Паника и хашимото

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран на: 10 Мар 2011 06:27

Паника и хашимото

Мнение от _kalina_ »

Здравейте, Имам паники от години (на 37съм), имам също хашимото на щитвидната от дете. В дни като днешния се мразя, чуствам се толкова безпомощна, умът ми блокира. Страховете и паниката превземат живота ми, а малко по малко се затварям все повече. От миналата година ходя на хомеопат с идеята тези "неразположения" да се облекчат. Но ето че се случва отново. Жлезата си прави каквото си иска.
От началото на седмицата започнах да правя Предизвикателството с настройката "Въпреки че изпитвам страх и паника..." но днес направих паник атака. Тръгнахме на път с мъжа ми до недалечно място. И аз започнах да се гърча в колата, да рева, да ми се вие свят и да се моля да се приберем. Тесах безпомощността и отчаянието няколко пъти, но просто не искам да продължа защото избухвам в сълзи. Мисълта че трябва да пътувам някъде /а познавам мястото където отивам/ ме разтърсва.
Предизвикателството го правя така - настройка 3 пъти, серия 1, 9Г, серия 2. Ако правя и други тесове паралелно и тях ли по същия начин? Колебаех се дали с Предизвикателството да започна със страха или с щитовидната. Реално не знам кое от кое следва. Според мен хронологично страха се е появил първи, преди хашимотото макар че има вероятност и да е ефект от него. Трябва ли да търся ко е е в началото на тези състояния? Моля за съвет.
Последно промяна от _kalina_ на 08 Юни 2012 19:17, променено общо 1 път.
_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран на: 10 Мар 2011 06:27

Мнение от _kalina_ »

Тесах чуството на безпомощност, слабост, срам, но те идват едно след друго, т.е. когато обикалям точките, на всяка отделна точка казвам различна емоция. Не мога да ги държа толкова дълго че да тесна само една. Преливат се една в друга. Тесането на безпомощността беше най-драматично, добре си поплаках. Сега ми е кофти че мъжа ми беше свидетел на цялата случка, когато съм сама вероятно съм по-мобилизирана. Ще продължа с Предизвикателството така както съм го започнала, защото днес доста се разконцентрирах. Като цяло ми е доста трудно да работя с емоциите си. Трудно ми е да тесам и когато не съм сама. Както се опитвам да крия емоциите си, така крия и това. Е, престраших се пред мъжа ми, той не ми е казвал нещо, толерантен е. Но пак предпочитам да съм сама. Преди време се опитвах с тес да решавам проблеми на децата си, но естествено до никъде не стигнах. Реших че трябва да вървя от вътре навън, т.е. първо да направя нещо за себе си, за да мога да бъда от полза и за другите... Мъжа ми е прав, че на ендокринолог не съм ходила много отдавна а сама си коригирам дозата. Вероятно така съм си докарала тази атака на хашимотото. Мислех че с толкова стаж мога добре и сама да се справя, не обичам ходенето по лекари, но явно не ми се получава. Май желанието ми да стане чудо е по-силно от възможностите ми.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Чудо може и да не стане, но с работа и упоритост ще постигнеш целта си. На прав път си. Просто се скъсвай от ТЕС няколко седмици и нещата ще започнат да влизат в релси. ТЕСай всичко, което ти се появява като негативни емоции и физически усещания, до пълното му изчезване. Прочети важните теми в началото на форума няколко пъти.
Последно промяна от ivangp на 10 Юни 2012 05:50, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран на: 10 Мар 2011 06:27

Мнение от _kalina_ »

Благодаря за насърчението, Иване! Вече се чуствам горе-долу нормално. Сутринта не можех да стоя на краката си, олюлявах се, но след няколко часа и не знам колко теса бях в състояние да мисля. Вчера взех хомеопатично лекарство, което не ми позволи да спя, но може би помогна да се върна в нормалното си състояние, не знам. Сега продължавам с тес, водя си записки и следя къде се появяват усещанията. Буцата в гърлото се трансформира в сухота и дразнене. Правя и предизвикателството заедно с другите тесове, с които преследвам физическите си усещания. Започнах списъка с негативните случки от миналото, събрала съм 30ина. Поздрави!
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Браво! Продължавай така и ще успееш.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран на: 10 Мар 2011 06:27

Мнение от _kalina_ »

