Страница 1 от 10

ТЕС - Reloaded (мило дневниче)

Публикувано на: 26 Окт 2011 16:26
от Яна
Знам, знам, имам си друга тема. Даже май не само една. Но някак си не искам да се връщам към тях.

Някак си искам да започна на чисто.

Купих си едно тефтерче и си го нося винаги с мен. Направих си и една табличка, в която си отбелязвам всеки ден колко пъти и кога съм тесала.
Сещам се за разни случки и си пиша за тях. Събрала съм стабилен обем истории от които искам да се отърва. Искам и от други неща да се отърва, много, много неща. Няма да ги изброявам сега тях, ще им дойде и техния ред. чакам. Казвам си: "Не мога да правя ТКФ, по-добре да ги оставя за после." И после не идва.

Време е най-сетне ПОСЛЕ да стане СЕГА!

Искам да се освободя от мекушавостта, несериозността си и мързела си. Да се отърва от това, че ентусиазма ми се запалва много бурно и ярко, но и много бързо прегаря. Откакто работя с ТЕС ми е ясен този мой проблем, и всеки път го прескачам. Стига толкова. Голям препъни-камък ми е, време е да престана да се спъвам.

...нека ТЕС-ането започне СЕГА!

Публикувано на: 27 Окт 2011 00:21
от mayadob
Нека. Ето ти малко материал за потупване :lol:

Изображение

Публикувано на: 27 Окт 2011 00:25
от Яна
хахахахахахахахахахахаха!!! Ама тя дори прилича на мен! :lol: :lol: :lol: :lol:

Публикувано на: 10 Ное 2011 13:44
от Яна
Бавно и славно нищя мързела си.
Нямах нет и нямах възможност да разкажа за нещата докато се случват, сега вече са избелели някак в съзнанието ми, което е добър знак според мен.
Изкарах нещо голямо. Три дена бях болна. Доста се чудих дали е ПО или решение на някакъв конфликт, повече клоня към второто.
Не мога да кажа над какво точно работих. Не си водих записки. Реших да престана с катологизирането на нещата и просто да се фокусирам върху нещата по ред на постъпването (благодаря на гещалт терапията за това, че проумях най-сетне тази идея и я приех).
Все по-често успявам да мина от мисъл към действие. Не е точно както ми се ще, но определено е по-добре. :wink: По-добри резултати постигам с техника на избора. Мисля да започна да прилагам и темпоралното потупване на Дона Идън. Но за него още си стоя с мисленето. :roll: :wink:

Публикувано на: 12 Ное 2011 01:05
от Яна
Глупости!
Глу-пос-ти! :evil:
Глупости!

Мразя миризливки. Влудяват ме! Ужасни са, противни са, преследват ме!
Отначало си висяха спокойно по дърветата и взаимно не се закачахме, но после започнаха да настъпват в моята територия. Започнах да ги намирам по дървата, които горим в камината, в прането, в леглото си, на компютъра си. Тая вечер дори една ми се беше набутала под крака и я смазах. Боже как смърди отвратително! Изхабих цял спрей да пръскам да сменя аромата. И пак усещам гнусната миризма! Добре, че у дома ходя с платненки и подметките ми са дебели... Ужас, като се сетя и ми се повръща...

А миналия месец попаднах на цяло.... ъъъъ.... гнездо! Бяха стотици. Сякаш се бяха на събрали на съвещание да решат как да ме тормозят.

А веднъж една ме полази по гърба и аз я смазах, защото не знаех какво е, просто исках да я махна. И после смърдях на миризливка. Повдигаше ми се от миризмата. Толкова ми беше гадно, че дори след като се изкъпрах и си смених дрехите имах чувството, че все още смърдя.

В момента направо се треса от отвращение като се сещам. И започна да ме сърби главата. Брррррр!!! Настръхвам, настръхвам от ужас като си помисля, че могат да ме полазят докато спя. Или да смачкам някоя в леглото докато спя. Боже как смърди отвратително. Тръпки ме побиват.
МРАЗЯ МИРИЗЛИВКИ!!! ОТВРАТИТЕЛНИ СА!!! МРА-ЗЯ-ГИ!!!
Не знам защо точно тях не понасям. Преди мразех като цяло буболечките (и сега все още ги мразя, но по-слабо), сега ужаса и отвръщението ми са се прехвърлили конкретно към миризливките. На няколко пъти ми се е случвало да се разпищя, че в стаята има миризливка и да избягам. Бррррр! Направо съм се сковала от отвращение. Мускулите ми са напрегнати....

(тесах всичко, което написах, сега съм по-добре, определено, още мразя миризливките, но надявам скоро да престана да им обръщам внимание)

Публикувано на: 12 Ное 2011 01:15
от Яна
През седмицата бях в София за 4-5 дни. Минах през интересни състояния или по-точно ги осъзнах, че минавам през тях.

- През цялото време имах усещането, че не съм свършила нещо важно, което е трябвало да свърша.
- Чувствах вина, че не изпълнявам очакванията на определени хора. Все едно съм им длъжна за нещо, все едно съм им подчинена. Много гадно чувство. Остана някаква сянка от него.
- Чувствах се липсваща. Все едно не присъствам тук и сега и въобще все едно не присъствам никъде. Това усещане остана. Продължавам да се чувствам по този начин. Чувствам се инертна, ленива, изморена, сънлива.

