TEC

Там са локуми, за американска публика, без опит.

Иска ми се да споделя как се разви историята с тумора на кучето. Лекарите бяха категорични /след 2 биопсии и мнение от 3 екипа/, че образованието е злокачествено и няма смисъл от операция, поради разсейките. По едно време бях силно обезсърчена, че каквото и да правя, туморът си стои, че даже и май нарастваше. Направих 4 цикъла, по 5 сеанса всеки, в продължение на около 4 месеца. Още на втория цикъл туморът сякаш се раздели на 2 части, едната от които започнах да усещам като камък, а другата като гнойна киста. Тази, която я кръстих каменната, престана да ме занимава, защото усещах, че там нещата са добре. Другата обаче започна да се пука и от нея да изтича гной /от 2-рия ден на 2-рия цикъл/. Същото се повтори и на следващите цикли. При последните сеанси от преди 2 седмици, започнах да усещам, че всичко това някак си се е капсулирало. Направиха наново изследвания и лекарите потвърдиха, че туморът се е капсулирал и вече може да се оперира. Операцията беше направена на 20 септември и беше напълно успешна. Сега картинката е ужасна, защото има много шевове и раната е трудна за зарастване, то си е животно и се чеше, разкървавява и т.н., но мисля, че вече предстои по-леката част: зарастване на операцията. Ако някой има идея как бих могла да облекча този процес, ще съм благодарна.

Прави Прокси от името на кучето, че те сърби, че си неспокойна и т.н.

Всеки път като правя прокси, прихващам проблема. Знам, че ще кажеш да се тесам, но явно нещо не успявам в тази посока. Явно самовнушението ми играе големи номера и още не съм успяла да преодолея това. За това се надявах, че може да има някакъв протокол при БАБА.

Има. Този за засилване на имунитета. Той е общ и става почти за всичко.

Ще пробвам. Благодаря!

Направи му мехлем от запържен в безсолна свинска мас свеж невен. Невенът е велика билка. Може да му правиш компреси от Рескю Ремиди от есенциите на д-р Бах. Не сте ли сложили яка на кучо?


п.п. Все си мислех, че ще разкараш тумора без операция.

Кучо е много способен младеж. Има яка, ботушки, за да закриват ноктите и въпреки това до сега се наложи да го шият наново още 2 пъти. И аз се надявах да се справя, но и това, че изобщо можа да му се направи операция, пак си е нещо. За мен важното е да се реши проблема, без значение как.

Ако си добре с визуализациите опитай това - затвори очи и изчакай да ти се появи образ, който символизира желанието на младежа да чеша раните. Ако не се получи с образ изпиши наум дума, която обяснява това. И я изличи по някакъв начин - може я разпрашиш, да разкъсаш с ръце, да смачкаш и т.н. Всичко това в Прокси.
Аз имах едни много неприятни болки най-напред в дясната ръка - образът за болка беше комбинирани клещи, които започнаха да стават на прах като пясък. След няколко дни същата болка ми се появи в лявата ръка - там образът беше на корабно въже, което късах на парчета. Получава се, може и да имам някакви настройки, аз съм все с главата в облаците.