Здравейте! Днес отново направих ПА, макар че ми мина по-бързо от миналия път. Почти не съм тесала днес, трудно ми е. Минах през ада на па /ще го пиша с малки букви, защото не заслужава големи/ Взех и някакво успокоително хомеопатично по съвет на хомеопата. Довечера ще пия ново лекарство, пак хомеопатично. На ръба съм да се натъпча с деанксит или нещо по-силно няколко дни и да спра да се мъча. Но все още се удържам. Знам че състоянието ще се подобри временно но атаките няма да изчезнат. Правих и изследвания на хормоните, още не знам какви са. Днес нямам сила да тесам, вися като прани гащи. Ту имам сила, ту нямам. Ту си мисля, че вървя на някъде, ту се връщам отново в реалността. Писна ми да се люшкам цял живот. Планираме почивка на море и аз съм като кашкавал пане при мисълта как ще пътувам, къде ще отседна, дали ще се чуствам добре до тогава, няма ли да плаша децата и мъжа си с лудости. Много е гадно.

Но вчера поработих с тес и стигнах до заключението че ме е страх защото се чуствам беззащитна. След това си припомних една случка, която може да е оставила следа в мен като като някакъв вид страхове. Още не мога съвсем да разбера как се прави ТКФ за да изчистя тази случка. Представям си го по следния начин:

Случка - когато съм била на двайсетина години отидох на тийм билдинг с колегите в Рибарица. Там имах неприятни усещания, много ми беше лошо, прималяваше ми, сънлива бях. Някои по-възрастни колеги решиха че е кръвното. И накрая се озовах в болницата с кръвоизлив в стомаха. По-нататък разбрах че това състояние е някакъв розиен гастрит, който си кърви когато си иска, после се затваря. Не се усеща болка, което да насочи към проблема. То си е работило отдавна. Но този път състоянието ми е било обострено, минах на косъм от операцията.

Т.е. разнищвайки тази случка аз трябва да си представям моменти от нея. Започвам с генералното заглавие на филма" Въпреки че получих кръвоизлив в стомаха и останах в болница когато бях на 20и няколко години, ме кара да се чуствам уплашена и беззащитна / и аз не знам какви чуства изпитвам към случката, само като пример/, аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си.
И с тази генерална настройка минавам по точките. Колко пъти?? Напомнящата "чуствам се уплащена и беззащитна" ли е? Въртя ли филма докако минавам по точките с генералната настройка?
Т.е. това е един общ тес за епизода, който разбивам на кадри.

След това започвам да си представям отначало как са се развивали нещата.
Как съм лежала в хотела и ми е прималявало . Правя тес с конкретна настройка, не използвам общата
Как са ме завели в болницата.
как са се отнасяли с мен там и т.н.

И ако си припомня някаква емоция, свързана с определен кадър започвам да правя Тес на усещанията. Как се формулира? Отстрани ли се гледам във филма? Ако взема да се вживея пак няма ли да изостри настоящото ми състояние.

Моля обяснете или дайте линк. В темата за КТФ пише, но не съм сигурна дали съм го разбрала правилно.

Поздрави!
paraboloid
Напреднал
Мнения: 362
Регистриран на: 24 Авг 2011 17:18

Мнение от paraboloid »

Според мен си на прав път, само не очаквай бързи магически резултати. Работи много с тази случка, разнищи я с тесане от всякъде. Същото прави с всяка друга негативна случка, за която се сетиш. Всеки ден ще ставаш макар и с малко, все по-добре. Радвам се за теб, че толкова бързо си напипала случка в миналото, която може до голяма степен да е в основата на страха ти от промяна и пътуване сега.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Всичко е ясно и точно описано тук:
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=40
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран на: 10 Мар 2011 06:27

Мнение от _kalina_ »

Благодаря! Продължавам от утре. Днес направих списък 101 причини да се обичам и уважавам. Имах нужда от свеж полъх, май се бях пренавила. Човек се променя като му просветне пред очите! :) А утре ще продължа да работя с гадостите. Напрягат ме като ги разнищвам отново. Надявам се да си отидат завинаги.
Лека вечер.
_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран на: 10 Мар 2011 06:27

Мнение от _kalina_ »