***
Успях да направя най-сетне двупосочно една моя способност - да делегирам усещанията си към някой, който е отворен към тях.
Най-често ми се е случвало с Антон (мъжа ми). Но съм го правила с терапевтката си и със случайни хора, както предполагам и с други близки, но с тях не съм го обсъждала за да знам със сигурност.
Ще се опитам да обясня накратко и сравнително ясно.
В мен се заражда някакво чувство, притеснена съм примерно и ми се доревава за нещо. И хоп, все едно го изхвърлям от себе си и го предавам на някой край себе си. Аз се изпразвам от това чувство, сякаш даже се изпразвам от каквито и да е чувства. Малко е странно.
Не съм се опитвала да го правя съзнателно, но съм си мислела, че не би било зле да контролирам тази си способност.
В четвъртък случайно успях да се отворя достатъчно за да взема чуждо чувство (мъжа ми беше "потърпевшия").

Не знам защо пиша за това, струва ми се някак важно в момента. Искам да развия тази способност, да мога да я контролирам и да се чувствам добре с нея.

***
Когато бях болна последния път изпитвах силно отвращение от вода. По принцип не съм водолюбец, но и не помня чак така да се дърпам.

Публикувано на: 12 Ное 2011 01:56
от Яна
.... мина ми....

Бях започнала да пиша нещо на дълго и на широко, но се отказах да го публикувам. Изтрих го, след като го изтесах.

Накратко - бях се афектирала нещо от разни реплики и дуплики по мой адрес.

Публикувано на: 12 Ное 2011 11:11
от Яна
Днес ми е трудно да се върна към тесането за миризливките. :x Изпитвам вътрешна съпротива. Спомена как се чувствах снощи (изби ми студена пот, разтреперах се, стегнах се, гадеше ми се, гадост като цяло) ме възпира. Мисля първо да тесам този спомен и това, че не искам да се връщам към това отново и след това да тесам по същество. Искам вече да приключа с тия проклети буболечки! :evil:

Публикувано на: 12 Ное 2011 11:33
от Yandra
Може би това е причинта да не ги понасяш:
Боже как смърди отвратително.
Тесай отвращението си към гадните миризми.
В мен се заражда някакво чувство, притеснена съм примерно и ми се доревава за нещо. И хоп, все едно го изхвърлям от себе си и го предавам на някой край себе си. Аз се изпразвам от това чувство, сякаш даже се изпразвам от каквито и да е чувства.
Никак не е странно - обмен на енергии някакви...Аз бях от хората които приемат отрицателните емоции на другите, че дори и физически симптоматики разни и това много ми пречеше.
Няма да сбъркаш, ако наистина поработиш с това си качество :)

Публикувано на: 12 Ное 2011 11:54
от Яна
Ти си гений, Yandra! (мечкаааа :))
До сега никога не съм се замисляла защо точно миризливките. :shock: Нищо конкретно не са ми направили, до скоро даже не ги забелязвах.
Обонянието ми е най-чувствителното сетиво. Общо взето живея с носа си. :D Мдам, интересно какво ще изскочи тук! :P

Публикувано на: 12 Ное 2011 13:21
от Alisa
За да те окуража по борбата с буболечките и т.н инсекти да ти разкажа малко личен опит.
Аз водих истерична борба с комарите. Побърквах се от апетита им точно за мойта кръвчица. В мен нетленно живееше убеждението "да сме 100 човека в една стая и един комар, то аз ще съм ухапаната" и " много ме обичат", " ако ще да е люта зима, мен пак ме намират от някъде и ме хапят". И всичко това бе факт! След неколкократно, несистемно ТЕСане на всичко свързано с комарите-ужасен и многодневен сърбеж, не просто пъпки от ухапване, а огромни гърмуди разчесани до рани, купища от ухапвания, направо едно върху друго, непрестанно "чуване" на отвратителното им пронизително тъничко "бъзззз" край ушите ми, точно когато много ми се спи и нямам сили да се съпотивлявам...и какво ли не още... Сега вече, не ме намират, почти не ме хапят, ако ме засърби е страшно по-малко, почти не ме сърби, става съвсем мъничка пъпчица и минава за часове, естествено с още ТЕСане по темата. Цяла лято и сега още, вече не употребявам спрейове, мазила или мрежи, оставям прозорците широко отворени, който иска да влита и излита през тах- Аз съм ОК! :D
Успех!

Публикувано на: 12 Ное 2011 13:33
от Яна
Хихи, Алиса, имам и аз подобен проблем с комарите, особено това бъзкане нощем ме влудяваше. Но някак си избледня. Хм...

Благодаря за споделеното! Ценно ми е.

Публикувано на: 12 Ное 2011 14:29
от Yandra
Фрости, и аз имах проблем с миризмите, затова се сетих :) Само дето го открих след месец предизвикателство срещу лишеи.

Публикувано на: 12 Ное 2011 14:42
от Яна
Къде го удряш, къде се пука! :lol:

Сега навързвам нещата по съвсем друг начин:
- миризливките
- непрекъсната хрема "алергичен ринит" (сещам се от ГНМ за хремата - конфликт "нещо ми мирише" преносно и буквално)
- синузит
- като мина покрай щанда с препаратите и имам чувството, че ще умра после от кихане
- избягвам да сменям нааканите пелени на бебето, защото ми мирише ужасно

Сега остава да разнищя какво толкова ми осмърдява живота! :lol:

Теслааааааааааааааа! :twisted:

Публикувано на: 13 Ное 2011 18:12
от Яна
Аз си продължавам с миризливата история. Носът ми днес е сух почти целия ден. Не помня от кога не ми се е случвало. 8) И не е ме е нападнала нито една миризливка! :lol:

Снощи се изстрелях от дупката, за която бях споменала, че все едно ме няма. Такава еуфория ме обзе! Още ме държи.

Нещо се нацупих, когато се прибра мъжът ми. Абе имам си нещо към него, което трябва да тесам. Някакъв проблем с мъжете като цяло. Ще видим.