Дневникът на Любов

[Любов]

Продължавам упорито своята работа... излизат още и още неща, като пластове е. Започнах вече да чувствам точно онова емоционално олекване и освобождаване, което дори подсъзнателно търсех толкова много години. И за всичките тия години ходене по терапевти, всеки път след сеанс се чувствах много по - зле, заради самото говорене и ровене непрекъснато назад,да разказвам болезнени неща и пак...и пак, без реално болката от там да можех да освободя...Знаех, че самото вербализиране и да го осъзнаваш не те води до никакво освобождение. Пробвах и търсех толкова неща, но не можех да стигна точно до това емоционално освобождение. И сега така се радвам, че то вече се случва... излизат толкова страхове и то всичко е свързано със предишни случки и чистя... вчера цял ден работих с ТЕС... в един момент рязко усетих потъване, отдадох го като на лечебна криза. Изтесах пак и до вечерта вече чувствах повече олекване.

[Alisa]

Чета и ти се радвам!

[Любов]

Много ти Благодаря, Alisa!

Тези дни имах разклащане и затънах, разбрах, че "баща ми" се е самоубил и първите три дена ми бяха тежки, работих и Тесах с часове, изплуваха и ми се върнаха много спомени.
Работих най - вече върху неприемането си на мен самата, свръхсамокритичността ми, защото това се оказва много ключове изобщо, най - вече съпротивите...това да чувствам, че не заслужавам нещо хубаво. Изби ми след това на гняв, тъга...после апатия. Разпознах и виждах в тази самокритика баба ми.

[Любов]

Работя си ТЕС направо с часове. Толкова много наслоени неща има, че то излиза още и още...и направо се питам то има ли край... чувствах всичко като някаква метална тежест, като огромна яма, черна. Вчера се чувствах много черно, на моменти изплувах, имаше проблясъци на светлина, но все още в мен е мрачно с тъмни облаци. Толкова тежест чувствам в душата си, че като се засмея на нещо, не мога да го усетя, истински. От цяла седмица не можех да заспя, чувствах огромно напрежение, страх... не знам дали това се отключи покрай новината за баща ми, но от тогава започна да ме е страх да спя на тъмно. Трябва да е светнато. ТЕСах си и преди да заспя и тази нощ спах толкова дълбоко и отпуснато... че даже усетих разликата, огромна, какво е да махнат някаква супер огромна тежест от теб. Сега се чувствам и по - отпочинала, друг път и след сън се чувствах уморена и изтощена, даже повече отколкото преди да си легна.
А сега като се замисля, все пак сънят е вид умиране, малка смърт, загубата на контрола...ще се разровя още по тази тема, да го изтесам и там каквото излиза.

[ivangp]

Не може да очакваш неща трупани десетки години да се изчистят за няколко дни. Навсякъде пиша, че за промяната са нужни между три месеца и година ежедневно ТЕСане, чистене на случки и т.н.
Въоръжи се с търпение и дисциплина и след година ще можеш да видиш колко си се променила.

[Любов]

Ами именно че е натрупвано с толкова много години и също толкова много години опитвах терапии, търсех методи, с които да си помогна. Надявам се, че сега съм на прав път. Въоръжавам се с търпение. И продължавам.

[Любов]

Днес още със събуждането, сънувах някакви неща, но се чувствах потисната. Станах, започнах с тес...и изпитах огромна тъга, самотност, започнах да се връщам към спомени за тези усещания... чувството за безсмислие, празнота, болка... липсата на майка...изобщо в целия ми живот...чакането й...копнежа и как минаваха дните, тръпненето кога ще я чуя, кога ще я видя, как си отиваше и не ми казваше нищо..как все нямаше време и все изчезваше...минаха години... в чакане, болка...надежди, разочарование. Отвори се бездна на огромна празнота, нищо и никой не ме интересуваше. Наказанията...изолацията...нямах желание и интерес да общувам с никого. Накрая ми дойде твърде много това връщане назад...да го изчиствам...емоциите...продължих с това, че толкова ми тежи...всичко това от цялото това минало, че искам да си отиде. Моментите в които дори исках да сложа край на живота си, че не го издържам всичко това, че точно онова усещане за олекване, свобода...исках да го открия чрез смъртта...да се освободя...гнева..към мен...самообвиненията. Спомних си и за самото усещане да си емоционално пренебрегнат, неважен... усещането, че не съществувам, ...не съществуват емоции, чувства...И днес общо върху това работих. И сега се чувствам уморена.

[Любов]

Не знам какво ми става, но рязко влязох в някакво състояние, в което не мога да мисля дори, забравям, не знам как се чувствам, коя съм, какво помня, къде съм, дали не полудявам... страх от полудяване, че всичко ще изтрия от паметта си. Не можех да спя изобщо, не знаех какво да направя, не можех да формулирам нищо, само потупвах по точките, все едно не съм в главата си и не мога да мисля за нищо, да си спомня нищо, никой. Помня, че се разплаках в един момент. Потупвах се...единствено ми идва да формулирам всичко това, така... Вч не знам в момента какво се случва с мен, дали не полудявам, аз напълно и безрезервно приемам себе си. Вч ме е страх да не полудея, да не откача, да не се побъркам и аз както баща ми, да не стана като него, аз напълно и дълбоко се приемам... В някои моменти усещам раздвижване на енергията в първа чакра и ми стана горещо, като вълна някаква от енергия, която се издига нагоре, а там го усещах най - разрушено, като без корени. В някои моменти пък ми е студено.