Струва ми се, че се фиксирам в неприятните емоции, повтаряйки ги толкова пъти. Как бих могла да се отърва от тях повтаряйки ги непрекъснато. А да определя СЕН още ми е трудно. След тес ми е замаяно и чуството е неясно, вероятно, но не сигурно, понижено. Но колко не мога да определя. Така аз си тескам, но правя ли нещо не е ясно. Не мога да кажа че усещам някаква положителна промяна. Предизвикателството престанах да го правя, някакси се отдадох на по-конкретни мисли. А за случките, припомням си случки, които биха могли да са причинители на определени чуства, но ми е трудно да работя с тях. Започнах с една- две, но става много бавно. А и не можейки да определя СЕН не е ясно дали изобщо работя по тази случка. Когато резултатът не е видим, просто не знам на къде се движа.
Конкретизираното описание на чуството от значение ли е? Примерно усещам нещо, но има вероятност да е смесено чуство. Дали да търся речник на чуствата за да мога да конкретизирам. :) :)
Още нещо - дискретността. Някак ми е неудобно да тесам пред семейството ми, да ме слушат как разнищвам мислите си. Понякога шепна, само си мисля или чакам да остана сама. Не искам да ги натоварвам. Шепота върши ли работа, придружен с подходящата мисъл?
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Alisa »

Всичко това, което питаш е обяснявано многократно, просто спокойно го прочети пак и в книгата и във форума. Освен това можеш да изТЕСаш целия си пост няколко пъти и това ще ти поизчисти объркаността и неяснотите.
Явно си в период на силна вътрешна съпротива, да се отървеш окончателно от проблемите си, т.е. да поемеш нещата в свои ръце, а това е добре, просто продължавай!
:D
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
paraboloid
Напреднал
Мнения: 362
Регистриран на: 24 Авг 2011 17:18

Мнение от paraboloid »

Може да шепнеш, да си мърмориш и дори само да си го мислиш и визуализираш, стига да можеш да задържиш мисълта си, докато тесаш.
_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран на: 10 Мар 2011 06:27

Мнение от _kalina_ »

Мисля, че се поуплаших от загубата на контрол и загубих инерцията. От два дни се чуствам нормално. Днес даже шофирах сама. Малко ме е шубе да продължа да тесам. Колкото повече си мисля, толкова повече ми се струва, че кризата, която се надявам да е отшумяла, се дължеше до голяма степен на тес. Ако продължа да се човъркам в себе си, мислите ми отново ще се завъртят...а не ми се иска да се чуствам отново на ръба на лудостта. Алиса - да, определено имам силна вътрешна съпротива...И определено ме е срам - Паби, заложих на шепненето и мърморенето, защото забелязвам в тона на мъжа ми нещо леко присмехулно. Когато не съм сама, си правя пас, с което пропускам момента, но пък мисля че може да си записвам, след което да тесам по записки. Сетих се че като тийнейджърка си пишех дневници :), приятно беше. Сега чакам прилив на вдъхновение...:)
Аватар
гената
Майстор
Мнения: 1805
Регистриран на: 22 Яну 2011 16:28

Мнение от гената »

Искам да ти обърна внимание относно това какво си мислиш за мъжът ти,да кажа нещо което мен лично много ми помогна и помага все още-Всичко зависи от това как гледаш на нещата,а не какви са сами по себе си.
Лично аз много пъти си мисля нещо,но това е така защото аз го виждам по моя си начин,а това не означава,че и другите го виждат и мислят така като мен.Опитвам се след като осъзнах това,да мисля по малко за другите кой,какво и как,а да гледам и усещам себе си.
А след като има и притеснения за това кой какво ще ти каже и мисли за това което става с теб,просто изчисти тези чувства породени от мислите си и виж колко е по-различно и карай напред смело.
Ако човек няма страхове,няма нужда и от Бог!
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс
paraboloid
Напреднал
Мнения: 362
Регистриран на: 24 Авг 2011 17:18

Мнение от paraboloid »

Явно си се уплашила. Не знам дали си чувала за т.н. "лечебна криза", но тя е неизбежна част от процеса на излекуване. Мисля си, че ако сега се спреш, е възможно да загубиш това, което вече си постигнала и да обезсмислиш всичките си усилия и кризата, през която си минала. Но ти си решаваш. Що се отнася до присмехулното отношение, ако продължиш да тесаш, в един момент абсолютно ще престане да ти "пука" кой какво и как мисли за теб и дали се присмива, или те мисли за хахо. В началото и аз се притеснявах, но вече не. Даже веднъж, като усетих, че започва една от моите кризи, въпреки че бях на обществено място /в данъчното :lol: /, започнах да си тесам. В интерес на истината, хората там бяха толкова заети, всеки със собствения си проблем, че никой не обърна внимание. Може би теб те е срам от това, което правиш и затова си мислиш, че виждаш подобно отношение у мъжа си. Вероятно е добра идея просто да поговорите за това.
Публикувай отговор