Дневникът на Любов

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневникът на Любов

Мнение от kisssy123 »

Привет! Много ти се радвам!
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Благодаря ви! :) Това си е един дълъг път и знам колко е трудно, но и мотивиращо, когато виждаш резултатност.
Понеже вчера имах повече излизания, срещнах се с човек, който не харесвам особено и си излязоха пак неща за чистене. Снощи сънувах(напоследък все по - често сънувам) потискащ сън, пак свързан с усещането ми за самотност. Другото, което си го улових за отработване, че не смея да си позволя да ми е хубаво, да си се зарадвам на успехите си, а не да ги подминавам все едно нищо не е станало и направила.
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Днес отново направих нещата, които ме посъветва Иван, да си представя, че все едно си давам и получавам всичко онова, което ми е липсвало. Събуди се онова объркване от дете, усещането за от тогава за сексуална злоупотреба. Цялото объркване (преди това в мен събуждаше много помитащи емоции, най - вече гняв). Сега преобладаващото е на тъга. Понеже не знам как да преработя случилото се, само тесах върху емоциите, които усещах и изплуваха в този момент. И отведох детето от там, от усещането за цялата черна картина и усещането в себе си, че има нещо ужасно, черно, мръсно. После си представих някой, към когото знам, че със сигурност изпитвам обич. И как там в прегръдките мога да се отпусна, да се оставя, да се доверя. Първоначално изплуваха емоции на страх, напрежение в тялото...и докато излизаха тези емоции тесах...и си представях как все повече се доверявам и се отпускам... и там е топло, сигурно и има обич...тогава си представих как дишам, но дишам сякаш с цялата си кожа и това чувство започва да попива. Имаше цветя, вода... светлина... и вдишвах и издишвах болката, страха...и тогава вече сълзите ми сами тръгнаха. На няколко пъти повтарях това...Другото за обичта и самоприемането, сега не ми се иска вече да строша огледалото, но имам още работа, докато не стигна до усещането, че е 100.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнение от ivangp »

Самоцитирам се:
ivangp написа:Това, което можеш да направиш СЛЕД КАТО ИЗЧИСТИШ негативните емоции от спомените, е да си дадеш тази любов, нежност и ласка.
Обърни внимание на текста с главни букви. Неслучайно съм го написал с главни букви.

И това, което си направила е добре. Но ако бе последвала съвета ми, както е написан, нямаше да ти излиза тъга, объркване, усещане за сексуална злоупотреба и други негативни емоции.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Да, мислех, че е изчистено. Светна ми веднага като лампа и се заех да ги чистя тези емоции, които излязоха, факта, че усещам промяна там, преди не можех изобщо да стигна до това. Уж чувствам, че е наред, като се върна съзнателно към нещо негативно, не изпитвам нищо. И си мисля, че ми е добре. Обаче после от нещо провокирано или от някаква ситуация, си излиза каквото има.
Най - вече това упорито ПО и страха от промяна. Като се ровя по тази тема, пак изкача онзи толкова ОГРОМен страх. Днес специално тесах тази тема.
Не мога да си определям изобщо нивата на емоции с числа. Та начина на работа при мене може и да хаотичен или да се налага да се връщам, но виждам как дори за една и съща емоция, излизат и различни случки като спомени. Поне се радвам, че упорствам, независимо, че наистина има дни, в които съм като в дупка и нямам желание да правя каквото и да е било.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнение от ivangp »

Упоритостта ти е много положителен знак за успех. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Alisa »

Любов написа:като се върна съзнателно към нещо негативно, не изпитвам нищо. И си мисля, че ми е добре. Обаче после от нещо провокирано или от някаква ситуация, си излиза каквото има.
Най - вече това упорито ПО и страха от промяна. Като се ровя по тази тема, пак изкача онзи толкова ОГРОМен страх.
Тук имаш две полета за действие:
1. "Въпреки, че като се върна към нещо негативно съзнателно, не изпитвам нищо, аз...
Може да използваш и техниката на избора "Избирам когато се върна към нещо негативно съзнателно, да...