Здраве му желая на кучето и дълъг радостен живот

Минавам да се обадя. Напоследък ме завъртя ужасна въртележка от проблеми: фирмени, парични, колата, работниците боледуват и половината офис си го няма все едно, здравето на мъжа ми, сега и черешката на тортата: данъчните изровили някаква фирма от 1996 г., на която съм започнала ликвидацията в съда, но не била приключена и ми нахакаха актове за всичките години за неподаване на декларации. До едно време бях станала като машина за ТЕС, после така започна да ме залива всичко това, че вече и тесането не можеше да ми насмогне. Живея в непрекъснат стрес, страх и очакване от къде каква нова неприятност ще ме сюрпризира, защото не минава и ден, без такова нещо. Тия дни започнах да се скапвам и физически, едно по едно; един ден едно се скапе, закрепя се, на другия ден - друго. Сега последният хит е, че са ми се надули венците и болят. Явно не се справям със стреса. А,да. И нещо смешно и странно. Вчера случайно в един индийски магазин видях и си купих смешно малко пръстенче, което го водят някакъв индикатор на емоционалното състояние. Сложих си го на шега и изненадата беше пълна: цветът му се променя с промяната на емоцията. Пробвах и на мъжа ми, че даже и на кучето - същата работа. Рещих да пробвам как се променя като тесам. Правя 2 кръга с оплаквания, проблеми и болежки и то става напълно черно, което ще рече максимално негативни емоции, усилени до край. Правя пак 2 кръга, но този път с ТИ и завършвам с позитивни твърдения и резултатът е, че то става зелено с жълта точка, което показва балансирани емиции с капчица недоволство. Като го гледам как реагира на различните видове декларации, явно ТЕС с НФ за някакъв проблем, действа на принципа на максималното усилване на негативната емоция, което води до нейното изчистване. След като свърша с тесането и си изпия водата, цветът му се нормализира до зелен или син, т.е. - минавам в равновесно състояние. Ще продължа да го гледам какво индицира при различни други техники.

А, това с пръстена е много интересно!? И много подходящо за хора, които твърдят, че не изпитват емоции
За останалото, ако ти остане време спри и виж кое е общото... на къде те водят тези събития, какво искат да ти покажат- явно много настойчиво. Аз имам предположение, ама важното е ти как преценяваш това.

Да, пръстенчето е много интересен индикатор. Що се отнася до това, да се опитам да видя гората вместо дърветата, то аз от както започна тази поредица, си блъскам главата по този въпрос. Единственото, което ми идва, е че това са все неща, които протичат по един и същи сценарий: първо някаква много неприятна новина, която изисква бърза реакция от моя страна. Следва ужасен страх и съсредоточаване на всички сили, така че да отвърна на удара. Правя го, ситуацията обикновено се разрешава по най-добрия за мен начин /поне до сега все така беше, не знам как ще е това с данъчните/, но през цялото време съм в ужасен стрес, страх, напрежение, стискам зъби и съм силна, а се усещам като боксова круша. Вече се чувствам напълно изтощена. Не знам съдбата ли ме тренира, стари кармични грехове ли плащам, уроци ли уча, не знам какво е, но съм на края на силите си. Явно урокът е, че трябва да се науча да не се страхувам толкова много, защото в представите си и страха си, виждам нещата далеч по-ужасни, отколкото те са в действителност. Нещо като примера за човекът, дето си седял в тъмна стая и мислел, че въжето до него е змия, а като се развиделило, видял, че е просто едно въже. Но пък си изкарал цяла нощ в ужаса, че стои в една стая до змия, очаква всеки момент нападение и е напълно безпомощен. Аз съм в същата ситуация, но това, че го разбирам с ума си, не ми помага да го преодолея в емоционален план.

Параболоиде , и аз изживявам така страховете си, обаче някъде прочетох, че каквито емоции изпитваме в момента такива биохимични процеси протичат в телата ни. Представяш ли си?

Ще си купя и аз този пръстен, знам ги, дори мерих един, но си мислех, че реакцията идва от температурата на пръста.

paraboloid

Единственото, което ми идва, е че това са все неща, които протичат по един и същи сценарий: първо някаква много неприятна новина, която изисква бърза реакция от моя страна. Следва ужасен страх и съсредоточаване на всички сили, така че да отвърна на удара. Правя го, ситуацията обикновено се разрешава по най-добрия за мен начин

Всичко това как те кара да се чувстваш-
1. един сценарий......................................
2. когато имаш бързи реакции........................
3. когато отвърнеш на удара.........
4. когато получиш добрия резултат................
Кое надделява, а?

Първите пъти, след т.н. "победа", се чувствах добре. Редуваше се страх, съсредоточаване, удар, последван от нещо като еуфория, при успешното решаване на проблема. Но когато случките се сгъстиха, остана само страха и на мястото на еуфорията се добави досада, умора и напрежение. Дори в някакъв смисъл вече се чувствам като обръгнала на емоции. Последната гадна случка ми се сервира вчера и аз почти не се впечатлих. Като че ли вече се изразходих емоционално, приех го просто като част от деня, поредната порция гадост.