Дневник на keit

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Дневник на keit

Мнение от Alisa »

Лявата половина на тялото се свързва с женската енергия, дясната с мъжката.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

Лявата половина на тялото е свързана и управлявана от дясна мозъчна полусфера, която пък е свързана с емоциите, за разлика от лявата, която е свързана с логическото мислене.

Като не знаеш каква е причината - питай? Питай болката защо е там, какво иска да ти каже, дето все не щеш да го чуеш, какъв урок иска да ти предаде, какво послание има за теб?

Питай, мълчи и слушай!
Всичко това със затворени очи и потупвайки точките.

После работи с всеки отговор, който ти дойде наум, независимо колко е логичен или не.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран на: 26 Май 2009 15:16
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Re: Дневник на keit

Мнение от Яна »

Много се радвам, че имаш напредък с джулайската история. :mrgreen: Надявам се скоро да я разнищиш.
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

29.02
Тези дни тесането ми е хаотично. Не помня какво съм тесала, не си записвам.
В събота се получи. много интересна сесия с Яна. Потупвах себе си в онази стая в бунгалото преди 10 години и се питах как се чувствам. Осъзнах острата нужда от свобода, която изпитвах.
Тогава направихме нещо необичайно. Представих си, че съм в утробата, преди да се родя. Усетих много силен порив да се родя, да изляза навън. В сърцето ми имаше лилава мъглявина като облаче, която искаше да се разрасне. И така - представих си перфектното място, заедно с всички хора, които исках да присъстват и се родих :)
Имаше два много силни момента - спускането по спиралния тунел и това, че след раждането всичко около мен се оцвети в бледо лилаво.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

В неделя (28.02) имаше две случки, които много ме натовариха. Едната беше свързана с това, че няма да ми имат доверие, че ще ме помислят за несериозен човек, че ще съм предала някого, който ми се е доверил.
Втората - тъй като прекарах цялата събота и неделя така както на мен ми се искаше, в неделя вечерта се оказахме без вечеря. Като се прибрах, много се разстроих. Мислех си, че просто няма начин да правя това, което искам и да съм добра майка, съпруга и домакиня едновременно. Цяла събота и неделя бях навън и правих това, което ми се искаше. Но ето че отново се издъних. Не осигурих вечеря на семейството ми, а те разчитаха на мен.
Почувствах се много зле, затова веднага започнах да тесам. Нещата тръгнаха в много неочаквана посока. Мислейки отново за страховете си, започнах да потупвам и да изброявам всичко най-лошо, което може да ми се случи. Мъжът ми да разбере какво съм направила, да се разделим, да остана сама, да изгубя детето си, да изгубя работата си, да се раболея, никой да не може да ми помогне, да се мъча сама и необичана от никого, майка ми да се отрече от мен, да не иска да ми е майка и аз съм й дете, да ме намрази.
В този момент се разплаках и осъзнах, че ужасно много ме е страх майка да не ме отхвърли, заради това, че искам да правя нещо различно от нейните представи и идеи. Че мама няма да ме обича, защото искам да правя, каквото аз искам, а не каквото тя смята за правилно. Тупах известно време с тези думи, опитвайки се да се сетя за случка, в която да съм се чувствала така. Нищо конкретно не ми излезе. Само някакви смътни усещания. Накрая реших аз да си измисля случката.
Представих си, че сме на разходка с майка ми. Малка съм, може би на 2 години. Искам да мина по една пътечка, но мама не ми дава. Аз упорствам, накрая тя казва - добре, върви щом искаш. С онзи неин тон. "Върви, щом искаш". Но в думите се усеща - добре, върви, но да знаеш, че аз няма да дойда с теб и не одобрявам и от този момент ти оставаш сама. Тогава й обяснявам, не с думи, но някак успявам да й предам , че това е важно за мен, че искам да опитам, че виждам, че пътечката не е опасна, просто е различна от тази, по която тя иска да мине. Че знам, че мога да се справя, да ми даде шанс да опитам. Да ме чака от другата страна, да мине от където иска, а аз да мина по другата пътечка и да се срещнем. Тя се поколебава, но накрая се съгласява. Минавам сама по пътечката и я виждам от другата страна.
Всичко се разви изключително бързо. Накрая осъзнах, че изненадващо изобщо, ама изобщо не се притеснявах за това, че нямаме вечеря.
След това продължих да тесам, като си представях възможно най-добрия сценарий - казвам на мъжа ми и той ме разбира, имаме още едно дете, а дори още две :) и тримата порасват умни, щастливи и свободни деца, пътуваме много в чужбина, щастлива и доволна съм от това, което правя (макар да не знам още какво е то), всички сме щастливи, здрави и доволни от живота си.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Относно болката в лявата част на ребрата - тесах какво иска да ми каже, какъв урок, какво послание иска да ми предаде, но почти нищо не ми излезе. Единствено, че може би не се грижа добре за тялото си.
Тупах се и на мястото, което ме боли, съвсем лекичко, но засега не забелязвам промяна.
Но усещам голяма нужда да се потупвам в центъра на гръдния кош - не знам дали се нарича "аз" точка, но точно там е най-големия блокаж, напрежение и страх. Тупах само там, без никаква декларация. Мина ми мисълта, че трябва по-малко да мисля и повече да чувствам.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