2. Дай име на ОГРОМен страх и се обърни лично към него, като към човек. Дай му да разбере, че знаеш за него, виждаш го, чувстваш го, мислиш го, уважаваш факта че съществува и търси вниманието ти, че се грижи за теб и че явно те пази нещо лошо от миналото ти да не се случи пак. Обясни му, че вече си пораснала, поумняла, че вече по-добре се справяш с живота, защото си натрупала опит и т.н и че вече няма нужда да бди така зорко над теб и живота ти. Благодари му и го пусни във ваканция. Продължавай в този дух докато усетиш, че се оттегля напълно.
После продължаваш според ситуацията.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнение от ivangp »

Пояснение - всичко гореописано от Алиса се прави докато потупваш по ТЕС точките.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Alisa, благодаря ти много за включването и насоката. :) Започнах ТЕС за страха за всичко, което се сетя... и потупвах през цялото време. Страха най - често го изпитвам като шок, вцепенение и замръзване в цялото тяло.
Сетих се и за една насока от книгата "Насиленото тяло", в този момент на усещане на замръзване да започнеш да правиш много бавни движения, все едно си на забавен кадър във филм, започнах да се чувствам много повече тук и сега, докато потупвах по точките, правех тези движения... Все още има страх в това, че все едно не съм в безопасност... след това започнах да назовавам страха... страх ме е от хората, страх ме е да излизам навън и да съм сред хора, страх да ме заговарят, страх да ме гледат, страх от втренчени очи, страх ме е от агресия, страх ме е от насилие, от насилване, изнасилване, от удари, от вербални обиди, от унижение, от присмиване, от излагане, страх ме да се разкрия, да кажа истината, да се доверя, да се покажа, страх ме е да се разплача, страх ме е да съм жена, защото съм слаба физически, защото няма как да се защитя, страх ме е да потърся помощ, страх ме е от отхвърляне, отблъскване, страх ме е да се заявявам, страх ме е да бъда каквато съм... и не знам защо все трябва да се оправдавам за нещо изобщо пред някого...какво правя или не правя, страх да се заявя и да поставям граници, да казвам НЕ, когато не ми харесва, когато не ми е приятно, когато не искам, страх ме е да поставям себе си на първо място пред другите, защото значи, че съм лоша, егоистка... страх ме е, че може да остана сама...тук ми излезе конкретна случка от думите на баба ми...как ми нареждаше ей така, без повод и причина, че съм ужасна, невъзможна и мен никой, никога нямало да ме обича, затова ще бъда сама и че ще страдам цял живот и да съм й запомнила думите... изчистих болката... остана вцепенението, замръзването... дали има гняв....има...оф толкова много искам да й се развикам... да си мисли, че ще се храни още от енергията ми, ще ме манипулира, вменява вина и опитва по всякакви методи и начини да ме контролира, да си мисли, че има право да контролира живота ми и да е наясно с всичко кое, какво как, къде, кога...да ми вкарва вини, целия този гняв от това...да чувствам, че все едно съм нищо, провал и че за нищо не ставам....обезличавала, манипулирала, властвала над мен и живота ми в продължение на толкова много години... да й позволявам да ми източва енергията непрекъснато, повече няма да стане... СТИГА й толкова... да се опитва да ми провокира и чувства на жалост, вини... да ме боли и да го свързвам, че е любов...също. Стига й толкова! Мразя я... ужасно много гняв имам... заради нея намразих себе си...не ми беше позволено да се ядосвам, да имам мнения, позиции и каквото й да е било... да отговарям... да плача... или каквото и да е било... най - изгодно беше да си мълча за всичко, да съм добра, но така или иначе все не бях добра... да й се подчинявам, да слушам и изпълнявам, като марионетка... все едно бях войник в казармата...а не дете, не човек, не момиче... не жена... нямах право да се оплаквам, да ме боли нещо, да изпитвам или изразявам каквото и да е било чувства и емоции, да се радвам, да се смея, да рисувам, да играя... да излизам... бях непрекъснато сравняване с всичко и всички, със съседите, с тези от телевизора.. колко са по - талантливи, можещи, знаещи, красиви... а аз все едно съм нищо... похвали несъществуваха...за какво са ми... в главата ми се набиваха всички възможни лоши неща и да ги нямах, аз вече ги имах.... защото така тя е решила...нямах право и да плача... изобщо за нищо...героите не плачат...я се дръж мъжки..я се стегни... не можех да плача..дори в болницата, когато ме болеше...за всичко бях порицавана... а тази тъга така е пропила... но и да се разплача... тук ми излезе друг спомен, в който дори бях наказана затова..да не излизам навън... защото съм се разплакала... минаваше покрай мен все едно не ме вижда, не съществувам... не разговаряше с мен... все едно бях извършила нещо ужасно...след това аз трябваше да отида да й се извиня...без дори да знам за какво изобщо и да чувствам, че е правилно да го правя...
страх ме е да заобичам, страх ме е от всякаква близост...защото свързвам любовта само с болка, манипулации, вменяване на вини, желание за контрол и власт, задушаване, обсебване; страх от бедност, страх от провал, страх, че живота изтича, а аз не знам какво свърших, все едно е пропилян... изгубен, страх ме е от живота, всичко е толкова насериозно, сиво, стресиращо, задушаващо... страх ме е да се отпусна и да се забавлявам... защото ще бъда наказана, че ме е хубаво... този страх да се зарадвам на нещо... тук ми излязоха спомени от онзи смразяващ тон на баба ми...гаден, отвратителен тон, студен, обвинителен... непрекъснато съскащ като на змия, която е в готовност да захапе и пусне отровата си във всеки един момент... кръвта ми се смразяваше и сърцето ми биеше само от тревога, тъга..огромна тъга, непрекъснатите й забележки, критики за всяко едно нещо, наказанията..., как помрачаваше всичко хубаво и мило, радостта ...все едно искаше непрекъснато да страдам, не понасяше да вижда някой жив, щастлив, да се носи смях и радост в тази къща... защото самата тя беше толкова нещастна, явно искаше и другите покрай нея да са; страх да дишам, да вдишам дълбоко, тогава най ме е страх, направо ме ужасява, защото ще изгубя контрол над себе си... усещането за изгубване на контрол, тогава ще почувствам и най - истински емоциите си, страх ме е от собствените ми емоции, защото са много силни, защото имам чувството, че ще ме пометат..толкова са силни, че не мога да я пипна тази емоция, не мога да я преживея, нито да мине през тялото ми, нещо се е случило толкова силно, близко до смъртта... преживяване близко до смъртта, затова е по - безопасно да е донякъде. Това е моето темпо, без насилие, бавно...все още не съм готова напълно да се гмурна и да се освободя напълно от тези чувства замръзнали там. Не мога... не искам, все още ме е страх, чувствам се ужасно сама в цялото това нещо... имам нужда от подкрепа, от придружаване до там, но съм много сама... ужасно е тъмно... като бездна...толкова е черно...
Тесах върху всичко това... сега ми е някак уморено... и ми изби на тъга. Но ще си почина малко и ще продължа.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнение от ivangp »

