на организма като филтрират токсичните вещества от кръвта.
Те ми помагат да се изправя лице в лице с живота. Те участват в контролирането на артериалното налягане.
Отървавайки тялото от неговите отпадъци, все едно те прочистват тялото ми като евакуират негативните идеи , които ме обитават, изтласкват всичко което ме замърсява, и по този начин ми помагат да се пречистя.
Бъбреците филтрират емоциите ми и ми дават възможност да живея в радост , когато почистването е направено по естествен начин, оставям стария гняв и скръб да си отидат.
Ако имам добра връзка с моя вътрешен свят, бъбреците ми функционират добре. Те представляват стабилност, проницателност и баланс. Ако бъбреците ми не функционират добре означава задържане на стар емоционален модел или определени негативни емоции, които имат нужда да бъдат освободени.Връзката с моя партньор често е в конфликт и се чувствам уязвим, отчаяно търся някакъв баланс. Сексуалността може да бъде начин за мен да избягам от проблемите си. Очаквам другите да ме направят щастлив. Старите ми емоции най-често се проявяват като камъни в бъбреците, наричани още бъбречна калкулоза. Винаги правя " изчисления", за да знам кое ми принадлежи, или какво рискувам да загубя. Имам чувството , че падам в руйни. Изпълнен сам с разкаяние. Толкова бих искал да отида обратно в миналото и да го променя.
Бъбреците също са известни като " седалището на страха". Когато са с намалена функция, може би има страх, който не искам да изразя или не искам да си го призная пред самия себе си. Имам трудности във взимането на решения.
Ако бъбреците ми не филтрират кръвта, това е така , защото тялото ми иска да запази тази течност , колкото е възможно по-дълго.Трябва да попитам себе си каква ситуация е генерирала страх, свързана с течност ( например, ако е страх от удавяне, течността тук ще бъде вода ).Това може би е ситуация свързана с пари.
Бъбреците са също символ на сътрудничество. Трябва да попитам себе си как е връзката ми с моя партньор в момента.
Лесно критикувам , аз съм пораженец , защото чувствам, че животът ми е изпълнен с провали. Ако случаят е такъв, може да страдам от бъбречна недостатъчност.

–– heart emoticon Приемам да поема отговорността за себе си и се науча да открия истинските си нужди. Взимам отговорност за живота си и спирам да виня другите. Способен съм да живея с моите решения. Моята проницателност е сигурна и точна. Оставам емоциите ми да текът като река, знаейки, че те са изцяло част от моето съществуване.

Re: Дневникът на julisa

Публикувано на: 04 Фев 2016 11:54
от julisa
Alisa, благодаря! Ще поогледам още веднъж дали има нещо, за което да се захвана.

Засега, благодарение на Иван, Вики започна да прави ТЕС. Вчера замина с баща си и днес е на преглед в една немска клиника по детска нефрология. Надявам се и там да продължи с ТЕС.
Днес се моля силно за благоприятен изход за него.
Продължавам и аз с ТЕС. Пак благодарение на Иван, успях да уталожа чувството за безнадеждност и безкрайна тъга и имам сили да продължа да работя. Днес работих върху това,че допускам лоши мисли по отношение на болестта на Вики, че не съм благодарна, че осъждам лекарите за състоянието му, това че не вярвам в чудеса. Излязоха някои неща, но чувствам,че има и още. Досега не бях правила ТЕС, като изричам на глас декларацията. Като я кажа на глас обаче явно става доста по-силна емоцията при мен, даже си и поплаквам.
Благодаря и на desko, че разказа историята си, много ми помогна да продължа с ТЕС.
Благодаря на всички ви.

Re: Дневникът на julisa

Публикувано на: 04 Фев 2016 13:03
от julisa
Сега ми звъннаха - решението и според германците е трансплантация. :cry: