Лекуват ли лекарите
От Кони Квилхау - професионален транскрипционист
Преди да открия TEC и да завърша обучението си за напреднали в TEC, работех в медицинската област като медицински транскрипционист. Както може би знаете или не, от лекарите се изисква да документират всяко посещение на пациент в кабинета им, и повечето лекари записват офис бележките си чрез устройство от типа на диктофона. В края на всеки ден, лекарите може да имат една или две ленти, съдържащи офис бележки за пациентите им, и тези бележки се изпращат на транскрипциониста.
Като медицински транскрипционист моята работа беше да прослушвам лентите на тези лекари и да напечатвам информацията в доклади. Напечатаните доклади след това бяха поставяни в папката на пациента.
За шестте години, през които работих в медицинската област, транскрибирах хиляди доклади за лекари, които лекуват пациенти с болки в гърба, в тялото, главоболия/ мигрени, неврологични проблеми, умствени разстройства, заболявания на синусите и дегенериращи заболявания от рода на артрит, фибромиалгия, болест на Паркинсон, амиотрофична латерална склероза и други.
По-голямата част от времето си прекарвах като транскрибирах доклади за невролози. Неврологията се занимава с всичко, свързано с нервната система и всякакви проблеми от неврологичен тип, включително мигрени, болки в гърба, множествена склероза, епилепсия, болест на Лу Гериг и др. Съвременната медицина не може да предложи много на повечето от тези пациенти. И през цялото време, докато работех като транскрипционист, не записах нищо, което да прилича на “лек” за някои от тях.
Скоро ми стана съвсем ясно, че много от тези пациенти никога не се подобряват и не може да им се помогне чрез традиционните методи, включително чрез терапия с лекарства, стероидна терапия или дори хирургия. Типичният начин, по който протичаха посещенията в лекарския кабинет, беше следния: пациентът влиза, лекарят предписва лекарство (или дава на пациента безплатни мостри от налични лекарства), след което им казва да дойдат пак след 3 до 6 седмици.
При следващото си посещение пациентът обяснява, че лекарството или не действа, или не му понася, и лекарят променя или препарата, или дозировката и казва на пациента да дойде пак след 3 до 6 седмици. Някои пациенти се връщат няколко пъти като пробват множество от лекарства, и дори ако пациентът е от щастливците, на които лекарството дава облекчение, често то губи ефикасността си или пациентът развива някакъв тип непоносимост към него.
Страничните ефекти на много от тези лекарства са напълно неприемливи. Ако пациентът се оплаква прекалено много, или изглежда твърде негативно настроен, освен това му се предписват антидепресанти или успокояващи медикаменти. Тъй като болката държи пациентите будни през нощта, често им се предписват и сънотворни лекарства. Не след дълго пациентът приема огромно количество лекарства.
В зависимост от типа на медицинския проблем, пациентът може да бъде изпратен към друг тип “специалист”, който би могъл да опита различен тип медикаменти или да предложи хирургично лечение. Транскрибирах доста бележки за хирургични намеси в областта на гърба и не си спомням да е имало пациент, който да е 100% доволен или излекуван от болката си.
Често болката на пациента не е облекчена и всъщност след хирургическа намеса може дори да се увеличи заради болките от белезите. Това значи, че много пациенти са изпращани на друга хирургична намеса или пък са обречени да пият лекарства, които да убиват болките им, през остатъка от живота си. За съжаление, поради естеството на тези лекарства, пациентите може да станат зависими от тях и да се наложи лекарствата да бъдат сменени и лекарят да опита нещо друго. Много хора се налага да посещават някакъв вид рехабилитация, за да могат да спрат тези мощни наркотици.
Тъй като медицинските транскрипционисти понякога в рамките на един ден получават различни ленти от различни лекари, ние не винаги работим със записите за едни и същи пациенти, така че не съм чул крайния резултат за всеки пациент, който съм транскрибирал. И все пак, като погледна назад към тези години на транскрипция, ми е трудно да си спомня за дори за един случай на излекуване, който да съм записал.
Ако ме попитат какъв процент пациенти са излекувани от тези хиляди доклади, които съм транскрибирал, аз бих отговорил - 0%. И отново, съвсем честно, няма много лекарства за неврологични проблеми. Някои хора получават облекчение на проблемите си като ползват определени лекарства, физиотерапия и др., но не си спомням за пациенти, които да се освободили от симптомите си напълно или да са имали стопроцентово възстановяване или облекчение. Много пациенти са просто лекувани до точката, в която могат да кажат, че болката е “поносима” и “могат да живеят с нея” или симптомите са поддържани до минимално ниво. Според мен това не е живот.
Чувствам силно, че е необходимо да разгласим за ТЕС сред колкото е възможно повече хора. Има твърде много хора, които страдат цял живот, които са на милостта на лекарите си и единствената им надежда е следващото “чудодейно” лекарство, което може да се появи на пазара.
Гледам на това на първо място като медицински транскрипционист. Не виня лекарите - искрено вярвам, че те правят всичко възможно с традиционните средства, с които разполагат. И все пак много ще се радвам да мога да им предложа друга алтернатива за техните пациенти - алтернативата ТЕС. Тя е безопасна, няма странични ефекти и не струва хиляди долари!
И ТЕС може да е пътя, по който да бъде облекчена болката на много пациенти, както и симптомите, свързани с техните проблеми.
В добро здраве,
Кони Квилхау
Бележка от Иван: Лекарите в развитите страни са водещата причина за преждевременна смърт. Когато те стачкуват смъртността рязко пада. Тъжно, но факт. Повече за това можете да прочетете тук.