Каквото и да правиш и каквито и допълнителни съвети да получаваш за ТЕСане, в никакъв случай не изоставяй работата със случки. Всеки ден чисти поне по една случка. Това е незаменим елемент от пътя ти към промяна и емоционална свобода. НЕЗАМЕНИМ!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Да, така правя! :) Откакто започнах с тес и каквато емоция и чувство изникне, освен, че я чистя, моля подсъзнанието ми да ме отведе до друг спомен и случка... и така че какъвто и край на конеца да хвана се водя и по интуиция по него.
Понеже не знам защо специално пазаруването и ходенето ми в магазини все така ме напряга... направих нещо като пренареждане, замразих се в ситуацията, в която съм в магазина... и потупвах това аз там...напрежението, тревожността... помолих да ме отведе до някакъв момент, с подобно усещане... не знам защо излезе някаква случка, в която се карахме със сестра ми... замразих там момента...там обаче чувствах огромно напрежение и страх...краката си ги усещах толкова подкосени, чувствах се толкова сама... зад себе си никого... а срещу мен... сгромолясах се на пода, попитах къде другаде има това усещане...сама срещу света... озовах се в детската градина... някъде на 3... разговарях с детето там...беше ужасно уплашено до смърт, не искаше да се прибира изобщо в онази къща на ужасите...не искаше да се прибира и да вижда всичко онова, което се случваше там и че изобщо не е в безопасност..че е дете..не може да направи нищо (не знам защо преди все чувствах едно желание - да спася, да защитя и предпазя някак майка ми, баба ми, сестра ми..а не можех) ... бяхме в детската градина, там беше по - безопасно... но се чувстваше ужасно само...нямаше никого...дори пред когото да разкаже...попитах го: как се чувстваш..какво чувстваш... толкова много: страх ме е.... и дори невъзможност пред някого да го изкаже това чувство.... и едва там...поиска просто да се разплаче... после тъга, огромна тъга... отведе ме в друг момент, в който бях на 6 и за първи път се появи онова желание да искам умра, да изчезна, да ме няма... да спре да боли... отидох там...потупвах за онази тъга и самотност... от липсата на майка ми и изчезването й изобщо от живота ми... имаше само баба ми...при която също не исках да се прибирам... тесах и накрая вече исках да си поиграя навън.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнение от ivangp »