02.03

Минаха 3 месеца от както започнах с ТЕС. Случиха се толкова много неща. Усещам промяната, но усещам и че имам още много работа.
Когато започнах, си направих списък с нещата, които ме тревожат. Двете неща, които бяха на първо място в списъка, бяха, че не мога да забременея и това непрекъснато чувство на нервност и напрежение, които сковаваха тялото ми.
Относно забременяването имах чувството, че в никакъв случай не бива да се отказвам, преди да съм направила всичко, което зависи от мен. Че не бива да се предавам, а да продължавам да се боря. Мисълта да изчакам една година ме хвърляше в див ужас... Интересното е, че този месец въобще нямам представа кой ден от цикъла ми е и това въобще не ме тревожи. Все още искам да имам още едно дете, но мога да си представя варианта, в който нямам и това е ок.
Кистата и ендометриозата - в момента не ги усещам, може да имам, а може и да нямам. Не ме тревожат нито физически, нито психически, понякога дори не се сещам за тях.
Друг напредък, който отчитам - не усещам сърцебиене, не усещам това претупкване на сърцето. Не съм имала тези пулсирания на нервчета по тялото от много отдавна, дори не разбрах в кой момент престанаха. Не съм имала и тези сепвания, когато заспивам. Също и това усещане, че ще ми се завие свят и ще припадна не съм го имала отдавна.
Нервността, напрежението и безпокойството обаче си остават все още. Също и стряскането от шумове. Но забелязах една разлика - в началото усещах най-силно стягането и напрежението в ямката, която се намира точно между гърдите. Сега е по-нагоре. Понякога го усещам като линия между двете мишници, а най-изразено е в точката, която наричам "аз" точка., точно по средата. Имам чувството, че там имам някакъв енергиен блокаж, нещо, което спира свободното движение на енергия в тялото ми. Дори сутрин като се събудя и се протегна, усещам едно леко пукане, някъде зад гръдната кост, сякаш нещо е прищипано там.
Като цяло обаче имам чувството, че съм в застой, сякаш съм стигнала някакво плато. Или граница? Не чувствам отчаяна нужда да правя нещо. Но дали пък така не се отпускам? Или всъщност номера е точно това - че се отпускам? Но какво да правя с нещата, които искам да ми се случат? Това, което искам да се промени в живота ми?
Или може би първо трябва да се освободя изцяло от страховете си?
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

Поздравления за упоритостта до тук!
Виждам, че работиш основно с ПМ.
Но ми се струва, че нямаш структура и последователност в действията.

Направи ли си списък със случки? Ако да, колко от тях изчисти?
Ако не, какво чакаш за да си направиш списък?
Чистиш ли поне по една случка на ден?

Ако горните препоръки са спазвани, за 3 месеца би трябвало да си изчистила 90 случки.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

06.03.

В петък сутринта се събудих без да усещам безпокойство и страх. Бях забравила какво е...
От няколко дни потупвах само точката на гърдите, там където усещам най-силно напрежението и страха. Понякога без думи. Понякога с тези декларации:
Вч усещам енергиен блокаж в "аз" точката
Вч все едно енергията ми е блокирана в тази точка.
Вче нещо пречи на енергията свободно да се движи в тялото ми
Веднъж дори оцених чувството на 5 и успях да го сваля на 1, което си направо огромно постижение, като се има предвид, че мислех, че никога няма да се махне този страх.
Усещам, че страхът се връща в определни ситуации, провокиран от подсъзнателни мисли, асоциации, до които съзнанието ми няма достъп. Не мога да разбера все още механизма.

Тесането на случки върви трудно. Има две случки, които са свързани със секса, които все отлагам да тесам.
Първата е свързана с един масаж, който ми бяха подарили за рождения ден. Масажистът беше възрастен и не особено симпатичен мъж. Имаше един момент, докато масажираше краката ми, когато се почувствах странно. Тесам, но не мога да определя напълно чувствата си. Стигам до - не е редно, гадно е, срам ме е. Опитах се да се сетя за други случки, в които съм се чувствала така. Разбира се веднага ми изникнаха случките от общежитията. Там имаше много физически усещания, както и това, че не е редно. Не е редно на една жена да й харесва да я докосват на определени места, при това мъже, които не са й гаджета, дори не са й физически привлекателни. Но това тяло си реагира съвсем отделно и самосиндикално, не го е срам... Та случката си остана висяща.