[ivangp]

Това е ПО. Страх от промяната. Продължавай да ТЕСаш и ще мине. Добре се справяш.

[Любов]

Благодаря много за подкрепата и насърчението!
Поуспокоих се, направих си и вана с морска сол и после се намазах с магнезий. Усещам, че трябва да се позаземя и че все са ми студени краката, цялата енергия все ми е в главата и започвам да се изключвам от тялото.
Направих Тес и в тази посока, какво ще стане ако всичко това, се събудя един ден или утре и го няма, задавах си подобни въпроси и обикалях по точките. Има страх и в това, затова и с него го включвам по - упорито да работя.
Иначе като се замисля затова рязко усещане от снощи, ако беше физически симптом или проблем, щях да го отдам като на лечебна криза, явно на психоемоционален е същото.

[Любов]

Понеже излизах, а когато излизам ей така да се поразходя само, навън, сред хора, отворено пространство, подсъзнателно се отключва онзи страх и напрежение и докато не се прибера не ме успокоява, че съм в безопаснот. Това усещане, да се изключвам от тялото и духом да ме няма. Като се прибера се чувствам като парцал, изцедена, като пред припадак...затова се сетих за точките на Дона Идън при стрес или шок, които се задържат на челото и включих и Тес..че ме ужасява, че като съм навън не съм в безопасност, сред хора, че не мога да избягам, нито да атакувам, че ме е страх, че не мога да направя нищо.

[Любов]

Снощи за много неща Тесах, даже вече не помня много за какво беше, но успях отново да достигна до онова състояние, в което предните дни успях.
Понеже от няколко дни като дойде време за лягане ми ставаше некомофортно, не можех да спя изобщо, напрежението и започнах това, отново си задавам въпроси с какво свързвам нощта, тъмното, от какво ме е страх..връщах назад за подобни усещания...чистих...и се успокоих, успях да заспя и ми беше спокойно и отпуснато.
Понеже вече си и набелязах някои по - дългогодишни проблеми, изразени и на физическо ниво, ще започна и предизвикателството.
Другото, което си установих и го усещам, проблем със сърцето, от доста по - малка имах моменти, в които ритъма му го усещах по друг, болка ме пронизваше, доста забавен ритъм...сякаш няма сили, желание, живот да бие...преди няколко години уж ми пуснаха кардиограма, но тогава казаха, че си било наред. Сега не знам как е...но го усещам, че не е. Все още не съм и ходила да ми направят нова, а и не знам дали има смисъл. Та доверявам се на моите си усещания. И заемам да работя върху това, знам, че ще го усетя и когато си забие в нормален, здрав ритъм.

[Яна]

Любов, какво ти излезе когато работи с този дискомфорт да си лягаш? Имам подобен проблем и ми е любопитно при други хора със сходен проблем какво излиза.
Разбира се, сподели само ако ти е комфортно.

[Любов]

Здравей, Яна.
Ами при мен, когато става време да си лягам...нощта, тъмното, леглото - го свързах...страх ме е от смъртта...сънят така наречената малка смърт, страх от загубата на контрол, страх да не знам какво се случва, не мога да се отпусна, не мога да се доверя. Търсех и назад и излязоха случки пак свързани с вечерите и безсънието, които са си започнали от дете...страха, че тялото ми не е в безопасност, че не съм защитена, усещане за нападение. И до там се разходих...после успях да заспя...макар, че в последно време оставям лампата включена...тесах си и страха да не виждам неща, които не искам да виждам...призраци...духове, астрални същества..картини от филми на ужасите, които съм гледала... за тази вечер ще видя как ще ми е.

[Любов]

Вчера повече тесах усещанията, чувствата, спомени свързани да излизам навън, да съм сред хора.
Излизах, беше ми малко по - спокойно, но след като се прибрах се чувствах все едно цялата енергия ми е издърпана, като парцал...дори нямах сили да стана...но след това ми и дойде, а и по време на цикъл, също се чувствам...че енергията ми толкова силно изтича. Отдавна не ми се беше случвало да имам болки, хапчета и всякакви такива глупости изобщо не пия, само хомеопатия или нещо билково. Но нямах и реших с Тес, въпреки, че не знам защо друг път като опитвах не успявах да се справя с болките там...не знам дали от формулировката..първо направих кръг за болката, след това с какво асоцирам всичко свързано с цикъла..женственото, че там има рана, насилие..разрушеност, гняв, затова боли, отхвърлям изцяло женското, че не го искам...за каквото се сетих, поуспокои се и болката ми намаля..но вечерта се будех често от емоции, които не знам защо насън се пробуждаха...чувството на гняв и омраза към себе си...вините...че все още дълбоко в себе си се обвинявам за всичко случвало ми се...че изобщо не се обичам, че явно затова се наказвам..да ме боли, трябва да съм наказана. Така е било редно, така постъпваха с мен, така знам. Опитах се докато съм в още спящо състояние да направя тес на всичко това, но за днес явно към тази насока пак ще работя, има си още, щом излиза.