След като стигнеш до промяна на чувството от негативно в позитивно за последната от ред случки е добре да се върнеш към предишните случки и да видиш там какво е положението и дали е останало нещо неизчистено. Ти правиш някакъв половинчат вариант на Пренареждане на матрицата, който на мен лично не ми харесва, защото в него няма здрава структура и последователност на действие. Скачаш от една случка в друга, без да е ясно накрая изчистила ли си всички случки. Аз бих ти препоръчал да правиш Процедурата В мир със себе си. Т.е. списък по който методично чистиш. Пак може да използваш ПМ, но накрая винаги се връщаш и проверяваш изчистена ли е случката от списъка, с която си започнала.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Alisa »

Любов, като изпитваш ШОК, което също е емоция, спри и тупкай върху него докато започнеш да разграничаваш емоции. После ги чистиш 1 по 1, и ако някоя се задържи тогава търсиш по-стара случка както е в ПМ.
Когато работиш с ПМ търси убеждението зад емоцията и чисти докато убеждението от деструктивно се обърне в градивно. След това връщаш, както ти е писал Иван, назад по случките и проверяваш. Дори и да не стане в една сесия, когато си починеш пак се върни и провери случките и доизчиствай до хепи енд във всяка т.е. не само изчистени емоции но и градивни убеждения. Накрая, като стигнеш до случката от която си започнала, или повода за работа, виж как изглежда "сега". Много силна проверка е да погледнеш в бъдещето и да се видиш как там се случват нещата и има ли нещо, което "да не е както трябва". Ако има такова търсиш какво е и кога друг път в миналото си се чувствала/мислила така. Там има случка и я чистиш. До чисто усещане в случката от бъдещето.
Това е особено добър подход, когато преследваш определена цел.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Мисля, че ви разбрах какво имате предвид. Значи след като направя изчистването и върна назад за проверка, да го направя и в бъдещето как се чувствам там, така ли?
Тези дни пак ми е по - потънало. И като започнах да тесам върху едно нещо, непрекъснато изкача и друго, става много разпиляно, все едно не мога да се застоя на едно място, то е като скок, скок, подскок, в един момент тесах, че ама нищо си не усещам, не усещам и все едно няма какво изобщо да тесам, чувствам го като някакво капсулиране, така че и аз да не мога да стигна до него, тъкмо тръгна нещо и пак скок, подскок. Тези дни не мога да задълбоча докрай, почувствах се като болна, хремава, все едно имунната ми система отслабва, защити, хем не ми се прави нищо, всичко ме дразни, смотано, безсмислено, апатично... единствено успях до по - дълбоко да стигна като изскочиха мислите за самоубийство, въртях го, там поне успях да се потопя, да усетя емоциите, всяко нежелание и желание, там поне сами си тръгнаха сълзите, иначе много трудно, изобщо не плача. В един момент дори тесах и това, че няма да заплача, каквото и ще да става, няма да се пречупя, да съм слаба. В някакви моменти пък като се получи някакво поизчистване или да кажем се поразсеят тъмните периоди се залюлява махалото малко към еуфоричното, което много бързо изчезва и това също ме дразни. Тези залюлявания, най ми е добре в централното.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнение от ivangp »

За да не ти е разпиляно:
1. Правиш списък със случки.
2. Хващаш една случка от списъка и я ТЕСаш докато няма никакви негативни емоции свързани с нея. Дори да ти отнеме няколко дни. Не скачаш на други случки, а се концентрираш само върху тази.
3. Ако се сетиш за нови случки - допълваш списъка с тях
4. Чистиш Следваща случка
5. И така докато никоя от случките във спъсъка не ти носи негативни емоции.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Публикувай отговор