В петък имаше друга случка свързана с всичко това. Отново възрастен мъж, гледаше ме особено, задържаше ръката ми по-дълго от колкото ми беше комфортно, обръщаше се към мен на малко име. Имах точно същото усещане като при другата случка. Този път с един мануален терапевт, при който бях ходила във връзка с проблеми в кръста. Не ми се впуска в подробности, но да кажем, че той си позволи да прави неща, които един професионален лекар, никога не би направил.
Усещането е за малко птиче, хипнотизирано от змия. Ситуацията, в която си, не ти харесва, има нещо странно, което не можеш да определиш напълно. Не е редно, дори е леко извратено, перверзно, но не можеш да се откъснеш. Защо? Защо не си тръгнах тогава? Защо не го прекратих? Не мисля, че ми харесваше. Просто не знаех какво да направя, какво да кажа. Просто си стоях и мълчах. Точно като препарирана. Трябваше да направя нещо, да си тръгна час по-скоро. Но стоях и си мълчах, дори се успокоявах, че масажът не е лош... Голяма съм тъпачка. Дори си платих на края.
Опитах се да се сетя за други случки, в които съм се чувствала така. Отново се върнах на случката, когато бях в болницата на 5 години. Тази случка съм тесала и преди, но не успях да я изчистя. Имам чувството, че там са ми направили нещо гадно, но не мога да си спомня какво. Но усещането е същото - някой, който се прави на любезен, някой, който е по-възрастен и се предполага да му имаш доверие, някой, който ти прави нещо, което ти е неприятно, но не можеш да се измъкнеш, защото си малък и безпомощен и не знаеш какво да кажеш, как да се защитиш, не можеш да избягаш... Чувстваш се като хипнотизирано, препарирано птиче под погледа на змия...
Докато тесах малкото си аз в болницата, стигнахме до ситуацията, че тя иска да си ходи, да се махне от там. Говори с една сестра, която пък се свърза с мама и татко и тя успяха да уредят да ме изпишат по-скоро. Въпреки това отново не усетих случката като изчистена. Сякаш има още нещо...
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневник на keit

Мнение от Любов »

Аз обаче докато те четях, не успях да разбера дали си успяла да изтесаш тези случки със сексуалните злоупотреби и усещанията там. Понеже и аз имам доста да чистя по тая тема, знам колко е трудно.
За страха, щом се връща, то си е свързан и с някакви случки
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Както писах и преди, много ми е трудно да изчиствам напълно случки. Въртя ги, стигам до някъде и съм напълно наясно, че не е изчистена, но не знам защо не успявам. Включително и тези последните не са изчистени до край.
От списък със 73 случки съм работила сериозно с около 30 и мога да кажа, че напълно съм изчистила 15 от тях.
Не знам как бих могла да изчиствам по 3 на ден, отнема ми няколко дни дори само за една, а пък ако ударя на камък с някоя, както джулайската - и седмици...
Може би не правя нещо както трябва, не знам.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневник на keit

Мнение от Любов »

Важното е да не се отказваш и 15 да са и бавно да е. Ам може да потесаш и да се запиташ защо не стигаш докрай, дали има нежелание, блокаж, страх... някакво ПО.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

Опиши как чистиш дадена случка.
Каква е последователността от действия?
Първо правя 1...., след това 2......, след това 3........... и т.н.
Не е нужно да споделяш конкретни декларации, ако не желаеш. Просто подробно описание на действията ти при чистене на случка.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран на: 26 Май 2009 15:16
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Re: Дневник на keit

Мнение от Яна »

Това, че не чистиш нещата докрай може да е и вид съпротива, ПО. Би могла да опиташ да работиш над това. Провери доколко е вярно за теб убеждението "не довършвам нещата докрай".
Джулайската история успя ли да я нокаутираш или остана до там до където работихме последно?
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение
Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран на: 26 Май 2009 15:16
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Re: Дневник на keit

Мнение от Яна »

kisssy123 написа: Докато тесах малкото си аз в болницата, стигнахме до ситуацията, че тя иска да си ходи, да се махне от там. Говори с една сестра, която пък се свърза с мама и татко и тя успяха да уредят да ме изпишат по-скоро. Въпреки това отново не усетих случката като изчистена. Сякаш има още нещо...
Престой в болница на дете обичайно е много травмиращ момент и е напълно възможно с един път да не успееш да я изчистиш. Върни се пак там и потърси това "още нещо".
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение
Публикувай отговор